Ах, морето... ах, морето в мен остава

Близо до някаква гара,
сбутан до тъмния склон,
чака безпътен вагон
с гордия надпис „България”.
Дърпан дотук и забравен
в троскот и цъфнал бодил.
Кой ли хитрец е решил
с него пари да направи?
Нещо, подобно на кръчма.
Нещо, подобно на хан.
Влизаш във него смълчан,
а пък попадаш на глъчка.

Глъчка от весели маси.
Даже бръмчи рокендрол.
Дъх на фалшив алкохол
иде от мътните чаши.
Врява…Кой пие? Кой плаща?
С мъка присядаш и ти.
Сякаш вагонът лети
в здрача…Дори се поклаща.
Носи към призрачни гари
песни и буйни слова.
Ала дори колела
няма вагонът „България”.

Ама че хора…Станете, все пак!
Някъде свири
последният влак!

Георги
Константинов