Ах, морето... ах, морето в мен остава

Въведение:/поствам директно това което се опитах да напиша като коментар в блога на Блага,която ме натопи в това „блато” на спомените за нашето детство и белите ни./
„Не знам защо блога ти Блага ме вкара в тази формация/формацията е писмо на имейла/-идея си нямам ама пиша от тука коментар на статията „В джобчето ми дрънкат, семки и бонбонки...” – провокирани спомени.Значи затрогната и вече нахъсена съм с новото предизвикателство.А и токущо в скайпа Руми ми разясни идеята на начинанието .Белички разни да опиша.Ами готово-при мен белите не изкачаха,а щъкаха.Какво говоря-аз имах редовен абонамент за тях.Сега запрятам писалка и ръкави и почвам да пиша нещичко.А после трябва ли да "предам нататък"?И на колко души?”

Така с коя да започна?Ами нека малко ви въведа в моето невръстно детство.Родена съм в една болница,която всъщност не била болница първоначално и по тази причина всички бургазлии я наричали „Немското” /училище/.И днес още при разговори между кореняк бургазлии ,може да чуете реплика-„ти къде си се родил-в немското или в окръжна?”.Явно по него време е имало два родилни дома или нещо такова.Няма и кого да питам-те милите ми родители са на небето вече,а брат ми далеко.С риск да прозвучи нескромно,но още с датата на раждането си-24 май съм била доста очочорено и взискателно бебе.Такова дето с половинчати и мръсни,не красиви неща не се примирява.Като например малките и неугледни квадратни прозорчета,с мръсни и зацапани стъкла.Такъв вой съм надавала,когато ме полагали в бебешкото кошче с лице към тях,че са ме изолирали в ъгъла,с гръб към светлината,процеждаща се през тях.И те,стъклата, за тази ми „дружелюбност” ми отмъстили.Вечерта се разразила пролетна буря,затръшнала прозорчетата и строшила стъклата.Едно парче попаднало в бузата ми ,а друго в брадичката ми.Но все пак ме е спасил тъмния ъгъл-изолаторната.Инак и главата ми щяла да бъде отсечена.Сега си обеснявам онова 6 чувство,с което предвиждам някои неща в живота си.То е проговорило в мен още с първите ми часове и писъци.
По нататък съм развила пневмония на невръстните си 48 часа живот.Лекарския екип мъдро решил, че няма подходящи вени по моето крехко телце за тяхните сразяващи спринцовки и са ми ги биели в слепоочията.Там като надуя сирената ,ми изпъквали две хубави венички.Майка ми милата,като видяла това и припаднала,но за моя радост и на Станимир,кърмата и не секнала.Станимир е моя млечен брат.Роден е на 23 май.В годините се засичахме непрестанно с него-от детската градина та до гимназията.Само дето аз бях в математическата,а той в английската-класа на Петя Дубарова.Но по това време двете гимназии бяха в една сграда ,така че и там пак бяхме заедно с него.Но стига за млечния ми брат Станимир.По нататък ,когато се осмеля да пиша спомените си за Петя ,ще разкажа и с него някои случки и перипетии.
По това време родителите ми,брат ми и моя милост сме обитавали една стая в един апартамент с още едно 4 членно семейство.Абеее соц.комуна –с общ коридор,тераса,баня и кухня.Ето защо всеки свободен член на тази комуна и що годе способен да тика огромната ми количка,бил впряган в идеята да ме изведе на слънце,въздух и морски йодни изпарения.Пропуснах да кажа ,че блокът ни се е намирал на има-няма 10 метра от морската градина и зоокъта. От крехката си бебешка възраст имам спомени от зоологическата градина и една маймуна- Пешо се казваше.Там редовно са ме извеждали членовете на нашата соц.комуна,за да може тоз който има уроци да учи и тоз който е бил нощна смяна да спи, необезпокоявани от гласовите ми певчески данни.
