Ах, морето... ах, морето в мен остава

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: - Богатство, вземи ме със себе си. - Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: - Суета, моля те помогни ми. - Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: - Тъга, позволи ми да избягам с теб. - Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама. Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас: - Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: - Кой ми помогна? - Помогна ти Времето – отговорило Познанието. - Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: - Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта. /източник:тук/