Поздравявам ви с тази панорамна картичка-
цъкни тук .
цъкни тук .
Помните ли старите коледни картички, които обикновено изпращахме по пощата на роднини и близки, на колеги и пратньори само до преди десетина години? Съвременните технологии и средства за комуникиране постепенно ги изместиха с ММС-и и СМС-и или електронизираха, превръщайки ги в дигитални аналози. С този мой слайд бих искала да си ги припомним :
Това е поредният ми слайд за индийската жена, показана в изобразителното изкуство, такава, каквато е - мистично красива, пищно облечена и украсена, но и също така излъчваща някаква магия, магията на Изтока, магията на приказките и легендите.
Съвместно с тапетите на Коледна тематика на Lacoste, един потребител от сайта svejo.net, и моя труд се роди тази музикална коледна картичка. Нека тя бъде поздрав за всеки от вас и внесе искрица в предколедното ви настроение! Приятно гледане!
Тази ми публикация няма да е нещо красиво или пък музикално, нещо възвишено и емоционално галещо, каквито са слайдовете ми или стиховете, които подбирам. Няма да бъде и мъдрост или притча. Тя ще бъде една кратка ретроспекция и равносметка за живота ми през изтичащата вече 2010г.
снимката е от тук
Няма да задълбавам с длетото в душата си, а само ще систематизирам за себе си годината на три основни периода:
І-ви период:
Наивистичния и работохоличния /можете да си припомните ето тук/, когато вярвах в успеха на една обречена на смърт фирма, в която работех. Дадох всичко от себе си, особено през месеците февруари и март, а получих жълти стотинки и потупване по рамото, като материален и морален еквивалент. Дори и леко смъмряне, че вдигам много „пара” около разпределението на печалбата. Защото , както е почти навсякъде у нас, където има активно работещи има и пасивно стоящи. Или с други думи-симуланти на работа, но вземащи от общия кюп. И в този, а и в друг смисъл, фирмата ни бе вече обречена на една предизвестена смърт.
ІІ-ри период:
Ликвидацията или решението за нея през месец май на акционерно събрание./ето тук/ Естествен е ходът и решението на крупните акционери. Те предпочетоха да спасят минималните си начални вложения и да извлекат облаги от остатъците и бъдещи заплащания на нашия труд. А хората, специалистите? Ама моля ви се...”какво тук значи някаква си личност?”.
И дойде моментът на очакването. Почти същото , като това на осъдения на смърт...Броиш всеки изтичащ ден, безнадеждно ровиш в обявите за работа в нета или питаш познати и приятели. А навън е лято. Но на теб нито ти е до морето, нито до мисли за релакс или почивка. Единствената мисъл е –а сега накъде и как ще си покриваш сметките, вноските по заемите, а храната? И колкото повече мислиш, толкоз по-бързо те обхваща паниката и те наляга една подтискаща депресия от безсилие.
ІІІ-ти период:
/За него май подробно и в детайли все още не съм писала. Навярно, защото бе болна и трудна за мен тема, но и неизбежна, за да мога да затворя и последната страница или илюзия за 2010г. /
Безработицата, или самата мисъл и усещане за нея, те връхлита едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой номер се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе и да убиеш времето. Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е набъбнала и всеки стиска своите документи , вперил едни блуждаещи очи в същия онзи списък. Прекрачиш ли прага на заветната врата те поема инспекторката, гурото ти за идните месеци, която надлежно описва всичката ти документация, онагледяваща те като работещ до вчера индивид-образование, професия, специализации и допълнителни обучения. Но не те поглежда и като човек...А и защо ли? Конвейрът не чака, той просто си върши работата...да те опише като статистическа единица. А и да те предупреди за санкциите, ако недай си Боже, намериш някаква работа на черно или пък пропуснеш заветната ежемесечна дата за явяване и подпис в Бюрото.
А то Бюрото едно PVC лъскаво, едно облепено с огромни ,почти афиши, съобщения за курсове и преквалификации. Всичките субсидирани с държавни и европейски пари. Реших да си оползотворя времето, като повиша речево ,а и лексикално езиковите си познания по английски език. Обаче , както се оказа, не е за всеки безплатна тази услуга. Работещите, но записали се за такъв езиков курс, за тях той е безплатен и се таксува като подпомагане на специалистите у нас за тяхното езиково усъвършенствуване. Обаче безработният , решил да ползва тази услуга на Бюрото се самофинансира?!? И къде е логиката? Аз ако имам пари да си осигуря това обучение-удоволствие, ще се запиша в по-добър езиков център, нали?
Както и да е, преглътнах и продължих с пръстче да пълзя по своеобразния списък с възможности, цял фототапет. Спрях се на икономическа информатика/или бизнес информатика/. Курс за група от 15 души и протичащ в рамките на 22 учебни дни. Попитах къде да подам заявление и подадох. Приеха ми го даже. И заживях с мисълта,че ще бъда пак „ученичка”.
Сега е моментът да уточня, че въпросните курсове на областен град , като Бургас се провеждат в гр.Царево/?!?/ в специално построена за целта лъскава и помпозна хотелоподобна сграда с доста добро ситуиране до ...морето. Видях я с очите си на една разходка,за която писах ето тук.
Значи поемат ти отоплението , нощувката, обучението, двукратно пътните до Бургас и обратно до Царево, както и режийни за храна на ден по 4 лв. Ако бе в Бургас въпросния център , май разходите за Бюрото биха били значително по-малко...
Единственото „логично” обеснение на този факт би звучало така: „Имали пари, дали ги!” . Но част от тези пари са и нашите-от данъци и такси, плащани в работещия ни период,нали? И биха послужили за обучението на поне още десет или двадесет безработни с блуждаещи очи и свити сърца от неизвестността.
Както и да е...курс не се проведе, защото в края на годината субсидиите свършили. Защо ли?
Обаче иде новата 2011 година. Както казва народът ни : „Нова година, нов късмет!”.
снимката е от тук
Няма да задълбавам с длетото в душата си, а само ще систематизирам за себе си годината на три основни периода:
І-ви период:
Наивистичния и работохоличния /можете да си припомните ето тук/, когато вярвах в успеха на една обречена на смърт фирма, в която работех. Дадох всичко от себе си, особено през месеците февруари и март, а получих жълти стотинки и потупване по рамото, като материален и морален еквивалент. Дори и леко смъмряне, че вдигам много „пара” около разпределението на печалбата. Защото , както е почти навсякъде у нас, където има активно работещи има и пасивно стоящи. Или с други думи-симуланти на работа, но вземащи от общия кюп. И в този, а и в друг смисъл, фирмата ни бе вече обречена на една предизвестена смърт.
ІІ-ри период:
Ликвидацията или решението за нея през месец май на акционерно събрание./ето тук/ Естествен е ходът и решението на крупните акционери. Те предпочетоха да спасят минималните си начални вложения и да извлекат облаги от остатъците и бъдещи заплащания на нашия труд. А хората, специалистите? Ама моля ви се...”какво тук значи някаква си личност?”.
И дойде моментът на очакването. Почти същото , като това на осъдения на смърт...Броиш всеки изтичащ ден, безнадеждно ровиш в обявите за работа в нета или питаш познати и приятели. А навън е лято. Но на теб нито ти е до морето, нито до мисли за релакс или почивка. Единствената мисъл е –а сега накъде и как ще си покриваш сметките, вноските по заемите, а храната? И колкото повече мислиш, толкоз по-бързо те обхваща паниката и те наляга една подтискаща депресия от безсилие.
ІІІ-ти период:
/За него май подробно и в детайли все още не съм писала. Навярно, защото бе болна и трудна за мен тема, но и неизбежна, за да мога да затворя и последната страница или илюзия за 2010г. /
Безработицата, или самата мисъл и усещане за нея, те връхлита едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой номер се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе и да убиеш времето. Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е набъбнала и всеки стиска своите документи , вперил едни блуждаещи очи в същия онзи списък. Прекрачиш ли прага на заветната врата те поема инспекторката, гурото ти за идните месеци, която надлежно описва всичката ти документация, онагледяваща те като работещ до вчера индивид-образование, професия, специализации и допълнителни обучения. Но не те поглежда и като човек...А и защо ли? Конвейрът не чака, той просто си върши работата...да те опише като статистическа единица. А и да те предупреди за санкциите, ако недай си Боже, намериш някаква работа на черно или пък пропуснеш заветната ежемесечна дата за явяване и подпис в Бюрото.
А то Бюрото едно PVC лъскаво, едно облепено с огромни ,почти афиши, съобщения за курсове и преквалификации. Всичките субсидирани с държавни и европейски пари. Реших да си оползотворя времето, като повиша речево ,а и лексикално езиковите си познания по английски език. Обаче , както се оказа, не е за всеки безплатна тази услуга. Работещите, но записали се за такъв езиков курс, за тях той е безплатен и се таксува като подпомагане на специалистите у нас за тяхното езиково усъвършенствуване. Обаче безработният , решил да ползва тази услуга на Бюрото се самофинансира?!? И къде е логиката? Аз ако имам пари да си осигуря това обучение-удоволствие, ще се запиша в по-добър езиков център, нали?
Както и да е, преглътнах и продължих с пръстче да пълзя по своеобразния списък с възможности, цял фототапет. Спрях се на икономическа информатика/или бизнес информатика/. Курс за група от 15 души и протичащ в рамките на 22 учебни дни. Попитах къде да подам заявление и подадох. Приеха ми го даже. И заживях с мисълта,че ще бъда пак „ученичка”.
Сега е моментът да уточня, че въпросните курсове на областен град , като Бургас се провеждат в гр.Царево/?!?/ в специално построена за целта лъскава и помпозна хотелоподобна сграда с доста добро ситуиране до ...морето. Видях я с очите си на една разходка,за която писах ето тук.
Значи поемат ти отоплението , нощувката, обучението, двукратно пътните до Бургас и обратно до Царево, както и режийни за храна на ден по 4 лв. Ако бе в Бургас въпросния център , май разходите за Бюрото биха били значително по-малко...
Единственото „логично” обеснение на този факт би звучало така: „Имали пари, дали ги!” . Но част от тези пари са и нашите-от данъци и такси, плащани в работещия ни период,нали? И биха послужили за обучението на поне още десет или двадесет безработни с блуждаещи очи и свити сърца от неизвестността.
Както и да е...курс не се проведе, защото в края на годината субсидиите свършили. Защо ли?
Обаче иде новата 2011 година. Както казва народът ни : „Нова година, нов късмет!”.
Храбрият японски воин Нобунага решил веднъж да атакува враг, който десетократно превъзхождал неговите войски. Той знаел, че ще победи врага си, но неговите войници не били така уверени.
По пътя към бойното поле Нобунага се спрял пред един шинто храм и казал:
-Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне тура - ще победим, а ако се падне ези - ще ни победят.
Нобунага влязъл в храма и започнал безмълвно да се моли. После, излизайки от храма, подхвърлил монетата. Паднало се тура. Войските му се хвърлили сремглаво в боя и сразили враговете си.
-Нищо не се променя,когато действува ръката на съдбата! - казал личния адютант на Нобунага след сражението.
-Вярно е, не се променя! - казал му Нобунага, посочвайки му фалшива монета с две еднакви лица с тура.
изочник
превод: Savlena
Поводът за този постинг бе провокиран от подробните коментарии между мен и една непозната Анонимна дама в един мой предходен постинг, посветен на Петя Дубарова. Коментарии за приятелството, за цената и отношението ни към живота, дори и в най-тежките мигове. Мигове, в които една топла човешка дума и сърдечна, искрена усмивка биха ни заредили много повече, от който и да е психосеанс.
снимката е от тук
Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....
Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.
Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.
Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.
Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.
Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.
Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.
Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!
Идват семейни празници, в които ако не можем друго, можем поне да даряваме повече искрени и зареждащи усмивки.
превод от неизвестен английски автор
източник
снимката е от тук
Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....
Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.
Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.
Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.
Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.
Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.
Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.
Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!
Идват семейни празници, в които ако не можем друго, можем поне да даряваме повече искрени и зареждащи усмивки.
превод от неизвестен английски автор
източник
Едва сега сядам, за да публикувам постинга си , посветен на Свети Николай Чудотворец - покровител на моряците, пътешествениците и банкерите. Този ден е и празник на моя Бургас.
Празничното настроение ме обхавана още от сутринта, минавайки през украсения център на града. Хората, с които се разминавах, макар леко забързани и угрижени, също се усмихваха. Най-усмихнати бяха продавачите от рибните магазини, защото днес им е "реколтата". Аз също ги уважих, както и Свети Николай и приготвих паниран хек.
И за да не секва усмивката, реших да отбележа днешния Никулден с една малка подборка от моряшки вицове.
Из дневника на госпожица, направила круиз по Средиземно море:
Понеделник. Днес обядвах на една маса с капитана.
Вторник. Цяла сутрин прекарах на капитанския мостик.
Сряда. Днес капитанът ми направи неприлично предложение.
Четвъртък. Капитанът заплашва, че ще потопи кораба, ако не приема предложението му. Петък. Щастлива съм... Днес спасих 400 човешки живота!
****
Кораб се движи в гъста мъгла. Внезапно се виждат светлини. Капитанът крещи в мегафона: - Дръпнете се от курса, кретени! Ние сме самолетоносач "Саратога" с водоизместимост тридесет хиляди тона!
Отговор от мъглата: - По-добре завийте вие, ние сме фарът!
****
Моряк пита капитана:
- Виждам, капитане, че имате лошо настроение. Какво се е случило?
- Спечелих първа награда в една тв игра.
- Това е много хубаво!
- За всеки различно! Втора и трета награда са парични, а първа е туристическа разходка на нашия параход!
****
Разговор между рибари:
- Пак ли нищо не изкара от твоите мрежи?
- Абе, за изкарване - изкарах, обаче кой ще тръгне да яде водолаз!
****
Журналист взима интервю от морски вълк: - Коя е най-страшната буря, която сте преживели?
След кратък размисъл капитанът отвърнал: - Хм. Мисля, че това се случи, когато един ден се изплюх на пода в кухнята, който жена ми тъкмо бе измила.
****
След корабокрушение се спасили четирима - пияница, студент, невярна жена и верен съпруг.
Защото:
- На пияницата морето му е винаги до коленете.
- Студентът винаги ще изплува - даже и на сесия.
- Невярната жена ще намери изход от всяко положение.
- Верният съпруг е глупав като коркова тапа.
****
- Знаеш ли, че уволниха нашия капитан? Беше далтонист.
- И само затова го уволниха?
- Бяха принудени, вместо за Черно, той отплава за Червено море.
****
Капитанът попитал:
- Щурман, къде сме?
- Момент да проверя... Според картата сме в Сахара.
- Каква Сахара бе, ние сме в подводница?
- Абе и на мен нещо не ми се връзва...
****
В бар седели млад моряк и стар пират.
Пиратът бил без крак, око и вместо ръка имал кука. Морякът попитал:
- Защо нямаш крак, ръка и око?
Пиратът отвърнал:
- Кракът изгубих в битка с английска фрегата в Индийския океан. Ръката изгубих в битка с френска корвета. А окото... изсра ми се една чайка на челото.
-Ъъъ???
- Ами беше ми първият ден с куката...
Честит празник на именниците, на пътешествениците и банкерите,на бургазлиите, както и на всички, които го тачат и празнуват !
Празничното настроение ме обхавана още от сутринта, минавайки през украсения център на града. Хората, с които се разминавах, макар леко забързани и угрижени, също се усмихваха. Най-усмихнати бяха продавачите от рибните магазини, защото днес им е "реколтата". Аз също ги уважих, както и Свети Николай и приготвих паниран хек.
И за да не секва усмивката, реших да отбележа днешния Никулден с една малка подборка от моряшки вицове.
Из дневника на госпожица, направила круиз по Средиземно море:
Понеделник. Днес обядвах на една маса с капитана.
Вторник. Цяла сутрин прекарах на капитанския мостик.
Сряда. Днес капитанът ми направи неприлично предложение.
Четвъртък. Капитанът заплашва, че ще потопи кораба, ако не приема предложението му. Петък. Щастлива съм... Днес спасих 400 човешки живота!
****
Кораб се движи в гъста мъгла. Внезапно се виждат светлини. Капитанът крещи в мегафона: - Дръпнете се от курса, кретени! Ние сме самолетоносач "Саратога" с водоизместимост тридесет хиляди тона!
Отговор от мъглата: - По-добре завийте вие, ние сме фарът!
****
Моряк пита капитана:
- Виждам, капитане, че имате лошо настроение. Какво се е случило?
- Спечелих първа награда в една тв игра.
- Това е много хубаво!
- За всеки различно! Втора и трета награда са парични, а първа е туристическа разходка на нашия параход!
****
Разговор между рибари:
- Пак ли нищо не изкара от твоите мрежи?
- Абе, за изкарване - изкарах, обаче кой ще тръгне да яде водолаз!
****
Журналист взима интервю от морски вълк: - Коя е най-страшната буря, която сте преживели?
След кратък размисъл капитанът отвърнал: - Хм. Мисля, че това се случи, когато един ден се изплюх на пода в кухнята, който жена ми тъкмо бе измила.
****
След корабокрушение се спасили четирима - пияница, студент, невярна жена и верен съпруг.
Защото:
- На пияницата морето му е винаги до коленете.
- Студентът винаги ще изплува - даже и на сесия.
- Невярната жена ще намери изход от всяко положение.
- Верният съпруг е глупав като коркова тапа.
****
- Знаеш ли, че уволниха нашия капитан? Беше далтонист.
- И само затова го уволниха?
- Бяха принудени, вместо за Черно, той отплава за Червено море.
****
Капитанът попитал:
- Щурман, къде сме?
