Морска приказка...




Някога една вълничка родила се в морето
палава, с лъскаво гръбче и перчемче напето.
Веднъж родена, тя растяла твърде бръжко
и посестримите си големи, гонела тя дръзко.


Ала в тихо утро , в палавата си игра,
доближи се неусетно и тих бряг съзря.
И един лом самотен, наперен, извисен
и ооо,чудо - от чара му изпадна в плен!

Заблещукаха сияйно капки чисти,
разпениха се тайно страстни мисли.
Решението и , дръзко и несломимо-
да обвие лома с дланите си неутолимо!


Почти докоснала тоз назъбен страж ,
ала секнали и силиците за тоз кураж.
Море ревниво, догадило плана потаен,
то взе си я обратно по пътя и безкраен.

И тъй изнизали се годините дълги...

Растяла тя красавица - вълна голяма,
на морето увлечена във водовъртежа,
но мечтаела да вкуси от ласката мечтана
кога била е малка и понесена в стремежа.

/ако ще и сетне да умре разпиляна
и разбита във горчива пяна/

Ала срещнали се те на всред пътя на вековете,
една скала самотна и една вълна от морска пяна.
Една вълна успя! Тя дланите си в длани вплете,
и докоснаха се почти за миг до любовта мечтана!



автор:Савлена
септември 2009г.

Happy Birthday ,сине!


Днес преди N-на брой години станах майчица-роди се моя мил син.С него изминахме заедно в радост и грижи,обич и болка един почти четвъртвековен живот.За всяка майка "нейното гардже" е най-хубавото,най-милото и обично същество.Е и аз не правя изключение.Мили сине,поздравявам те с тази песен изпълнена от състав от моята младост,като ти пожелавам да столетиш в блестящо здраве,силен дух,много късмет и успехи, и обграден от обичта на близките и приятелите!НАЗДРАВЕ!

"Дежа ву"






Ежедневието ни е изпълнено с безброй странности. Всеки път като се сблъскаме със загадъчен феномен, който не можем да задоволим с логично обяснение, ние го отдаваме на паранормалното, простиращо се отвъд границите на нашите възприятия.

А изпитвали ли сте следното- да имате усещането, че вече сте преживели, чули, или видели нещо; че можете да предвкусите изхода от ситуация, да предвидите реакция? Странно, необяснимо, познато, плашещо, но в същото време някак приятно- това явление носи названието Дежа ву /вече видяно/. Всеки човек го е изпитвал хиляди пъти в едно или друго от проявленията му.

Теориите, с които можем да потърсим обяснение на този феномен са няколко. Ако се позовем на науката, Дежа ву е следствие химичен дисбаланс в мозъка. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настоящо събитие, обаче, попадне за обработка в тази част на мозъка, която се занимава с възстановяването на спомени, ние изживяваме Дежа ву. Случващото се с нас придобива “привкус” на спомен, и макар да имаме усещането, че идеално знаем какво ще последва оттук нататък, ние реално го предричаме след като вече сме го усетили.

Друго обяснение гласи, че понякога погледа възприема нещо по-бързо отколкото съзнанието може да го обработи като информация, и тъй като този процес е прекалено бърз ние придобиваме усещането, че виждаме нещо за втори път.
Има и по-смели предположения като например, че съществува опция мозъкът да се настрои при приемането на ситуация така, както когато не дочитаме позната дума. Тоест, ако дадена ситуация е сходна, той да я разтълкува като вече преживяна.


Извън научните схващания Дежа ву се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещо, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.
Това явление е породило толкова много въпроси, предизвикало е всякакви теории, и доста широк интерес. Съответно това рефлектира не само върху подробното изследване на този феномен, а и върху класифицирането му на няколко отделни подвида.

Deja vecu например е нещо „вече преживяно“.Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки един малък детайл. Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора, и дори репликите ни звучат така сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.

Deja senti е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“- вътрешно усещане, което дефинираме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в дадения момент.

Deja visite съдържа в себе си подозрението за вече посетено място. Сигурно ви се е случвало понякога да се движите из непознат район, но да имате странното усещане, че сте били там и преди, и да сте в състояние да се ориентирате правилно.

Deja reve е нещо „вече сънувано“, а deja entendu се превежда като нещо „вече чувано“- когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседника ни в разговор, който водим.
Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме Presque vu- още едно от проявленията на Дежа Ву.

