Ах, морето... ах, морето в мен остава

Беше ли ?

2012-01-27T18:52:00.003+01:00

Едни очи имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни ръце имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни нозе имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едно тяло имахме. Беше ли ?
- Беше.
Един дъх имахме. Беше ли ?
- Беше.
С половин останах.
Как да бъда ?

автор:Мадлен Алгафари

Честита Новата 2012!

2011-12-31T11:50:00.004+01:00

Нека е по-благодатна, нека е по-засмяна, нека е по-добра! Обичайте се , бъдете истински, прощавайте и вам ще ви е простено!
НАЗДРАВЕ!!!

Писмо

2011-12-10T15:50:00.002+01:00

Привет на всинца ви!Отдавна, доста отдавна не съм писала в блога си, но си има причини. При това хиляди. Но най-важното е, че не съм ви забравила и че вечер дори и за минути време надничавм и при вас. Ами това е...Няма да изпадам в излишни подробности и ще вървим напред.

А това е едно стихотворение от една сравнително непозната поетеса,но ми хареса и реших да го постна и тука:

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

автор : Румяна Симова

История на букета

2011-11-03T20:02:00.007+01:00

Обичаят да се подарява букет е стар,колкото света.Нищо друго не може да изрази толкова ясно чувствата ни:романтика,искреност,любов,благодарност,уважение,приветсвие...

Букетът датира от древни времена.Полята на древен Египет и Месопотамия били пълни с нарциси,лилии,рози,карамфили,маргаритки.От тях виели венци и гирлянди,които красяли чудните дворци и храмове.Нито една религиозна церемония не оставала без цветя.

Първият известен букет е бил във форма на факла.Цветя,вързани с папирос.Освен цветя били поставяни клонки от маслини и целина.Букетите живеели малко,защото в тези времена никой не се сещал да ги поставя във вода.

В древна Гърция е имало професия аранжор на цветя.Първите правила за съставяне на букет се появили...познайте къде...Във Франция в края на 16 и началото на 17 век.Тогава откъсвали цветята от стеблата и ги прикачвали с тел върху най-различни дантели.Напоявали дантелите с благовонни масла.

Изкуството от Франция се пренася в Англия.Те престанали да делят цвета от стеблото.В домовете на богати мъже се появили първите скъпи вази,които служели за украса.

В началото на миналия век,изобретили по-спокойни и дълбоки форми на букета.Формира се стил"Помпадур" и "Виктория".В Европа,модата включва елегантен стил,леки букети,удобни за носене в ръка.В букетите,предназначени за благородници се добавяли сребро и скъпоценни камъни.

Избор на букет в днешно време не е израз само на емоция ,но и стил,както и проява на естетичен вкус.Красивото наистина ни прави щастливи.Да си припомним какво е казал Х.К.Андерсен:"За да живееш ти трябва слънце,свобода и едно цвете".

източник

Шест грешки човешки

2011-10-16T16:55:00.004+02:00

1.Заблудата

- че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

2.Склонността

- да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или подправени.

3.Твърдението

- че нещо е невъзможно,защото ние не сме способни да го направим.

4.Отказът

- да оставим настрана дребнавите си предпочитания.

5.Пренебрежението

- към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и учим.

6.Опитите

- да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

автор : Марк Тулий Цицерон

Последен урок

2011-09-03T21:02:00.002+02:00

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.

Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

Автор: (Неизвестен)/свалям му шапка за добрия стих и откровена емоция ,вплетени в него!!!/
първоизточник тук
/ Снимка: БГНЕС /

П.П.Скъпи приятели и мои читатели,отдавна зачезнах като виртуално присъствие, но това не означава ,че в часовете и минутите на вечерен релакс аз не надничам , за да ви прочета .Просто много "ангария",а парите далеч не я покриват.Но това е положението в частния сектор на бизнеса.Този мой постинг с оглед на епизиодичното ми присъствие и време,както и с наближаващия първи учебен ден, го посвещавам на нашите учителки.Вероятно повечето от виртуалните ми приятели са го чели вече,но си мисля ,че в зората на първия учебен ден е напълно уместен за публикуване и припомняне от къде идваме,кой ни е закърмил с българския език и култура и кому дължим това, което сме днес.Тайно се надявам и искрено ще се радвам, ако има по-малко хора оприличаващи се на двата героя в този стих.

Никога не разплаквай Жена!

2011-08-25T20:50:00.002+02:00

Внимавай много,
когато разплакваш Една Жена!
Защото Бог брои сълзите й...

Помни,
че Жената не случайно е създадена
от Реброто на Мъжа!

Тя не е направена от краката на Мъжа,
защото не бива да е потъпквана от Него!

Тя не е създадена и от Главата на Мъжа,
защото не бива да е по-горе от Него!

Тя е сътворена от гърдите на Мъжа,
за да бъде равна с Него!

Онова място, малко под ръката му,
за да бъде защитена от Него!

Точно на нивото на Сърцето му,
за да бъде ОБИЧАНА от Него!

откъс от еврейската книга Талмуд

източник

П.П.Това откъсче препрочетох днес, защото ми бе нужно и защото в този вълчи и мъжки свят все по-често се налага да преглъщам сълзите си.

Разговор със сърцето

2011-08-11T17:56:00.000+02:00

Интересно, кой реши, че именно в сърцето живее любовта?
И, ако някой е стигнал до този извод, не е ли това откритие достойно за награда?Реших да попитам сърцето си: Кажи,сърце, защо хората казват,че в теб живее любовта?

-сърцето бие още в майчината утроба. /обаче, когато нямаш ръце,крака и нищо друго нямаш..../

-сърцето започва да бие по-силно, когато видиш НЕЯ/НЕГО/./независимо от възраст и обстоятелства/

-сърцето прескача, когато за първи път докоснеш ръката и/му/.

-сърцето бие по-бързо, когато тя/той/е до теб.

-сърцето се свива, когато някой друг е до нея/него/.

-сърцето трепери всеки път, когато тя/той/не е до теб.

-сърцето спира при първата целувка.

-сърцето бие в бясен ритъм в първата ви нощ.

-сърцето няма мир, когато тя/той/ е зле или в беда.

-сърцето боли при раздяла.

В сърцето е щастието и болката, мъката и радостта, приятелството и предателството, влюбването и раздялата, казаното и неизказаното/тайната/, ласката и удара, светлото утро и вълшебната нощ...

Това не е само биология.Всеки нов живот е заченат с любов и живее от любов.За да има смисъл....

Сега, в тишината го чувам да бие.Защо ли?

мой адаптиран превод от руски

п.п.Скъпи приятели и мои читатели, новата работа ме обхвана и погълна тотално, но ще се опитвам и боря да поддържам този блог.Това е било и си остава мое си местенце на релакс, споделяне на новооткрити материали в нета, които са ме впечатлили и понравили и които споделям с вас. Извинявам се ,че не винаги ще мога да ви навестявам и чета, но и ви благодаря ,че не сте ме забравили.

Ледена красота

2011-06-13T10:26:00.004+02:00

Сгорещихте ли се вече? Юнското слънце огря ли вашите стаи? Е, аз сега ще ви предложа да се потопиме в една ледена красота. Онази на скулптурите от лед и сняг, пресъздали дворци и катедрали, свещенни храмове и забележителни сгради, митични и приказни герои.

Всъщност това е новият ми слайд с фотоси на наградените и ненаградени ледени статуи от снежните фестивали, провеждащи се ежегодно в Харбин (China) и Сапоро ( Japan):

А тук на цял екран.

Купи ми , мамо, топ !

2011-06-07T11:12:00.020+02:00

Преди няколко години един съсед от кооперацията в подблоковото ни пространство се бе въоръжил с въздушна пушка и на пролет, когато котките се разгонваха и огласяха мрака на нощта нон стоп, той си отмъщаваше. Не,не го оправдавам, естествено...Какво са виновни животинките,а пък и срещу нагона се не устисква...

Обаче ето на - напоследък и аз взех леко да лелея една мечта...за мъст и правда. Помните ли една песничка от старите градски шлагери - "Купи ми,мамо, топ"? /текстът и е тук/

Та и аз сега искам ,мама, да ми купи топ, за да отстрелям :

- Майсторите , дето в момента ни отремонтирват покрива на блока. Ама на "зелено". За несведущите - авансово.Как ли ще ни съдерат кожите с цените ? И те - хем вдигат шум по никое време и прахоляци от падащи случайно /?!?/ предмети и отпадъци от покрива, хем си ги търпим /трай бабо за хубост/, хем и ще видим как те ще ни видят сметката накрая .Та, за това искам , мамо, туй бойно снаряжение...

- После ще насоча мерника си към механизацията , дето е струпана в предблоковото пространство. И хърка, и вдига врява като цяла мотострелкова рота барабар и с една танкова. Обаче това е нищо пред "тежката артилерия" на един багер и валяк, вървящи като сиамски близнаци или гей механична двойка. Че са им мощни децибелите ,това ясно, нали и самолетите, пикиращи през 30 мин. на път за Сарафово са толкоз звучни. Хайде те са високо, а и не мога да ги отстрелвам, че да не дръпна котката за опашката и да предизвикам международен проблем.
Ама виж, с вибрациите на таз механизация, няма да се примиря!Казвам ви! Наслагват ли се, влизат в синхрон ли, що ли ама нашият 8 етажен уж мастит блок /старо тухлено строителство/ с 4 входа , се тресе ли тресе, като при това стените глухо и зловещо припяват, а в комина се сипят песъчинки, досущ като при земетресението в Турция преди десетина години. Бърррр, хич и неща да си го спомням!

А пък компа барабар с мишката и монитора, че и бюрото ми, проскръцвайки, влизат в един странен резонанс, тогава кога танцовата механизаторска двойка решат да направят пирует в зоната на моя вход и под моя балкон. А уж съм на 7 етаж. Как ли се чувствуват тези на първи жилищен? Та , за това искам, мамо, топ - да се прицеля ,мамо, от балкона и когато усетя ,че политам и конструкцията на блока ми се предаде, барем да си отмъстя на някого и да не се затрия бадева!

п.п.И за още няколко гео и местни политически фактора, нагли мобилни оператора, топлинни изчислители, енергийни вампири - ограбители и ред други причинители на стрес искам ,мамо, топ ама по-мощен и ако може, мамо,да е с дистанционно насочване !

Продължавай напред !

2011-05-31T06:53:00.012+02:00

“Един млад мъж попитал дядо си защо животът понякога е толкова труден. Ето отговора на стареца:

- В живота има тъга и радост, загуби и победи, падане и изправяне, глад и изобилие, зло и добро. Не го казвам, за да те отчайвам, а за да ти разкрия реалността. Животът е пътуване, което понякога осъществяваме в светлина, друг път – в сянка.

Не си искал да се родиш, но си тук. Имаш слабости и силни страни. Имаш и двете, защото животът ни дава по две от всичко. Носиш в себе си волята за победа, както и готовността да загубиш. Сърцето ти е способно на състрадание, но и на принизяващо високомерие. Вътре в теб е умението да посрещнеш живота, но и страхът да му обърнеш гръб.

Животът може да ти даде сила. Силата идва от посрещането на житейските бури, от изживяването на загуби, от тъгата и свиването на сърцето, от изпадането в дълбините на скръбта. Трябва да посрещнеш бурята. Трябва да посрещнеш вятъра, студа и мрака. Когато бурята е силна, стой здраво, защото тя не се опитва да те събори, а да те научи да бъдеш силен.

Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието.

Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев. Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден.

И най - неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по - силна и от най - свирепата буря.

Продължавай напред!”

(Джоузеф Маршал, откъс от “Продължавай напред: изкуството на постоянството”)

Спомен за един 24 май, ама от друг ъгъл и историята на един скъп подарък

2011-05-22T10:05:00.016+02:00

Всеки къта в сърцето си някакви скъпи и комични училищни спомени. А другите – тъжните и нелицеприятните някак си са избледняли и позабравени. Припомняме си ги едва, когато след години се срещнем със съучениците или пък ако случайно попаднат в ръцете ни ученическите албуми. Поне с мен е така, а предполагам и с вас.

Обаче днес с този мой спомен ще се върна в онази далечна и единствена учебна година, когато бях от другата страна на ученическия чин. Да, там пред катедрата с показалка и тебешир в ръка...Така се случи, че в трудовия ми стаж се мъдри една учебна година като преподавател по математика в далечната 1980-1981г учебна година.

Непосредствено след абитуриентските балове и знойното, но несполучливо кандидатстудентско лято, аз реших да отправя едно авантюристично предизвикателство пред себе си – да работя като учителка в дебрите на Айтоския балкан с деца за повечето, от които българският език бе словесно мъчение, а математиката пък някаква умствена инквизиция.

Правилно се досетихте – бяха туркоезични деца.

Тук само ще маркирам и другите житейски несгоди, с които ми предстоеше да се сблъскам. Това бяха ежедневните ми борби с битовизма – живот в общежитие, отопление с печка на дърва, поддържането на ред, хигиена и приготовлението на храна. За едно момиче на 18г. , израснало с глезотиите на ТЕЦ-а и плюсовете на големия град, преодоляването на тези ежедневни препятствия си беше направо борба за оцеляване и неописуема радост от справянето с тях, особено когато в студените нощи печката забумтеше с оня специфичен и звучен пламък, гарниран с аромат на дървесина. А аз щастлива от „победата” си , протягах премръзнали крайници към нея, за да се стопля.

Сега ще разкажа за професионалните си „победи”...

И тук ще маркирам набързо първоначалния етап на опознаване и сближаване с „моя” клас, защото освен часовете от редовната математика и кръжока на петокласниците/4 паралелки с по 22-24 деца/ и седмокласниците /3 паралелки/ , ме направиха и класен ръководител. На 5-ти Б клас. Мен ? !? Довчерашната ученичка....

Та това опознаване включваше :

1-во: визуалното им запомняне, което си бе изпитание на паметта ми. Все пак набираха ми се над 150 деца, които първоначално повечето си приличаха- момичетата в сини престилки и задължителните турски забрадки, а момчетата подстригани почти нула номер и с два чифта анцузи – един параден и един за всеки ден, но задължително тъмно сини или черни „сайлонови”;

2-ро: първи стъпки в наизустяването на непонятния за мен език, на който те си комуникираха , като чуруликащи лястовички - пред мен, зад мен , около мен. Това се случи някак си неусетно на задължителната есенна бригада, с която стартираше учебната година. В този регион се въдеше тютюн и тогава през есента трябваше да се дообират закъснелите листа - върхари. Ще пропусна острите като мачете ножове, с които умело боравеха тези деца и ще наблегна на минутките от двете почивки. Едната към 9,00-9,30ч. ( защото сутринта се тръгваше адски рано в 3,30ч) и втората вече по обеда, когато чакахме раздрънканото училищно бусче да ни извозва на порции обратно до селото. Та именно тогава аз научих какво е пенир, екмек, таушан, джевиз, домуз и много други думички от бита им. Е , по съвет на момиченцата, научих поне слухово да различавам кои точно техни речитативи са вид попържни, но не за да ги рецитирам, а да ги разпознавам, ако ги отправят по мой адрес. Все пак честта ми - учителската трябваше да се брани! За авторитет не говоря ...той се спечелва трудно и във времето.

3-то: приобщаването към колектива от учители. А той бе разделен на два лагера – местните, също туркоезични и живеещи в селото и външните, такива като мен изтърсаци без диплом за висше педагогическо образование и такива с диплом. Вече се досещате, че щом има лагери ,ще има и „военни действия”, включващи от мистериозни изчезвания на учебни пособия и апаратура до тайнствени завери срещу накой нарочен новак.

Както виждате това мое предизвикателство бе многолико и многопластово, но по-важното е, че аз оцелях целокупна и здрава, оцеляха и „децата ми”, че и на математика ги научих и над петнадесет от седмокласниците издържаха изпитите си в елитни училища в Бургас и продължиха да учат. Някой ден може да напиша и „кратък наръчник по оцеляване” в такава среда. Но сега рискувам да изпадна в многословие, а целта на постинга ми бе да разкажа за спомените ми от онзи 24 май от учителския ми период.

Вече бяха изминали почти 9 месеца с трудни и весели мигове, с комични и не чак толкоз комични моменти. Месеци на съвместен труд и занимания, разговори и спорове – в часовете, а и през време на многото екскурзии сред природата.

Та празникът започна така...

Сутринта трябваше в двора на училището да се съберем – всеки класен ръководител с децата си, за да сплетем венците за украса на училището и класната стая. Момичетата прииждаха на тълпи с огромни букети градински цветя, а момчетата пък бяха накършили цъфнали клонки и диви божури, набрани от близката гора. Само едно от моите деца още го нямаше. Казаха ми,че щяло да закъснее, защото трябвало нещо да помогне в къщи на баща си – единствения дърводелец в селото. Казах си: „точно днес ли?” И дори за миг заподозрях пъклен замисъл за съботаж на този училищен празник...

