Музикална коледна картичка

Съвместно с тапетите на Коледна тематика на Lacoste, един потребител от сайта svejo.net, и моя труд се роди тази музикална коледна картичка. Нека тя бъде поздрав за всеки от вас и внесе искрица в предколедното ви настроение! Приятно гледане!

2010г.- Личната ми равносметка за нея

Тази ми публикация няма да е нещо красиво или пък музикално, нещо възвишено и емоционално галещо, каквито са слайдовете ми или стиховете, които подбирам. Няма да бъде и мъдрост или притча. Тя ще бъде една кратка ретроспекция и равносметка за живота ми през изтичащата вече 2010г.



снимката е от тук

Няма да задълбавам с длетото в душата си, а само ще систематизирам за себе си годината на три основни периода:

І-ви период:

Наивистичния и работохоличния /можете да си припомните ето тук/, когато вярвах в успеха на една обречена на смърт фирма, в която работех. Дадох всичко от себе си, особено през месеците февруари и март, а получих жълти стотинки и потупване по рамото, като материален и морален еквивалент. Дори и леко смъмряне, че вдигам много „пара” около разпределението на печалбата. Защото , както е почти навсякъде у нас, където има активно работещи има и пасивно стоящи. Или с други думи-симуланти на работа, но вземащи от общия кюп. И в този, а и в друг смисъл, фирмата ни бе вече обречена на една предизвестена смърт.

ІІ-ри период:

Ликвидацията или решението за нея през месец май на акционерно събрание./ето тук/ Естествен е ходът и решението на крупните акционери. Те предпочетоха да спасят минималните си начални вложения и да извлекат облаги от остатъците и бъдещи заплащания на нашия труд. А хората, специалистите? Ама моля ви се...”какво тук значи някаква си личност?”.

И дойде моментът на очакването. Почти същото , като това на осъдения на смърт...Броиш всеки изтичащ ден, безнадеждно ровиш в обявите за работа в нета или питаш познати и приятели. А навън е лято. Но на теб нито ти е до морето, нито до мисли за релакс или почивка. Единствената мисъл е –а сега накъде и как ще си покриваш сметките, вноските по заемите, а храната? И колкото повече мислиш, толкоз по-бързо те обхваща паниката и те наляга една подтискаща депресия от безсилие.

ІІІ-ти период:
/За него май подробно и в детайли все още не съм писала. Навярно, защото бе болна и трудна за мен тема, но и неизбежна, за да мога да затворя и последната страница или илюзия за 2010г. /

Безработицата, или самата мисъл и усещане за нея, те връхлита едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой номер се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе и да убиеш времето. Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е набъбнала и всеки стиска своите документи , вперил едни блуждаещи очи в същия онзи списък. Прекрачиш ли прага на заветната врата те поема инспекторката, гурото ти за идните месеци, която надлежно описва всичката ти документация, онагледяваща те като работещ до вчера индивид-образование, професия, специализации и допълнителни обучения. Но не те поглежда и като човек...А и защо ли? Конвейрът не чака, той просто си върши работата...да те опише като статистическа единица. А и да те предупреди за санкциите, ако недай си Боже, намериш някаква работа на черно или пък пропуснеш заветната ежемесечна дата за явяване и подпис в Бюрото.

А то Бюрото едно PVC лъскаво, едно облепено с огромни ,почти афиши, съобщения за курсове и преквалификации. Всичките субсидирани с държавни и европейски пари. Реших да си оползотворя времето, като повиша речево ,а и лексикално езиковите си познания по английски език. Обаче , както се оказа, не е за всеки безплатна тази услуга. Работещите, но записали се за такъв езиков курс, за тях той е безплатен и се таксува като подпомагане на специалистите у нас за тяхното езиково усъвършенствуване. Обаче безработният , решил да ползва тази услуга на Бюрото се самофинансира?!? И къде е логиката? Аз ако имам пари да си осигуря това обучение-удоволствие, ще се запиша в по-добър езиков център, нали?

Както и да е, преглътнах и продължих с пръстче да пълзя по своеобразния списък с възможности, цял фототапет. Спрях се на икономическа информатика/или бизнес информатика/. Курс за група от 15 души и протичащ в рамките на 22 учебни дни. Попитах къде да подам заявление и подадох. Приеха ми го даже. И заживях с мисълта,че ще бъда пак „ученичка”.

Сега е моментът да уточня, че въпросните курсове на областен град , като Бургас се провеждат в гр.Царево/?!?/ в специално построена за целта лъскава и помпозна хотелоподобна сграда с доста добро ситуиране до ...морето. Видях я с очите си на една разходка,за която писах ето тук.
Значи поемат ти отоплението , нощувката, обучението, двукратно пътните до Бургас и обратно до Царево, както и режийни за храна на ден по 4 лв. Ако бе в Бургас въпросния център , май разходите за Бюрото биха били значително по-малко...

Единственото „логично” обеснение на този факт би звучало така: „Имали пари, дали ги!” . Но част от тези пари са и нашите-от данъци и такси, плащани в работещия ни период,нали? И биха послужили за обучението на поне още десет или двадесет безработни с блуждаещи очи и свити сърца от неизвестността.

Както и да е...курс не се проведе, защото в края на годината субсидиите свършили. Защо ли?