По-рядко, но все така мистично е и явлението Jamais vu, което е нещо като противоположният феномен на Дежа Ву. Превежда се като „никога невидяно“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление настъпва обикновено внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен, или губите ориентация в даден район за момент и т.н.
Предположенията , търсещи обяснение на всички тези странности са много, и все повече учени се опитват да разгадаят подобни мистични явления - дали със сложни теории за функционирането на сетивните и мозъчни клетки и проявяването на нарушени функции в работата им, или с логично звучащи заключения. Естествено никоя теория, колкото и правдоподобна да звучи, няма да успее да даде конкретно и изчерпателно обяснение за това кога, защо и как се случва Дежа ву. Този феномен ще си остане обгърнат в тайнствен ореол, неконтролируем, по силен от нас и управляващ сетивата ни. А това е само поредното доказателство колко много още имаме да учим за да разгадаем човека, състоянията му и цялостната му мисия на тази земя.

автор:Радостина Пеева
/20.08.2007/

За първоизточника и първооткривателя...


Днес една случка и разменени реплики с един потребител в "Свежо" ме накараха да се замисля над следния проблем.Проблемът е в това,че ние хипнотично устремени да ровим нета и изтърбушваме сайтовете за "свежи" идеи и статии,се превръщаме в меко казано "ревниви и ощипани" девици,догматично пазещи своите територии и "открития"./Друг е въпросът с авторското право,но сега няма да я захващам тази трънлива пътека на размисли./Забравяме за първосмисълът и идеята на този сайт/за социално споделяне и общуване/,в който прекарваме с часове,в който намираме опоненти за спор и коментари,приятели за шеги и развлечения,гидове за виртуални пътешествия.Да,ама не!Ние сме си нашенчета-"българчета",но не от Своге,а всеки от своята си камбанарийка/или наблюдателна куличка/ревниво пази "своите сайтове",от които черпи материали,като че ли е открил Америка или топлата вода.Нещо повече- надзъртаме си в публикацийките на другите и правим сърдити забележки за плагиатство и плющим минусите-хей така от спортна злоба.А материалът може и да е хубав,може и да си струва поне един прочит и не е чак толкова за оплюване...Ех,този наш си балкански синдром май никога няма да ни пусне...Тежко ти Европа!Лоши времена те очакват,защото българският цървул ще те стъпче.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ОКЕАНА





Съществуват ли наистина бели китове като Моби Дик?
Сред много от животните се срещат албиноси, затова е нормално да се предполага, че може да се срещнат и сред морските млекопитаещи — китове и делфини. И наистина, неотдавна край бреговете на Канада бил уловен албинос — млада косатка.
Той имал дължина 3,5 м и тежал повече от 650 кг. Сега той живее в океанариума в град Виктория (Британска Колумбия), където има и приятелка — косатка с име Хайда. Албиносът, разбира се, е наречен Моби Дик.


Колко потънало злато има в моретата?
Не е за вярване, но в морската вода има толкова много потънало злато, че ако се разпредли между жителите на Земята, то всеки ще получи по един милион долара (по днешен курс).
Но как да се извади от морето това злато? Дори да се намери евтин промишлен начин за изваждането му, то разходите ще са толкова големи, че по тази причина златото до голяма степен ще загуби от стойността си.

Делфините наистина ли спасяват потъващи хора?
Много легенди разказват за това как делфини спасяват потъващи хора. Как са им помагали да се задържат на повърхността на водата и как са ги тласкали към брега.
Хидробиолозите, изучаващи поведението на делфините, отбелязват, че делфините наистина обичат да си играят с различни предмети. Но пък няма доказателства, че те са способни съзнателно да оказват помощ на човека. От друга страна е много добре известно, че делфините обичат хората и ненавиждат акулите.

На кое място в Библията се описва „червеният прилив”?
Явлението „червен прилив” и неговото влияние върху рибите било известно още от библейски времена.
По мненито на директора на Атлантическата океанографска и метеорологическа лаборатория на Националното управление по изученаване на океана и атмосферата Харис Б.Стюарт, в гл.7 на „Изход”, очевидно е описано не нещо друго, а явлението „червен прилив” в долното течение на Нил:
„И всичката вода в реката се превърна в кръв; и рибата измря и реката засмърдя, и Египтяните не можеха да пият вода от реката.”

Възможно ли е кит да глътнал Иона?
Има много рисунки, илюстриращи този библейски мит. На тях “рибата”, поглъщаща Иона, е изобразена като огромен син кит - най-голямото животно на света. Но в действителност през гърлото на синия кит може да мине само малка рибка. Тези гиганти се хранят с малки скариди.
За ролята на “рибата”, глънала Иона, има друг по-подхоящ кандидат. Това е кашалот – ловците на китове са наблюдавали как захарпунен кашалот повръща храната, която скоро е погълнал. Веднъж така е повърнал гигантски калмар дълъг 3 м и тежък повече от 200 кг. В гърлото и в стомаха на кашалота може свободно да се помести възрастен човек.

Най - големият аквариум в света



Най - големият аквариум в света.Намира се в atlanta , щата georgia. Ето и официалният сайт на аквариума http://www.georgiaaquarium.org/