Разположихме се на две пейки в двора на училището и започнахме да сплитаме венците ,репетирайки песните за празника и изобщо веселието вече ни бе обхванало изцяло. Децата са си деца , независимо от езика, на който те говорят. И те са жадни за поне малко любов, внимание и разбиране . Получат ли ги, отварят сърцата и душичките си в отплата.

По едно време усетих, че две-три момиченца се оттеглиха от групичката и си зашушнаха нещо. Погледнах към тях, а те поискаха разрешение да отидат до тоалетните, които се намираха в сградата на училището. Все пак човещинка е...Разреших им. Подир малко обаче се върнаха с липсващото момче и някакъв пакет в бяла хартия, който неумело криеха уж зад гърба си. Направих се,че не виждам, а и не исках да ги стресирам...ако имаше нещо,те щяха да споделят. Все пак мисля,че бях спечелила доверието им. Само поздравих присъединилото се дете и продължихме работата си, която бе на привършване. След като венците бяха вече готови, почистихме района около пейките от окапалите листа и отидохме да окачим венците в училището и в класната стая. След като украсихме и стаята си, децата насядаха по чиновете си и онова закъснялото момче пристъпи с въпросния пакет към мен. Тогава обръщението на ученик към учителка бе „другарко” .Та детето промълви смутено –„ Другарко,честит рожден ден!Това е от нас- 5-ти Б ...”

Първо бях безмълвна и шашната от фактът, че са узнали рождената ми дата и второ - от самия подарък, плод на обичта им, труда и колективното им вдъхновение :

Естествено и с посвещение:

После, след като им благодарих, преглъщайки напиращите сълзи от изненада и вълнение, подробно и детайлно ги разпитах за коварния им и потаен няколкодневен план, завършил с дървената рамка, все още леко лепкава от тъмния безир и лепило. Естествено „разпитът” продължи в селската сладкарница пред чаша боза и саралия за всекиго. Идейният им проект –(рибар с мрежа) бе продиктуван от многото ми разкази за морето. Повечето от тези деца бяха виждали море само на снимка или от телевизора, докато не ги заведох на двудневна екскурзия до Варна с влака.

Този техен скъп подарък пропътува с мен много километри през време на следването ми и смени много квартири, но и до днес все още виси на стената в дома ми и ме зарежда с топли спомени.

Дай Боже всекиму!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ЕДИН ОТ НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ И ДУХОВНИ ПРАЗНИЦИ, ТОЗИ НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕТМО И ПИСМО!

П.П.Пускам ден, два по-рано статийката, защото точно на деня 24 май ще бъда хем "виновничка", хем малко ангажирана с абитуриентката на моя приятелка.

10 принципа как да бъдем добри приятели

2011-05-16T03:37:00.009+02:00

Напоследък доста размишлявам над това : "Бях ли истински приятел и колко от тях, истинските според мен, приятели са до мен и сега? И онези ,които допуснах в живота си, истински приятели ли са били, щом сега ги няма ? Колко от тях все пак останаха и колко нови се появиха, без да съм очаквала от тях , каквото и да било?"
И изведнъж попаднах на този "наръчник". Може би е непълен, а и може би е недостатъчен и има още и още какво да се добави, но ме впечатли и го споделям тук с вас,а и да си го имам в запас за четене, понякога...

Най-ценното, в което може да инвестираме в този живот, е приятелството. Приятелството е толкова важно, че ако беше възможно, лекарите вероятно биха изписвали приятели, вместо лекарства. Проучване, проведено в Калифорния сред 4725 души показва, че социалната изолация и липсата на приятели са във висока степен свързани с редица заболявания. Още по-страшно е откритието, че при хората, живеещи в изолация, смъртността е два пъти по-висока, отколкото при тези, със здрави социални контакти.

Какво превръща приятелството във фактор, който толкова дълбоко се отразява на живота ни? Дали това, че приятелите винаги ще се засмеят на тъпите ни шеги, или че винаги ще са въодушевени за нашите успехи, колкото и да са незначителни, или това, че можеш просто да звъннеш, по което и да е време и да си поплачеш пред приятелката си без притеснения?

Каквато и да е тайната зад магията на приятелството, важното е да ценим и пазим тези отношения. Истината е, че дори и да притежавате всички богатства на света, без добър приятел ще сте пропуснала най-голямото съкровище.

Най-добрият начин да създадете истинско приятелство е вие да знаете как да бъдете истински приятел. Нашият "пътеводител как да бъдете добър приятел" може да ви бъде от полза. Предлагаме ви 10-те основни принципа за изграждане на искрено приятелство:

1. Честност
Честността и искреността са ключът към доверието. За да се развие едно приятелство, трябва първо да се създаде доверие. Приятелите трябва да вярват, че могат да разчитат на вас и че ще получат най-добър съвет от вас.

2. Доброжелателство
Доброжелателството е онази сила, която подкрепя, дори когато целия свят е срещу вас. То започва от това, да помните рождените дни на приятелите си и да ги карате да се чувстват ценни и обичани, особено когато преживяват лош момент.

3. Уважение
За да бъдете добър приятел трябва да уважавате приятелството си. Никога не се възползвайте от добротата на приятелите си, винаги се реванширайте за услугите, никога не завиждайте за успехите им и винаги се съобразявайте с чувствата им.

4. Прошка
Прошката е съществена част от дълготрайното приятелство. Прошката означава любов и приемане и желание да запазите приятелството, въпреки някои трудности.

5. Жертване
Понякога, да бъдеш добър приятел изисква да пренебрегнеш това, което е удобно за теб. Ако вашата кола се повреди в 3 сутринта на място, където няма никой, истинският приятел би дошъл да ви вземе, без да мърмори или задава въпроси.

6. Подкрепа
Важно е приятелите ви да чувстват вашата подкрепа. Застанете твърдо зад приятелите си и никога не говорете против тях. И не позволявайте на други да го правят.

7. Даване
Добрият приятел дава, без да очаква нещо в замяна. Като истински приятел, също така, вие трябва да давате съвети, но никога заповеди и още - никога не казвайте: "Нали ти казах".

8. Смях
Важно е да намирате време просто да се забавлявате с приятелите си. Всяка минута, прекарана в смях сред приятели, е време, което не сте загубили.

9. Приемане
Важно е да окуражавате вашите приятели да изразяват тяхната индивидуалност. Вие не бихте искала да се чувствате с приятелите си като на изпит и да се притеснявате дали сте ги впечатлила достатъчно, нали? Приемете приятелите си такива, каквито са.

10. Реципрочност
Истинското приятелство не е еднопосочна улица - и двете страни трябва да дават и да получават. Отворете сърцето си, споделяйте и дайте възможност на вашите приятели да направят същото.

източник

Пълзящите хора

2011-05-13T23:39:00.009+02:00

Пълзящите хора ги има навред.
Те нямат проблеми, но имат късмет.

Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.

Пълзящите хора дори да грешат,
поука не вземат, а твърдо мълчат.

Пълзящите хора от себе си бягат.
Те легнали ходят, а прави си лягат.

Пълзящите хора са пречка жестока.
Краят не спазва на началото срока.

Пълзящите хора добре се вкопават,
но готови подмоли не щат да признават.

Пълзящите хора са с остри уши,
не вярват във истини, вярват в лъжи.

Пълзящите хора са много на брой.
Изправен - предател, пълзящ си герой.

Пълзящите хора не виждат небе.
Земята е майка, пръста е сърце.

От пълзящите хора ти се пази.
Крещят мълчаливо, болят със очи.

автор:Валентин Йорданов
източник-тук

П.П.Предполагам сте попадали и в такива ситуации в живота си, когато ви се е налагало да изберете в кое положение да сте - да пълзите ниско и сигурно "по земята" или да сте изправени срещу ударите на бурята? Не?!? Е,на мен ми се е случвало и все още ми се случва...Защото не съм от породата на охлювите. Навярно и за това някои от "пълзящите" изтриха скайпа ми и телефонния ми номер, а пък други от хипер безгръбначните направо минават на отсрещния тротоар, ако ме видят на среща си? Та аз, макар и все още изправена, не хапя! :)

Арт скулптури, въздигащи се от книги

2011-05-09T09:20:00.007+02:00

Авторката на тези скулптури е англичанката Сю Блекуел . Тя обичала да обикаля антикварните книжарници на Острова и да си избира добре запазени книги, но вместо да ги чете тя отделяла по няколко месеца за прецизното им изрязване и моделиране в доста зрелищни хартиени скулптури. Сред инсталациите й има модели, базирани на сложни приказни композиции на Ханс Кристиян Андерсен, успяла е да пресъздаде и част от „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол, както и дори сгради, описани в туристически гидове и пътеводители .

Цял екран

За една залязваща и умираща България

2011-05-07T15:22:00.014+02:00

Отмина Гергьовден. Агнетата или плешките, или дроб-сърмите са вече изядени и чашите с червено вино изпити. Аз не съм нито яла, нито пила, но това е друга тема. Изяла съм си порцията някога...На село Ружица, Ямболско.

Предупреждавам хората, търсещи веселбата и разтухата да не продължават да четат по-надолу! Статията ми ще е сериозна и доста тъжна....

В нея ще се говори за срещата ми със смъртта...но не онази восъчно бледата и бездиханната, а онази, в която прозира живец в очите на полускелет и силата на духа, както и едни непрестанни въпроси -„защо?” и „до кога?”. Както и за белезите, останали след една друга смърт, но за това после....

През седмицата ме известиха, че моята леля, която е раково болна, в последен стадий и бере душа. Т.е. тялото не толкоз, а духът и разумът се борят с последните капки живот. Реших го на момента - ще отида да си я видя все още ЖИВА, от колкото восъчна и бездиханна. Помолих приятел да ме закара с колата си до там, защото леля живее в село Ружица, Ямболско. Едно село в дълбоката и обезлюдена Странджа планина. На някакви си 10-на км от турската граница . До където има все още някакви пътища, но няма автобуси. Това е в Република България, членка на ЕС и времето е 7 май 2011г.

Речено-сторено. Уговорихме се за днес в 10,0ч да тръгнем и потеглихме. Ще ви спестя подробностите от самата среща, а и мисля , че е прекалено лично и съкровено. Аз самата все още не съм го преживяла, а и май поради това и седнах да пиша. Знам ли? Да излея емоцията си и наблюденията си от това пътуване. Та там прекарвах не едно и две лета като ученичка.Там съм си гледала и болнавото си дете, когато бургаския влажен смок и зловония го довеждаха до припадъци и задушаване.

Както и да е - леля се бе стопила до една торба кокълчета, обвити в жълтава и набраздена с бледосини венички кожица, но духът и бе буден въпреки атаките на болката. Позна ме, поговорихме си, посмяхме се/над спомените от моите и тези на детето ми лудории/ и си поплакахме...за всичко. Спирам с тези лични емоционални подробности. Трудно е за писане , а и е лично.

Сега вече ще мина на медицинска тематика.

В това забравено от медицината, държавата, че и от Бога странджанско селце, една отрудена селска жена на 74г. се бореше с нечовешките болки , т.е. тя и близките и - син , снаха и съпруг с помощта единствено и само на течен аналгин / мускулно?!?/. Кой и как и го бие ли? Ами който може и е в момента там. Няма лекар, няма медицинска сестра, няма и по-ефикасни обезболяващи, нито кой да ги предпише. А и да и ги е предписал, няма от къде да се набавят нито в това затънтено село, нито в близките градчета - Елхово или Ямбол. Нямам думи да продължа...безмислено е.

Единствено на ум и на глас пред братовчед ми после го пожелах-„Час по-скоро Бог да си я прибере , за да я отърве от тези неистови болки и мъки!” Не го заслужава - нито тя, нито близките – деца, съпруг и внук.

Та се замислих неволно над думите на братовчед ми-„да е животно-да го удариш с чук по главата,за да не се мъчи”.

Каква ирония само ? Когато ЕС ни принуждава да създаваме безстресови условия за „весели” животни за износ, а за нас хората – нищо! Или само течен аналгин и много мъка, и нечовешки болки...

Излязохме в кипрото и озеленено дворче да запалим по цигара, та белким димът скрие сълзите в очите ни. И пак да избягаме от темата и болката, заговорихме с братовчеда за близкостоящите къщи и обитатели, които познавах от миналото , в радиус от 500м.Оказа се, че от близките 15 къщи само 3 имат по един или двама обитатели, като вторият е на легло , като леля ми.

Ах, да, - имаше и поне десетина накипрени къщи, измазани и постегнати от ...англичани, инвестирали в тях преди време. Все пак мястото е химически и индустриално необременено и незамърсено - в дълбоката и тиха Странджа планина, на 10км от турската граница. Но празно и обезлюдено...
От повечето прозорци на необитаемите къщи надничаше онази другата смърт. От небитието или от необитаемото?

Когато работех на площадката на Нефтохима и после Лукойл съм виждала празните очи на промишлени и изоставени сгради и в общи линии зная за какво иде реч . А сега ? Различно е и още по-стряскащо . Къщи , в които е кипял живот, в които хората са се женили с гръмки и пищни сватби на двора, детският глъч и врява са огласяли улиците и площада на селото,сега са празни и обрасли с мъх и трева цял човешки ръст ...Без живец, без звуци...Единствено няколко пършави кучета кръстосваха площада...

На върщане в колата мълчах и лентата в главата ми ме връщаше неумолимо назад във времето и спомените. Моят приятел и шофьор в случая, се опита , но напразно, да ме разведри с въпроси за подминаващите покрай прозорците на колата селца и сгради, защото се оказа, че не е ходил по тези места до сега... Даже и спряхме до едно крайпътно люляково храстче, за да ми набере букет. Едва ли му бе до букета , а по-скоро се опитваше да ме разсее и отскубне от лошите мисли. Та там сред люляковите храсти се натъкнахме и на един от онези зазидани в пръстта танкове с насочено оръдие към Турция, с които бе осеян този регион някога.

Някога там имаше селско стопанство и гранични поделения с млади семейства, имаше училища, имаше и поминък . А сега е пустош!

Та това е положението...Видях една залязваща и умираща горда Странджа , чиито макар и малко обитатели се лекуват с течен аналгин и оцеляват просто на магия. За жалост не е единственият регион и още по-жалкото е , че мога спокойно да го обобщя - една залязваща и умираща България!

п.п.Снимката е на селцето и е от нета ,поради което е с отвратително качество. Можех с мобилният си апарат да направя, но нали се досещате, че в този момент изобщо не ми бе до снимки...
Неволно се досетих и за онези данни от последното статистическо преброяване , сочещи близо 380 обезлюдени или слабо населени български селца с по 2-3-ма самотници...БОГ да ги пази!

п.п. ново: ИМА ГОСПОД! Мислех си, че това пътуване ще е моето прощаване или последно сбогом с моята леля. Снощи или почти призори на 10 май тя се е отървала от болките и мъките. Обадиха ми се далечни, но все пак роднини, че ще ходят и ме взеха с колата, за да мога да се простя с нея и да я изпратя в последния и път. МИР НА ДУШАТА И!

За едно "ПЕПЕРУДЕНО МОМИЧЕ"...

2011-05-06T07:49:00.004+02:00

Тази статия е написана от блогъра Алекс Алексиев , с чието и съгласие я поствам и тук в моя блог.

"Големите детски очи те пронизват, сякаш с кама. Улавяш в тях страдание и безпомощност, и въпроси, защо не си като другите деца.
Да можеш да тичаш и да се забавляваш като тях, да можеш да не се страхуваш ако паднеш, да можеш да изживееш детството си, без тези бинтове и мехлеми които са те обвили като пашкул.
Да можеш да отлетиш като пеперуда!

Раличка страда от Епидермолизис булоза (ЕБ), генетично заболяване, което прави крехки връзките, прикрепящи кожата към подлежащия й слой. Като резултат, дори и при слабо триене по кожата се образуват мехури, които бързо нарастват и се превръщат в болезнени рани. По света наричат хората с ЕБ "пеперудени хора", защото кожата им е толкова крехко захваната, като прашеца по крилцата на пеперудите.

Българското Министерство на здравеопазването е включило епидермолизис булоза в списъка на редките болести, но не е предвидило никаква конкретна помощ за това заболяване, което е за цял живот. Около 100 души в страната страдат от ЕБ. Пациентите не получават никаква помощ за закупуването на специалните незалепващи превръзки и антибиотици. А превръзките са ежедневие за пациентите и сумата за тях може да надмине няколкостотин лева на месец."

ДОБРИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ НА РАЛИЧКА ДА ОТЛЕТИ ОТ ПАШКУЛА СИ!

