Ах, морето... ах, морето в мен остава

Тече Национален конкурс за идейна концепция за изграждане паметник на поетесата Петя Дубарова. Журито е 7-членно, в което седмият „член” е така нареченият „обществен глас”. Всеки, който има желание, може да гласува за своя фаворитен проект за паметник на Петя Дубарова на посочения по-долу интернет адрес, където са публикувани снимки на всички участващи в конкурса проекти. Гласуването по интернет стартира на 13 януари и ще приключи на 27 януари 2010 година, когато Оценяващата комисия ще заседава в Бургас.

Ето и линка за гласуване тук , както и фотосите с идейните проекти за избор и одобрение.

******
Сега бих искала да маркирам с няколко изречения моите предпочитания за фаворит и защо аз мисля, че този проект олицетворява в най-пълна степен онази ефирност и приказно морска лиричност , присъщи на това момиче преживе . Защото имам макар и бегъл поглед върху нейният облик и излъчване, както и житейско поведение от допира ми с нея в далечните 1976-1979г.

Годините на средношколската ми младост,

когато учех в Математическа Гимназия „акад.Н.Обрешков”, а Петя в Английска Езикова Гимназия „Гео Милев”. По това време двете гимназии деляха една сграда по едно и също учебно време и смени. И тогава за първи път я видях в една момичешка съблекалня по физкултура.Цареше буйна суматоха и шум от кръшен момичешки смях . Всички девойки припряно навличаха памучните си трика и хукваха към салона със застъпени цвички, а тя бавно и меланхолично, някак си със зареяно унесен поглед се приготвяше , говорейки на цвичките си с умалителни обръщения и в лека напевна рима . Движенията и наподобяваха един плавен танц на забавен кадър на фона на кипящата суматоха около нея .
Все още не знаех коя е, но се заслушах в речитатива , който редеше с такава нежност към своите цвички и към неотлъчното и тефтерче....И тогава тя ме погледна с едни топли и всепоглъщащи любознателни очи . Кимнахме си и двете . Както и да е...Минаваха седмиците и всяка сряда и петък ние се застъпвахме в тази съблекалня без да разменяме нито дума, но усмихвайки се ,на наш си лиричен и тайнствен език.

За пояснение на последващите събития , ще кажа , че това бе първата ни средношколска година в гимназията и се чувствахме като изгубени деца в гора или пустиня . Нови по-строги правила , нов по-обемен материал, нови и строги учители-абе нова объркваща среда и стрес. Звучи познато за вас, нали?/тук ще вмъкна едно отклонение-Нещо като сегашното Свежо, приятели..../
И тогава търсиш в своята или в другата гимназия от сградата познати лица , приятели и съученици от твоето минало ,от твоя стар клас .Тогава носталгията те души и честичко избутва по някоя самотна и скришна сълза от очите ти . И точно тогава се случи и първото ни реално запознанство и докосване с Петя. На една „другарска среща” със стария ми клас ....

Оказа се, че двама мои такива познати и съученици / Владо и Станимир / са в една паралелка с Петя . Те я доведоха на тази среща . Вече не помня причината , но това бе началото на краткото ни познанство . След това последваха още такива събития и нарочени или случайни срещи, контакти и засичания по литературни четения и прояви в родния Бургас . Даже и в импровизираните литературни и музикални джем сешъни между двете елитни гимназии на града пак намираше време да се поздравим и поговорим ,да се посмеем и окуражим за предстоящите ни изяви пред публика . И въпреки , че още тогава тя се открояваше с таланта и силата на стиха си , благодарение на които жънеше заслужени ученически победи, нито веднъж тя не се възгордя или промени загадъчната си , но приятелска усмивка, в крайчеца на устните си . Нито веднъж погледа и, зареян и унесен не охладня ...Тя си оставаше Тя-високото и стройно момиче с двете плитки и поглед , в който сякаш се потапяш в един океан от нежна ефирност или усещаш полъха на волната като птица свобода на духа и .





Ето всички тези нюанси долавям в статуята на Ненчо Русев . Творбата му така ми въздейства сякаш усещам шума под нозете и от „разплакани черупки”и като че ли в разпилените и коси долавям реален повей на вятъра , напоен с „вибриращи насолени морски пари” и тихото бучене на морето. Моето море, нейното море, нашето море, към което тя е вперила дълбоките си жадни за красота очи.

Още веднъж се обръщам към всички вас , които се отбивате за миг тук при мен, отделете още само 2 минутки и идете на този линк и дайте своя глас за статуята , която на вас ви допада . Срокът е до 27 януари . Благодаря ви.

Изказвам специални благодарности за насочващите публикации по темата за конкурса на Чуденка и сайта Културни новини.

Ето и един клип с нейното стихотворение "Сбогом,лято" по предложение на един мой виртуален приятел Трес 1-ви :