Днес имах една наистина вълшебна разходка по Южното ни черноморие . Вълшебна не само поради хубавото слънчево време, а и заради находките , на които се натъкнах .Местата , където открих моите „трофеи” са квартал „Василико” в Царево и комплекса „Замъкът” в с.Равадиново.За находките от второто място ще разкажа в част 2.
Първо нека обесня, че всичко това не бе планирано, а ми се „изсипа” на главата съвсем случайно, но пък нали хубавите неща и емоции в живота идват спонтанно и неочаквано?
Моя приятелка, съпруга на капитан далечно плаване, има вменен ангажимент периодично да „раздвижва” семейния автомобил посредством шофиращи приятели на малки разстояния . И така снощи тя ми се обади по телефона,за да ме покани на това „раздвижване” и да дам идея за нова дестинация.
Тук ще си позволя едно мъничко отклонение и пояснение за избора на тази дестинация. На мен, като на една новоизлюпена безработна, но пък отворена за нови предизвикателства и обучение личност, този месец /от 25.11./ми предстои курс по бизнес информатика в Европейски център за развитие и квалификация за Бургаска област,който център е позициониран в Царево в квартал „Василико”. Тези курсове се организират по линия на Бюрото по труда-гр.Бургас. И аз като една „първокласничка” тръпнеща да си види бъдещото школо,на мига дадох посоката .Та ето как се предначерта нашата дестинация....
И така - "дойдох, видях, победих",само без последното все още...Видях ето тези вълшебни морски заливчета,обляни от следобедните лъчи на слънцето:
А при това второто заливче ме впечатли тази чукообразна скала насред залива:
И се доближих ,за да я обхвана в по-едър план:
После, обикаляйки из улиците с новопостроени мини хотелчета със сравнително модерни фасади , се натъкнах на ето този чутовен кич или скромна демонстрация на местен снобизъм:
Който дали заради симетрия или за по-голяма внушителност бе удвоен:
А в един добре оформен двор с белосани и зазимени овошки, насред разораните прави като жици алеи , стърчеше една крехка райска ябълка, досущ като едно самотно врабче,което гордо поднасяше пред очите ни своите златни "рожби"-плодовете си, облени и същевременно отразяващи в себе си последните слънчеви лъчи :
Както се убедихте и сами, дори и по това време на годината, в едно малко крайбрежно градче от селски тип последните есенни лъчи на слънцето могат да ни разкрият едни неподозирани, както вълшебни, така и не чак толкоз вълшебни находки.
В следващата част 2, както и сами ще се уверите утре, находките и чудатостите ще продължат ,за да радват очите и да тласкат въображението в най-различни посоки.
Първо нека обесня, че всичко това не бе планирано, а ми се „изсипа” на главата съвсем случайно, но пък нали хубавите неща и емоции в живота идват спонтанно и неочаквано?
Моя приятелка, съпруга на капитан далечно плаване, има вменен ангажимент периодично да „раздвижва” семейния автомобил посредством шофиращи приятели на малки разстояния . И така снощи тя ми се обади по телефона,за да ме покани на това „раздвижване” и да дам идея за нова дестинация.
Тук ще си позволя едно мъничко отклонение и пояснение за избора на тази дестинация. На мен, като на една новоизлюпена безработна, но пък отворена за нови предизвикателства и обучение личност, този месец /от 25.11./ми предстои курс по бизнес информатика в Европейски център за развитие и квалификация за Бургаска област,който център е позициониран в Царево в квартал „Василико”. Тези курсове се организират по линия на Бюрото по труда-гр.Бургас. И аз като една „първокласничка” тръпнеща да си види бъдещото школо,на мига дадох посоката .Та ето как се предначерта нашата дестинация....
И така - "дойдох, видях, победих",само без последното все още...Видях ето тези вълшебни морски заливчета,обляни от следобедните лъчи на слънцето:
А при това второто заливче ме впечатли тази чукообразна скала насред залива:
И се доближих ,за да я обхвана в по-едър план:
После, обикаляйки из улиците с новопостроени мини хотелчета със сравнително модерни фасади , се натъкнах на ето този чутовен кич или скромна демонстрация на местен снобизъм:
Който дали заради симетрия или за по-голяма внушителност бе удвоен:
А в един добре оформен двор с белосани и зазимени овошки, насред разораните прави като жици алеи , стърчеше една крехка райска ябълка, досущ като едно самотно врабче,което гордо поднасяше пред очите ни своите златни "рожби"-плодовете си, облени и същевременно отразяващи в себе си последните слънчеви лъчи :
Както се убедихте и сами, дори и по това време на годината, в едно малко крайбрежно градче от селски тип последните есенни лъчи на слънцето могат да ни разкрият едни неподозирани, както вълшебни, така и не чак толкоз вълшебни находки.
В следващата част 2, както и сами ще се уверите утре, находките и чудатостите ще продължат ,за да радват очите и да тласкат въображението в най-различни посоки.