Тези от вас, които могат и биха искали да помогнат на Раличка и на останалите "пеперудени" дечица - кой с каквото може - парични средства, медикаменти или превързочни материали, или пък ортопедични ,меки и удобни дрешки, вижте цялата статия тук, както и посочените координати и банкова сметка: ЦЪКНИ ТУК

БЛАГОДАРЯ!

Майкрософт, ягодите и липсата на e-mail

2011-05-04T10:04:00.005+02:00

Попаднах на едно интересно четиво , което е едно своеобразно продължение на темата за работата , за нагласата ни да мислим и реагираме , както и за Майкрософт. Впрочем прочетете го и си извадете поуките:

Един безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Майкрософт. Шефът на човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.

След изпита му казва:
- Назначен си, дай ми email-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата и часът, когато да дойдеш на работа.

Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail. Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма email, това означава, че той не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не можа да получи работата.

Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Тогава той решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди. След това тръгва от врата на врата, за да продаде ягодите и така за по-малко от два часа удвоява капитала си. Така повтаря тази операция три пъти и се прибира с 60 долара в джоба.

Така, осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва все по-рано да излиза от къщи и да се прибира все по-късно и така утроява и учетворява парите си всеки ден.
Малко след това си купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва на чело на малка флотилия на камиони за доставки.

След 5 години

Човекът вече е собственик на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ.
Тогава той се замисля за бъдещето на семейството си и решава да сключи застраховка живот. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-maila му, за да му изпрати офертата.
Тогава човекът му казва, че няма email!
- Интересно,- казва му застрахователят,- нямате email, а сте успял да построите тази империя, представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте email!

Човекът се замисля и отговаря:- Щях да чистя тоалетните в Microsoft!

Поука 1 от историята:
Internet не може да оправи живота Ви.

Поука 2 от историята:
Даже и да нямате email, ако работите много, може и да станете милионер.

Поука 3 от историята:
Ако четете това по интернет, то значи, че по-вероятно е да станете чистач на тоалетни, отколкото милионер!

А поука 4 от историята:
Всеки сам избера пътя в живота си, дали ще си направи е-мейл, за да чисти тоалетните в Майкрософт, или ще изгради империята си, използвайки ума и находчивостта си!

А сега - чао! Отивам да продавам ягоди...

източник

Happy Birthday Svejo.net!!!

2011-05-02T19:35:00.004+02:00

Това е моят скромен виртуален подарък по повод 4-тата му годинка за всички - екипа и потребителите, списващите и читателите му! НАЗДРАВЕ!!!

П.П. Постнах този кслайд и тук в блога си макар да бе подарък за сайта Свежо.нет ,защото моите приятели в чужбина не могат да отворят линка нито от сайта Свежо.нет,нито от сайта - майка на слайдовете ми респективно-профила ми там.

За един 1-ви май и за един облак в небето над Бургас

2011-05-01T07:42:00.005+02:00

Отдавна, много отдавна Бургас бе един хубав и чист морски град. И аз бях едно малко дете/ в началните класове /, радващо се на птичките и тревичките, на пчеличките и облачетата, надвиснали над морето и морската градина. Онази същата морска градина със „Стената на приказките” и зоокъта. Но за това малко по-късно ще стане дума...

Годината не я помня, но помня датата - 30 април срещу 1 май. За всекиго , израснал в годините на соц-а, датите като 1 май, 24 май и 9 септември са свързани с шумна/и задължителна!/ манифестация, които по традиция , поне за мен и моето семейство, завършваха с изчакване в малката и кипра градинка на ж.п. гаровия площад на града ни.Там свършваше манифестацията. Там цялата ни фамилия чинно се изчаквахме, всеки от неговата колона от манифестиращи, за да се съберем и татко и мама,вечна им памет , да ни заведат на фамилен обяд с предшествуваща разходка из морската градина, придружена със сладолед, балони и захарен памук ...Това бяха глезотиите на соц-а за едно дете от 1-2 ри клас.

Обаче тази традиция се наруши през едно първомайско утро. Годината не я помня с точност, но помня събитието, за което още тогава се премълча и потули в небитието. Нещо повече нечий живот бе жертван, а паметта осквернена . Помня сълзите в очите на мама и изопнатото лице на татко , когато кротко ми обясниха, че днес няма да има обещаната и очаквана разходка . Помня и дните последвали това събитие с тегнеща сянка в дома ни . Защото това бяха техни колеги, познати и защото можеха и моите родители да са на тяхното място .

За какво става дума?

Става дума за една авария в НХК-гр.Бургас, вследствие на която над града и близките селца надвисна облак . Облак от хлороводород, облак носещ смърт и ужас, болест и печал. Какво се е случило в НХК точно в нощта на 30 април срещу 1-ви не мога да кажа със сигурност, но със сигурност помня как телефона/домашния естествено, то тогава мобилни нямаше/зазвъня по тревога още посред нощите или в ранните часове на 1 май.

Родителите ми- и двамата по това време работеха в НХК . Мама бе оператор и работеше на смени, но тогава почиваше и си бе у дома. Баща ми в този период бе профсъюзен лидер в комбината, избран единодушно от колектива, защото бе започнал още в зората на НХК - 1963г. като оператор и защото с труда и характера си бе спечелил уважението и доверието на колегите си.

Е,и с партийната благословия, но тогава бе така - или си член на БКП, или си обречен на изгнание. Както и да е, мир на душата му, няма да разсъждавам повече над това, а се връщам пак в спомените си от същата нощ.

Какво се бе случило в тази злокобна нощ?

В атмосферата , вследствие на промишлена авария на площадката на НХК с последващ взрив , изтича голямо количество хлор, който в реакция с влажния крайбрежен въздух се превръща в хлороводород.

„Хлороводородът е отровен. Дразни лигавиците на очите и дихателните пътища и предизвиква задушаване. Хлороводородът е безцветен газ, с остра задушлива миризма, малко по-тежък от въздуха. Във влажен въздух „мъгли“” /справка виж тук в Уикипедия /

От паниката, от слабозащитните налични прахови противогази, с каквито и сега все още е оборудван персонала в ЛукОйл Нефтохим Б-с, от мащабността на поразяващия облак и от ред други фактори , загиват близо 200 души на смяна и още толкова са приети в районната окръжна болница с тежки поражения на горните дихателни пътища. Поразени са домашни и прелетни птици, както и стада с животни-диви и питомни, поразена е и почвата и респективно и подпочвените води...

Нито тогава, нито днес се е дало гласност на това злощастно събитие.

Нещо повече - заповедта отгоре е била - на другия ден манифестация да има/!!!/...под влажните капки, носещи се в атмосферата на Бургас . Фанфарите и тромпетите да свирят, хората да набиват крак с усмивка, вдигнали цветя в ръка - привет към официалната /и полупразна/ партийна трибуна .

Тогава, когато в местната морга смъртните актове са се изписвали буквално на конвейр . Тогава, когато близките на загиналите още са нямали никаква информация за незавърналите се бащи и майки от нощна смяна . Тогава, когато всяко дете е очаквало да получи и е получило своята малка радост - празнична разходка с мама и тате на открито в морската градина. Онази същата със „Стената на приказките”...и с облак, напоен с капчици хлороводород.

А след време в протоколите от разследването на аварията е вписано кратко и ясно - „виновни , поради небрежност и липса на дисциплина на работното място...”

Та идеята за тази моя статия - спомен бе, че сега след почти четири десетилетия от аварията бих искала да кажа това : „Мир на душите ви и дълбок поклон , вам „недисциплинираните”!”

Както и „Бог да пази Бургас и жителите му!”, защото аварии, скрити-покрити, има и днес в бившия НХК, както и ще има „недисциплинирани”, загинали на работното си място.

П.П.Специални благодарности на Христо Атанасов, че върна лодката на спомените ми към тази злокобна нощ, за да напиша този пост – възпоменание за онези, които загинаха на работното си място , навярно борейки се кой с каквото е можел в създалата се ситуация . Помня как мама разказваше после, че нейната колежка, която е била на смяна тогава се е сетила да си предпази носа и устата с престилката си, свита на топка като по този начин е филтрирала въздуха . И се е спасила макар и с частично отравяне . Но повечето не успяха . И въпреки това бяха несправедливо обвинени ,а и саможертвата им все още е опетнена и обвита в мълчание.

Майкрософт .... неговата м*ма!

2011-04-30T09:24:00.001+02:00

Попаднах в мрежата на едно доста поучително и будещо размисли хумористично на вид разказче-случка , състояла се в т.нар. "Мека" на човешките възможности - САЩ.

Въпреки цялата му комичност, аз неволно се сетих за един разказ на моя бивша колежка - машинен инженер и проектант с няколко десетки години професионален опит тук, но емигрирала там и работеща във фирма "Конкорд" почти като общ работник,а и ....водач на електроповдигателно мобилче.

Та тя същата, хвърляйки поглед върху чертежите на някаква част от самолета, като един дългогодишен машинен инженер и опитно око, се натъква на очевадна грешка в чертежа, за която няколкократно, но и безрезултатно, се опитва да предупреди първо сменния си майстор, а после и н-к цеха . Едва когато вече изработената прототипна, но погрешна част не може да се стикова с останалото цяло, едва тогава н-к цеха забелязва очевадната грешка в чертежа, но пък нашето момиче вече е назначена за контрол над входящата чертожна документация.

Ето и разказчето :

"Работя като програмист в неголяма американска фирма, 30-тина човека, правеща разни пошибалки за прес-автомати. Сглупих, като се намесих сутринта в разговора за училището, и взех, та издрънках старата тестова минавка за това "Колко е 2+2х2".

Обикновено, когато смятат на глас, първо събират, после умножават и получават 8, въпреки че по правилата на математиката умножението трябва да се извърши първо, поради което верният отговор е 6. Но веднага ме сиктирдосаха и ме нарекоха идиот, защото се получава 8... Аз даже им го написах на хартия, за да стане по-ясно. И тогава се почна...

Оказва се, че по правилата всичко се прави отляво на дясно и по никакъв друг начин, затова е 8... , а аз съм глупак. Да взема да си прочета, както трябва учебниците от училище, а най-лесно, като по- тъп, да взема да си го сметна на калкулатор!!!

Особено ме уплаши, че главният счетоводител лично донесе калкулатор и направи демонстрация бурно аплодиран от цялата фирма. (Да, обикновеният калкулатор смята едно след друго, точно както го произнасяме на глас, без да спазва ред на действията).

Нямах под ръка научен калкулатор, който спазва реда на действията. Добре, отворих им Microsoft Excel, въведох действията - 6(!) и втрещих цялата фирма. Работата беше прекратена за цели два часа, ходеха с калкулатора от компютър на компютър, и гледаха, тук се полчава 6, а там- 8./!?!/

Уморих се да обяснявам и си отидох на работното място. Оказа се, че основната изненада предстои...

На обяд дойде при мен заместник главният счетоводител и клатейки глава, заяви: "Сега разбирам, защо всички ругаят Microsoft - на тях дори Excel-а им е бъгав, смята неправилно!!!"

by Pevzner, GuyX "
източник

П.П.Поуките и изводите от двете ситуации са много, но ги оставям всеки сам да си ги извлече...

РАЗКАЗВАЧ НА ПРИКАЗКИ

2011-04-29T09:40:00.000+02:00

Попаднах на едно шеговито стихче с неочакван край, което пък ме вдъхнови / и амбицира / да сътворя ето този колаж :

- Разкажи ми, БаБа, приказка...
- Добре, тогава слушай и внимавай:
Тъй както пише в стари книги,
принцесата била очарователна...

- Какво е, БаБа, книга, разкажи ми!
- Носител от хартия, но нетраен,
използвал се е някога във миналото,
събира много малко информация...

Та разболяла се принцесата,
дошъл дърварят да я излекува...
- О, става много интересно,
дървар какво е, ме интересува.

- Човек - сече дървета с брадва.
- Въоръжен престъпник значи.
И как така му разрешават
на защитен вид да посяга?

- Било е някога... Той я нахранил
със черен хляб и сирене и чесън...
- Какво е сирене – ще кажеш ли?
- От кравата продукт е млечен...

- Какво е чесън? Ами кравата?
- Със аромат такъв един...
- Кой номер има ароматът?
Петнайсет?! Ясно - значи фитонцид...

- Какво е замък? Ами царство?
Как се дели наполовина ?
И хората ли ги разрязват?
По колко мерни единици взимат?

... - Поспри с въпросите - изтече времето.
Не виждаш ли, че лампичката мига?
Загрях и трябва междувременно
да ме изключиш. После рестартирай.

П.С. БаБа - Биактуален алфа регионален битов аниматор

автор: Довереница (Дочка Василева)
източник

Христос Воскресе!

2011-04-24T09:56:00.001+02:00

В следващия слайд съм представила една скромна подборка от източно православни икони, намиращи се в няколко от двадесетте Светогорски манастира в Атон, чиито точни наименования и местоположение можете да видите ето тук-цъкни.

За цял екран - цъкни тук.

Писани яйца

2011-04-22T07:53:00.000+02:00

Вчера боядисахте ли си яйцата? Аз, да. Е,две се спукаха при варенето, но останалите "оцеляха" даже и след цамбуркането в купичките с топъл разтвор от вода, боя и капки оцет. Изпробвах и една интересна техника - оцветяване с ориз, оросен и напоен в боя, за която чух по телевизията. Получиха ми се едни доста интересни яйчица, които единодушно със сина ми ги кръстихме "пясъчни", защото оризовите зрънца оставиха неравномерни и безразборно пръснати отпечатъци. Жалко, че нямам цифров апарт , за да ги заснема, но ще се опитам с камерата на телефона си да ги "увековеча".

А сега ви предлагам да се потопите и настроите за празника с ето този яйчен слайд със закачлив музикален фон :

А за любителите на цял екран - ето тук /цъкни/.

Не се оставяй да умираш бавно!

2011-04-20T22:55:00.000+02:00

Преди час-два време в скайпа си писах с един човек, нуждаещ се /сега и в този момент/от морална опора и това ме провокира да постна тези мисли в негова подкрепа, както и ме провокира да си поиграя над тази снимка от нета :

Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда

п.п.Надявам се да го прочете и види,а и не само адресатът, както и всички нуждаещи се от тази подкрепа....

Пътят на Живота

2011-04-17T19:57:00.005+02:00

Пътят на живота за невежия
е труден...

Пътят на живота за разумния
е лек...

Разбраното противоречие на едни носи радост,
а на други - скръб...

Ако скърбиш за това, което си разбрал,
не си познал живота...

Ако се радваш на това, което си разбрал,
си схванал светлите му страни...

Радвай се на това, което имаш
и смело напредвай по пътя към онова,
за което мечтаеш!

източник

Цветница е !

2011-04-15T14:05:00.005+02:00

Със следващия мой слайд искам да поздравя и честитя празника на всички християни и най-вече на хората, носещи цветни имена. Мислех да го постна утре на самия ден, но пусто сърце не трае, а и днес също е празник за някои именници, макар и по-малко на брой.Така, че весели празници и честит имен ден!

Цял екран-цъкни тук.

Чук,чук яйчице...

2011-04-14T16:12:00.004+02:00

Точно след една седмица ще оцветяваме яйчицата с пъстроцветни и причудливи шарки, с най-разнообразни техники и преди всичко лично вдъхновение. Следващият ми детски слайд може да ви вдъхнови или подсети за нови идеи :

А тук за любителите на цял екран - цъкни.

Водна феерия

2011-04-11T10:49:00.008+02:00

В тези пролетно редуващи се мигове на дъжд и слънце реших да сътворя ето този слайд , изработен изцяло от макроси на капки вода . Има някакво магнетично очарование в тези мигновени фотоси, уловили танцът и целувката на капката вода с локвичката, обляна от лъчите на светлината.

А за любителите на цял екран - цъкнете ето тук.

Към една непозната жена

2011-04-08T14:56:00.008+02:00

Пораждането на този колаж бе инспирирано още на първи прочит от ето това стихотворение:

Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.

Дали това били са първи трепети
и първо влюбване - жестоко като рана?
Младежът после смачкал е сърцето ти,
но спомен жив след него е останал.

Или той женен бе и те измами,
разказвайки, че бракът му е грешка?
Във чуждите постели, по таваните
горели сте от страст. И... шах със пешката...

А може би в законно брачно ложе,
де любовта изместиха тревогите,
внезапно бурна нощ начало сложи
на нов живот? И две деца били са вече много...

Каква е истината - няма да узная.
И... по-добре. Тя нищо не променя.
Харесва ми така да си гадая...
Сценарии, измислени от мене.

Любов било е. От романите - красива,
която двама дУши, две комети
внезапно сля. За да засвети жива
звездица малка и безименна - детето.

