Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Борис Христов
много е хубаво, Савлена. Благодаря ти. Тук самотния човек е и горд и запазил достойнство, страхотно е описан как той е самотен в тълпата.....най-трудно поносимата самота. Онази в теб, дори и да си в пълна стая.
Благодаря,нека ти да си самотна все по-малко и по-рядко.....защото май всеки в един или друг период минава през този период, но ако може да са по-малко тези моменти.
Деси,така е...Самотата на сърцето и душата натежават...
Борис Христов е страхотен поет! Освен това е доказателство, че перничаните не са идиоти :-)
Така е,Сандо,страхотен е!Аз съм поствала и едно друго негово стихотворение-"КЪПАНЕ НА САМОДИВА",но бе по повод и в серията "Метлата"...Харесват ми и други негови творби-Конче мое,Графика,Сватбата на мама...
А и кой твърди това за перничаните?Та нали всички сме българи?Един пише,друг в музика облича стиха му,трети го изпява и това е малка част от българското ни изкуство.Ако да твориш е проява на лудост или идотизъм,то значи една голяма част от цял народ е идиот.Виж за хумора ви-пословични сте,почти колкото габровлии,но пък по-цветисти и чаровни.Поне за мен.:)))
Благодаря. Откакто си купих грамофон, плочата на Тодор Колев е може би най-слушаната в къщи. Точно заради тези две песни - стигат директно до теб, толкова истински, толкова живи.
morrt,моля!Друго си е като чуеш и в музикален съпровод едно хубаво изпълнение на силен и стойностен стих,нали?:)