- Момент да проверя... Според картата сме в Сахара.
- Каква Сахара бе, ние сме в подводница?
- Абе и на мен нещо не ми се връзва...
****
В бар седели млад моряк и стар пират.
Пиратът бил без крак, око и вместо ръка имал кука. Морякът попитал:
- Защо нямаш крак, ръка и око?
Пиратът отвърнал:
- Кракът изгубих в битка с английска фрегата в Индийския океан. Ръката изгубих в битка с френска корвета. А окото... изсра ми се една чайка на челото.
-Ъъъ???
- Ами беше ми първият ден с куката...
Честит празник на именниците, на пътешествениците и банкерите,на бургазлиите, както и на всички, които го тачат и празнуват !
Това е най-новият ми слайд с пъстри и разнообразни по форма и произход раковини, корали, камъчета и черупки от дъното на морета и океани.Пъстри и разнообразни,седефено прозрачни и крехки,някои от тях с доста чудати форми и произход,но те са още едно доказателство, че майката Природа е най-великият творец.
31 години без нея...
Тя ни завеща своето творчество : сборника ˝Лястовица˝ и стихосбирката ˝Аз и морето˝. Мисля, че няма българин , който не е чел поне едно нейно стихотворение. А ако има все пак и такива, тук можете да прочетете или да си ги припомните.
Днес обаче ми се иска да почетем паметта и малко по-различно с този клип, откъс от филма "Трампа". В клипа ще я видите и като актриса, изпълнявайки едноименната си роля и рецитирайки свое си стихотворение :
Тя ни завеща своето творчество : сборника ˝Лястовица˝ и стихосбирката ˝Аз и морето˝. Мисля, че няма българин , който не е чел поне едно нейно стихотворение. А ако има все пак и такива, тук можете да прочетете или да си ги припомните.
Днес обаче ми се иска да почетем паметта и малко по-различно с този клип, откъс от филма "Трампа". В клипа ще я видите и като актриса, изпълнявайки едноименната си роля и рецитирайки свое си стихотворение :
Веднъж един добър човечец, разговаряйки с Бог, го помолил:-Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?
Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна и кръгла маса седели хора, а в средата на масата стояла огромна и пълна чаша с храна, ухаеща на нещо вкусно. Добрият човечец усетил, че устата му се изпълнила със слюнки. Но хората , стоящи около масата , изглеждали бледи и недохранени.Направо си имали вид на умиращи от глад. На всеки от тях в ръката имало дълга, дълга лъжица. Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устите си.
Господ му казал:-Ето, ти сега видя какво е Адът.
Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска чаша по средата и, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка. А хората седящи около масата държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите по между си.
Добрият човечец в недоумение възкликнал:
-Не разбирам....
-Това е толкоз просто!-отговорил Господ.
-Тези са се научили да се хранят друг другиму, а не да мислят единствено и само за себе си.
Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в нас самите.
източник
превод:Savlena
Започна и месец декември. Последният за тази година. Месец уж дълъг, с 31 дни, но изтичащ толкова бързо и неусетно, заради празничното настроение и предколедната треска свързана с подготовката на празниците и избора на подходящия подарък за любимите хора, приятелите, колегите. И в тази връзка е и следващия зодиакален наръчник за избор на подходящ подарък според зодията и естествено-характера на получателя.
снимката от тук
ОВЕН
Не си губете времето да подарявате на честолюбивия Овен подаръци, купени случайно или от магазин “За 1 лев”. Не се и съмнявайте, че ще разбере и ще се обиди. По-добре подарете нещо истинско и живо – рядко зелено растение или папагалче в клетка. Овните охотно приемат и бижута от натурални камъни.
ТЕЛЕЦ
На трудолюбивия Телец подхождат приятни малки вещи, които да носят красота в трудовото ежедневие: настолен часовник, писалка със златно перо, загадъчна фигурка, рамка за снимки (в нея тя/той може да сложи и Вашата).
БЛИЗНАЦИ
Близнаците обожават остроумните подаръци-изненада и за да им се угоди трябва да се потрудите малко повече. Смешна запалка-пистолет, звънчета…или комплект от, на пръв поглед, несъвместими предмети, придружени със стихче, за което отговаря Вашата фантазия. Наблегнете на индивидуалното, с което ще Ви запомнят.
РАК
Раците са големи любители на комфорта и уюта. Подарете на жената-Рак нещо меко и топло – блузка от камилска вълна, красиви и топли пантофи, стелки, които премахват напрежението в мускулите на краката…..,а на мъжа-Рак защо не и някакъв полезен домакински уред – сокоизтисквачка или блендер?
ЛЪВ
Въпреки, че си дава вид, че й е все едно, жената-Лъв очаква от Вас истински царски подарък. Тя иска да получи истинско бижу – колие или пръстен с брилянт. Мъжът-Лъв няма да се обиди, ако му подадете плик с няколко банкноти в евро или поне щипка за тези банкноти.
ДЕВА
Девите имат разностранни интереси и затова изборът на подарък зависи от това колко добре познавате дадения човек. Можете да зарадвате Девата с компакт диск с любима мелодия, с аксесоар свързан с хобито й/му, енциклопедия или бижу от ахати.
ВЕЗНИ
Везните не обичат екзотични подаръци или уреди със сложно описание или инструкции на чужд за тях език. За тях е подходящ подарък, който радва окото с красотата си и поддържа тяхното чувство за хармония, свойствено за този знак. Най-добре е това да бъде предмет на изкуството – картина или просто албум с подбрани репродукции на известни художници, старинен сервиз или предмет на съвременното изкуство.
СКОРПИОН
Скорпионът, в стремежа си да поразява и обезкуражава, очаква от Вас подарък, който ще й/му помогне за пореден път да се отдели от тълпата. Подарете му бутилка хубаво уиски/вино/, мобилен телефон с необичаен дизайн или ръчен часовник с множество сменяеми циферблати или каишки, които да сменя според настроението си.
СТРЕЛЕЦ
Искрените и очарователни Стрелци ще се зарадват на всякакъв подарък – те просто оценяват Вашето старание при избора му. Можете да подарите книга с разкази за детективи, магии или музикална кутийка.Дори най-обикновен поздрав по телефона за Стрелеца е ценен като знак на Вашето внимание.
КОЗИРОГ
Козирогът обича всичко загадъчно и тайнствено. Подарете й/му карти за гадаене или други магьоснически атрибути. Ще й/му харесат загадъчни лампи, в които нещо се движи или върти. Подходящ подарък са и сборник с главоблъсканици или книга за космоса.
ВОДОЛЕЙ
Склонните към гениалност Водолеи с удоволствие ще приемат за подарък фотоапарат, камера или нова компютърна игра – всичко, което може да развива аналитичния им ум и да им даде повод за зараждане на нови оригинални идеи.
РИБИ
Впечатлителните Риби обичат да получават подаръци, които носят в себе си мир и хармония. За тях подходящ подарък са албум за снимки, филми за животни, бижута и други украшения от камъни, които могат да им послужат за талисмани.
източник
снимката от тук
ОВЕН
Не си губете времето да подарявате на честолюбивия Овен подаръци, купени случайно или от магазин “За 1 лев”. Не се и съмнявайте, че ще разбере и ще се обиди. По-добре подарете нещо истинско и живо – рядко зелено растение или папагалче в клетка. Овните охотно приемат и бижута от натурални камъни.
ТЕЛЕЦ
На трудолюбивия Телец подхождат приятни малки вещи, които да носят красота в трудовото ежедневие: настолен часовник, писалка със златно перо, загадъчна фигурка, рамка за снимки (в нея тя/той може да сложи и Вашата).
БЛИЗНАЦИ
Близнаците обожават остроумните подаръци-изненада и за да им се угоди трябва да се потрудите малко повече. Смешна запалка-пистолет, звънчета…или комплект от, на пръв поглед, несъвместими предмети, придружени със стихче, за което отговаря Вашата фантазия. Наблегнете на индивидуалното, с което ще Ви запомнят.
РАК
Раците са големи любители на комфорта и уюта. Подарете на жената-Рак нещо меко и топло – блузка от камилска вълна, красиви и топли пантофи, стелки, които премахват напрежението в мускулите на краката…..,а на мъжа-Рак защо не и някакъв полезен домакински уред – сокоизтисквачка или блендер?
ЛЪВ
Въпреки, че си дава вид, че й е все едно, жената-Лъв очаква от Вас истински царски подарък. Тя иска да получи истинско бижу – колие или пръстен с брилянт. Мъжът-Лъв няма да се обиди, ако му подадете плик с няколко банкноти в евро или поне щипка за тези банкноти.
ДЕВА
Девите имат разностранни интереси и затова изборът на подарък зависи от това колко добре познавате дадения човек. Можете да зарадвате Девата с компакт диск с любима мелодия, с аксесоар свързан с хобито й/му, енциклопедия или бижу от ахати.
ВЕЗНИ
Везните не обичат екзотични подаръци или уреди със сложно описание или инструкции на чужд за тях език. За тях е подходящ подарък, който радва окото с красотата си и поддържа тяхното чувство за хармония, свойствено за този знак. Най-добре е това да бъде предмет на изкуството – картина или просто албум с подбрани репродукции на известни художници, старинен сервиз или предмет на съвременното изкуство.
СКОРПИОН
Скорпионът, в стремежа си да поразява и обезкуражава, очаква от Вас подарък, който ще й/му помогне за пореден път да се отдели от тълпата. Подарете му бутилка хубаво уиски/вино/, мобилен телефон с необичаен дизайн или ръчен часовник с множество сменяеми циферблати или каишки, които да сменя според настроението си.
СТРЕЛЕЦ
Искрените и очарователни Стрелци ще се зарадват на всякакъв подарък – те просто оценяват Вашето старание при избора му. Можете да подарите книга с разкази за детективи, магии или музикална кутийка.Дори най-обикновен поздрав по телефона за Стрелеца е ценен като знак на Вашето внимание.
КОЗИРОГ
Козирогът обича всичко загадъчно и тайнствено. Подарете й/му карти за гадаене или други магьоснически атрибути. Ще й/му харесат загадъчни лампи, в които нещо се движи или върти. Подходящ подарък са и сборник с главоблъсканици или книга за космоса.
ВОДОЛЕЙ
Склонните към гениалност Водолеи с удоволствие ще приемат за подарък фотоапарат, камера или нова компютърна игра – всичко, което може да развива аналитичния им ум и да им даде повод за зараждане на нови оригинални идеи.
РИБИ
Впечатлителните Риби обичат да получават подаръци, които носят в себе си мир и хармония. За тях подходящ подарък са албум за снимки, филми за животни, бижута и други украшения от камъни, които могат да им послужат за талисмани.
източник
Слайдът
в него са показани някои от най-разнообразните и мистично красиви екземпляри от безгръбначните тип мешести, появили се преди 700 милиона години.
Легендата
Медуза, една от трите дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето, наречени още горгони, била единственото им смъртно дете, но и превърнало се в последствие в най-ужасяващото на вид същество. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които богинята Атина превърнала в змии, след като бог Посейдон изнасилил девойката в храма й.
От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей,син на Зевс и Даная, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, като наблюдавал лицето й единствено отразено в излъскания му като огледало щит. Така избягнал опастността от вкаменяване. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор, а богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита си.
в него са показани някои от най-разнообразните и мистично красиви екземпляри от безгръбначните тип мешести, появили се преди 700 милиона години.
Легендата
Медуза, една от трите дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето, наречени още горгони, била единственото им смъртно дете, но и превърнало се в последствие в най-ужасяващото на вид същество. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които богинята Атина превърнала в змии, след като бог Посейдон изнасилил девойката в храма й.
От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей,син на Зевс и Даная, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, като наблюдавал лицето й единствено отразено в излъскания му като огледало щит. Така избягнал опастността от вкаменяване. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор, а богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита си.
снимкта е от тук
Много отдавна живял един китайски император. Той имал красив дворец, но най-забележителното му украшение и богатство били две вази-истински шедьоври на изкуството. Императорът много си ги обичал и ценял, поради това и ги поставил в най-бляскавия салон на двореца си.
Веднъж обаче се случило нещастие-една от вазите паднала на пода и се разбила на малки късчета. Императорът дълго оплаквал своето бижу, но после заповядал да намерят майстори, които биха могли да залепят вазата. Намерили такива майстори. Те работили дни и нощи, докато вазата не била възстановена изцяло. Тя почти не се отличавала от своята посестрима.
И все пак имало едно съществено различие по между им -залепената ваза повече не можела да задържа в себе си вода. Но тя вече имала безценния опит : опита да бъде разбита на парченца и да бъде събрана отново.
източник
превод: Savlena
Какво е бракът?
Извод: Това е обществен договор между две физически лица, които обединяват живота си правно, икономически и емоционално и всяко едностранно нарушаване води до изходната им позиция .
Извод: Това е обществен договор между две физически лица, които обединяват живота си правно, икономически и емоционално и всяко едностранно нарушаване води до изходната им позиция .
от хартия или плат, или от онези панделки от опаковката на букетите с цветя.Трудно е , но не е невъзможно. За ентусиастите напътствия ето тук сайт.
А сега нека се насладим на творбите на майсторите:
А сега нека се насладим на творбите на майсторите:
снимката е от тук
Попаднах на тази чудесна подборка от крилати фрази и мисли на умни люде на тема "Прошката" и реших да я споделя тук. Прочитайки ги , обаче неволно човек се замисля над някои въпроси, свързани с този жест на великодушие и толерантност :
Всъщност умеем ли да прощаваме?
До каква степен и какво точно бихме простили?
И после, прощавайки не обременяваме ли човека, комуто сме простили с вид признателност, т.е. за начина, по който го правим?
Отговорите са вътре в нас - в мислите и в делата ни. Нека не забравяме, че това е двупосочен жест и не трябва да се сещаме за прошката само в един единствен ден от годината!
А сега да прочетем какво са казали мъдрите с думи простички:
• Бог ще ми прости, това е неговата специалност. (Х.Хайне)
• Всички ми прощават, никой не ми помага. (Сенека Старши)
• Гневът на добрите хора не е нищо друго, освен настоятелна потребност да прощават. (Бомарше)
• Да... Късно е да молиш прошка от покойника. (А.В. Иванов)
• Ако жената вече е простила на мъжа, не трябва да му напомня за греховете му на закуска. (Марлен Дитрих)
• Жената прощава всичко, затова често напомня за това, което е простила. (Симон дьо Бовуар)
• Жената прощава само тогава, когато е виновна. (Арсен Хусе)
• Животът ме е научил да прощавам много, но още повече - да търся прощение. (Бисмарк)
• Колкото и да са взискателни хората в любовта, все пак те прощават повече провинения на тези, които обичат, отколкото на тези, с които дружат. (Лабрюйер)
• По-лесно е да простиш на врага, отколкото на приятеля. (Уилям Блейк)
• Най-трудно хората ни прощават лошото, което са казали за нас. (Андре Моруа)
• Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство. (Булат Окуджава)
• Като не прощаваш грешката, ти сам правиш грешка. Прощавайки подлостта, ти помагаш да се извърши друга подлост. А глупостта изобщо не изисква прошка. тя е като вятъра, не зависи от нищо. Трябва да я приемаш такава, каквато е, и защитавайки се от нейните вреди, да търсиш в нея полза. (Стас Янковски)
• Не съдете, за да неб бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени, прощавайте и ще бъдете простени. (Евангелие от Лука)
• Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават. (Ницше)
• Непростителни са грешките само на онези, които повече не обичаме. (Мадлен дьо Скюдери)
• Много лесно прощаваме грешките на другите. Много по-трудно ни е да им простим, че са били свидетели на нашите грешки. (Д. Уест)
• Да се греши е човешко качество, да се прощава - божествено. (Александър Поп)
• Прости на своите стари врагове, вече имаш нови. (Кшиштоф Конколевски)
• Да простиш, не означава да забравиш. (Сара Бернар)
• Прощайте на вашите врагове - това е най-добрият начин да ги извадите от равновесие. (Оскар Уайлд)
•Прощавайте на вашите врагове, но не забравяйте имената им. (Джон Кеннеди)
• Прощението означава, че всичко вече е свършено. (Франсуаз Саган)
• Нека другите да свикват един към друг от мързел и да прощават от равнодушие. (Жорж Санд)
• Светото Писание ни заповядва да прощаваме на враговете си, но там нищо такова не е казано за приятелите. (Френсис Бейкън)
• По-силна от всички победи е прошката. (Шилер)
• Странни хора - правят си гадости един на друг, а молят Бога да им прости. (Игор Сиволоб)
• Само силните умеят да прощават. (Елиза Ожешко)
• Тъпият нищо не прощава и не забравя, наивният прощава и забравя, умният прощава, но не забравя. (Томас Сас)
• Умей да прощаваш, и твоята мощ ще се умножи. (Публий Сир)
• Умението да се прощава е качество на силните. Слабите никога не прощават. (М. Ганди)
• Аз ненавиждам хората, които не умеят да прощават. (Ницше)
С този мой слайд първо искам да ви потопя в тази изящна мистика и после да разясня:
Всъщност това е вид предбрачно къносване на части от тялото на младоженката в Индия.Мехенди е ритуал и мода в последно време, който се извършва вечерта преди сватбата. Както във всичко от Изтока, така и в Мехенди има огромна доза символизъм. Всяка "завъртулка", всяко листенце символизира любов, здраве, късмет, плодовитост - все пожелания отправяни към младоженката.Рисуват се ръцете ,а в някои кланове и родове също и нозете.По време на ритуала се пее специална песен.
Много често, след като се къносат ръцете на младоженката, в ръката й се поставят монети и се завиват с бинт или плат, с който престоява една вечер. Това се прави с благопожелания за плодородие и благополучие. По време на къносването младоженката е забулена с червен воал и сари.В някои провинции на Индия на младоженеца също се къносва кутрето. Защо ли? Навярно е отново вид символика на пъпната връв на бъдещите отрочета на двамата бракосъчетаващи се? Това е чисто моя хипотеза....
По-интересното е, че и у нас в България този обичай се е запазил в много ромски и ислямски родове и фамилии с някои малки видоизменения, както и фактът, че основното-ритуалното къносване/вид татус/ е далеч по-примитивно от това на предците им.
Всъщност това е вид предбрачно къносване на части от тялото на младоженката в Индия.Мехенди е ритуал и мода в последно време, който се извършва вечерта преди сватбата. Както във всичко от Изтока, така и в Мехенди има огромна доза символизъм. Всяка "завъртулка", всяко листенце символизира любов, здраве, късмет, плодовитост - все пожелания отправяни към младоженката.Рисуват се ръцете ,а в някои кланове и родове също и нозете.По време на ритуала се пее специална песен.
Много често, след като се къносат ръцете на младоженката, в ръката й се поставят монети и се завиват с бинт или плат, с който престоява една вечер. Това се прави с благопожелания за плодородие и благополучие. По време на къносването младоженката е забулена с червен воал и сари.В някои провинции на Индия на младоженеца също се къносва кутрето. Защо ли? Навярно е отново вид символика на пъпната връв на бъдещите отрочета на двамата бракосъчетаващи се? Това е чисто моя хипотеза....
По-интересното е, че и у нас в България този обичай се е запазил в много ромски и ислямски родове и фамилии с някои малки видоизменения, както и фактът, че основното-ритуалното къносване/вид татус/ е далеч по-примитивно от това на предците им.
Тази ми публикация е провокирана от един спор или опит за такъв, разразил се тук в Свежо,то.
снимката е от тук
Всъщност май трябва да поясня, че аз тача и уважавам Големите християнски празници по мой си начин, но ...не искам да ми се внушава някаква догма и метод на всеобщо отбелязване.
Още повече, че зад тези святи емоции и чувства някой е отредил/?!?/ един единствен ден от годината. Обаче аз не мисля, че трябва именно и единствено на този ден да ги отбележа. И защо?!? Ами останалите 364 дни какво правим? Живучкаме ли си? Или имитираме всеобща обич и добродетели?
За мен лично такива единствени , уникални и неповторими дни са денят на рождението на детето ми и на любимия ми,на близките и роднините ми, или на бракосъчетанието ,или айде на последно място моя рожден ден,примерно...Защото наистина за мен те са единствени и неповторими.Така, както сме и ние самите.
Ах, да библейското нравонапътствуване...Ами и там си има ценностни елементи, както и комерсиални. Въпросът е кой ,къде и как ще си ги интерпретира и приложи...
Всеки сам си отсява просото от плявата!
снимката е от тук
Всъщност май трябва да поясня, че аз тача и уважавам Големите християнски празници по мой си начин, но ...не искам да ми се внушава някаква догма и метод на всеобщо отбелязване.
Още повече, че зад тези святи емоции и чувства някой е отредил/?!?/ един единствен ден от годината. Обаче аз не мисля, че трябва именно и единствено на този ден да ги отбележа. И защо?!? Ами останалите 364 дни какво правим? Живучкаме ли си? Или имитираме всеобща обич и добродетели?
За мен лично такива единствени , уникални и неповторими дни са денят на рождението на детето ми и на любимия ми,на близките и роднините ми, или на бракосъчетанието ,или айде на последно място моя рожден ден,примерно...Защото наистина за мен те са единствени и неповторими.Така, както сме и ние самите.
Ах, да библейското нравонапътствуване...Ами и там си има ценностни елементи, както и комерсиални. Въпросът е кой ,къде и как ще си ги интерпретира и приложи...
Всеки сам си отсява просото от плявата!
Днес реших да постна това стихотворение от Ян Твардовски (1915 – 2006), полски католически свещеник, който е и един бележит творец в съвременната религиозна поезия и проза. Автор е на много книги с лирика, есета, размисли, анекдоти, а също разкази и стихове за деца, преведени на десетки езици.В края на този пост, там където пише източник, ако не ви мързи и кликнете, може да прочетете и други негови стихове. Но днес аз се спрях именно на този негов стих, тъй като вчера бях провокирана от една статия в "Свежо" -"Проект "Благодаря".
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.
Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъква през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.
автор:Ян Твардовски
източник
Всъщност трябва ли да търсим сайт, форум, сгоден случай или пък повод, за да покажем чувствата си и за да кажем простичко "Обичам те" или "Благодаря"?
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.
Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъква през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.
автор:Ян Твардовски
източник
Всъщност трябва ли да търсим сайт, форум, сгоден случай или пък повод, за да покажем чувствата си и за да кажем простичко "Обичам те" или "Благодаря"?
Днес ще се потопим в свят наподобяващ морските дарове, но изпълнен от малки цветни моливчета /с размер 1см/.Творецът, комуто е хрумнало това тяхно нетипично приложение, се нарича Дженифър Милър.
Колко ли време и колко на брой моливчета са вложени в тях? И какво огромно вдъхновение и търпение са нужни,за да се изваят тези настръхнали красоти?
Моята заслуга е само този слайд:
За повече инфо и снимки кликнете ето тук.
Колко ли време и колко на брой моливчета са вложени в тях? И какво огромно вдъхновение и търпение са нужни,за да се изваят тези настръхнали красоти?
Моята заслуга е само този слайд:
За повече инфо и снимки кликнете ето тук.
Хайде малко хумор през рамо и напиращи сълзи от неволите на женския битовизъм и тегобата на една средностатистическа съпруга :
Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона,
Негова светлост, любимият, оня -
да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша, обувките, самобръсначката
(господи боже, егати глупачката).
Да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа,
(все пак от нея зависим е хлябът ти),
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна (отгоре на всичко),
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа...
Вдигай чаршафчето - капитулация!!!
Сто пъти "Мамка ти"!. Еманципация!!!
автор:Зоя Василева
Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона,
Негова светлост, любимият, оня -
да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша, обувките, самобръсначката
(господи боже, егати глупачката).
Да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа,
(все пак от нея зависим е хлябът ти),
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна (отгоре на всичко),
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа...
Вдигай чаршафчето - капитулация!!!
Сто пъти "Мамка ти"!. Еманципация!!!
автор:Зоя Василева
или какво видях в един замък-мечта, достоен за Замъкът на една Рапунцел от Странджа.
Този замък , съграден изцяло, както той, така и опасващата го крепостна стена, с късове от местен камък, добиван ръчно от недрата на Странджа планина, издига своите кули и горда снага, на площ от 20 декара в землището на с.Равадиново.
Преди да влезете в селото от Созопол, вляво от пътя, погледа ви ще привлече малко странна, дори чудновата, но наистина много впечатляваща сграда - "ЗАМЪКЪТ", както местните хора го наричат. Въпреки ,че още не е довършена , тя вече е известна в региона. Тук официално не се приемат туристи, но всеки, който желае да разгледа, е добре дошъл срещу вход от 5 лв.
Портата му е доста внушителна,
на гърба на която в близост до замъка на една голяма скала е гравиран текст: "КАКВО НАПРАВИ, ГРЕШНИКО? КАК ЖИВЯ?" И отговорът: "НАПРАВИХ ЗАМЪК С ЕЗЕРО И ДВЕ ДОБРИ ДЕЦА."
Авторът на този текст-завет е собственикът и творец на този замък-Георги Тумпалов.Един мечтател решил да сбъдне своята мечта. С реализацията и той се е захванал още в 2005г. и все още има доста за довършване.Обаче уникалното тук е не само средновековният му облик,обвеян с мистика и бръшлян. Като всеки замък, и този до Равадиново си има градина с водоскоци, беседки и разбира се, езеро, в което плуват двойка съвсем истински бели
и... внимание -
един черен, лебеди. Ято от птиците се заселило тук преди няколко години и една част от тях останали да живеят на красивото място през цялата година. Въпреки, че не са ограничени от заграждения, те не отлитат.
Това ,което силно ме впечатли, прекрачвайки под внушителната му порта , бе една малка куличка,донадена до снагата на замъка.
Имах усещането,че една русокоса Рапунцел всеки момент ще проточи своите плитки от малките и прозорчета.
А спускайки се в подземието му ,превърнато във винарска изба, отначало ме обвея полъх на маслени бои от картините с внушителни рамки по стените.
Полъх, който постепенно се измести от винени пари ,идващи от големите бъчви, подредени в редици в най-вътрешната част на това подземие.
Освен това в малките стенни ниши грижливо подбрани сортове уханни вина, кротко проблясваха на оскъдната светлина в зелените си и прашни бутилки.
Самата изба е дискретно осветена, обзаведена с огромна резбована маса и столове от дърво - изящно изработени като за крале. Познавачите твърдят, че вината, които се дегустират там, могат да съперничат по вкус, цвят и аромат на най-фините и изискани елексири.
Впрочем изящество и ювелирно майсторство лъха и по двора на замъка от водоскоците и статуите от бронз, обвити в патина.
А пък това дръвче- райска ябълка ,със златните си плодове, на фона на мистичния замък ми навява мисли за машината на времето, пренесла ме в един друг свят и епоха.
Както и този интериор достоен за покоите на една кралица :
И тези изкусни витражни елементи подготвени за вграждане в прозорците на малкия параклис:
Да, в този замък има още доста какво да се довършва и донарежда . Все пак един замък на средновековието се е градил от ред поколения на един род и фамилия .За да могат един ден наследниците да кажат гордо на децата си:” Ако не си съградил храм, дом или замък, за да оставиш диря подир себе си, за какво си живял?”
Във виртула навярно ще се намерят и статии упрекващи и присмиващи се на тази чисто човешка постъпка и идеалистично хрумване на човек все още вярващ и четящ приказки за принцове и принцеси.Човек посветил труда, капиталите си,сънищата и силите си в реализирането на една своя Мечта.
Този замък е олицетворение на един човешки стремеж към доизграждане на житейска мечта.Да, точно така-доизграждане, а не докосване.Защото самият факт, че е започнат и бавно, но пък неуморно, мечтателят и , довършвайки я камък по камък показва, че той вече се е докоснал до нея и върви стъпка по стъпка към крайната си цел. Колко от нас могат да се похвалят с това?
За повече и по-качествени снимки-тук.
Фактите са от тук и тук.
Този замък , съграден изцяло, както той, така и опасващата го крепостна стена, с късове от местен камък, добиван ръчно от недрата на Странджа планина, издига своите кули и горда снага, на площ от 20 декара в землището на с.Равадиново.
Преди да влезете в селото от Созопол, вляво от пътя, погледа ви ще привлече малко странна, дори чудновата, но наистина много впечатляваща сграда - "ЗАМЪКЪТ", както местните хора го наричат. Въпреки ,че още не е довършена , тя вече е известна в региона. Тук официално не се приемат туристи, но всеки, който желае да разгледа, е добре дошъл срещу вход от 5 лв.
Портата му е доста внушителна,
на гърба на която в близост до замъка на една голяма скала е гравиран текст: "КАКВО НАПРАВИ, ГРЕШНИКО? КАК ЖИВЯ?" И отговорът: "НАПРАВИХ ЗАМЪК С ЕЗЕРО И ДВЕ ДОБРИ ДЕЦА."
Авторът на този текст-завет е собственикът и творец на този замък-Георги Тумпалов.Един мечтател решил да сбъдне своята мечта. С реализацията и той се е захванал още в 2005г. и все още има доста за довършване.Обаче уникалното тук е не само средновековният му облик,обвеян с мистика и бръшлян. Като всеки замък, и този до Равадиново си има градина с водоскоци, беседки и разбира се, езеро, в което плуват двойка съвсем истински бели
и... внимание -
един черен, лебеди. Ято от птиците се заселило тук преди няколко години и една част от тях останали да живеят на красивото място през цялата година. Въпреки, че не са ограничени от заграждения, те не отлитат.
Това ,което силно ме впечатли, прекрачвайки под внушителната му порта , бе една малка куличка,донадена до снагата на замъка.
Имах усещането,че една русокоса Рапунцел всеки момент ще проточи своите плитки от малките и прозорчета.
А спускайки се в подземието му ,превърнато във винарска изба, отначало ме обвея полъх на маслени бои от картините с внушителни рамки по стените.
Полъх, който постепенно се измести от винени пари ,идващи от големите бъчви, подредени в редици в най-вътрешната част на това подземие.
Освен това в малките стенни ниши грижливо подбрани сортове уханни вина, кротко проблясваха на оскъдната светлина в зелените си и прашни бутилки.
Самата изба е дискретно осветена, обзаведена с огромна резбована маса и столове от дърво - изящно изработени като за крале. Познавачите твърдят, че вината, които се дегустират там, могат да съперничат по вкус, цвят и аромат на най-фините и изискани елексири.
Впрочем изящество и ювелирно майсторство лъха и по двора на замъка от водоскоците и статуите от бронз, обвити в патина.
А пък това дръвче- райска ябълка ,със златните си плодове, на фона на мистичния замък ми навява мисли за машината на времето, пренесла ме в един друг свят и епоха.
Както и този интериор достоен за покоите на една кралица :
И тези изкусни витражни елементи подготвени за вграждане в прозорците на малкия параклис:
Да, в този замък има още доста какво да се довършва и донарежда . Все пак един замък на средновековието се е градил от ред поколения на един род и фамилия .За да могат един ден наследниците да кажат гордо на децата си:” Ако не си съградил храм, дом или замък, за да оставиш диря подир себе си, за какво си живял?”
Във виртула навярно ще се намерят и статии упрекващи и присмиващи се на тази чисто човешка постъпка и идеалистично хрумване на човек все още вярващ и четящ приказки за принцове и принцеси.Човек посветил труда, капиталите си,сънищата и силите си в реализирането на една своя Мечта.
Този замък е олицетворение на един човешки стремеж към доизграждане на житейска мечта.Да, точно така-доизграждане, а не докосване.Защото самият факт, че е започнат и бавно, но пък неуморно, мечтателят и , довършвайки я камък по камък показва, че той вече се е докоснал до нея и върви стъпка по стъпка към крайната си цел. Колко от нас могат да се похвалят с това?
За повече и по-качествени снимки-тук.
Фактите са от тук и тук.
Днес имах една наистина вълшебна разходка по Южното ни черноморие . Вълшебна не само поради хубавото слънчево време, а и заради находките , на които се натъкнах .Местата , където открих моите „трофеи” са квартал „Василико” в Царево и комплекса „Замъкът” в с.Равадиново.За находките от второто място ще разкажа в част 2.
Първо нека обесня, че всичко това не бе планирано, а ми се „изсипа” на главата съвсем случайно, но пък нали хубавите неща и емоции в живота идват спонтанно и неочаквано?
Моя приятелка, съпруга на капитан далечно плаване, има вменен ангажимент периодично да „раздвижва” семейния автомобил посредством шофиращи приятели на малки разстояния . И така снощи тя ми се обади по телефона,за да ме покани на това „раздвижване” и да дам идея за нова дестинация.
Тук ще си позволя едно мъничко отклонение и пояснение за избора на тази дестинация. На мен, като на една новоизлюпена безработна, но пък отворена за нови предизвикателства и обучение личност, този месец /от 25.11./ми предстои курс по бизнес информатика в Европейски център за развитие и квалификация за Бургаска област,който център е позициониран в Царево в квартал „Василико”. Тези курсове се организират по линия на Бюрото по труда-гр.Бургас. И аз като една „първокласничка” тръпнеща да си види бъдещото школо,на мига дадох посоката .Та ето как се предначерта нашата дестинация....
И така - "дойдох, видях, победих",само без последното все още...Видях ето тези вълшебни морски заливчета,обляни от следобедните лъчи на слънцето:
А при това второто заливче ме впечатли тази чукообразна скала насред залива:
И се доближих ,за да я обхвана в по-едър план:
После, обикаляйки из улиците с новопостроени мини хотелчета със сравнително модерни фасади , се натъкнах на ето този чутовен кич или скромна демонстрация на местен снобизъм:
Който дали заради симетрия или за по-голяма внушителност бе удвоен:
А в един добре оформен двор с белосани и зазимени овошки, насред разораните прави като жици алеи , стърчеше една крехка райска ябълка, досущ като едно самотно врабче,което гордо поднасяше пред очите ни своите златни "рожби"-плодовете си, облени и същевременно отразяващи в себе си последните слънчеви лъчи :
Както се убедихте и сами, дори и по това време на годината, в едно малко крайбрежно градче от селски тип последните есенни лъчи на слънцето могат да ни разкрият едни неподозирани, както вълшебни, така и не чак толкоз вълшебни находки.
В следващата част 2, както и сами ще се уверите утре, находките и чудатостите ще продължат ,за да радват очите и да тласкат въображението в най-различни посоки.
Първо нека обесня, че всичко това не бе планирано, а ми се „изсипа” на главата съвсем случайно, но пък нали хубавите неща и емоции в живота идват спонтанно и неочаквано?
Моя приятелка, съпруга на капитан далечно плаване, има вменен ангажимент периодично да „раздвижва” семейния автомобил посредством шофиращи приятели на малки разстояния . И така снощи тя ми се обади по телефона,за да ме покани на това „раздвижване” и да дам идея за нова дестинация.
Тук ще си позволя едно мъничко отклонение и пояснение за избора на тази дестинация. На мен, като на една новоизлюпена безработна, но пък отворена за нови предизвикателства и обучение личност, този месец /от 25.11./ми предстои курс по бизнес информатика в Европейски център за развитие и квалификация за Бургаска област,който център е позициониран в Царево в квартал „Василико”. Тези курсове се организират по линия на Бюрото по труда-гр.Бургас. И аз като една „първокласничка” тръпнеща да си види бъдещото школо,на мига дадох посоката .Та ето как се предначерта нашата дестинация....
И така - "дойдох, видях, победих",само без последното все още...Видях ето тези вълшебни морски заливчета,обляни от следобедните лъчи на слънцето:
А при това второто заливче ме впечатли тази чукообразна скала насред залива:
И се доближих ,за да я обхвана в по-едър план:
После, обикаляйки из улиците с новопостроени мини хотелчета със сравнително модерни фасади , се натъкнах на ето този чутовен кич или скромна демонстрация на местен снобизъм:
Който дали заради симетрия или за по-голяма внушителност бе удвоен:
А в един добре оформен двор с белосани и зазимени овошки, насред разораните прави като жици алеи , стърчеше една крехка райска ябълка, досущ като едно самотно врабче,което гордо поднасяше пред очите ни своите златни "рожби"-плодовете си, облени и същевременно отразяващи в себе си последните слънчеви лъчи :
Както се убедихте и сами, дори и по това време на годината, в едно малко крайбрежно градче от селски тип последните есенни лъчи на слънцето могат да ни разкрият едни неподозирани, както вълшебни, така и не чак толкоз вълшебни находки.
В следващата част 2, както и сами ще се уверите утре, находките и чудатостите ще продължат ,за да радват очите и да тласкат въображението в най-различни посоки.
Никога не забравяй,
това, че живееш,
не е твоя собствена идея
и това, че дишаш,
не е твое решение.
Никога не забравяй,
това, че живееш,
е Нечия идея
и това, че дишаш,
Неговия подарък за теб.
Никога не забравяй,
никой не мисли,
и не чувства,
и не действа така,
както ти,
и никой не се усмихва така,
както само ти умееш.
Никога не забравяй,
никой не вижда небето по начина,
по който ти го правиш,
и никой никога не е знаел това,
което ти знаеш.
Никога не забравяй,
никой на света
няма твоето лице
и единствено ти
имаш тези очи.
Никога не забравяй,
ти си богат,
независимо дали
със или без пари,
защото можеш да живееш,
и никой не живее като теб!
Ти си желан,
не си дете на случайността,
нито прищявка на природата.
Независимо дали свириш
музиката на живота си
в минор или в мажор,
Ти си Божие творение,
гениално при това.
автор:Юрген Верт
снимката е от тук
"Дао Дъ Дзин" / Дао - път, начин; Дъ - добродетелност, безупречно поведение, висок морал; Дзин - канон, правила, учение; / е единствената книга на Лао Дзъ и един от най-популярните трактати в китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма."Дао Дъ Дзин" е учение за безупречен и добродетелен начин на живот, според каноните на Дао за култивиране на жизнена сила и енергия;
И така в последните си няколко безработни месеца съм се отдала на духовни ценности и така да се каже презареждане на батериите на съзнанието, тялото и душата си с позитивни мисли и четива. Някои само прочитам, а други и запазвам за следващи препрочитания .
Сега искам да споделя една съвсем кратка подборка на постулати от тази книга и учение:
Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действа упорито,
е волеви.
Който много се скъпи, много ще загуби.
Който много се запасява, ще претърпи тежка загуба.
Който има мяра, няма неуспех.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре и не го забравят,
е безсмъртен.
или ако той беше българин.
Със следващата си хумористична публикация бих искала да призова пуританите да употребят само онези 17 мускула, необходими на лицето им, за да възпроизведе усмивка, вместо да напрягат 43 , за да се намръщят :
*Ден 1: Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
*Ден 2: Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша. Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
*Ден 3: Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
........./следва един относително кратък период на адаптация/........................
*Ден 1460000: Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001: Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария. Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд. Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
*Ден 1460020 : Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
*Ден 1460021: Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча. Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
*Ден 1460036: Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта. Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
*Ден 1460039 : През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
*Ден 1460050: Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
*Ден 1460051 : Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици. Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
*Ден 1460058:Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега. Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
*Ден 146070: Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода. Обичам джакузита. Жалко за американците.
*Ден 1460071: Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
*Ден 1460080: Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.
*Ден 1460087: Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам. На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
/из "Дневниците на Архангел Михаил" намерени в райския интернет/
Със следващата си хумористична публикация бих искала да призова пуританите да употребят само онези 17 мускула, необходими на лицето им, за да възпроизведе усмивка, вместо да напрягат 43 , за да се намръщят :
*Ден 1: Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
*Ден 2: Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша. Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
*Ден 3: Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
........./следва един относително кратък период на адаптация/........................
*Ден 1460000: Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001: Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария. Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд. Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
*Ден 1460020 : Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
*Ден 1460021: Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча. Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
*Ден 1460036: Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта. Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
*Ден 1460039 : През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
*Ден 1460050: Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
*Ден 1460051 : Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици. Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
*Ден 1460058:Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега. Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
*Ден 146070: Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода. Обичам джакузита. Жалко за американците.
*Ден 1460071: Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
*Ден 1460080: Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.
*Ден 1460087: Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам. На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
/из "Дневниците на Архангел Михаил" намерени в райския интернет/
Попаднах на един доста интересен и струва ми се поучителен и позитивен пасаж из "Мъдростта на северноамериканските индианци", който бих искала да споделя :
"Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както и смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга, трябва да се срещнат огънят и водата, слънцето и влагата.
Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън.
Наблюдавай околния свят, без да съдиш, с открито сърце и доброжелателност. Той носи същите радости и същите болки като теб, живее, диша, плаче или пее, изпитва ужас от времето и загадката на смъртта. Той е собственото ти тяло, по-голямо и по-обширно. Научи се да го обичаш.
Научи се да надделяваш лошите мисли, угризенията и унилите представи, които тровят духа. Не ги вземай на сериозно. Образът им от мрак е само злощастна игра, защото сянката съществува само когато си с гръб към слънцето."
из "Мъдростта на северноамериканските индианци"
п.п.Дано ви е допаднал и да постави едно оптимистично и заредено начало на работната седмица, а и не само.
"Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както и смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга, трябва да се срещнат огънят и водата, слънцето и влагата.
Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън.
Наблюдавай околния свят, без да съдиш, с открито сърце и доброжелателност. Той носи същите радости и същите болки като теб, живее, диша, плаче или пее, изпитва ужас от времето и загадката на смъртта. Той е собственото ти тяло, по-голямо и по-обширно. Научи се да го обичаш.
Научи се да надделяваш лошите мисли, угризенията и унилите представи, които тровят духа. Не ги вземай на сериозно. Образът им от мрак е само злощастна игра, защото сянката съществува само когато си с гръб към слънцето."
из "Мъдростта на северноамериканските индианци"
п.п.Дано ви е допаднал и да постави едно оптимистично и заредено начало на работната седмица, а и не само.
Помните ли признаците за еднаквост и подобие на триъгълниците в математиката? Спокойно няма да изпитвам днес...А само бих искала да направя един увод към темата за фракталите.
Според Уикипедията „Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“.”Пак там ще прочетем, че бащата на теорията за фракталите е Беноа Манделброт , който през 1975г. създава своята теория за фракталите. В нея той класифицира фракталите в три типа категории и три вида самоподобие. Но за тях в детайли заинтригуваните могат да прочетат тук.
С тази си публикация бих искала да наблегна повече на тяхната перфектна изящност, на тяхната пъстрота и индивидулна /не/повторяемост.Или на красотата на хаоса от подобия и еднаквости на малкото и единичното, вплетено в уголеменото цяло. Да, защото те уж са разновидни комплексни фигури , създадени по безразборен принцип от еднаквости и като цялост наподобяващи единицата в тях . Но зад общият им хаос стоят математически модели и формули /виж тук /, описващи точната подредба от еднаквите на вид подфигурки.Фигурки по единично еднакви, а като цялост неповторими.
При фракталите има една удивително красива и закономерна повторяемост от еднакви микроелементи , които като цяло образуват една уголемена и подобна макрорамка на ...същия микроелемент.
Но те не са плод единствено на сухи математически формули и компютърни графични модели, защото те се намират в природата и в бита ни. Примери за природни фрактали са листата на папратата, цветчетата на броколите и карфиола, овалните микрозрънца на малините и къпините, структурата на снежинките , еднаквите линии от архимедовите спирали при морските раковини. Също така можем да ги открием в дърворезбите на нашите майстори, в пъстрите шевици от народните ни носии, в удивителните фрагменти от несравнимите по красота чипровски и персийски килими, в стенописите и стъклените витражи от будистките храмове и джамиите в Близкия Изток.
Всъщност можем да ги открием навсякъде в природата, само трябва да се вгледаме.
Според Уикипедията „Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“.”Пак там ще прочетем, че бащата на теорията за фракталите е Беноа Манделброт , който през 1975г. създава своята теория за фракталите. В нея той класифицира фракталите в три типа категории и три вида самоподобие. Но за тях в детайли заинтригуваните могат да прочетат тук.
С тази си публикация бих искала да наблегна повече на тяхната перфектна изящност, на тяхната пъстрота и индивидулна /не/повторяемост.Или на красотата на хаоса от подобия и еднаквости на малкото и единичното, вплетено в уголеменото цяло. Да, защото те уж са разновидни комплексни фигури , създадени по безразборен принцип от еднаквости и като цялост наподобяващи единицата в тях . Но зад общият им хаос стоят математически модели и формули /виж тук /, описващи точната подредба от еднаквите на вид подфигурки.Фигурки по единично еднакви, а като цялост неповторими.
При фракталите има една удивително красива и закономерна повторяемост от еднакви микроелементи , които като цяло образуват една уголемена и подобна макрорамка на ...същия микроелемент.
Но те не са плод единствено на сухи математически формули и компютърни графични модели, защото те се намират в природата и в бита ни. Примери за природни фрактали са листата на папратата, цветчетата на броколите и карфиола, овалните микрозрънца на малините и къпините, структурата на снежинките , еднаквите линии от архимедовите спирали при морските раковини. Също така можем да ги открием в дърворезбите на нашите майстори, в пъстрите шевици от народните ни носии, в удивителните фрагменти от несравнимите по красота чипровски и персийски килими, в стенописите и стъклените витражи от будистките храмове и джамиите в Близкия Изток.
Всъщност можем да ги открием навсякъде в природата, само трябва да се вгледаме.
Харесвате ли хризантемите?
Тези последни есенни слънца, тези "восъчни принцеси", както ги определя Иля Велчев в едноименния си стих, са възпети в легенди и митове, в песни и стихове, увековечени са в стотици натюрморти, а в Япония дори имат посветен специален ден-празник на Хризантемата, чествуван на 9 септември. Нещо повече-златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който се и нарича "Орден на Хризантемата".
Съществуват също така и много предания и легенди от цял свят за появата на хризантемите. Днес бих искала да представя една италианска легенда за появата на хризантемите:
"Живяла някога, преди много години в едно малко италианско градче бедна жена. Мъжът й пропивал всичко, а тя работела до изнемога, за да купи парче хляб. Единственото й утешение, което й давало сили да се бори, бил мъничкият Пиерино. Жената живеела само за него.
Но злата съдба я преследвала. Детето се разболяло и умряло. В отчаянието си жената не искала да живее повече. Закарали я в болница в треска и два месеца тя се намирала между живота и смъртта. Но оздравяла и постепенно времето започнало да лекува душевната й рана. Тя се върнала при мъжа си и пак се проточили горчиви, безнадеждни дни. Нямало го вече нейното момченце, жената живеела със скръбта си и мечтаела само да спести достатъчно пари, за да купи железен кръст за гроба на Пиерино. Продала обеците си и венчалната си халка, но парите не стигали. Тя работела и продължавала да пести.
Всяка неделя, всеки празник отивала на гроба на детето си. По пътя събирала полски цвета, с които го украсявала. Чрез цветята тя сякаш общувала с душата на скъпото си дете. Но настъпили студовете. Полските цветя замръзнали, а да купи цветя от магазина, нямала средства. Помолила да й продадат, а тя да им плаща редовно по малко, но продавачите не искали. Оръщала се с молби и към богатите, но те не й обърнали внимание. И веднъж, връщайки се отчаяна от гробището, тя си спомнила, че у дома, на скрина има букет сухи цветя, завещани й от покойната й майка. Букетът бил подарен на майка й от нейния мъж в деня на сватбата им и й носел щастие през целия й живот. Умирайки, тя заръчала на дъщеря си да го пази и да не го дава на никого. За този именно букет си спомнила бедната жена и решила въпреки молбата на майка й, все пак да го отнесе на гроба на Пиерино вместо полските цветя.
Срамувайки се от богатите, които носели чудно красиви живи цветя на гробовете на своите близки, тя скрила букета с шала си, сложила го на гроба и плачейки помолила майка си да й прости, че постъпила против волята й.
Горещите й сълзи оросявали букета и попивали в земята, а жената плачела и се молела на Твореца, Изцелителя и Утешителя на всички скърбящи. Косите й закривали почти целия гроб. И изведнъж се случило чудо. Гробът се покрил с великолепни, с всички цветове живи хризантеми и от тях се носел горчивият им аромат, сякаш показвайки тяхната печал. Кой ги бе посадил тук, откъде се бяха взели... Между тях лежал букета с избелели цветове, който жената донесла... И оттогава всяка година, около издигнатия най-накрая прекрасен железен кръст, цъфтят тези удивителни цветя, а бедната майка лее сълзи, вярва и се надява..."
Не,не исках да ви натъжавам..., но легендата е виновна - неволно води към размисли и тъга по изгубени завинаги наши близки . А и защо пък да не се обърнем дори и за миг с малко носталгия по отминали години, когато те са били с нас? Все пак утре ,6 ноември, е "войнишката/мъжка/ задушница" .
Ех,стана малко тъжна публикацията ми, но понякога и тъгата е целебна.
Сега с това видео по едноименната песен ,от което пленително ни се усмихват тези прекрасни цветя , ще се опитам малко да ви разведря:
П.П.Тази хризантемова тема бе инспирирана от публикацията на Цвети "Знаех си...", както и от утрешния ден.
За днешния четвъртък-несвъртък реших да го дам малко по-лежерно и хумористично с това модерно врачуване. Като прочетох неотдавна този текст, достоен за сценарий за скеч на "Комиците", доста се посмях, представяйки си в ролята на циганката примерно малката, но само на ръст, Мая Бежанска.:)
Ето защо реших да го споделя и тук в блога си.
снимката е от тук
По улицата си върви млада и елегатна девойка, нарамила чантичка с лаптоп. Изведнъж на среща и изскача изневиделица една циганка, която и грабва дясната ръката и започва да и нарежда:
"-Алоооуу, чаровницееей, спри са ма ша ти гледам- имйел шъ пулучиш!
Голем късмет та чака ма, добър пръвайдър ша намериш!
Един юзър,ма много убави неща ти мисли,маа. Все та причаква в скайпиту, ама ти много са крийш, ма!
Пусни му на чиляка... оторизейшън ма, стига си го мъчила с тоз рикуест!
Той много та `аресва ши знаиш и иска да та джазка виртуално. Я ся дай левътъ ръкъ да вида по-добре.
Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета...
Ама си ъпдайтни имунизейшъна и файрола да н`си наджиткаш компа с виртуални въшки,ма.
Дай ся пет лева и Господ да тъ пази барабар със сичкуту софтур и хардур на лаптопата ти!
Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! "-възкликва учудено вече разярената циганка.И все по-гневно продължава да кълне подир отдалечаващия се силует на девойката:
"-Ууу,мари цицийо таквази, дат съ ти напълни лапатопата с вируси дано! Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!!
Ре-инстал секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш!
Да ти го нахакат здраво в айпито! Имела със спам да ти затрупат,дано!
Се грозни аватари да намиргаш! Скайпиту ти дат съ скапе и дано хистърито да му са затрий!
Сичките си пароли да забраиш и да ти баннат акаунтите!"
източник-нета
Ето защо реших да го споделя и тук в блога си.
снимката е от тук
По улицата си върви млада и елегатна девойка, нарамила чантичка с лаптоп. Изведнъж на среща и изскача изневиделица една циганка, която и грабва дясната ръката и започва да и нарежда:
"-Алоооуу, чаровницееей, спри са ма ша ти гледам- имйел шъ пулучиш!
Голем късмет та чака ма, добър пръвайдър ша намериш!
Един юзър,ма много убави неща ти мисли,маа. Все та причаква в скайпиту, ама ти много са крийш, ма!
Пусни му на чиляка... оторизейшън ма, стига си го мъчила с тоз рикуест!
Той много та `аресва ши знаиш и иска да та джазка виртуално. Я ся дай левътъ ръкъ да вида по-добре.
Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета...
Ама си ъпдайтни имунизейшъна и файрола да н`си наджиткаш компа с виртуални въшки,ма.
Дай ся пет лева и Господ да тъ пази барабар със сичкуту софтур и хардур на лаптопата ти!
Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! "-възкликва учудено вече разярената циганка.И все по-гневно продължава да кълне подир отдалечаващия се силует на девойката:
"-Ууу,мари цицийо таквази, дат съ ти напълни лапатопата с вируси дано! Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!!
Ре-инстал секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш!
Да ти го нахакат здраво в айпито! Имела със спам да ти затрупат,дано!
Се грозни аватари да намиргаш! Скайпиту ти дат съ скапе и дано хистърито да му са затрий!
Сичките си пароли да забраиш и да ти баннат акаунтите!"
източник-нета
Абонамент за:
Публикации (Atom)