Не те познавам и не съм те мразила.
Напротив! Господ здраве да ти дава!
От своето дете си се отказала...
Благодаря за жеста! Майка ме направи!

автор:laramaylin (Нина Чилиянска)
източник

Силните...

2011-04-08T13:14:00.005+02:00

Това стихотворение ме вдъхнови да направя ето този почти графичен колаж , базиращ се на една анимирана снимка.

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

автор: Веселина Атанасова

Преквалификация на безработните -"Mission Impossible"!

2011-04-07T16:37:00.002+02:00

Защо е такова заглавието ли? Ами ето защо:

Безработицата или самата мисъл и усещане за нея, те връхлитат с цялата си смазваща тежест едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано- някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой № се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе ,за да убиеш времето.

Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е .... прочети още

Честит празник на хората с бели престилки в България !

2011-04-07T08:25:00.004+02:00

Независимо от опитите да ви очернят незаслужено, независимо и от постъпките на единици от вас, редно е поне днес да ви поздравим и да се преклоним пред стоицизма и сърцатостта ви.Да ви пожелаем много хъс пред спънките и неуредиците в професията ви, както и много търпение и разбиране към нас пациентите, защото ние нямаме вина за безумните решения на НЗОК.

Първоначалната ми идея за този колаж бе да е снимка на по-голям човек в бяла престилка, но после попаднах на тази снимка с това дете, ръсещо семенцата на обичта,обичта към човечеството. А нима това не е една от многото характерни черти на наследниците на Хипократ? Поклон пред всички вас, които правите за нас понякога немислимото и невъзможното, за да ни изправите на крака за цената на една усмивка само!

Нощни лампи от....щраусови яйца

2011-04-05T12:29:00.011+02:00

Както писах, Великден вече чука на вратите ни. И в тази връзка се запалих по темата за яйцата. Обаче онези, що носят естетична наслада, наслада за очите и за душата.В този мой слайд ви представям една колекция от декоративни лампи от щраусови яйца, идваща от Южна Африка, което пък се вижда и от тематичните, ръчно изработени, рисунки.

А за любителите на цял екран ето тук /цък/ могат да видят слайда и на цял екран.

Карвинг яйца

2011-04-04T12:53:00.001+02:00

Хей, хора, Великден наближава!
И в тази връзка ще започна подготовката си в емоционален план с ето това мое съвсем прясно слайдче за великденските яйца, но с малко по-естетично предназначение:

Четирите свещи

2011-03-28T10:26:00.009+02:00

Попаднах на нещо много интересно и поучително като четиво, будещо към полезни размисли и изводи за всекиго и ето бързам да го споделя, естествено гарнирано с подходящ колаж, изработен от мен и случайна картинка от интернет :

Четирите свещи горяха и се консумираха бавно..Мястото беше толкова тихо, че можеше да се слуша техния разговор.Първата казваше:

“АЗ СЪМ МИР
Но хората не могат да са в мир...Мисля, че не ми остава друго освен да угасна”

Така и стана - свещта лека полека угасна напълно.

Втората казваше:

“АЗ СЪМ ВЯРАТА.

За съжаление хората не искат и да чуят за мен. За това не виждам мотив да оставам запалена.”

На края на своя монолог, лекия порив на вятъра угаси свеща.

-Мъчно мъчно,- казваше третата свещ:

“АЗ СЪМ ЛЮБОВТА.

Нямам сили да остана запалена. Хората не оценяват моята важност и не ме искат.
Като за капак те мразят тези , които ги обичат най-много - техните близки и роднини.”

И без да чака тя се оставя да угасне.

Неочаквано...

Едно дете влиза в стаята . И вижда трите угаснали свещи . Уплашено от полумрака то със страх в гласа казва:

“НО КАКВО ПРАВИТЕ?!?
МЕН МЕ Е СТРАХ ОТ ТЪМНОТО,ТРЯБВА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАПАЛЕНИ!”

И му потичат сълзи...

Тогава четвъртата свещ със съжалителен глас, казва:

“НЕ СЕ ПЛАШИ,
НЕ ПЛАЧИ: ДОКАТО АЗ СВЕТЯ, ВИНАГИ МОЖЕМ ДА ЗАПАЛИМ, ОСТАНАЛИТЕ ТРИ СВЕЩИ
Аз съм:

НАДЕЖДАТА”

Със очи блестящи от сълзите,детето взело свещта на надеждата
и запалило всички други .

ТАКА ЧЕ НИКОГА ДА НЕ УГАСВА НАДЕЖДАТА В НАШИТЕ СЪРЦА!

И нека всеки от нас да може като детето, във всеки момент да запали със своята Надежда

Вярата,Мира и Любовта!!!

източник-интернет

Честита Първа Пролет!

2011-03-21T12:14:00.004+01:00

Да ни е честита! Дочакахме я...Сега остава да се "хванем за зелено". Защото и киселото зеле свърши,а картофите пък покълнаха . Както и да е- все ще изпъплим, като тези мравчици от новия ми колаж, по стръмното и ще напечем гръбчетата си на слънце, устремени към лятото.

Чисти и невинни целувки

2011-03-19T15:30:00.013+01:00

"Чисти и невинни целувки" е заглавието на днешния ми колаж.

От няколко дни се сдобих с една интересна и заразителна програмка за изработване на колажи.За тези, които биха искали да опитат да създадат някакво свое творение, названието и е Photo Collage Master.Бях я качила в Dox.bg ,но явно времето за съхранение на файла е еднодневно. Както и да е, може да попитате чичко Гугъл за нейната безплатна версия.

А ако искате да добавите и своя запазена марка или име, както съм добавила аз в долния десен ъгъл - цък тук .

За БОР-овите инициативи и мерки...

2011-03-13T11:21:00.036+01:00

снимката е от тук

В тази ми публикация ще стане дума за заливащите ни напоследък гръмки абревиатури на иновативни решения и проекто - решения , за породилите ги намерения и за резултатите.

След миналогодишната инициатива на НАП българите да подават сигнали за наемодатели, укриващи доходи (или накратко БОРНАЕМ) дойде ред на БОРКОР.Не знам дали инициативата на НАП даде някаква "реколта" и в прекия и преносен,че и емоционален аспект, но пък и никой не ни осведоми за ефекта от нея. Навярно и тя е зациклила , както прословутия и все още неработещ Закон за етажната собственост .

За разлика от първата "иновативност", изцяло подплатена и захранваща се от типичните български черти "човеколюбие" и "топли" междусъседски отношения, то втората ще бъде финансирана от нас , като данъкоплатци, цитирам- "ще ни излезе сравнително евтино, само 40 души ще са назначени, други 115 ще се командироват от ДАНС, ГДБОП, НАП, комисията "Кушлев", ДАКСИ и оттам ще си вземат заплатите", тоест пак от нашите данъци и такси. Ще рече човек какво толкоз? Където 240 в парламента плюс стотиците, да не кажа и хиляди из министерствата, там са и някакви си 40+115=155 заплати.Дано само да има ефективни резултати...

От два - три дена пък земеделският министър Мирослав Найденов се опитва да привлече популистки вниманието/и одобрението?/ на третата възраст с новата си идея БОРЦЕН.За сега развита само и единствено като теза . И слава Богу,че е такава . Защото хич и не ми се мисли ,нито пък богатото ми въображение е способно да го филмира това явление:

"Хвърковатата Найденова чета", съставена изцяло от доброволци /но пък "захранени" с чай с мед/, яхнала своите метли...пардон патерици и бастуни, слухти и обикаля по тържища и пазари, по МОЛ-ове и хипермаркети в лов на неправомерно завишени цени.

Трагикомична и жалка картинка. Питам се обаче, защо и до кога ще се гъделичка,че и подклажда тази характерна нам народностна черта ДОНОСНИЧЕСТВОТО ? Вярно, че за мнозина е добре позната и култивирана през 20-я век, а някои са направо закърмени с нея . Други пък са и "заплатили" кървав данък. Данък, тегнещ все още като оловен печат връз паметта им и бъдещето на поколенията им.

И сега в условията на 22 години демократично и свободно общество, вместо да се отървем, вместо да я заличим веднъж завинаги, управляващите и подвластните им институции се мъчат отново да я реабилитират и възродят. За да задържат вече крехкия си рейтинг и пропукано доверие , за да оправдаят и удържат мандата си .

Е,питам се, това ли е начинът и пътят към изкореняване на корупцията, на доносничеството, на опитите да надхитрим и заобиколим закона, за да издалаверим ?!?

Навярно , благодарение на умелото стимулиране на доносническия хъс и ген,сега ще се пръкнат инициативи от типа:
- БОР-УЕБ /за борба срещу неправомерното (и необлагаемо) "забогатяване" в нета, както и от недопустимото изразяване на възмущения в нета ;
- БОР-ПУШ /за недопустимо пушене в заведенията след часовете, в които могат да се появят проверяващи ;
- а защо не и да се помисли за бъдещи активни кадри, като се създаде БОР-МУШ? Какво е това ли? Ами абревиатура на Масов Университет за Шпиони в Борбата срещу....всичко. Даже и за неправомерно вдишан въздух.

Ако се жениш за една жена...

2011-03-08T09:27:00.004+01:00

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МИЛИ ДАМИ !!!

Ако се жениш за една жена по ЛЮБОВ - получаваш ЖЕНА.
Ако го правиш за ПАРИ - получаваш ДРУГАРКА в живота.
Ако си я избрал заради ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ - получаваш ДАМА.

ЖЕНАТА - ще те ОБИЧА.
ДРУГАРКАТА - ще те УВАЖАВА.
ДАМАТА - ще те ТЪРПИ.

ЖЕНАТА е твоя.
ДРУГАРКАТА е на твоя дом.
ДАМАТА е на света и на цялото общество.

ЖЕНАТА е на едно мнение с теб.
ДРУГАРКАТА те управлява.
ДАМАТА те следи.

Ако си болен - ЖЕНАТА се грижи за теб.
ДРУГАРКАТА те навестява от време на време.
ДАМАТА се информира за твоето здраве.

ЖЕНАТА разделя с теб твоите несполуки,.
ДРУГАРКАТА дели с теб твоите пари.
ДАМАТА поделя дълговете ти.

Ако умреш - ЖЕНАТА ще те оплаква.
ДРУГАРКАТА - ще жали.
ДАМАТА - ще се облече в черно.

/Александър Дюма-син/

Ей, народе древен...

2011-03-03T10:56:00.006+01:00

Честит празник българи!

Мислех да напиша нещо силно и разтърсващо, нещо подобаващо за празник, но тази песен май казва всичко...Или почти всичко.Тя е поздрав за всички нас - тези българи, които са извън границите на Родината ни и за тези - останали все още тук.

ЕЙ, НАРОДЕ ДРЕВЕН

Текст: Никола Григоров
Музика: Никола Ваклинов

Правене...

2011-02-27T18:50:00.004+01:00

Правене на доноси, на компромати, на история, на активи...и пасиви, водещи до негативи.

Последните събития ни показват именно това. Правене на някакъв вид история или събития, от които произтича някаква си история...или интрига. Или нейното трансформиране и заличаване....или обезличаване?!?

Сега ще се аргументирам /до колкото мога/за тези ми твърдения.

Годината започна с някакъв фалшив и клюкарски PR или анти PR на ГЕРБ /управляващите ни/. Имаше т.нар.СРС-та, имаше удари под кръста,следователно имаше и храна за плебса...,за да забрави за недостига на стотинките за хляб и мляко за деня. За да забрави за покачването на цените на тока, горивата, захарта и хляба. И пастите и тортите/както ни предупредиха сладкарите/. За да забрави за корените си и миналото си.

За мое съжаление , а и на тези които мислят като мен,уви - това са фактите....

И това ще се опитам да аргументирам доколкото мога...

На острова Атон на територията на Хилендарския манастир , който преди два века е бил наш, а сега сръбски, няма никакви следи от българщината, от историята ни. Случайно или умишлено?!? Не знам...Килията, в която Паисий е написал нашата история и бъдещо верую, за да оцелеем и се самосъхраним като нация по време на турското РОБСТВО, в същата тази килия е било складирано преди време някакво инвентарно имущество, а сега е зазидана и няма достъп до нея за български посетители?!?
Досущ по Сталиновски "няма човек-няма проблем", та така и сега - няма килия, няма и история....БЪЛГАРСКА!

Манастир, който векове наред е бил български и по някакво стечение на финансови и геополитически интереси е попаднал в чужди ръце, манастир ,където е написана "История славянобългарская" сега е зазидана килията на Паисий, една светиня и реликва?!?
И поради що? Поради щото ,че да забрави света за делото на един будител и за гнездото на една книга ...защото някому е неудобно ТОВА да се прокламира.

До тук със светините и историята от части...

Ха сега да погледнем към националните ни традиции:

Мартеницата...Била само наша,а?
Да,ама не! Оказва се,че румънците също претендират,че са си закичвали бял и червен конец на връх пролет за берекет?!?

Отървахме и авторското право над шопската салата и ракията .Първата била "македонска"/???/, а втората "турска". Все "братя",съседи...

Вече се питам къде са и какво мислят по тези въпроси властимащите сега?
Или те са само за опашките за мобилни телефони, софрите и таблети аванта...

Признавам "без бой"/шеговита фраза,но пък вярна/ на времето дадох гласа си и доверието си на ГЕРБ,но... сега съжалявам. Буквално съм разочарована от вота си и доверието , което съм им дала...Нямам и надежда ,че ще се появят и други по-добре лъжещи и "можещи" да ни "оправят" даже и за повече от 800 дни!

Казват имало еманация на човешкото и избирателно доверие,но също така има реципрочна АНТИ еманация в резултат на човешката глупост и резултатите,произтичащи от това...

П.П.За редовните ми читатели-имах тежки месеци на оцеляване.Месеци, в които отчаянието и безпомощността бяха взели връх над инак позитивният ми дух и характер. Извинявам се за "мълчанието" на блога ми,но когато " не пей ми се,не смей ми се",не ми се и пишеше...Лошото е,че все повече хора и познати, приятели /виртуални и реални/ изпадат все по-често в тази фаза...ФАК/Т/!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ !

2010-12-23T16:11:00.001+01:00

Поздравявам ви с тази панорамна картичка-
цъкни тук .

Добрите и стари пощенски картички с коледна тематика

2010-12-21T13:49:00.002+01:00

Помните ли старите коледни картички, които обикновено изпращахме по пощата на роднини и близки, на колеги и пратньори само до преди десетина години? Съвременните технологии и средства за комуникиране постепенно ги изместиха с ММС-и и СМС-и или електронизираха, превръщайки ги в дигитални аналози. С този мой слайд бих искала да си ги припомним :

Коледни подаръци

2010-12-19T23:12:00.004+01:00

Втората ни съвместна музикална творба с тапетите на Lacoste ,потребител от сайта svejo.net, на тема коледните подаръци . Приятно гледане и пазарене, за тези които могат!

Индийската жена, показана в изобразителното изкуство

2010-12-13T11:45:00.001+01:00

Това е поредният ми слайд за индийската жена, показана в изобразителното изкуство, такава, каквато е - мистично красива, пищно облечена и украсена, но и също така излъчваща някаква магия, магията на Изтока, магията на приказките и легендите.

Музикална коледна картичка

2010-12-11T16:52:00.007+01:00

Съвместно с тапетите на Коледна тематика на Lacoste, един потребител от сайта svejo.net, и моя труд се роди тази музикална коледна картичка. Нека тя бъде поздрав за всеки от вас и внесе искрица в предколедното ви настроение! Приятно гледане!

2010г.- Личната ми равносметка за нея

2010-12-11T12:49:00.010+01:00

Тази ми публикация няма да е нещо красиво или пък музикално, нещо възвишено и емоционално галещо, каквито са слайдовете ми или стиховете, които подбирам. Няма да бъде и мъдрост или притча. Тя ще бъде една кратка ретроспекция и равносметка за живота ми през изтичащата вече 2010г.

снимката е от тук

Няма да задълбавам с длетото в душата си, а само ще систематизирам за себе си годината на три основни периода:

І-ви период:

Наивистичния и работохоличния /можете да си припомните ето тук/, когато вярвах в успеха на една обречена на смърт фирма, в която работех. Дадох всичко от себе си, особено през месеците февруари и март, а получих жълти стотинки и потупване по рамото, като материален и морален еквивалент. Дори и леко смъмряне, че вдигам много „пара” около разпределението на печалбата. Защото , както е почти навсякъде у нас, където има активно работещи има и пасивно стоящи. Или с други думи-симуланти на работа, но вземащи от общия кюп. И в този, а и в друг смисъл, фирмата ни бе вече обречена на една предизвестена смърт.

