Ах, морето... ах, морето в мен остава

Честит празник ,мои читатели,честит ви Трифон зарезан!Независимо по кой стил - нов или стар го празнувате, но все пак февруари си остава месецът на винопроизводителите.И аз като един такъв новоизпекан винопроизводител,реших да споделя тази интересна легенда за виното и снимка от миналото лято на моята първа реколта вино розе,налята в туба за минерална вода. А сега ето я и легендата: " Това се случило отдавна. Решил един човек да свари вино. Направил огнище под дървото пипал, стъкнал огън и сложил на него гърне с настройка от цветовете на махуа. Дълго държал гърнето на огъня, но не получил и капка вино. Отишъл тогава при знахаря и му поискал съвет. - Отрежи дървото, под което си направил огнището, насечи го и с тия дърва поддържай огъня. Тогава ще получиш толкова вино, че съдовете няма да ти стигнат. Човекът така и направил - отсякъл дървото, нацепил го и започнал да хвърля дървата в огнището. А това дърво било дом за четири живи същества: скворец, папагал, тигър и дива свиня. Рано сутрин те се разпръсвали, но на залез слънце се връщали при дървото и прекарвали нощта под неговата закрила. Тази вечер, както всяка друга, те бързали да се приберат в къщи. Пръв долетял скорецът. Като видял какво е сполетяло дома му, от мъка се хвърлил в огъня. Веднага закапало вино от гърнето. Втори бил папагалът. И той, като видял родното дърво да гори в огнището, обезумял от мъка и се хвърлил в огъня. Още по-бързо закапало виното. Трети пристигнал тигърът. Като разбрал, че е останал без дом, с рев се хвърлил в огъня. Последна си дошла свинята. И тя като другите, извън себе си от мъка, се хвърлила в огъня. Виното потекло на струя от гърнето. Зарадвал се човекът, че много вино сварил. Казват, че от този ден виното получило главните си свойства от тези четири горски твари. Затова, когато човек изпие една чашка вино, речта му става жива и весела като песента на скореца. След втората чаша още повече се развеселява, но става креслив като папагала - напъва се да пее и то с цяло гърло. След третата чаша се чувства като тигър: започва да се хвали и да се заяжда, размахва юмруци и с рев иска да покаже, че няма по-силен от него на света. И в края на краищата се превръща в свиня. Нито себе си помни, губи разсъдък, не разбира кое е добро и кое е лошо. Краката го водят неведомо къде и се търкаля, където му падне. "