Виртуалното запознанство ...

или отново за анонимността .

Вчера прочетох в блога на Кръстю Желязков темата "На линия... ИнтерАЗ" и в блога на Ондин темата "Вечният приятел" .

И двете теми , както и личния ми опит във виртуалното пространство ме накараха /за кой ли път/ да се замисля над собственото си отношение и лична позиция спрямо анонимността във виртуала. Да се замисля за рамката или маската , зад която по една или друга причина някой някъде се маскира .В коментариите аз изразих своята позиция ,че човек трябва да бъде себе си, да не бяга от личното си аз, защото все пак ще бъде разконспириран и размаскиран.

И тъй като нищо на този свят не се случва ей така от само себе си ,а има някаква връзка, ето че днес попаднах на този анимиран клип.:)))Ами той е доста интересен пример за виртуално поведение на анонимниците и неуверени/или злонамерени?/ в себе си хора .



5 Responses
  1. Unknown Says:

    Точно е филмчето...
    Впрочем, аз имах нещо конкретно предвид, но сега се усетих...Аз не съм като повечето от вас, имащи блогове :))
    Не ,трудно ми е да го обясня, но ще се опитам...За повечето от вас ,имащите блогове, писменната форма на изразяване е предпочитаната, а за мен е по необходимост, т.е, аз НЕ обичам ,да пиша и го правя по технически причини - не мога да говоря пълноценно.
    Като помислиш, ще видиш разликата:)))
    Ако не бях пострадал така, вероятноста да имам блог,щеше да е мнооого малка -и то щеше да е предимно колажи :)))))


  2. Savlena Says:

    @Кръстю,знам т.е. прочетох за естеството на личната ти причина....Всеки носи някакъв кръст в живота си и минава през някакви препятствия, които го правят повече или по-малко силен,жадуващ или творящ в своята си насока.
    А защо не погледнеш и от нашето ъгълче на списващите в личния си блог хора/независими от аналогични на твоята причина/?
    Един пише интересни и изпробвани кулинарни рецепти, друг лична поезия,трети разказчета, четвърти политически коментарии и пети-такива като мен-от всичко по малко,но и + малко позитивни материали и клипове.Но аз мисля,че причината не е в това,че не мога в реала да се изговоря/чисто физически/.По-скоро не мога да си го позволя по ред причини.:))
    Навярно така се усещам по-жива и по-завършено пълноценна-там в моето кътче или както един познат ми бе писал попадайки на блога ми случайно-"видял и другата страна на луната",сиреч моята душевност.Това в никакъв случай не е двуличие,а просто малко бягство от днешния ни напрегнат живот ,който все по-малко ни дарява с такива свободи.Говоря изцяло за себе си.За другите не знам личните им мотиви да списват.
    Както ти казах/т.е. писах/ преди няколко дена, колажите ти и разказчетата-размисли ми харесват и пак ще идвам,независимо от причината за създаване на блога ти.
    Ето,това е именно е и друг нюанс от чара на блогосписването-в свободата на избор къде и кого ще четеш и коментираш.А в живота понякога си принуден да търпиш нечие присъствие ,да говориш с някого,а ти се иска именно в този миг да си другаде с някой друг в друго измерение.:)))


  3. Unknown Says:

    Чудесно го казваш...Тук правото на избор е по-реално.Да.
    Впрочем,до сега никой не се бе изразявал така точно и кратко.
    Благодаря, за което..Ти ми помогна много да си дообясня някои работи.
    Успех и не се ядосвай много :)))


  4. Unknown Says:

    Мъча се разбира се да разбера всеки..И дори да не го разбера съвсем, да го уважа:)
    А с този си, последен коментар ,ми помогна много. Досега никой не се е изразявал така точно и кратко, за което ти благодаря! :)


  5. Savlena Says:

    @Кръстю,усещам лека и тънка иронийка относно многоречието ми ама на теб ли колега да ти пояснявам,че това е отчасти начин на изказ и отчасти проява на професионално изкривяване?В съпровождащите технически записки на моите проекти си длъжен и на слепия и глухия да обясниш целта и предназначението на проекта,опасностите ,които крие и т.н.
    Както и да е,радвам се ,че с нещичко и аз съм "те просветлила":)))шегичка, естествено!