ІІ-ри период:

Ликвидацията или решението за нея през месец май на акционерно събрание./ето тук/ Естествен е ходът и решението на крупните акционери. Те предпочетоха да спасят минималните си начални вложения и да извлекат облаги от остатъците и бъдещи заплащания на нашия труд. А хората, специалистите? Ама моля ви се...”какво тук значи някаква си личност?”.

И дойде моментът на очакването. Почти същото , като това на осъдения на смърт...Броиш всеки изтичащ ден, безнадеждно ровиш в обявите за работа в нета или питаш познати и приятели. А навън е лято. Но на теб нито ти е до морето, нито до мисли за релакс или почивка. Единствената мисъл е –а сега накъде и как ще си покриваш сметките, вноските по заемите, а храната? И колкото повече мислиш, толкоз по-бързо те обхваща паниката и те наляга една подтискаща депресия от безсилие.

ІІІ-ти период:
/За него май подробно и в детайли все още не съм писала. Навярно, защото бе болна и трудна за мен тема, но и неизбежна, за да мога да затворя и последната страница или илюзия за 2010г. /

Безработицата, или самата мисъл и усещане за нея, те връхлита едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой номер се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе и да убиеш времето. Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е набъбнала и всеки стиска своите документи , вперил едни блуждаещи очи в същия онзи списък. Прекрачиш ли прага на заветната врата те поема инспекторката, гурото ти за идните месеци, която надлежно описва всичката ти документация, онагледяваща те като работещ до вчера индивид-образование, професия, специализации и допълнителни обучения. Но не те поглежда и като човек...А и защо ли? Конвейрът не чака, той просто си върши работата...да те опише като статистическа единица. А и да те предупреди за санкциите, ако недай си Боже, намериш някаква работа на черно или пък пропуснеш заветната ежемесечна дата за явяване и подпис в Бюрото.

А то Бюрото едно PVC лъскаво, едно облепено с огромни ,почти афиши, съобщения за курсове и преквалификации. Всичките субсидирани с държавни и европейски пари. Реших да си оползотворя времето, като повиша речево ,а и лексикално езиковите си познания по английски език. Обаче , както се оказа, не е за всеки безплатна тази услуга. Работещите, но записали се за такъв езиков курс, за тях той е безплатен и се таксува като подпомагане на специалистите у нас за тяхното езиково усъвършенствуване. Обаче безработният , решил да ползва тази услуга на Бюрото се самофинансира?!? И къде е логиката? Аз ако имам пари да си осигуря това обучение-удоволствие, ще се запиша в по-добър езиков център, нали?

Както и да е, преглътнах и продължих с пръстче да пълзя по своеобразния списък с възможности, цял фототапет. Спрях се на икономическа информатика/или бизнес информатика/. Курс за група от 15 души и протичащ в рамките на 22 учебни дни. Попитах къде да подам заявление и подадох. Приеха ми го даже. И заживях с мисълта,че ще бъда пак „ученичка”.

Сега е моментът да уточня, че въпросните курсове на областен град , като Бургас се провеждат в гр.Царево/?!?/ в специално построена за целта лъскава и помпозна хотелоподобна сграда с доста добро ситуиране до ...морето. Видях я с очите си на една разходка,за която писах ето тук.
Значи поемат ти отоплението , нощувката, обучението, двукратно пътните до Бургас и обратно до Царево, както и режийни за храна на ден по 4 лв. Ако бе в Бургас въпросния център , май разходите за Бюрото биха били значително по-малко...

Единственото „логично” обеснение на този факт би звучало така: „Имали пари, дали ги!” . Но част от тези пари са и нашите-от данъци и такси, плащани в работещия ни период,нали? И биха послужили за обучението на поне още десет или двадесет безработни с блуждаещи очи и свити сърца от неизвестността.

Както и да е...курс не се проведе, защото в края на годината субсидиите свършили. Защо ли?

Обаче иде новата 2011 година. Както казва народът ни : „Нова година, нов късмет!”.

Ръката на съдбата /японска притча/

2010-12-10T09:59:00.001+01:00

Храбрият японски воин Нобунага решил веднъж да атакува враг, който десетократно превъзхождал неговите войски. Той знаел, че ще победи врага си, но неговите войници не били така уверени.

По пътя към бойното поле Нобунага се спрял пред един шинто храм и казал:
-Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне тура - ще победим, а ако се падне ези - ще ни победят.

Нобунага влязъл в храма и започнал безмълвно да се моли. После, излизайки от храма, подхвърлил монетата. Паднало се тура. Войските му се хвърлили сремглаво в боя и сразили враговете си.

-Нищо не се променя,когато действува ръката на съдбата! - казал личния адютант на Нобунага след сражението.

-Вярно е, не се променя! - казал му Нобунага, посочвайки му фалшива монета с две еднакви лица с тура.

изочник
превод: Savlena

Усмивката

2010-12-09T11:12:00.002+01:00

Поводът за този постинг бе провокиран от подробните коментарии между мен и една непозната Анонимна дама в един мой предходен постинг, посветен на Петя Дубарова. Коментарии за приятелството, за цената и отношението ни към живота, дори и в най-тежките мигове. Мигове, в които една топла човешка дума и сърдечна, искрена усмивка биха ни заредили много повече, от който и да е психосеанс.

снимката е от тук

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

Идват семейни празници, в които ако не можем друго, можем поне да даряваме повече искрени и зареждащи усмивки.

превод от неизвестен английски автор
източник

Морски вицове

2010-12-06T14:24:00.010+01:00

Едва сега сядам, за да публикувам постинга си , посветен на Свети Николай Чудотворец - покровител на моряците, пътешествениците и банкерите. Този ден е и празник на моя Бургас.

Празничното настроение ме обхавана още от сутринта, минавайки през украсения център на града. Хората, с които се разминавах, макар леко забързани и угрижени, също се усмихваха. Най-усмихнати бяха продавачите от рибните магазини, защото днес им е "реколтата". Аз също ги уважих, както и Свети Николай и приготвих паниран хек.

И за да не секва усмивката, реших да отбележа днешния Никулден с една малка подборка от моряшки вицове.

Из дневника на госпожица, направила круиз по Средиземно море:
Понеделник. Днес обядвах на една маса с капитана.
Вторник. Цяла сутрин прекарах на капитанския мостик.
Сряда. Днес капитанът ми направи неприлично предложение.
Четвъртък. Капитанът заплашва, че ще потопи кораба, ако не приема предложението му. Петък. Щастлива съм... Днес спасих 400 човешки живота!
****
Кораб се движи в гъста мъгла. Внезапно се виждат светлини. Капитанът крещи в мегафона: - Дръпнете се от курса, кретени! Ние сме самолетоносач "Саратога" с водоизместимост тридесет хиляди тона!
Отговор от мъглата: - По-добре завийте вие, ние сме фарът!
****
Моряк пита капитана:
- Виждам, капитане, че имате лошо настроение. Какво се е случило?
- Спечелих първа награда в една тв игра.
- Това е много хубаво!
- За всеки различно! Втора и трета награда са парични, а първа е туристическа разходка на нашия параход!
****
Разговор между рибари:
- Пак ли нищо не изкара от твоите мрежи?
- Абе, за изкарване - изкарах, обаче кой ще тръгне да яде водолаз!
****
Журналист взима интервю от морски вълк: - Коя е най-страшната буря, която сте преживели?
След кратък размисъл капитанът отвърнал: - Хм. Мисля, че това се случи, когато един ден се изплюх на пода в кухнята, който жена ми тъкмо бе измила.
****
След корабокрушение се спасили четирима - пияница, студент, невярна жена и верен съпруг.
Защото:
- На пияницата морето му е винаги до коленете.
- Студентът винаги ще изплува - даже и на сесия.
- Невярната жена ще намери изход от всяко положение.
- Верният съпруг е глупав като коркова тапа.
****
- Знаеш ли, че уволниха нашия капитан? Беше далтонист.
- И само затова го уволниха?
- Бяха принудени, вместо за Черно, той отплава за Червено море.
****
Капитанът попитал:
- Щурман, къде сме?
- Момент да проверя... Според картата сме в Сахара.
- Каква Сахара бе, ние сме в подводница?
- Абе и на мен нещо не ми се връзва...
****
В бар седели млад моряк и стар пират.
Пиратът бил без крак, око и вместо ръка имал кука. Морякът попитал:
- Защо нямаш крак, ръка и око?
Пиратът отвърнал:
- Кракът изгубих в битка с английска фрегата в Индийския океан. Ръката изгубих в битка с френска корвета. А окото... изсра ми се една чайка на челото.
-Ъъъ???
- Ами беше ми първият ден с куката...

Честит празник на именниците, на пътешествениците и банкерите,на бургазлиите, както и на всички, които го тачат и празнуват !

Раковини, корали, камъчета и черупки от морета и океани

2010-12-05T09:57:00.006+01:00

Това е най-новият ми слайд с пъстри и разнообразни по форма и произход раковини, корали, камъчета и черупки от дъното на морета и океани.Пъстри и разнообразни,седефено прозрачни и крехки,някои от тях с доста чудати форми и произход,но те са още едно доказателство, че майката Природа е най-великият творец.

ПЕТЯ ДУБАРОВА

2010-12-04T15:07:00.003+01:00

31 години без нея...

Тя ни завеща своето творчество : сборника ˝Лястовица˝ и стихосбирката ˝Аз и морето˝. Мисля, че няма българин , който не е чел поне едно нейно стихотворение. А ако има все пак и такива, тук можете да прочетете или да си ги припомните.

Днес обаче ми се иска да почетем паметта и малко по-различно с този клип, откъс от филма "Трампа". В клипа ще я видите и като актриса, изпълнявайки едноименната си роля и рецитирайки свое си стихотворение :

Адът и Раят са устроени еднакво /притча/

2010-12-03T07:37:00.001+01:00

Веднъж един добър човечец, разговаряйки с Бог, го помолил:-Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?

Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна и кръгла маса седели хора, а в средата на масата стояла огромна и пълна чаша с храна, ухаеща на нещо вкусно. Добрият човечец усетил, че устата му се изпълнила със слюнки. Но хората , стоящи около масата , изглеждали бледи и недохранени.Направо си имали вид на умиращи от глад. На всеки от тях в ръката имало дълга, дълга лъжица. Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устите си.

Господ му казал:-Ето, ти сега видя какво е Адът.

Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска чаша по средата и, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка. А хората седящи около масата държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите по между си.

Добрият човечец в недоумение възкликнал:
-Не разбирам....
-Това е толкоз просто!-отговорил Господ.
-Тези са се научили да се хранят друг другиму, а не да мислят единствено и само за себе си.

Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в нас самите.

източник
превод:Savlena

Как да изберем коледния подарък според зодията?

2010-12-01T18:37:00.006+01:00

Започна и месец декември. Последният за тази година. Месец уж дълъг, с 31 дни, но изтичащ толкова бързо и неусетно, заради празничното настроение и предколедната треска свързана с подготовката на празниците и избора на подходящия подарък за любимите хора, приятелите, колегите. И в тази връзка е и следващия зодиакален наръчник за избор на подходящ подарък според зодията и естествено-характера на получателя.

снимката от тук

ОВЕН
Не си губете времето да подарявате на честолюбивия Овен подаръци, купени случайно или от магазин “За 1 лев”. Не се и съмнявайте, че ще разбере и ще се обиди. По-добре подарете нещо истинско и живо – рядко зелено растение или папагалче в клетка. Овните охотно приемат и бижута от натурални камъни.

ТЕЛЕЦ
На трудолюбивия Телец подхождат приятни малки вещи, които да носят красота в трудовото ежедневие: настолен часовник, писалка със златно перо, загадъчна фигурка, рамка за снимки (в нея тя/той може да сложи и Вашата).

БЛИЗНАЦИ
Близнаците обожават остроумните подаръци-изненада и за да им се угоди трябва да се потрудите малко повече. Смешна запалка-пистолет, звънчета…или комплект от, на пръв поглед, несъвместими предмети, придружени със стихче, за което отговаря Вашата фантазия. Наблегнете на индивидуалното, с което ще Ви запомнят.

РАК
Раците са големи любители на комфорта и уюта. Подарете на жената-Рак нещо меко и топло – блузка от камилска вълна, красиви и топли пантофи, стелки, които премахват напрежението в мускулите на краката…..,а на мъжа-Рак защо не и някакъв полезен домакински уред – сокоизтисквачка или блендер?

ЛЪВ
Въпреки, че си дава вид, че й е все едно, жената-Лъв очаква от Вас истински царски подарък. Тя иска да получи истинско бижу – колие или пръстен с брилянт. Мъжът-Лъв няма да се обиди, ако му подадете плик с няколко банкноти в евро или поне щипка за тези банкноти.

ДЕВА
Девите имат разностранни интереси и затова изборът на подарък зависи от това колко добре познавате дадения човек. Можете да зарадвате Девата с компакт диск с любима мелодия, с аксесоар свързан с хобито й/му, енциклопедия или бижу от ахати.

ВЕЗНИ
Везните не обичат екзотични подаръци или уреди със сложно описание или инструкции на чужд за тях език. За тях е подходящ подарък, който радва окото с красотата си и поддържа тяхното чувство за хармония, свойствено за този знак. Най-добре е това да бъде предмет на изкуството – картина или просто албум с подбрани репродукции на известни художници, старинен сервиз или предмет на съвременното изкуство.

СКОРПИОН
Скорпионът, в стремежа си да поразява и обезкуражава, очаква от Вас подарък, който ще й/му помогне за пореден път да се отдели от тълпата. Подарете му бутилка хубаво уиски/вино/, мобилен телефон с необичаен дизайн или ръчен часовник с множество сменяеми циферблати или каишки, които да сменя според настроението си.

СТРЕЛЕЦ
Искрените и очарователни Стрелци ще се зарадват на всякакъв подарък – те просто оценяват Вашето старание при избора му. Можете да подарите книга с разкази за детективи, магии или музикална кутийка.Дори най-обикновен поздрав по телефона за Стрелеца е ценен като знак на Вашето внимание.

КОЗИРОГ
Козирогът обича всичко загадъчно и тайнствено. Подарете й/му карти за гадаене или други магьоснически атрибути. Ще й/му харесат загадъчни лампи, в които нещо се движи или върти. Подходящ подарък са и сборник с главоблъсканици или книга за космоса.

ВОДОЛЕЙ
Склонните към гениалност Водолеи с удоволствие ще приемат за подарък фотоапарат, камера или нова компютърна игра – всичко, което може да развива аналитичния им ум и да им даде повод за зараждане на нови оригинални идеи.

РИБИ
Впечатлителните Риби обичат да получават подаръци, които носят в себе си мир и хармония. За тях подходящ подарък са албум за снимки, филми за животни, бижута и други украшения от камъни, които могат да им послужат за талисмани.

източник

Медуза / в слайд и легенда /

2010-11-30T00:00:00.003+01:00

Слайдът

в него са показани някои от най-разнообразните и мистично красиви екземпляри от безгръбначните тип мешести, появили се преди 700 милиона години.

Легендата

Медуза, една от трите дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето, наречени още горгони, била единственото им смъртно дете, но и превърнало се в последствие в най-ужасяващото на вид същество. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които богинята Атина превърнала в змии, след като бог Посейдон изнасилил девойката в храма й.

От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей,син на Зевс и Даная, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, като наблюдавал лицето й единствено отразено в излъскания му като огледало щит. Така избягнал опастността от вкаменяване. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор, а богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита си.

Двете вази /китайска притча/

2010-11-29T00:29:00.008+01:00

снимкта е от тук

Много отдавна живял един китайски император. Той имал красив дворец, но най-забележителното му украшение и богатство били две вази-истински шедьоври на изкуството. Императорът много си ги обичал и ценял, поради това и ги поставил в най-бляскавия салон на двореца си.

Веднъж обаче се случило нещастие-една от вазите паднала на пода и се разбила на малки късчета. Императорът дълго оплаквал своето бижу, но после заповядал да намерят майстори, които биха могли да залепят вазата. Намерили такива майстори. Те работили дни и нощи, докато вазата не била възстановена изцяло. Тя почти не се отличавала от своята посестрима.

И все пак имало едно съществено различие по между им -залепената ваза повече не можела да задържа в себе си вода. Но тя вече имала безценния опит : опита да бъде разбита на парченца и да бъде събрана отново.

източник
превод: Savlena

Кръговрат

2010-11-26T12:36:00.005+01:00

Какво е бракът?

Извод: Това е обществен договор между две физически лица, които обединяват живота си правно, икономически и емоционално и всяко едностранно нарушаване води до изходната им позиция .

Куилинг или изкуството да творим цветя и красота...

