Та така, моята блого-страница вече е на 3 години. Едно дете на 3 години вече не е бебе, а полу-човек, полу-бебе. Ако помните моите първи снимки, ще разберете защо правя тази асоциация. Ако ли не - няма значение.
През тези годинки минахме през "бръщолевенето" на разни темички и клипчета, избълвани на ден по две таман(благодаря за търпението ви) и се стигне до сегашните 1- максимум 2 на месец. Не, че съм поумняла, а по-скоро ...се уморих, а и с този Фейсбук...жив клюкарник си е!
Все пак не съм се отказала тотално от блога си. А и не знам дали някога бих могла, освен ако не дишам.(пу,пу, да спи зло под камък)
Та време е за парти!
п.п.Благодаря ви приятели и мои верни читатели!