Светулка в шепата

През вече изминалия стар уикенд попаднах на нещо, което от години не бях виждала по нашите географски ширини - жива светулка! Ето я - толкова мъничка ,а толкова светещо нежна!

Чери

Това е Чери. Донесоха ни я в кутия за обувки в студения месец февруари.Уж беше наследничка на Каракачанка.А се оказа Лабрадор. Отначало бе плаха и много несигурна в нас.Както и ние в нея.Постепенно обаче тя спечели сърцата ни.Отгледахме я с много обич и топлина почти до края на месец май.След това я закарахме на пчелина.При нейните две посестрими,но не с дотам чисто потекло.Тя бързо се адаптира и сприятели с тях.А и свободният живот,който води спомогна да укрепнат нейните мускули и костна система.За да стане ето тази принцеска:

Първите кокичета

Това са първите мои кокичета, засадени от мен миналата пролет там на пчелина.Е, те бяха около 30 луковици, но израснаха едва 10-15 на брой.Сърце не ми даде да скъсам някое от тях, защото пчеличките , милите , бяха наизлезли от кошерите си и кръжаха около тях неуморно с натоварени крачета с прашец . Живот и здраве, през месец март възнамерявам да засея детелина и калдъръмче около кошерите, че и те са също много медоносни.

Празник на пчеларя

Ами ето това сътворих днес в чест на Свети Харалампий. Приятно гледане и слушане : специални благодарности на г-жа Даниела Челебиева за предоставения аудио формат на песента.

Нова работа-ново начало

Привет от мен,мои читатели! Не бях писала доста време в блога си.Малцина знаят ,че ми предстоеше едно ново начало в професионален план.Ами ето,вече съм в края на 1-вата си работна седмица в новата фирма.Но това не е нито от Бюрото по труда, нито от Jobs.bg.Това си е чиста случайност.Или по-скоро плод от контактите ми с Лукойл.Дано да е за добро!Или както казват американците "Good Luck " за мен!Стискайте ми палци и ми пожелайте успех!

ЛЕГЕНДА ЗА ВИНОТО

Честит празник ,мои читатели,честит ви Трифон зарезан!Независимо по кой стил - нов или стар го празнувате, но все пак февруари си остава месецът на винопроизводителите.И аз като един такъв новоизпекан винопроизводител,реших да споделя тази интересна легенда за виното и снимка от миналото лято на моята първа реколта вино розе,налята в туба за минерална вода.
А сега ето я и легендата: " Това се случило отдавна. Решил един човек да свари вино. Направил огнище под дървото пипал, стъкнал огън и сложил на него гърне с настройка от цветовете на махуа. Дълго държал гърнето на огъня, но не получил и капка вино. Отишъл тогава при знахаря и му поискал съвет. - Отрежи дървото, под което си направил огнището, насечи го и с тия дърва поддържай огъня. Тогава ще получиш толкова вино, че съдовете няма да ти стигнат. Човекът така и направил - отсякъл дървото, нацепил го и започнал да хвърля дървата в огнището. А това дърво било дом за четири живи същества: скворец, папагал, тигър и дива свиня. Рано сутрин те се разпръсвали, но на залез слънце се връщали при дървото и прекарвали нощта под неговата закрила. Тази вечер, както всяка друга, те бързали да се приберат в къщи. Пръв долетял скорецът. Като видял какво е сполетяло дома му, от мъка се хвърлил в огъня. Веднага закапало вино от гърнето. Втори бил папагалът. И той, като видял родното дърво да гори в огнището, обезумял от мъка и се хвърлил в огъня. Още по-бързо закапало виното. Трети пристигнал тигърът. Като разбрал, че е останал без дом, с рев се хвърлил в огъня. Последна си дошла свинята. И тя като другите, извън себе си от мъка, се хвърлила в огъня.
Виното потекло на струя от гърнето. Зарадвал се човекът, че много вино сварил. Казват, че от този ден виното получило главните си свойства от тези четири горски твари. Затова, когато човек изпие една чашка вино, речта му става жива и весела като песента на скореца. След втората чаша още повече се развеселява, но става креслив като папагала - напъва се да пее и то с цяло гърло. След третата чаша се чувства като тигър: започва да се хвали и да се заяжда, размахва юмруци и с рев иска да покаже, че няма по-силен от него на света. И в края на краищата се превръща в свиня. Нито себе си помни, губи разсъдък, не разбира кое е добро и кое е лошо. Краката го водят неведомо къде и се търкаля, където му падне. "