Осем години ....или в памет на децата от "Индиго"

Днес 7 деца можеха да са живи и да са вече студенти може би,ако:
-някой някъде си бе свършил работата ,както трябва по осигуряване на обезопасен вход и подстъп към дискотеката;
-ако родителите им ги бяха проконтролирали къде са,с кого са и къде отиват;
-ако други родители бяха научили своите деца да не се блъскат като овце,а като нормални европейски деца ,да влязат спокойно през заветните порти на дискотеката;
И оше доста "ако" могат се изтъкнат и навярно се посочват/по делото/ като странични и нелепи фактори-обстоятелства.Фактите обаче са следните-няма ги сред нас Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска.Няма и реални виновни,няма и адекватни наказания...Има само незасъхващи сълзи в очите на седемте майки и бащи,и още толкова поне близки роднини на децата...
Жалкото е,че днес много малко медии отбелязаха тази черна годишнина.Жалко е също,че и малцина си спомниха за тази трагедия.Но най-жалкото е,че не сме застраховани или сигурни,че това няма да се повтори някъде ,някога в нашата мила и объркана родина.
Бих искала с този клип-мелодия-"Лунната соната" на Бетховен,да почета паметта на тези деца ,загинали нелепо и безмислено в новолунието на своя крехък живот.

0 Responses