2010-11-25T18:04:00.006+01:00

от хартия или плат, или от онези панделки от опаковката на букетите с цветя.Трудно е , но не е невъзможно. За ентусиастите напътствия ето тук сайт.

А сега нека се насладим на творбите на майсторите:

За "Прошката" и умението да прощаваме

2010-11-25T12:52:00.007+01:00

снимката е от тук

Попаднах на тази чудесна подборка от крилати фрази и мисли на умни люде на тема "Прошката" и реших да я споделя тук. Прочитайки ги , обаче неволно човек се замисля над някои въпроси, свързани с този жест на великодушие и толерантност :

Всъщност умеем ли да прощаваме?

До каква степен и какво точно бихме простили?

И после, прощавайки не обременяваме ли човека, комуто сме простили с вид признателност, т.е. за начина, по който го правим?

Отговорите са вътре в нас - в мислите и в делата ни. Нека не забравяме, че това е двупосочен жест и не трябва да се сещаме за прошката само в един единствен ден от годината!

А сега да прочетем какво са казали мъдрите с думи простички:

• Бог ще ми прости, това е неговата специалност. (Х.Хайне)
• Всички ми прощават, никой не ми помага. (Сенека Старши)
• Гневът на добрите хора не е нищо друго, освен настоятелна потребност да прощават. (Бомарше)
• Да... Късно е да молиш прошка от покойника. (А.В. Иванов)
• Ако жената вече е простила на мъжа, не трябва да му напомня за греховете му на закуска. (Марлен Дитрих)
• Жената прощава всичко, затова често напомня за това, което е простила. (Симон дьо Бовуар)
• Жената прощава само тогава, когато е виновна. (Арсен Хусе)
• Животът ме е научил да прощавам много, но още повече - да търся прощение. (Бисмарк)
• Колкото и да са взискателни хората в любовта, все пак те прощават повече провинения на тези, които обичат, отколкото на тези, с които дружат. (Лабрюйер)
• По-лесно е да простиш на врага, отколкото на приятеля. (Уилям Блейк)
• Най-трудно хората ни прощават лошото, което са казали за нас. (Андре Моруа)
• Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство. (Булат Окуджава)
• Като не прощаваш грешката, ти сам правиш грешка. Прощавайки подлостта, ти помагаш да се извърши друга подлост. А глупостта изобщо не изисква прошка. тя е като вятъра, не зависи от нищо. Трябва да я приемаш такава, каквато е, и защитавайки се от нейните вреди, да търсиш в нея полза. (Стас Янковски)
• Не съдете, за да неб бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени, прощавайте и ще бъдете простени. (Евангелие от Лука)
• Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават. (Ницше)
• Непростителни са грешките само на онези, които повече не обичаме. (Мадлен дьо Скюдери)
• Много лесно прощаваме грешките на другите. Много по-трудно ни е да им простим, че са били свидетели на нашите грешки. (Д. Уест)
• Да се греши е човешко качество, да се прощава - божествено. (Александър Поп)
• Прости на своите стари врагове, вече имаш нови. (Кшиштоф Конколевски)
• Да простиш, не означава да забравиш. (Сара Бернар)
• Прощайте на вашите врагове - това е най-добрият начин да ги извадите от равновесие. (Оскар Уайлд)
•Прощавайте на вашите врагове, но не забравяйте имената им. (Джон Кеннеди)
• Прощението означава, че всичко вече е свършено. (Франсуаз Саган)
• Нека другите да свикват един към друг от мързел и да прощават от равнодушие. (Жорж Санд)
• Светото Писание ни заповядва да прощаваме на враговете си, но там нищо такова не е казано за приятелите. (Френсис Бейкън)
• По-силна от всички победи е прошката. (Шилер)
• Странни хора - правят си гадости един на друг, а молят Бога да им прости. (Игор Сиволоб)
• Само силните умеят да прощават. (Елиза Ожешко)
• Тъпият нищо не прощава и не забравя, наивният прощава и забравя, умният прощава, но не забравя. (Томас Сас)
• Умей да прощаваш, и твоята мощ ще се умножи. (Публий Сир)
• Умението да се прощава е качество на силните. Слабите никога не прощават. (М. Ганди)
• Аз ненавиждам хората, които не умеят да прощават. (Ницше)

"Мехенди"-обичай или мода?

2010-11-23T23:11:00.007+01:00

С този мой слайд първо искам да ви потопя в тази изящна мистика и после да разясня:

Всъщност това е вид предбрачно къносване на части от тялото на младоженката в Индия.Мехенди е ритуал и мода в последно време, който се извършва вечерта преди сватбата. Както във всичко от Изтока, така и в Мехенди има огромна доза символизъм. Всяка "завъртулка", всяко листенце символизира любов, здраве, късмет, плодовитост - все пожелания отправяни към младоженката.Рисуват се ръцете ,а в някои кланове и родове също и нозете.По време на ритуала се пее специална песен.

Много често, след като се къносат ръцете на младоженката, в ръката й се поставят монети и се завиват с бинт или плат, с който престоява една вечер. Това се прави с благопожелания за плодородие и благополучие. По време на къносването младоженката е забулена с червен воал и сари.В някои провинции на Индия на младоженеца също се къносва кутрето. Защо ли? Навярно е отново вид символика на пъпната връв на бъдещите отрочета на двамата бракосъчетаващи се? Това е чисто моя хипотеза....

По-интересното е, че и у нас в България този обичай се е запазил в много ромски и ислямски родове и фамилии с някои малки видоизменения, както и фактът, че основното-ритуалното къносване/вид татус/ е далеч по-примитивно от това на предците им.

За делниците и празниците...и човешкото скудоумие

2010-11-21T22:34:00.009+01:00

Тази ми публикация е провокирана от един спор или опит за такъв, разразил се тук в Свежо,то.

снимката е от тук

Всъщност май трябва да поясня, че аз тача и уважавам Големите християнски празници по мой си начин, но ...не искам да ми се внушава някаква догма и метод на всеобщо отбелязване.

Още повече, че зад тези святи емоции и чувства някой е отредил/?!?/ един единствен ден от годината. Обаче аз не мисля, че трябва именно и единствено на този ден да ги отбележа. И защо?!? Ами останалите 364 дни какво правим? Живучкаме ли си? Или имитираме всеобща обич и добродетели?

За мен лично такива единствени , уникални и неповторими дни са денят на рождението на детето ми и на любимия ми,на близките и роднините ми, или на бракосъчетанието ,или айде на последно място моя рожден ден,примерно...Защото наистина за мен те са единствени и неповторими.Така, както сме и ние самите.

Ах, да библейското нравонапътствуване...Ами и там си има ценностни елементи, както и комерсиални. Въпросът е кой ,къде и как ще си ги интерпретира и приложи...

Всеки сам си отсява просото от плявата!

ДА БЪРЗАМЕ

2010-11-18T09:32:00.006+01:00

Днес реших да постна това стихотворение от Ян Твардовски (1915 – 2006), полски католически свещеник, който е и един бележит творец в съвременната религиозна поезия и проза. Автор е на много книги с лирика, есета, размисли, анекдоти, а също разкази и стихове за деца, преведени на десетки езици.В края на този пост, там където пише източник, ако не ви мързи и кликнете, може да прочетете и други негови стихове. Но днес аз се спрях именно на този негов стих, тъй като вчера бях провокирана от една статия в "Свежо" -"Проект "Благодаря".

Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.

После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.

Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.

Идва едновременно, както патосът и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъква през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.

Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.

Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.

автор:Ян Твардовски

източник

Всъщност трябва ли да търсим сайт, форум, сгоден случай или пък повод, за да покажем чувствата си и за да кажем простичко "Обичам те" или "Благодаря"?

Арт скулптури от моливи

2010-11-17T08:08:00.005+01:00

Днес ще се потопим в свят наподобяващ морските дарове, но изпълнен от малки цветни моливчета /с размер 1см/.Творецът, комуто е хрумнало това тяхно нетипично приложение, се нарича Дженифър Милър.
Колко ли време и колко на брой моливчета са вложени в тях? И какво огромно вдъхновение и търпение са нужни,за да се изваят тези настръхнали красоти?

Моята заслуга е само този слайд:

За повече инфо и снимки кликнете ето тук.

Да му, да му, да му...

2010-11-16T10:18:00.008+01:00

Хайде малко хумор през рамо и напиращи сълзи от неволите на женския битовизъм и тегобата на една средностатистическа съпруга :

Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона,
Негова светлост, любимият, оня -
да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша, обувките, самобръсначката
(господи боже, егати глупачката).
Да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа,
(все пак от нея зависим е хлябът ти),
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна (отгоре на всичко),
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа...
Вдигай чаршафчето - капитулация!!!
Сто пъти "Мамка ти"!. Еманципация!!!

автор:Зоя Василева

„НЕДЕЛНА ВЪЛШЕБНА РАЗХОДКА С НАЙ-НЕОЧАКВАНИ НАХОДКИ” /2 ЧАСТ/

2010-11-15T16:07:00.021+01:00

или какво видях в един замък-мечта, достоен за Замъкът на една Рапунцел от Странджа.

Този замък , съграден изцяло, както той, така и опасващата го крепостна стена, с късове от местен камък, добиван ръчно от недрата на Странджа планина, издига своите кули и горда снага, на площ от 20 декара в землището на с.Равадиново.

Преди да влезете в селото от Созопол, вляво от пътя, погледа ви ще привлече малко странна, дори чудновата, но наистина много впечатляваща сграда - "ЗАМЪКЪТ", както местните хора го наричат. Въпреки ,че още не е довършена , тя вече е известна в региона. Тук официално не се приемат туристи, но всеки, който желае да разгледа, е добре дошъл срещу вход от 5 лв.

Портата му е доста внушителна,

на гърба на която в близост до замъка на една голяма скала е гравиран текст: "КАКВО НАПРАВИ, ГРЕШНИКО? КАК ЖИВЯ?" И отговорът: "НАПРАВИХ ЗАМЪК С ЕЗЕРО И ДВЕ ДОБРИ ДЕЦА."

Авторът на този текст-завет е собственикът и творец на този замък-Георги Тумпалов.Един мечтател решил да сбъдне своята мечта. С реализацията и той се е захванал още в 2005г. и все още има доста за довършване.Обаче уникалното тук е не само средновековният му облик,обвеян с мистика и бръшлян. Като всеки замък, и този до Равадиново си има градина с водоскоци, беседки и разбира се, езеро, в което плуват двойка съвсем истински бели

и... внимание -

един черен, лебеди. Ято от птиците се заселило тук преди няколко години и една част от тях останали да живеят на красивото място през цялата година. Въпреки, че не са ограничени от заграждения, те не отлитат.

Това ,което силно ме впечатли, прекрачвайки под внушителната му порта , бе една малка куличка,донадена до снагата на замъка.

Имах усещането,че една русокоса Рапунцел всеки момент ще проточи своите плитки от малките и прозорчета.

А спускайки се в подземието му ,превърнато във винарска изба, отначало ме обвея полъх на маслени бои от картините с внушителни рамки по стените.

Полъх, който постепенно се измести от винени пари ,идващи от големите бъчви, подредени в редици в най-вътрешната част на това подземие.

Освен това в малките стенни ниши грижливо подбрани сортове уханни вина, кротко проблясваха на оскъдната светлина в зелените си и прашни бутилки.

Самата изба е дискретно осветена, обзаведена с огромна резбована маса и столове от дърво - изящно изработени като за крале. Познавачите твърдят, че вината, които се дегустират там, могат да съперничат по вкус, цвят и аромат на най-фините и изискани елексири.

Впрочем изящество и ювелирно майсторство лъха и по двора на замъка от водоскоците и статуите от бронз, обвити в патина.

А пък това дръвче- райска ябълка ,със златните си плодове, на фона на мистичния замък ми навява мисли за машината на времето, пренесла ме в един друг свят и епоха.

Както и този интериор достоен за покоите на една кралица :

И тези изкусни витражни елементи подготвени за вграждане в прозорците на малкия параклис:

Да, в този замък има още доста какво да се довършва и донарежда . Все пак един замък на средновековието се е градил от ред поколения на един род и фамилия .За да могат един ден наследниците да кажат гордо на децата си:” Ако не си съградил храм, дом или замък, за да оставиш диря подир себе си, за какво си живял?”

Във виртула навярно ще се намерят и статии упрекващи и присмиващи се на тази чисто човешка постъпка и идеалистично хрумване на човек все още вярващ и четящ приказки за принцове и принцеси.Човек посветил труда, капиталите си,сънищата и силите си в реализирането на една своя Мечта.

Този замък е олицетворение на един човешки стремеж към доизграждане на житейска мечта.Да, точно така-доизграждане, а не докосване.Защото самият факт, че е започнат и бавно, но пък неуморно, мечтателят и , довършвайки я камък по камък показва, че той вече се е докоснал до нея и върви стъпка по стъпка към крайната си цел. Колко от нас могат да се похвалят с това?

За повече и по-качествени снимки-тук.
Фактите са от тук и тук.

„Неделна вълшебна разходка с най-неочаквани находки” /1 част/

2010-11-14T19:43:00.014+01:00

Днес имах една наистина вълшебна разходка по Южното ни черноморие . Вълшебна не само поради хубавото слънчево време, а и заради находките , на които се натъкнах .Местата , където открих моите „трофеи” са квартал „Василико” в Царево и комплекса „Замъкът” в с.Равадиново.За находките от второто място ще разкажа в част 2.

Първо нека обесня, че всичко това не бе планирано, а ми се „изсипа” на главата съвсем случайно, но пък нали хубавите неща и емоции в живота идват спонтанно и неочаквано?

Моя приятелка, съпруга на капитан далечно плаване, има вменен ангажимент периодично да „раздвижва” семейния автомобил посредством шофиращи приятели на малки разстояния . И така снощи тя ми се обади по телефона,за да ме покани на това „раздвижване” и да дам идея за нова дестинация.

Тук ще си позволя едно мъничко отклонение и пояснение за избора на тази дестинация. На мен, като на една новоизлюпена безработна, но пък отворена за нови предизвикателства и обучение личност, този месец /от 25.11./ми предстои курс по бизнес информатика в Европейски център за развитие и квалификация за Бургаска област,който център е позициониран в Царево в квартал „Василико”. Тези курсове се организират по линия на Бюрото по труда-гр.Бургас. И аз като една „първокласничка” тръпнеща да си види бъдещото школо,на мига дадох посоката .Та ето как се предначерта нашата дестинация....

И така - "дойдох, видях, победих",само без последното все още...Видях ето тези вълшебни морски заливчета,обляни от следобедните лъчи на слънцето:

А при това второто заливче ме впечатли тази чукообразна скала насред залива:

И се доближих ,за да я обхвана в по-едър план:

После, обикаляйки из улиците с новопостроени мини хотелчета със сравнително модерни фасади , се натъкнах на ето този чутовен кич или скромна демонстрация на местен снобизъм:

Който дали заради симетрия или за по-голяма внушителност бе удвоен:

А в един добре оформен двор с белосани и зазимени овошки, насред разораните прави като жици алеи , стърчеше една крехка райска ябълка, досущ като едно самотно врабче,което гордо поднасяше пред очите ни своите златни "рожби"-плодовете си, облени и същевременно отразяващи в себе си последните слънчеви лъчи :

Както се убедихте и сами, дори и по това време на годината, в едно малко крайбрежно градче от селски тип последните есенни лъчи на слънцето могат да ни разкрият едни неподозирани, както вълшебни, така и не чак толкоз вълшебни находки.

В следващата част 2, както и сами ще се уверите утре, находките и чудатостите ще продължат ,за да радват очите и да тласкат въображението в най-различни посоки.

ТИ СИ ТИ

2010-11-14T06:44:00.003+01:00

Никога не забравяй,
това, че живееш,
не е твоя собствена идея
и това, че дишаш,
не е твое решение.

Никога не забравяй,
това, че живееш,
е Нечия идея
и това, че дишаш,
Неговия подарък за теб.

Никога не забравяй,
никой не мисли,
и не чувства,
и не действа така,
както ти,
и никой не се усмихва така,
както само ти умееш.

Никога не забравяй,
никой не вижда небето по начина,
по който ти го правиш,
и никой никога не е знаел това,
което ти знаеш.

Никога не забравяй,
никой на света
няма твоето лице
и единствено ти
имаш тези очи.

Никога не забравяй,
ти си богат,
независимо дали
със или без пари,
защото можеш да живееш,
и никой не живее като теб!

Ти си желан,
не си дете на случайността,
нито прищявка на природата.
Независимо дали свириш
музиката на живота си
в минор или в мажор,
Ти си Божие творение,
гениално при това.

