Ах, морето... ах, морето в мен остава: Осъдени души

Някои от стиховете,размислите,пътеписите и приказките в този блог, колкото и да са не до там съвършени и галещи вашето естетическо светоусещане,са авторски. Те са плод на преживените събития и изстрадани емоции-хубави или не до там .Късчета са от човешкия живот и душа.Останалите -неавторските, са с посочен съответно автор и източник.Ползуването и разпространението на авторския материал без писменото съгласие от страна на автора, колкото и незначим да е той, е деяние в разрез със ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА и подлежи на съдебна и морална отговорност.

Осъдени души

by Savlena

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах - сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи./2х/

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов...една любов...осъдена.

Изпълнител: Лили Иванова
Автор: Митко Щерев
Песен: Осъдени души
Стил: Балади