Попаднах на нещо много интересно и поучително като четиво, будещо към полезни размисли и изводи за всекиго и ето бързам да го споделя, естествено гарнирано с подходящ колаж, изработен от мен и случайна картинка от интернет :
Четирите свещи горяха и се консумираха бавно..Мястото беше толкова тихо, че можеше да се слуша техния разговор.Първата казваше:
“АЗ СЪМ МИР
Но хората не могат да са в мир...Мисля, че не ми остава друго освен да угасна”
Така и стана - свещта лека полека угасна напълно.
Втората казваше:
“АЗ СЪМ ВЯРАТА.
За съжаление хората не искат и да чуят за мен. За това не виждам мотив да оставам запалена.”
На края на своя монолог, лекия порив на вятъра угаси свеща.
-Мъчно мъчно,- казваше третата свещ:
“АЗ СЪМ ЛЮБОВТА.
Нямам сили да остана запалена. Хората не оценяват моята важност и не ме искат.
Като за капак те мразят тези , които ги обичат най-много - техните близки и роднини.”
И без да чака тя се оставя да угасне.
Неочаквано...
Едно дете влиза в стаята . И вижда трите угаснали свещи . Уплашено от полумрака то със страх в гласа казва:
“НО КАКВО ПРАВИТЕ?!?
МЕН МЕ Е СТРАХ ОТ ТЪМНОТО,ТРЯБВА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАПАЛЕНИ!”
И му потичат сълзи...
Тогава четвъртата свещ със съжалителен глас, казва:
“НЕ СЕ ПЛАШИ,
НЕ ПЛАЧИ: ДОКАТО АЗ СВЕТЯ, ВИНАГИ МОЖЕМ ДА ЗАПАЛИМ, ОСТАНАЛИТЕ ТРИ СВЕЩИ
Аз съм:
НАДЕЖДАТА”
Със очи блестящи от сълзите,детето взело свещта на надеждата
и запалило всички други .
ТАКА ЧЕ НИКОГА ДА НЕ УГАСВА НАДЕЖДАТА В НАШИТЕ СЪРЦА!
И нека всеки от нас да може като детето, във всеки момент да запали със своята Надежда
Вярата,Мира и Любовта!!!
източник-интернет
Четирите свещи горяха и се консумираха бавно..Мястото беше толкова тихо, че можеше да се слуша техния разговор.Първата казваше:
“АЗ СЪМ МИР
Но хората не могат да са в мир...Мисля, че не ми остава друго освен да угасна”
Така и стана - свещта лека полека угасна напълно.
Втората казваше:
“АЗ СЪМ ВЯРАТА.
За съжаление хората не искат и да чуят за мен. За това не виждам мотив да оставам запалена.”
На края на своя монолог, лекия порив на вятъра угаси свеща.
-Мъчно мъчно,- казваше третата свещ:
“АЗ СЪМ ЛЮБОВТА.
Нямам сили да остана запалена. Хората не оценяват моята важност и не ме искат.
Като за капак те мразят тези , които ги обичат най-много - техните близки и роднини.”
И без да чака тя се оставя да угасне.
Неочаквано...
Едно дете влиза в стаята . И вижда трите угаснали свещи . Уплашено от полумрака то със страх в гласа казва:
“НО КАКВО ПРАВИТЕ?!?
МЕН МЕ Е СТРАХ ОТ ТЪМНОТО,ТРЯБВА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАПАЛЕНИ!”
И му потичат сълзи...
Тогава четвъртата свещ със съжалителен глас, казва:
“НЕ СЕ ПЛАШИ,
НЕ ПЛАЧИ: ДОКАТО АЗ СВЕТЯ, ВИНАГИ МОЖЕМ ДА ЗАПАЛИМ, ОСТАНАЛИТЕ ТРИ СВЕЩИ
Аз съм:
НАДЕЖДАТА”
Със очи блестящи от сълзите,детето взело свещта на надеждата
и запалило всички други .
ТАКА ЧЕ НИКОГА ДА НЕ УГАСВА НАДЕЖДАТА В НАШИТЕ СЪРЦА!
И нека всеки от нас да може като детето, във всеки момент да запали със своята Надежда
Вярата,Мира и Любовта!!!
източник-интернет