Обаче иде новата 2011 година. Както казва народът ни : „Нова година, нов късмет!”.

Ръката на съдбата /японска притча/



Храбрият японски воин Нобунага решил веднъж да атакува враг, който десетократно превъзхождал неговите войски. Той знаел, че ще победи врага си, но неговите войници не били така уверени.

По пътя към бойното поле Нобунага се спрял пред един шинто храм и казал:
-Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне тура - ще победим, а ако се падне ези - ще ни победят.

Нобунага влязъл в храма и започнал безмълвно да се моли. После, излизайки от храма, подхвърлил монетата. Паднало се тура. Войските му се хвърлили сремглаво в боя и сразили враговете си.

-Нищо не се променя,когато действува ръката на съдбата! - казал личния адютант на Нобунага след сражението.

-Вярно е, не се променя! - казал му Нобунага, посочвайки му фалшива монета с две еднакви лица с тура.


изочник
превод: Savlena

Усмивката

Поводът за този постинг бе провокиран от подробните коментарии между мен и една непозната Анонимна дама в един мой предходен постинг, посветен на Петя Дубарова. Коментарии за приятелството, за цената и отношението ни към живота, дори и в най-тежките мигове. Мигове, в които една топла човешка дума и сърдечна, искрена усмивка биха ни заредили много повече, от който и да е психосеанс.


снимката е от тук

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

Идват семейни празници, в които ако не можем друго, можем поне да даряваме повече искрени и зареждащи усмивки.

превод от неизвестен английски автор

източник

Морски вицове

Едва сега сядам, за да публикувам постинга си , посветен на Свети Николай Чудотворец - покровител на моряците, пътешествениците и банкерите. Този ден е и празник на моя Бургас.

Празничното настроение ме обхавана още от сутринта, минавайки през украсения център на града. Хората, с които се разминавах, макар леко забързани и угрижени, също се усмихваха. Най-усмихнати бяха продавачите от рибните магазини, защото днес им е "реколтата". Аз също ги уважих, както и Свети Николай и приготвих паниран хек.

И за да не секва усмивката, реших да отбележа днешния Никулден с една малка подборка от моряшки вицове.




Из дневника на госпожица, направила круиз по Средиземно море:
Понеделник. Днес обядвах на една маса с капитана.
Вторник. Цяла сутрин прекарах на капитанския мостик.
Сряда. Днес капитанът ми направи неприлично предложение.
Четвъртък. Капитанът заплашва, че ще потопи кораба, ако не приема предложението му. Петък. Щастлива съм... Днес спасих 400 човешки живота!
****
Кораб се движи в гъста мъгла. Внезапно се виждат светлини. Капитанът крещи в мегафона: - Дръпнете се от курса, кретени! Ние сме самолетоносач "Саратога" с водоизместимост тридесет хиляди тона!
Отговор от мъглата: - По-добре завийте вие, ние сме фарът!
****
Моряк пита капитана:
- Виждам, капитане, че имате лошо настроение. Какво се е случило?
- Спечелих първа награда в една тв игра.
- Това е много хубаво!
- За всеки различно! Втора и трета награда са парични, а първа е туристическа разходка на нашия параход!
****
Разговор между рибари:
- Пак ли нищо не изкара от твоите мрежи?
- Абе, за изкарване - изкарах, обаче кой ще тръгне да яде водолаз!
****
Журналист взима интервю от морски вълк: - Коя е най-страшната буря, която сте преживели?
След кратък размисъл капитанът отвърнал: - Хм. Мисля, че това се случи, когато един ден се изплюх на пода в кухнята, който жена ми тъкмо бе измила.
****
След корабокрушение се спасили четирима - пияница, студент, невярна жена и верен съпруг.
Защото:
- На пияницата морето му е винаги до коленете.
- Студентът винаги ще изплува - даже и на сесия.
- Невярната жена ще намери изход от всяко положение.
- Верният съпруг е глупав като коркова тапа.
****
- Знаеш ли, че уволниха нашия капитан? Беше далтонист.
- И само затова го уволниха?
- Бяха принудени, вместо за Черно, той отплава за Червено море.
****
Капитанът попитал:
- Щурман, къде сме?
- Момент да проверя... Според картата сме в Сахара.
- Каква Сахара бе, ние сме в подводница?
- Абе и на мен нещо не ми се връзва...
****
В бар седели млад моряк и стар пират.
Пиратът бил без крак, око и вместо ръка имал кука. Морякът попитал:
- Защо нямаш крак, ръка и око?
Пиратът отвърнал:
- Кракът изгубих в битка с английска фрегата в Индийския океан. Ръката изгубих в битка с френска корвета. А окото... изсра ми се една чайка на челото.
-Ъъъ???
- Ами беше ми първият ден с куката...

Честит празник на именниците, на пътешествениците и банкерите,на бургазлиите, както и на всички, които го тачат и празнуват !

Раковини, корали, камъчета и черупки от морета и океани

Това е най-новият ми слайд с пъстри и разнообразни по форма и произход раковини, корали, камъчета и черупки от дъното на морета и океани.Пъстри и разнообразни,седефено прозрачни и крехки,някои от тях с доста чудати форми и произход,но те са още едно доказателство, че майката Природа е най-великият творец.