ДА БЪРЗАМЕ

Днес реших да постна това стихотворение от Ян Твардовски (1915 – 2006), полски католически свещеник, който е и един бележит творец в съвременната религиозна поезия и проза. Автор е на много книги с лирика, есета, размисли, анекдоти, а също разкази и стихове за деца, преведени на десетки езици.В края на този пост, там където пише източник, ако не ви мързи и кликнете, може да прочетете и други негови стихове. Но днес аз се спрях именно на този негов стих, тъй като вчера бях провокирана от една статия в "Свежо" -"Проект "Благодаря".



Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.

После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.

Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.

Идва едновременно, както патосът и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъква през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.

Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.

Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.


автор:Ян Твардовски

източник

Всъщност трябва ли да търсим сайт, форум, сгоден случай или пък повод, за да покажем чувствата си и за да кажем простичко "Обичам те" или "Благодаря"?

Арт скулптури от моливи

Днес ще се потопим в свят наподобяващ морските дарове, но изпълнен от малки цветни моливчета /с размер 1см/.Творецът, комуто е хрумнало това тяхно нетипично приложение, се нарича Дженифър Милър.
Колко ли време и колко на брой моливчета са вложени в тях? И какво огромно вдъхновение и търпение са нужни,за да се изваят тези настръхнали красоти?

Моята заслуга е само този слайд:



За повече инфо и снимки кликнете ето тук.

Да му, да му, да му...

Хайде малко хумор през рамо и напиращи сълзи от неволите на женския битовизъм и тегобата на една средностатистическа съпруга :



Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона,
Негова светлост, любимият, оня -
да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша, обувките, самобръсначката
(господи боже, егати глупачката).
Да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа,
(все пак от нея зависим е хлябът ти),
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна (отгоре на всичко),
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа...
Вдигай чаршафчето - капитулация!!!
Сто пъти "Мамка ти"!. Еманципация!!!

автор:Зоя Василева

„НЕДЕЛНА ВЪЛШЕБНА РАЗХОДКА С НАЙ-НЕОЧАКВАНИ НАХОДКИ” /2 ЧАСТ/

или какво видях в един замък-мечта, достоен за Замъкът на една Рапунцел от Странджа.



Този замък , съграден изцяло, както той, така и опасващата го крепостна стена, с късове от местен камък, добиван ръчно от недрата на Странджа планина, издига своите кули и горда снага, на площ от 20 декара в землището на с.Равадиново.



Преди да влезете в селото от Созопол, вляво от пътя, погледа ви ще привлече малко странна, дори чудновата, но наистина много впечатляваща сграда - "ЗАМЪКЪТ", както местните хора го наричат. Въпреки ,че още не е довършена , тя вече е известна в региона. Тук официално не се приемат туристи, но всеки, който желае да разгледа, е добре дошъл срещу вход от 5 лв.

Портата му е доста внушителна,



на гърба на която в близост до замъка на една голяма скала е гравиран текст: "КАКВО НАПРАВИ, ГРЕШНИКО? КАК ЖИВЯ?" И отговорът: "НАПРАВИХ ЗАМЪК С ЕЗЕРО И ДВЕ ДОБРИ ДЕЦА."

Авторът на този текст-завет е собственикът и творец на този замък-Георги Тумпалов.Един мечтател решил да сбъдне своята мечта. С реализацията и той се е захванал още в 2005г. и все още има доста за довършване.Обаче уникалното тук е не само средновековният му облик,обвеян с мистика и бръшлян. Като всеки замък, и този до Равадиново си има градина с водоскоци, беседки и разбира се, езеро, в което плуват двойка съвсем истински бели



и... внимание -

един черен, лебеди. Ято от птиците се заселило тук преди няколко години и една част от тях останали да живеят на красивото място през цялата година. Въпреки, че не са ограничени от заграждения, те не отлитат.

Това ,което силно ме впечатли, прекрачвайки под внушителната му порта , бе една малка куличка,донадена до снагата на замъка.



Имах усещането,че една русокоса Рапунцел всеки момент ще проточи своите плитки от малките и прозорчета.

А спускайки се в подземието му ,превърнато във винарска изба, отначало ме обвея полъх на маслени бои от картините с внушителни рамки по стените.



Полъх, който постепенно се измести от винени пари ,идващи от големите бъчви, подредени в редици в най-вътрешната част на това подземие.



Освен това в малките стенни ниши грижливо подбрани сортове уханни вина, кротко проблясваха на оскъдната светлина в зелените си и прашни бутилки.



Самата изба е дискретно осветена, обзаведена с огромна резбована маса и столове от дърво - изящно изработени като за крале. Познавачите твърдят, че вината, които се дегустират там, могат да съперничат по вкус, цвят и аромат на най-фините и изискани елексири.

Впрочем изящество и ювелирно майсторство лъха и по двора на замъка от водоскоците и статуите от бронз, обвити в патина.









А пък това дръвче- райска ябълка ,със златните си плодове, на фона на мистичния замък ми навява мисли за машината на времето, пренесла ме в един друг свят и епоха.



