ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК



снимката е от тук

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

автор:Георги Господинов
4 Responses
  1. Unknown Says:

    Тоя е голям веселяк, откъде го намери? Оправихте ми настроението:))
    Особенно, ако е бил див, те бягат повече и са по-мускулести :))))


  2. Savlena Says:

    @Кръстю, авторът на стихотворението е доста известен роден талант и пише със завидна лекота по прозаични и не дотам прозаични проблеми от живота .
    Радвам се, че съм подобрила настроението ти .Де да можех и своето да подобря с един замах...:)


  3. Savlena Says:

    Ето виж това:
    http://www.bpost.bg/story-read-21279.php


  4. Анонимен Says:

    Благодаря за един интересен блог