Е и на моя милост,улисана и очарована от усмивката на Пешо,да ми набутат в устата я курабийка ,я филийка намазана с масло и захар.Толкова съм била „ящна”,че ми е бил нужен цял спектакъл от зоокъта ,за да се нахраня освен духовно ,но и физически.Абе естет ви казвам съм била и това е.Обаче един ден Пешо протегнал ръка за моята филийка.И придружителя ми от комуната му отчупил парче от филията.Хитрият Пешо облизал само маслото и захарта и запокитил хляба на земята.Аз нали съм си била схватлива и наблюдателна ,веднага съм копирала неговото ноу-хау и от тогава на сетне ми е бил коронният номер при ядене на намазани филийки.Впрочем от 9 месечна съм била дадена на седмични детски ясли и после целоседмична детска градина.Да ви призная не е ,ама никак не е лесно цяла седмица да оцеляваш в тази джунгла от взискателни лелки и възпитателки. И пак да си останеш естет и бохем .Там пък моето ноу-хау беше в криенето на хлебните филийки в шортите.Защото другарката каза така-„докато не си изядеш двете филии хляб ,няма да ходиш да играеш!”.И аз набързо реших проблема-има филии има проблем,няма филии-няма проблем!И къде?В шортите.После хранех гълъбите в задния двор на градината с трохите от филиите.Обаче моя алтруизъм не стигна до тук.Имаше един лъскав буркан от нескафе,строго пазен от учителките и лелките под ключ в един шкаф.В него събираха монети и левчета.Навярно за подаръчета между тях-идея си нямам дори.Нооо моето зорко око веднъж забеляза как ключето се изхлузи от джоба на една от учителките.Издебнах обедната почивка и сън,когато и лелките прилягваха ,освен децата, и атакувах шкафа със заветния буркан.Прибрах необезпокоявана само книжките,щото бяха хем по-чистички и лъскави,а и вече имах мерило за ценностна система.Измъкнах се тихо през един прозорец от задния двор,от там през оградата и на среща –в сладкарницата.Накупих лукчета-тогава се продаваха на килограм,а и нямаше други бонбони.С рестото пък купих една огромна кутия обикновени вафли и се понесох към двора на детската градина.Седнах на една пейка и зачаках да се събудят останалите.Настана едно сладко пиршество за чудо и приказ!Никого не пропуснах да почерпя-децата първи естествено,след това възпитателките и лелките,даже и готвачката,щото мина от там с кофата за боклук от кухнята.Обаче на никого не му хрумна от къде имам това сладкарско богатство.Така до другия ден сутринта,когато откриха липсата на книжките.
И после....не ме питайте.Моите родители естествено погасиха липсите,но пък и аз си „заплатих” гяволъка.Цяла седмица обикалях със сурвачката на 1 януари нашия блок,съседния ,че и още по-отдалечения съседен блок .И сурваках, и пях,и стихчета декламирах,ама и торбичката с паричките пълнех капка по капка ,за да възстановя сумата .Тук ще пропусна моментите ,когато на лелките съм казвала мамо,а на майка ми лельо.Обаче в последната 4-та група ,предприех геройския поход-„Да се завърнеш в бащината къща".Пресичайки няколко оживени кръстовища сам-сама ,безобидно съм вдигнала на крак цялото ми семейство,лелинския и възпитателски екип и поне две районни МВР да ме издирват.Защото...нямах ключ и понеже брат ми бе на състезания,родителите на работа на смени ,съм се приютила в мазето на блока , тихо и кротко заспала,гушната с едно коте за дружинка .
Малко след тази случка пък през лятото на седмата ми година и преди първи клас ме изпратиха на село при баба.А там какви интересни белички ми се случиха...леле мале.Обаче спирам до тук.Може би ще има и продължение тази темичка.Кой знае?Ако ме предизвикате още малко...
3

2


1



легенда:снимка 1: Аз и батко
снимка 2: Аз във въпросната детска градина,в ролята на кочияш на тези две прелестни "жребчета"
снимка 3: Аз пак в детската градина,в ролята на морска русалка/Ах морето.../

Сега май и аз трябва да топна някого в „блатото” на спомените и лудориите.Кой ли да бъде?Онче-бонче кисело лимонче и тралала-ето кои ще са: kenkal, Катя Илиева, frog'n'roll, Кифла и Лъчезар Лазаров!И така-сядайте и разказвайте вашите си щуротийки и лудорийки от детството.Очаквам ги с интерес!И да не забравите-"предай нататък" или "натопи" другарчето.