Както и този интериор достоен за покоите на една кралица :



И тези изкусни витражни елементи подготвени за вграждане в прозорците на малкия параклис:



Да, в този замък има още доста какво да се довършва и донарежда . Все пак един замък на средновековието се е градил от ред поколения на един род и фамилия .За да могат един ден наследниците да кажат гордо на децата си:” Ако не си съградил храм, дом или замък, за да оставиш диря подир себе си, за какво си живял?”

Във виртула навярно ще се намерят и статии упрекващи и присмиващи се на тази чисто човешка постъпка и идеалистично хрумване на човек все още вярващ и четящ приказки за принцове и принцеси.Човек посветил труда, капиталите си,сънищата и силите си в реализирането на една своя Мечта.

Този замък е олицетворение на един човешки стремеж към доизграждане на житейска мечта.Да, точно така-доизграждане, а не докосване.Защото самият факт, че е започнат и бавно, но пък неуморно, мечтателят и , довършвайки я камък по камък показва, че той вече се е докоснал до нея и върви стъпка по стъпка към крайната си цел. Колко от нас могат да се похвалят с това?

За повече и по-качествени снимки-тук.
Фактите са от тук и тук.

„Неделна вълшебна разходка с най-неочаквани находки” /1 част/

Днес имах една наистина вълшебна разходка по Южното ни черноморие . Вълшебна не само поради хубавото слънчево време, а и заради находките , на които се натъкнах .Местата , където открих моите „трофеи” са квартал „Василико” в Царево и комплекса „Замъкът” в с.Равадиново.За находките от второто място ще разкажа в част 2.

Първо нека обесня, че всичко това не бе планирано, а ми се „изсипа” на главата съвсем случайно, но пък нали хубавите неща и емоции в живота идват спонтанно и неочаквано?

Моя приятелка, съпруга на капитан далечно плаване, има вменен ангажимент периодично да „раздвижва” семейния автомобил посредством шофиращи приятели на малки разстояния . И така снощи тя ми се обади по телефона,за да ме покани на това „раздвижване” и да дам идея за нова дестинация.

Тук ще си позволя едно мъничко отклонение и пояснение за избора на тази дестинация. На мен, като на една новоизлюпена безработна, но пък отворена за нови предизвикателства и обучение личност, този месец /от 25.11./ми предстои курс по бизнес информатика в Европейски център за развитие и квалификация за Бургаска област,който център е позициониран в Царево в квартал „Василико”. Тези курсове се организират по линия на Бюрото по труда-гр.Бургас. И аз като една „първокласничка” тръпнеща да си види бъдещото школо,на мига дадох посоката .Та ето как се предначерта нашата дестинация....

И така - "дойдох, видях, победих",само без последното все още...Видях ето тези вълшебни морски заливчета,обляни от следобедните лъчи на слънцето:






А при това второто заливче ме впечатли тази чукообразна скала насред залива:


И се доближих ,за да я обхвана в по-едър план:


После, обикаляйки из улиците с новопостроени мини хотелчета със сравнително модерни фасади , се натъкнах на ето този чутовен кич или скромна демонстрация на местен снобизъм:



Който дали заради симетрия или за по-голяма внушителност бе удвоен:



А в един добре оформен двор с белосани и зазимени овошки, насред разораните прави като жици алеи , стърчеше една крехка райска ябълка, досущ като едно самотно врабче,което гордо поднасяше пред очите ни своите златни "рожби"-плодовете си, облени и същевременно отразяващи в себе си последните слънчеви лъчи :



Както се убедихте и сами, дори и по това време на годината, в едно малко крайбрежно градче от селски тип последните есенни лъчи на слънцето могат да ни разкрият едни неподозирани, както вълшебни, така и не чак толкоз вълшебни находки.

В следващата част 2, както и сами ще се уверите утре, находките и чудатостите ще продължат ,за да радват очите и да тласкат въображението в най-различни посоки.

ТИ СИ ТИ



Никога не забравяй,
това, че живееш,
не е твоя собствена идея
и това, че дишаш,
не е твое решение.

Никога не забравяй,
това, че живееш,
е Нечия идея
и това, че дишаш,
Неговия подарък за теб.

Никога не забравяй,
никой не мисли,
и не чувства,
и не действа така,
както ти,
и никой не се усмихва така,
както само ти умееш.

Никога не забравяй,
никой не вижда небето по начина,
по който ти го правиш,
и никой никога не е знаел това,
което ти знаеш.

Никога не забравяй,
никой на света
няма твоето лице
и единствено ти
имаш тези очи.

Никога не забравяй,
ти си богат,
независимо дали
със или без пари,
защото можеш да живееш,
и никой не живее като теб!

Ти си желан,
не си дете на случайността,
нито прищявка на природата.
Независимо дали свириш
музиката на живота си
в минор или в мажор,
Ти си Божие творение,
гениално при това.

автор:Юрген Верт