*извадки от статията на Стефан Диомов*
Бях малък, когато той беше в разцвета на своята огромна популярност. Бат Петьо Пандира беше най-прочутият зевзек в България, емблематична фигура на Бургас. Вицовете му можеше да бъдат чути в Лом, Видин, в Мелник, ако щете. Казваха: “А, вие там имате една голяма капия – бат Петьо Пандира!” Това не е малко. Той не заслужава да бъде забравен!
Докато Сашо Сладура разпространяваше политически вицове и беше преследван от властите, самата власт търсеше бат Петьо да се развлича с него. Без, разбира се, да го показват по радио или по телевизия. Вицовете му бяха остроумничене на тема спасител, неземен красавец, супермен – все неща, които контрастираха с неговия външен вид. Той беше много хилав, но се самоиронизираше като се правеше на супермен – нещо, което беше много забавно за околните от безбройните компании, в които той беше винаги център на внимание.
Много бъркат тия, които го наричат пияница, те не са бургазлии. Бат Петьо си пийваше, но привличаше хората с невероятен чар и обаяние, което говори, че в никакъв случай не е бил пияница. Защото пияниците са отблъскващи. Той занимаваше компаниите до сутринта. Използваше типични изрази като: “ниц, бе” /стига, бе/; гютлек”/непреводима дума/; “една гега” вместо селянин; вместо хляб - “хабе”; “гилъм” – живея добре; хубаво не се казваше, само “готино”. Спокойно може да се направи речник с около 50 думи, които бяха така наречените негови “хашлашки изрази”.
Преди около пет години Тодор Колев ме покани в неговото шоу “Как ще ги стигнем…”. По този повод аз обявих, че се интересувам от бат Петьо Пандира и всеки, който знае нещичко за него, да ми го съобщи. Хората, които се обаждаха, канех всяка сутрин на чай и кафе вкъщи. Отзоваха се около двайсетина души, всеки разказа по нещо в различни варианти. На тези сутрешни събирания се стигаше до спорове. Един каже: “Така е, аз лично го чух.” Друг: “Не е вярно и аз лично го чух!” Смешното е, че и едните, и другите бяха прави. Защото бат Петьо импровизираше, а за да не се повтаря, сам променяше финала на измислената от него лакърдия. Това вече се превръща в своеобразен фолклор.
Има, разбира се, голяма разлика от Бургас тогава и сега. Не искам да обидя никого, но голяма част от хората са пришълци. Истинските бургазлии, които поддържаха бургаския дух стават все по-малко, за съжаление. Аз лично почти не чувствам вече прочутата бургаска атмосфера, духът на бургаската бохема. Няма ги и заведенията! Нека някой да ми каже къде сега в Бургас се събират колорити!
Можем много да говорим за традициите на Бургас, за това колко художници и поети е дал, за силата на театъра, но не можем да изключим цветущия образ на бат Петьо Пандира. Така че тези, които казват лошо за него, нека проумеят и факта, че той е част от общата мозайка на града. Всеки, който се смята бургазлия, трябва да почита този легендарен образ.