автор:Юрген Верт

Който..../из "Дао Дъ Дзин"/

2010-11-11T13:40:00.009+01:00

снимката е от тук

"Дао Дъ Дзин" / Дао - път, начин; Дъ - добродетелност, безупречно поведение, висок морал; Дзин - канон, правила, учение; / е единствената книга на Лао Дзъ и един от най-популярните трактати в китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма."Дао Дъ Дзин" е учение за безупречен и добродетелен начин на живот, според каноните на Дао за култивиране на жизнена сила и енергия;

И така в последните си няколко безработни месеца съм се отдала на духовни ценности и така да се каже презареждане на батериите на съзнанието, тялото и душата си с позитивни мисли и четива. Някои само прочитам, а други и запазвам за следващи препрочитания .

Сега искам да споделя една съвсем кратка подборка на постулати от тази книга и учение:

Който познава хората,
е просветен.

Който познава себе си,
е мъдър.

Който побеждава другите,
е силен.

Който побеждава себе си,
е могъщ.

Който знае достатъчно,
е богат.

Който действа упорито,
е волеви.

Който много се скъпи, много ще загуби.

Който много се запасява, ще претърпи тежка загуба.

Който има мяра, няма неуспех.

Който не се самопогубва,
е дълговечен.

Който умре и не го забравят,
е безсмъртен.

Из "Дневниците на Архангел Михаил"...

2010-11-09T10:43:00.008+01:00

или ако той беше българин.

Със следващата си хумористична публикация бих искала да призова пуританите да употребят само онези 17 мускула, необходими на лицето им, за да възпроизведе усмивка, вместо да напрягат 43 , за да се намръщят :

*Ден 1: Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

*Ден 2: Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша. Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

*Ден 3: Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

........./следва един относително кратък период на адаптация/........................

*Ден 1460000: Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001: Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария. Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд. Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

*Ден 1460020 : Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

*Ден 1460021: Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча. Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

*Ден 1460036: Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта. Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

*Ден 1460039 : През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

*Ден 1460050: Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

*Ден 1460051 : Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици. Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

*Ден 1460058:Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега. Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

*Ден 146070: Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода. Обичам джакузита. Жалко за американците.

*Ден 1460071: Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

*Ден 1460080: Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

*Ден 1460087: Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам. На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!

/из "Дневниците на Архангел Михаил" намерени в райския интернет/

Научи се да обичаш света !

2010-11-08T10:06:00.005+01:00

Попаднах на един доста интересен и струва ми се поучителен и позитивен пасаж из "Мъдростта на северноамериканските индианци", който бих искала да споделя :

"Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както и смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга, трябва да се срещнат огънят и водата, слънцето и влагата.

Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън.

Наблюдавай околния свят, без да съдиш, с открито сърце и доброжелателност. Той носи същите радости и същите болки като теб, живее, диша, плаче или пее, изпитва ужас от времето и загадката на смъртта. Той е собственото ти тяло, по-голямо и по-обширно. Научи се да го обичаш.

Научи се да надделяваш лошите мисли, угризенията и унилите представи, които тровят духа. Не ги вземай на сериозно. Образът им от мрак е само злощастна игра, защото сянката съществува само когато си с гръб към слънцето."

из "Мъдростта на северноамериканските индианци"

п.п.Дано ви е допаднал и да постави едно оптимистично и заредено начало на работната седмица, а и не само.

Симетрия+подобие+еднаквост = Фрактали

2010-11-07T07:58:00.004+01:00

Помните ли признаците за еднаквост и подобие на триъгълниците в математиката? Спокойно няма да изпитвам днес...А само бих искала да направя един увод към темата за фракталите.

Според Уикипедията „Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“.”Пак там ще прочетем, че бащата на теорията за фракталите е Беноа Манделброт , който през 1975г. създава своята теория за фракталите. В нея той класифицира фракталите в три типа категории и три вида самоподобие. Но за тях в детайли заинтригуваните могат да прочетат тук.

С тази си публикация бих искала да наблегна повече на тяхната перфектна изящност, на тяхната пъстрота и индивидулна /не/повторяемост.Или на красотата на хаоса от подобия и еднаквости на малкото и единичното, вплетено в уголеменото цяло. Да, защото те уж са разновидни комплексни фигури , създадени по безразборен принцип от еднаквости и като цялост наподобяващи единицата в тях . Но зад общият им хаос стоят математически модели и формули /виж тук /, описващи точната подредба от еднаквите на вид подфигурки.Фигурки по единично еднакви, а като цялост неповторими.

При фракталите има една удивително красива и закономерна повторяемост от еднакви микроелементи , които като цяло образуват една уголемена и подобна макрорамка на ...същия микроелемент.

Но те не са плод единствено на сухи математически формули и компютърни графични модели, защото те се намират в природата и в бита ни. Примери за природни фрактали са листата на папратата, цветчетата на броколите и карфиола, овалните микрозрънца на малините и къпините, структурата на снежинките , еднаквите линии от архимедовите спирали при морските раковини. Също така можем да ги открием в дърворезбите на нашите майстори, в пъстрите шевици от народните ни носии, в удивителните фрагменти от несравнимите по красота чипровски и персийски килими, в стенописите и стъклените витражи от будистките храмове и джамиите в Близкия Изток.

Всъщност можем да ги открием навсякъде в природата, само трябва да се вгледаме.

Опитах се в следващия слайд да направя една фото подборка от графични фрактали и сега бих искала да ви представя тази естетическа и зрителна наслада :

Легенда за хризантемите

2010-11-05T07:23:00.008+01:00

Харесвате ли хризантемите?

Тези последни есенни слънца, тези "восъчни принцеси", както ги определя Иля Велчев в едноименния си стих, са възпети в легенди и митове, в песни и стихове, увековечени са в стотици натюрморти, а в Япония дори имат посветен специален ден-празник на Хризантемата, чествуван на 9 септември. Нещо повече-златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който се и нарича "Орден на Хризантемата".

Съществуват също така и много предания и легенди от цял свят за появата на хризантемите. Днес бих искала да представя една италианска легенда за появата на хризантемите:

"Живяла някога, преди много години в едно малко италианско градче бедна жена. Мъжът й пропивал всичко, а тя работела до изнемога, за да купи парче хляб. Единственото й утешение, което й давало сили да се бори, бил мъничкият Пиерино. Жената живеела само за него.
Но злата съдба я преследвала. Детето се разболяло и умряло. В отчаянието си жената не искала да живее повече. Закарали я в болница в треска и два месеца тя се намирала между живота и смъртта. Но оздравяла и постепенно времето започнало да лекува душевната й рана. Тя се върнала при мъжа си и пак се проточили горчиви, безнадеждни дни. Нямало го вече нейното момченце, жената живеела със скръбта си и мечтаела само да спести достатъчно пари, за да купи железен кръст за гроба на Пиерино. Продала обеците си и венчалната си халка, но парите не стигали. Тя работела и продължавала да пести.
Всяка неделя, всеки празник отивала на гроба на детето си. По пътя събирала полски цвета, с които го украсявала. Чрез цветята тя сякаш общувала с душата на скъпото си дете. Но настъпили студовете. Полските цветя замръзнали, а да купи цветя от магазина, нямала средства. Помолила да й продадат, а тя да им плаща редовно по малко, но продавачите не искали. Оръщала се с молби и към богатите, но те не й обърнали внимание. И веднъж, връщайки се отчаяна от гробището, тя си спомнила, че у дома, на скрина има букет сухи цветя, завещани й от покойната й майка. Букетът бил подарен на майка й от нейния мъж в деня на сватбата им и й носел щастие през целия й живот. Умирайки, тя заръчала на дъщеря си да го пази и да не го дава на никого. За този именно букет си спомнила бедната жена и решила въпреки молбата на майка й, все пак да го отнесе на гроба на Пиерино вместо полските цветя.

Срамувайки се от богатите, които носели чудно красиви живи цветя на гробовете на своите близки, тя скрила букета с шала си, сложила го на гроба и плачейки помолила майка си да й прости, че постъпила против волята й.

Горещите й сълзи оросявали букета и попивали в земята, а жената плачела и се молела на Твореца, Изцелителя и Утешителя на всички скърбящи. Косите й закривали почти целия гроб. И изведнъж се случило чудо. Гробът се покрил с великолепни, с всички цветове живи хризантеми и от тях се носел горчивият им аромат, сякаш показвайки тяхната печал. Кой ги бе посадил тук, откъде се бяха взели... Между тях лежал букета с избелели цветове, който жената донесла... И оттогава всяка година, около издигнатия най-накрая прекрасен железен кръст, цъфтят тези удивителни цветя, а бедната майка лее сълзи, вярва и се надява..."

Не,не исках да ви натъжавам..., но легендата е виновна - неволно води към размисли и тъга по изгубени завинаги наши близки . А и защо пък да не се обърнем дори и за миг с малко носталгия по отминали години, когато те са били с нас? Все пак утре ,6 ноември, е "войнишката/мъжка/ задушница" .

Ех,стана малко тъжна публикацията ми, но понякога и тъгата е целебна.

Сега с това видео по едноименната песен ,от което пленително ни се усмихват тези прекрасни цветя , ще се опитам малко да ви разведря:

П.П.Тази хризантемова тема бе инспирирана от публикацията на Цвети "Знаех си...", както и от утрешния ден.

Модерно врачуване

2010-11-04T10:46:00.013+01:00

За днешния четвъртък-несвъртък реших да го дам малко по-лежерно и хумористично с това модерно врачуване. Като прочетох неотдавна този текст, достоен за сценарий за скеч на "Комиците", доста се посмях, представяйки си в ролята на циганката примерно малката, но само на ръст, Мая Бежанска.:)

Ето защо реших да го споделя и тук в блога си.

снимката е от тук

По улицата си върви млада и елегатна девойка, нарамила чантичка с лаптоп. Изведнъж на среща и изскача изневиделица една циганка, която и грабва дясната ръката и започва да и нарежда:

"-Алоооуу, чаровницееей, спри са ма ша ти гледам- имйел шъ пулучиш!
Голем късмет та чака ма, добър пръвайдър ша намериш!
Един юзър,ма много убави неща ти мисли,маа. Все та причаква в скайпиту, ама ти много са крийш, ма!
Пусни му на чиляка... оторизейшън ма, стига си го мъчила с тоз рикуест!
Той много та `аресва ши знаиш и иска да та джазка виртуално. Я ся дай левътъ ръкъ да вида по-добре.

Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета...
Ама си ъпдайтни имунизейшъна и файрола да н`си наджиткаш компа с виртуални въшки,ма.

Дай ся пет лева и Господ да тъ пази барабар със сичкуту софтур и хардур на лаптопата ти!

Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! "-възкликва учудено вече разярената циганка.И все по-гневно продължава да кълне подир отдалечаващия се силует на девойката:

"-Ууу,мари цицийо таквази, дат съ ти напълни лапатопата с вируси дано! Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!!
Ре-инстал секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш!
Да ти го нахакат здраво в айпито! Имела със спам да ти затрупат,дано!
Се грозни аватари да намиргаш! Скайпиту ти дат съ скапе и дано хистърито да му са затрий!
Сичките си пароли да забраиш и да ти баннат акаунтите!"

източник-нета

Сапунът през вековете и днес

2010-11-03T12:22:00.003+01:00

Сапунът е навлязъл трайно във всекидневието на нашия бит.Но той също е и едно от най-важните химически открития. Много хора смятат, че сапунът се е появил в близкото минало или поне Средновековието, но всъщност той е открит още по времето на Вавилонската цивилизация.

Всъщност още в 3000 г. пр.н.ер. шумерите започват да правят сапун, а 600 г. пр.н.ер. финикийците също започват да правят вид пюре, което може да се използва за премахване на мръсните петна от дрехите. Обаче, римляните не познавали първоначалния сапун и го внасяли предимно от Галия.Римският писател Пулини (23-79) пише в „История на природата": „Сапунът е направен от вид дървесен прах и козя лой." През втория век от н.е., римският аптекар Гален (Galen, 130-200) предложил на хората да използват сапуни за изчистване на мръсотиите,както по дрехите,така и от тялото. И така сапунът започва да се разпространява все по-широко, особено от 2-ри до 8-ми век в повечето южноевропейски страни.

В тогавашните сапуни е преобладавало наличието на голямо количество от маслиново олио и вид минерал – алкални вещества. Сапуни се произвеждали главно в Марсилия, Генуа, Венеция и Савона.

По време на Средните векове в Европа, сапунът започва да се използва доста широко. През 1000г., в Европа се появяват направените от маслиново олио и прахове от растенията сапуни, които са внесени от мюсюлманските и средиземноморски страни. През 1300г. ароматният сапун вече трайно навлиза в Европа, като Лондон, Кастилия и Венеция са центрове за производство на ароматни сапуни. Но все още той е проява на лукс и е сравнително недостъпен за всички. А през 1792г. френският химик Льоблан открива начин за произвеждане на много евтини и масови сапуни, които и досега се използват в бита.

Освен в бита, сапуните се използуват и в други области като техниката например смазочни сапуни. Но също така те освен, че допринасят за телесната ни наслада и комфорт , могат да бъдат и предмет на изкуството.

Навярно сте срещали в нета фотоси на сапунчета с най-чудати форми и аналози на храни, плодове или зеленчуци. От няколко десетилетия в Северен Тайланд в селцето Chian Rai се заражда и едно увлечение на местните жители да превърнат обикновения сапун в разцъфнало цвете. Това увлечение в последствие се превръща в едно ефирно изкуство, наречено "карвинг" със сапуни.

Имено такива изящни карвинг сапуни бих искала да ви презентирам чрез този слайд, който монтажирах специално по темата.
Каня ви на една малка изложба-разходка в света на сапуните, ала онези , които като че ли всеки миг ще разцъфнат пред очите ни:

фактите са от тук

Съкровищата на Тутанкамон

2010-11-02T16:00:00.009+01:00

С този съвсем прясно монтажиран слайд ви каня в древния Египет , за да се потопим в едно изящество, обсипано със злато и обвеяно в мистика.

Pro bono publico -/част 2/

2010-11-01T13:32:00.018+01:00

Фактите:

Коджакафалията е намерен мъртъв в скромната си стаичка от прислужник на 15 юли 1913 г, на разсъмване. По устата му имало обилни следи от пяна. Смъртта била внезапна. Разгласяват я веднага изпълнителят на завещанието, окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков. Погребението е обявено за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо медицинско лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена съдебномедицинската практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в Югоизточна България. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. По сведения на очевидци ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. През последните дни от живота си, той започнал да представя в средите на големците своя племенник Стоян Ахмаков. Момчето завършило гимназия, било начетено и добре се справяло с търговските дела. Видно било, че Коджакафалията го готви за свой наследник.

Мистериите:

По исторически данни, веднага след погребението му касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици са изчезнали безследно. Години по-късно сейфът се е появил отворен и празен в църквата "Св.Св.Кирил и Методий". В този вид касата се пази като исторически паметник в храма.

Месец след пищното погребение, на което се стекъл и плакал цял Бургас, пожар унищожил архива на бургаския съд. Полицията не издирила подпалвача. Запазен е обаче писмен документ, според който през 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти, в качеството си на член на църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Въпреки това, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалията

да не се извършват прехвърлителни сделки с наследството,

църковното настоятелство започва масова разпродажба на имотите. В дома на единствения му пряк наследник Венко Величков, който за жалост също вече е покойник, са запазени писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9 септември 1944-а заварил в банката само главницата от 909 хил.златни лева които пък комунистите конфискували в полза на народната власт.

През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че всички купувачи са измамени, защото не можели да придобият нотариални актове. Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от съвременниците на тези събития, а такива до преди няколко години все още имаше сред живите. Техните спомени са подробно описани в книгата, която Венко Величков бил подготвил за печат, но за която така и не намерил спонсор.

Документалният му проучвателен труд обхващал и образуваното в наши дни дело във Върховния административен съд, където се търсеха сведения за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Още не е доказано колко души са се облажили с парите на дарителя и дали има отровител. Чрез съда Величков и още двайсетината непреки наследници на Коджакафалията били поискали съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чиито предци са били изпълнители на изчезналото завещание. И двете фамилии са декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне за разкриването на истината.

"Аз не хвърлям директни обвинения, но има съмнения, че властите умишлено не са свършили работата си, в голямото разграбване след погребението са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", споделя в книгата си Величков.

Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите.

Обществото:

В голямото си завещание Коджакафалията предвидил средства дори

за собственото си погребение и паметника,

така че да не ощети никого. Инициативен комитет издигнал монумент от най-скъпия мрамор и гранит, който можел да се намери в Европа, а гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Таскони, който проектирал и Приморския парк в града. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Ив.Рилски" и с лице към новата главна улица.

Една вечер през 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпратила няколко работници да разрушат мраморния християнски кръст и горната част от плочата заедно с ограждението. Целта на погрома била да се заличи споменът за "кулака-богаташ". Постаментът преместили малко по-нагоре, пред сградата на механотухникума, на него изписали името на Георги Димитров, отгоре поставили бюста му.

