И спирам вече - няма да обичам ,
душата ми износена мълчи,
обидена че е раздала всичко,
а боса пред вратата ти стои.
И утрото ще бъде само мое,
леглото ми студено ще тъжи,
а тялото ми в мида ще се скрие
от похотливите очи.
Ще имам дом направен от мечти
където само вятърът ще влиза,
а нощем от луната ще струи
небесната любов по-чиста.
И ако някой ме открие там
очи е имал за да ме потърси.
Ще бъда неговата жар,
а той за мен живот ще бъде.
Ще се затворя в мида да се скрия
от този тъй двуличен свят -
кой знае може тази сутрин
да се превърна във русалка пак.
автор Геновева Симеонова
източник
автор:
Геновева Симеонова
Благодаря ,Виктория!Ще го добавя името на авторката.;)