ЕДНО МОМИЧЕ ХОДИ ПО БРЕГА ,
ЛИЦЕТО МУ НЕ ВИЖДАМ ОТДАЛЕЧЕ,
АЛА ДОЛАВЯМ НЯКАКВА ТЪГА
В ПОХОДКАТА МУ И ВЪВ ТАЗИ ВЕЧЕР.
СЪС ЕЛЕГИЧНИ СТЪПКИ ТО ВЪРВИ
И СЯКАШ ПОДИР СЕБЕ СИ РАЗВЪРЗВА
И МЯТА ВЪРХУ ЗДРАЧНИТЕ ТРЕВИ
ЕДНА КОРДЕЛА ОТ ЛЮБОВЕН ВЪЗДУХ.
МОМИЧЕТО Я МЯТА СЪС РЪКА
И АЗ СЕ МЪЧА ДА Й ХВАНА КРАЯ .
ЕДНО МОМИЧЕ ..И ЕДНА ТЪГА-
ТЪГА ПО НЕЩО ,ПО КАКВО -НЕЗНАЯ
АХ,КОЙ ЛИ БИ МОГЪЛ ДА РАЗБЕРЕ
МОМИЧЕТО С ТЪГАТА МЪЛЧАЛИВА
ЕДНО МОМИЧЕ ,И ЕДНО МОРЕ
И СЯНКАТА ,КОЯТО СИ ОТИВА
ИЗПРАЩАМ ГИ С ОЧИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
И МИСЛЯ ....ТУЙ ,КОЕТО ОТМИНАВА ,
НЕ Е ЛИ ВСЪЩНОСТ МОЯТА МЕЧТА ,
КОЯТО ВЕЧНО ТЪРСЯ ПО СВЕТА
ДОРИ БЕЗ САМ И АЗ ДА Я ПОЗНАВАМ
автор:ПАВЕЛ МАТЕВ