Тук ще предоставя някои мои снимки от личните ми обследвания относно местоположението на въпросния монумент. Вече бившо местоположение , както ще се уверите от снимките:

Така е изглеждала фасадата на Техникума по механотехника, носещ името на вожда и пред чията сграда е бил поставен монумента с две лица -предното с името на Г.Димитров,а задното с името на Коджакафалията./вижте ограденото в долния десен ъгъл място/

А така изглежда днес същата сграда

и мястото от двора, където до скоро стоеше този плячкосан и "употребен" за по "велики цели" постамент :

Опитах се да вляза във вътрешността на двора с тайната надежда да открия дори камъче или следи от последното местопребиваване на паметника с две лица, но открих това:

Което е напълно обеснимо с оглед на опазване на така добре оформените тревни площи в двора на техникума.

А сега нека се върнем в онези години на тоталитаризъм и да проследим действията на обществото, общинските власти и хората до наши дни.

Узнали за светотатството, хората от квартала заедно с отец Кършев от храма "Св.Иван Рилски" изровили преди да се разсъмне костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП -гр.Бургас забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите.

В наши дни:

След падането на тоталитарния режим, Общинският съвет в Бургас прави няколко опита да възстанови паметника. В решение на редовна сесия с протокол №27 от 29.11.1992г. е записано: "Да се издири и повторно монтира паметникът на Ал.Г.Коджакафалията."
С друго решение от 30.11.98г. даже е "включена целево в бюджета на общината за 1999-а сумата от 500 000 лв. за обявяване на конкурс за проектиране на паметника на Коджакафалията."

В навечерието на 6-и декември през 2006г.- празника на Бургас, близо до парадния вход на Свободния университет в центъра на града трябвало да се извиси паметник на един от големите български благодетели - Александър Георгиев-Коджакафалията. И с този жест бургазлии да поправят една голяма грешка в българската история - поругаването на паметта му от комунистическата власт в средата на 60-те години на миналия век , когато монументът е бил разрушен, ажурените му огради смачкани, а луксозният мраморен постамент изтръгнат и сложен 200 метра встрани - за да се монтира върху него ... бюст на коминтерновския вожд Георги Димитров.

Предложението за възстановяване на оригиналния паметник дошло през пролетта на 2006г. от ректора на университета проф.Петко Чобанов. Той призовал Общинския съвет да промени частично плана в тази част от центъра, за да се оформи малко площадче, на което да се извиси отново паметникът на човека, наричан още приживе Бащата на Бургас. Ректорът се позовал на документи и стари карти, според които е изчислено, че точно на това място, от което се разкрива панорама към главната улица "Александровска" до площад "Тройката", с почестите на целия град през 1913 г. е бил погребан великият българин.

"Сградата на БСУ е построена върху земя, дарена от Коджакафалията на бургазлии и това ни дава основание да се чувстваме исторически приемници на неговото дело, академичното ръководство щеше да поеме всички разходи по издаването на разрешителните книжа, както и строителните дейности, за съжаление не бях разбран от общинските съветници, които отхвърлиха молбата ми, водени от частни и партийни интереси", казва ректорът.

Тук е редно все пак да спомена и един жест в памет на този велик българин и наш съгражданин. Дворът на Домът за деца и юноши, носещ името на своя основател и дарител Александър Георгиев – Коджакафалията , е скътал барелеф, изработен безвъзмездно през 1997 г. от скулптура Атанас Стоянов.

Но до ден-днешен нов паметник не е построен, нито е възстановен старият.

И вместо да издигнем паметник на признателността извършваме само една заупокойна панахида:

Тази година преди 15 юли, когато се навършиха 97 години от смъртта на най-големия благодетел за Бургас Александър Георгиев-Коджакафалията, е направен малък опит за измиване на гузната съвест на Община Бургас и обществото. По този повод на гроба на именития българин е отслужена панихида в Гробищен парк-Бургас от Община Бургас, като за целта още в края на миналата година кметът Димитър Николов се разпоредил паметникът при гроба на Коджакафалията, който дълги години бе занемарен, да бъде реставриран, а пространството около него облагородено. Снимката на сегашния надгробен камък може да видите тук.

И с това се приключва актът на признателност . Бургазлии вече могат да крачат денем с гордо вдигната глава по улиците на града, въздигнат и съграден /почти 2/3 /с делата и средствата на този велик българин, а вечер да заспиват спокойно с пречистената си съвест.

Снимка на проектът за разширение на тогавашния Бургас с дарените земи и терени от Коджакафалията.
Част от фактологията е от тук

Pro bono publico -/част 1/

2010-10-31T11:19:00.008+01:00

Утре е Денят на будителите -1 ноември. Навярно ще се изпишат десетки статии и хиляди редове отново и отново за хора, на които дължим твърде много.Хора, които са вложили енергията си, капиталите си, живота си на ползу роду .Римляните са ги определили като хора с мисия "pro bono publico"/За обществена полза/. Поклон пред паметта им и делата им!

Най-малкото поне ще се спомене за онова, що се зове народно самосъзнание и гордост от факта , че сме българи, самосъхранили се през вековете с тяхна помощ и заслуги. И след като като заговорих за заслуги сега е уместно да въведа и едно име-Александър Георгиев-Коджакафалията.Той не е бил будител в прекия смисъл на думата, но за благодеятел или личност "pro bono publico" мисля, че напълно припокрива дефиницията за това с делата си.

Всъщност кой е той?

Александър Георгиев-Коджакафалията се родил около 1830 г. в с.Зидарово. Останал сираче 5-годишен, вуйчо му Димитър го прибрал при шестте си деца и го осиновил въпреки немотията. Сирачето пасяло козите за залък хляб. Александър идва в Бургас с братовчед си Янчо, който дълго след това ще е единственият му близък човек и ще живее с него под един покрив. Били само на 13 години, когато се цанили за чираци в абаджийска работилница. Пестели всяко левче, със заделеното наели дюкянче, където сега е Икономическият техникум, близо до пристанището. Там почнали да продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза пазарели от двамата братовчеди. По това време били 18-годишни. Тръгнали и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол.В процеса на развиване на бизнеса си той е

усвоил перфектно 6 езика, но си останал писмовно неграмотен .

Прозвището Коджакафалия получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал , а честните и достойните от тях по-късно правел свои съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.

Въпреки завидните си богатства и положение до края на живота си Коджакафалията не свалил селските дрехи от скромност, 40 години живял в една складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова", в пресечката към пазар "Краснодар". Отгоре се ширяло семейството на братовчед му Янчо. Стаичката, която ползвал за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата.

Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, вече на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Казал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости".Но за това емоционалното и чисто човешкото после. Или пък защо не сега?

"Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, но и партизанин на имането, защото само с труд и лишения беше придобил богатствата си". Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Ала животът му преминал в самота. Така и не създал семейство. Някои твърдят, че дори умрял девствен. Но не бил женомразец, 80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията, са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете според него не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини Коджакафалията харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя му разкрила, че ще вземе братовчед му Янчо.Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение, за да остане до края на живота си сам.

Въпреки това бизнесът му се основавал на :

зрелостта на големият ум, натрупаният опит и човечните черти на характера: простота в обноските, нравственост, скромност, и пословично трудолюбие. За 50 години труд спечелва над 1000 декара земя, 7 магазина, много къщи, ханове и други. От огромните блага, които е придобил със своя труд и способности , за себе си е употребил нищожна частица, а грамадната част е отдал на обществото. Има ли друг бургазлия, който да е раздал дворни места за подслоняване на повече от 600 бежански и безимотни семейства, а самият той близо 40 години да е преживял в стаичка,наподобяваща дупка?

Освен раздаваните дворни места , на които той финансирал и изграждал тъй наречените "шеронски къщи"/ едноетажни къщички, с 2-3 стаи и вход по средата. /, бургаският благодетел направил дарения и много постройки: къщи, дюкяни, ханове и пр. , които завещал на църкви, училища, болници, и благотворителни организации. Между тях са: българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград, българската църква "Св.св. Кирил и Методий" в гр. Бургас, дюлгерлийските български църква и училище, женското дружество "Милосърдие". Александър Георгиев дарява по равни суми на българската, арменската и католическите църкви, турската джамия и еврейската хавра.

С което доказва своята космополитна благодеятелност още тогава в края на 19 и началото на 20 век!

По любопитното е обаче какво той е завещал на Бургас:

Неговото благодеяние е не по-малко по своя размер и нравствена стойност от даренията на Евлоги и Христо Георгиеви,от това на д-р Петър Берон и Васил Априлов. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите "Бр.Миладинови", "Лазур", "Зорница", близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими.

Ето и извадки от това негово дарение под формата на апел:

"На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв.м, и то още днес - заради бедните просители."

Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди мистериозната му кончина. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството, платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Същата година благодетелят застава пред нотариус и прави най-голямото завещание в българската история. То е на обща стойност 25 млн.златни лева. И това са само недвижими имоти - земя и сгради. Между най-облагодетелстваните в това завещание се оказва църквата "Св.Св. Кирил и Методий". Тя наследява плодоползването на половината от нивите и дюкяните му. Малцина бургазлии знаят, че завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало
"всяка година , докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има".

Такава е била изричната воля на благодетеля!

А какво е станало в последствие с даренията му след неговата смърт ? Ами ще прочетете в част 2-ра.

фактологията е от тук

31 октомври -Международен ден на Черно море

2010-10-30T12:31:00.017+02:00

Международният ден на Черно море е 31 октомври 2010 г. и отбелязва 14 годишнината от подписването през 1996 г. на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Документът очертава рамката на сътрудничество между черноморските държави по отношение състоянието и бъдещето на Черно море и региона.

Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте държави — България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна — подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.

Всички черноморски държави подписват през 1993 г. в Одеса, Украйна т. нар. Одеска декларация, набелязваща общата политика на страните по Букурещката конвенция.

Тaзи декларация поставя основите, върху които шестте черноморски държави заедно с международните донори извършват задълбочена оценка на състоянието на черноморската среда — процес, довел до разработването на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, подписан на 31 октомври 1996 г.

От тогава насам 31 октомври се чествува вече 14 години като Международен ден на Черно море в шест държави, граничещи с него и солидарно отговорни за възстановяване и опазване на неговия екологичен баланс и съхранението му.

Този ден е :

-е символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му;

-олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето;

-празник на посветените и неуморни усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда.

Но също така нека този ден да бъде за всеки един от нас, живеещите покрай морето или пък не,но пък ценящи този дар от майката Природа , един своеобразен ден за размисъл над следното:

-всеки път, когато отида на плаж, тръгвайки си ще вземам със себе си всички свои отпадъци и поне още един, който не е оставен от мене;

-когато съм отседнал на къмпинг или на палатка, няма да изхвърлям отпадъци, химикали и препарати, както и канализационни води в него;

-ще отуча себе си и ще дам пример на децата си, че за спомен може да си вземем не живата рибка , мида или раче , а само изхвърлена и ненужна раковина или изгладено от вълните му камъче;

-ако разхождайки се по крайбрежието установим разлив на горива или неправомерно заустване на отходни канали от крайбрежните заведения, да алармираме специалистите по екология в съответната община или медиите;

Разбира се, че могат да се изпишат и още доста превантивни, щадящи и опазващи го мерки, но това зависи само от нас, ако искаме Черно море:

- да ни носи лятна наслада от почивката ни;
- да ни храни с рибата си,
- да ни разхлажда с чистите си води,
- да ни удивлява със своите обитатели,
- да ни стопля в зимните студове с мекото си климатично влияние .

А за да е Черно море един константен фактор будещ възторг и гордост в живота ни, трябва и ние самите да му подадем ръка, за да се възроди и възобнови, за да оцелее!

Снимката и основните факти за статията са ползувани от тук

Водопадите по света

2010-10-28T20:10:00.004+02:00

Харесвате ли водопадите? Аз да, както да им се любувам реално, така и виртуално от красивите панорамни снимки в нет мрежата.

Навярно те са десетки хиляди по света и всеки крие своя чар и приказна фееричност. За много от тях има местни предания и легенди, а другите са просто красиво творение , родило се и изваяло изпод пръстите на майката Природа.

Днес се опитах да направя малка подборка в един слайд с тези природни творби. И така настанете се удобно и се потопете в магията им.

Сладки целувки

2010-10-27T15:26:00.005+02:00

Има ли нещо по-мило и сладко от чистата детска прегръдка и звучна целувка? Май не...
Днес реших да започна денят си с един позитивен заряд, захващайки се с монтажирането на този слайд. Ето го и резултата :

"Вълча орисия" ...или едно представяне на гост-поет

2010-10-22T17:24:00.014+02:00

Днес бих искала да ви представя едно стихотворение на един мой своеобразен гост-Вълкът.Това е една ода за любовта и страданието, породено от страхът "Тя да не би да се вслуша и ме отхвърли" и борбата да съхраним Любовта си.

Всъщност това е една орисия на човеците , дамгосани с епитет "неподходящия човек" за теб.Навярно мнозина ще се припознаят в някоя от ролите, защото ...Защото /сорри,но тук ще използвам едно изтъркано клише/"красивите момичета си падат по лошите момчета".

А дали наистина са толкова лоши?!? И нима са лишени от сензитивността и умението да излеят чувствата и тревогите си в стихове?

Но стига размисли!Нека се потопим в емоцията, втъкана в тези първично струящи от сърцето стихове:

Вълча орисия

Вълкът е ранен и бавно умира,
не спи, не яде и болка го мъчи.
Любовта го убива, трели извива,
мракът жесток е , денят е коварен,
времето бавно върви, но не спира.
Вече е вторник - надежда не вижда...
Надежда е име , а не просто дума,
име, което му носи мъка, тъга ….

Вълкът е ранен и бавно умира,
живее във плен на дума красива...
Обичам те - бе дума щастлива,
мечти му донесе и вяра, и ден.
Събуждах се в плен на нещо красиво
живеех, мечтаех ,бях запленен.
Имах любов, имах и чувства,
имах мечти и свят тъй красив,
мечтаех и бързах към своята любов.

Но…лъжата ме спъна , попадах в капан…
Капан на безвремие, на дръзка измама,
А Любовта ми твърдеше, че няма измяна!
Да дишам спокойно и без да се мъча.
Но болката силна направи ме звяр,
разкъсах капана , направих си рана ,
сега съм ранен, без вяра , без сила във мен.
Вълкът е ранен и бавно умира.

Вълкът е ранен , не може да бяга ,
живее във плен и чака, не пада ,
не диша, не стене , а просто стои,
стои и усеща как много боли….
От топлите дни спомен го храни ,
когато твореше и тихичко спеше...
”Добро утро , Любов!”, му даваше сила,
”Обичам те , слънце!”, туй бяха криле...
Криле към мечта тъй светла , красива
кафе със любов и усмивка тъй мила.

Има проблем, не един , а стотици…
Кръвта му изтича , не диша, не стене…
Ще дойде деня, след него нощта…
”Кога ли ще свърши?” , се пита
и моли-„Дано да е скоро!”.

Спомен го стряска, пробужда, разтърсва
и раната бликва със сила , не спира...
Болката трови , не пуща , не пита,
нека го смачка- туй е награда!

Очите отварят се бавно, но сухи,
поглежда напред , но вижда разрухи.
Затваря ги бавно дъх да поеме
и спомен нахлува, душата му стене.
За минали дни, за бяг из полето
летеше, ловеше и имаше хъс.
Намери бърлога и вълчица красива,
намери уют и смисъл , и воля.

Намери жена с очи на вълчица,
намери мечта и за малко вълче.
Но хищници много и старата вълчица
с гняв и упорство любовта му отне.
Объркана младата дива вълчица,
душата си сви и наказа с лъжи.
Отрече своето щастие, своите мечти.
Не смее да пита, не смее да види ,
не иска да вярва във своите мечти!

Животът е тъмен с неясни следи
за бяг из полето и тъжни мечти.
Има ли сили Вълкът да живее?
Има ли сила кръвта да се спре?
В мърша Вълкът се превръща
и гние, и поглед бавно отвръща.

Бавно се вдига , поглежда-
има ли кой да протегне ръце,
има ли кой да прошепне:
”Не падай, не страдай,
недей да лежиш в полето,
където е пълно със змии,
змии отровни и толкова жадни!”
Кръвта се съсирва и раната гние
денят си отива,но Вълкът не заспива...

Автор: Вълкът

п.п.Едно малко уточнение-и моето слънце на живота ми, моят син е плод на такъв брак с "неподходящия човек", както и на една огромна Любов, за "плодът" ,на която не съжалявам !