Неизпратено писмо или неизказано обеснение в любов....

Или пък несподелени чувства и емоции?

Над тази мисъл ме навежда винаги това стихотворение на Николай Христозов, когато получа знак с думи или жест ,че съм значима за някого на този свят:

Заклинание

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Защо се сетих за това стихотворение ли?Ами логично е /поне за мен/...след доста време -почти две години го чух от човека,от когото преди година чуто и усетено, би ме взривило и накарало да потреперя от щастие и страст. Сега пак би ме разтърсило това признание, но вече съм малко ....как да го кажа по-лицеприятно?По-улегнала и изчакваща...не думи ,а реални действия.Това в емоционален план...:)

А в професионален-ами все същото натоварване и невъзможност за релакс и одухотвореност. Освен клиповете с хубава музика и фотоси...с дъх на море и лято, с вкус на водорасли и лятна романтика. Като този клип например:

Иде ли?!?

Иде ли краят на моето виртуално отшелничество?Иде ли и пусковия срок на обекта ни?
Да се надяваме, че ще е скоро...Да се надяваме също, че няма да има и сериозни последствия тази стресова и нажежена ситуация върху екипа ми и на мен самата .

Обаче остана ли за миг свободна или с музикално средство покрай себе си,слушам музика-от компа,от радиото в колата...даже и от телефона си.Ето днес попаднах на едно дискотечно парче от лятото на 2009г.и ви го предлагам за развлечение и релакс.Да,макар и все по-рядко,но аз все още ходя по клубове и дискотеки, когато имам настроение и хубава компания.:)



Впрочем,мине ли офанзивата и инсталацията заработи нормално и в режим, ще отидем на заведение да полеем събитието и ще си потанцувам на воля с колегите.

Обичам своята работа и професия



Да,обичам я и влагам цялата си душа и способности, защото проектирането е творчество и вид изкуство от метал,в моя случай.Сега условията са други-интерес финансов и икономически,срокове и рентабилност и др. показатели.Но има и един друг фактор-човешкия.Мотивация с финансов механизъм и морален.За сега при нас е моралния широко застъпен, но не е достатъчен.А рисковете са много...Но за това нека някой друг ден да размишлявам над него.
Сега ще ви предложа клипа и песента ,които слушах и гледах тази вечер.Нов е,на Искрен Пецов-"Ескалатор".Някои го оприличават като имитация на Pitbul, но на мен ми харесва-мелодична песен и стилно издържан клип.Впрочем вижте го: