Живяла някога жена, която чула за съществуването на Небесният Плод. Пожелала да го притежава. Попитала един дервиш, когото ще наречем Сабар: - Как да намеря този плод, за да постигна моментално познание за вечната истина? - Бих те посъветвал да станеш моя ученичка, казал дервишът. Но ако решиш да не последваш съвета ми, ще трябва да пътуваш дълго и неуморно по света, за да търсиш този плод. Тя напуснала дервиша и потърсила друг учител, Ариф Мъдрият, после намерила Хаким Магът, после Мазуп Лудия, Алим Учения и много много други… Така изминали тридесет години в търсене. Най-накрая тя пристигнала в една градина. В нея растяло Небесното Дърво и на неговите клони бил Небесният Плод. Точно зад дървото стоял Сабар, първият дервиш: - Защо не ми каза на първата ни среща, че ти си Пазителят на Небесния Плод? - го попитала тя. - Защото нямаше да ми повярваш. – отговорил Пазителят. Освен това трябва да знеш, че Небесното Дърво произвежда плод само един път на тридесет години и тридесет дена.
