Безсилие и безпричинна злоба
обзе ме днес от своята
безпомощност житейска и тегоба-
сама жена да се изправя
срещу битовизма на живота!
Поплаках и подсмърчах минута-две ,
поглеждайки бездиханната пералня
умът ми трескав ненадейно взе
решение –да седна пред листа бял
на духовната изповедалня.
Сега ще взема пак/за кой ли път?/
да се проклинам,че Бог ме е създал
една безпомощна жена ,на която
силата не е в ръцете,
а само в сърцето и умът.
Не знам дали съдбата вероломна
ще бди над мен и нещо ще реши-
да срещна аз мъжа –мечта,
приятел верен и помощник ,
хомота на житейските неволи
със мен в едно да сподели!
автор:Савлена
някъде към 2006г.
Много добро стихотворение. Публикуваш ли в буквите?
Тихомир Ипотпалиев (ипотпал) поет и философ.
Благодаря ,Тихомире!Ами само в щъркел.еу и то май са две-три стихчета.Аз пиша само ,когато имам някакъв силен ,ама много силен случай и повод,поезията ми е нещо като отдушник и предпазител на душата ми-да не експлоадира! :)