Четирите свещи

Попаднах на нещо много интересно и поучително като четиво, будещо към полезни размисли и изводи за всекиго и ето бързам да го споделя, естествено гарнирано с подходящ колаж, изработен от мен и случайна картинка от интернет :




Четирите свещи горяха и се консумираха бавно..Мястото беше толкова тихо, че можеше да се слуша техния разговор.Първата казваше:

АЗ СЪМ МИР
Но хората не могат да са в мир...Мисля, че не ми остава друго освен да угасна”

Така и стана - свещта лека полека угасна напълно.

Втората казваше:

АЗ СЪМ ВЯРАТА.

За съжаление хората не искат и да чуят за мен. За това не виждам мотив да оставам запалена.”

На края на своя монолог, лекия порив на вятъра угаси свеща.

-Мъчно мъчно,- казваше третата свещ:

АЗ СЪМ ЛЮБОВТА.

Нямам сили да остана запалена. Хората не оценяват моята важност и не ме искат.
Като за капак те мразят тези , които ги обичат най-много - техните близки и роднини.”

И без да чака тя се оставя да угасне.

Неочаквано...

Едно дете влиза в стаята . И вижда трите угаснали свещи . Уплашено от полумрака то със страх в гласа казва:

“НО КАКВО ПРАВИТЕ?!?
МЕН МЕ Е СТРАХ ОТ ТЪМНОТО,ТРЯБВА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАПАЛЕНИ!”


И му потичат сълзи...

Тогава четвъртата свещ със съжалителен глас, казва:

НЕ СЕ ПЛАШИ,
НЕ ПЛАЧИ: ДОКАТО АЗ СВЕТЯ, ВИНАГИ МОЖЕМ ДА ЗАПАЛИМ, ОСТАНАЛИТЕ ТРИ СВЕЩИ

Аз съм:

НАДЕЖДАТА”

Със очи блестящи от сълзите,детето взело свещта на надеждата
и запалило всички други .

ТАКА ЧЕ НИКОГА ДА НЕ УГАСВА НАДЕЖДАТА В НАШИТЕ СЪРЦА!

И нека всеки от нас да може като детето, във всеки момент да запали със своята Надежда

Вярата,Мира и Любовта!!!



източник-интернет
2 Responses
  1. stoineff Says:

    Харесвам този поглед върху живота. Все пак мига, който току що отмина е действителността.


  2. Savlena Says:

    stoineff,добре дошъл в моята блог-страничка!:)
    Моят поглед или позиция е, че действителността е тук и сега.А отминалият миг е вече...необратимо минало.