Или пък несподелени чувства и емоции?
Над тази мисъл ме навежда винаги това стихотворение на Николай Христозов, когато получа знак с думи или жест ,че съм значима за някого на този свят:
Заклинание
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Защо се сетих за това стихотворение ли?Ами логично е /поне за мен/...след доста време -почти две години го чух от човека,от когото преди година чуто и усетено, би ме взривило и накарало да потреперя от щастие и страст. Сега пак би ме разтърсило това признание, но вече съм малко ....как да го кажа по-лицеприятно?По-улегнала и изчакваща...не думи ,а реални действия.Това в емоционален план...:)
А в професионален-ами все същото натоварване и невъзможност за релакс и одухотвореност. Освен клиповете с хубава музика и фотоси...с дъх на море и лято, с вкус на водорасли и лятна романтика. Като този клип например:
Над тази мисъл ме навежда винаги това стихотворение на Николай Христозов, когато получа знак с думи или жест ,че съм значима за някого на този свят:
Заклинание
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Защо се сетих за това стихотворение ли?Ами логично е /поне за мен/...след доста време -почти две години го чух от човека,от когото преди година чуто и усетено, би ме взривило и накарало да потреперя от щастие и страст. Сега пак би ме разтърсило това признание, но вече съм малко ....как да го кажа по-лицеприятно?По-улегнала и изчакваща...не думи ,а реални действия.Това в емоционален план...:)
А в професионален-ами все същото натоварване и невъзможност за релакс и одухотвореност. Освен клиповете с хубава музика и фотоси...с дъх на море и лято, с вкус на водорасли и лятна романтика. Като този клип например: