СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА!


СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА,

СУРВА, СУРВА ДО АМИНА.

НОВАТА ДА ВИ ДАРИ

МАЛКО ПОВЕЧЕ С ПАРИ!

С ПЕСНИ КЪЩА ДА Е ПЪЛНА,

РАКЛИТЕ СЪС ТЕЖКА ВЪЛНА,

А ГРАДИНИТЕ СЪС ПЛОД,

С РАДОСТ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ,

С РУЙНО ВИНО, С МЕДОВИНА -

ДРЕБНА ЧЕЛЯД ДА Е ЖИВА,

ДА УЗРЕЕ КЛАС НА НИВА,

КОЛКО ПЯСЪК И ЗВЕЗДИ,

ЗЪРНО ТОЛКОЗ ДА ПЛОДИ,

ТА ЗА ВСИЧКИ ХЛЯБ ДА ИМА,

ЩОМ НАСТЪПИ ЛОША ЗИМА,

А ЗА МЕНЕ ПО ПАРИЦА,

ЗА БОНБОНИ И ХАЛВИЦА...

СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА,

СУРВА, СУРВА ДО АМИНА!


ТЕКСТ ЙОРДАН СТУБЕЛ

СНИМКА ИНТЕРНЕТ

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ на 2010 !!!

Нека е мирна и сговорна, плодовита и спорна, щастлива и успешна година за всички ни!

ИСТИНАТА за един топюзер от Стената на СРАМА в „Свежо” и още нещо...


Тази публикация трябваше да бъде първоначално само един коментар към една друга публикация от Свежо:” Грозната истина за Грег и неговите последователи „.
Но тъй като съм пряко замесена и мога да чета,наблюдавам,мисля и изразя тези си мисли и разсъждения ,както вербално така и писмовно,реших да отговоря не с копипейст скалъпени аргументи,а ето с тази статия-разсъждение:


Първо искам да кажа Добро утро на Човеците,взели отношение и засегнати пряко или коствено в тази тема.Останалите,приматите те не биха ме разбрали,нито отговорили човешки,а само тъй както могат-нечленоразделно в реала или емотиконно във виртуала.Но те не са виновни за тази си бездарност и слабост...Каквато Е и тази „истинноправедна” публикация,съшита с бели конци.Какъвто е и профила Евдокия и блога и с една първа и единствена публикация....ако това съшиване на фрази и постове,взети извън контекста на разговорите,може да се нарече публикация.Защото за мен термините „статия” и „публикация” имат диаметрално различно значение от това "даровито творение”.Да не говорим,че всеки начинаещ блогър би постнал първата си публикация в собствения си блог с цел да ни се представи и да каже идеята ,с която създава този си блог.А тук идея няма.Няма и лични данни за блогуващия .Иначе казано-отсъствие на присъствие или злобно,анонимно безличие.
Истината,както казват древните, е като монетата и има винаги две страни.Обаче в този случай,тъй като са замесени много хора/и моя милост тоже/ и гледни точки,тя е многолика.Но НЕ толкова, колкото е многоНиков един Иднидивид,представящ се от женски пол и с хиляди знайни и незнайни никове и профили в Свежо,то.А това проявление на личността в медицината си има и съответната диагноза.В живота ,сиреч реала,аз го наричам лицемерие и липса на каквото и да е присъствие на съвест,морал и човещина,нещо повече отсъствие на всякакво мозъчно-умствено присъствие.Този Индивид няма свой собствен личен живот и съответно няма лични поводи за емоции.Ето защо се нуждае от различни роли и никове.А и когато го баннат те са удобно скривалище и резервен вход за Свежото.А и пет-десет плюса и коментара,направени през тях под публикацийката няма да са излишни,нали?Хората,които имат нормален човешки живот , влизат в Свежо за да прочетат нещо ново,креативно,забавно и интересно,влизат за по два-три часа или дори за минути време,гласуват или не,коментират или не,и се връщат обратно в реала при своите проблеми и хубави моменти.Обаче този същия Индивид няма свой личен и стойностен живот,носещ му „храна за душата” и си набавя такава с интриги,клюки,нападки,компромати и чатове-безспирни,безмислени ,лишени от всяка пряка или не пряка връзка със съдържанието на публикацията ,под която се водят.Този наглед уж безобиден чат цели да привлече още „приятелчета” с петопръстови отпечатъци и ухилени емотиконови коментари и така да се „засвежи” поредната глупава и лишена от съдържание статия на въпросния Индивид.Той не се задоволява с малко и по скайпа праща линкове на целия си списък с абонати към тази публикация.И воала-статията е Свежа.И радостта пърха в неговото съзнание,влязло в кожата на поредния си ник и Индивида си казва:”Боже,каква радост!Дали да не си сипя поредната чашка,вино или бира,на кой му пука?!?Заслужава си пира!”
Радост от победата...пирово-свежа победа...Но драги ми Индивиде,живеещ в Свежо,то или потопил се и предал се изцяло в Матрицата,нима това е смисъла на живота ти?Това ли са твоите приятели и роднини,твоето семейство?Това ли са хубавите и стойностни моменти и емоции от жалкия ти живот,за които си струва всеки един дъх и пулс на сърцето ти и за които те биха секнали дори за миг?

Седем пъти


Седем пъти презирах душата си:

Първият път,когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.

Вторият път,когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.

Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното,
и тя избра лесното.

Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза,
че и другите постъпват по същия начин..

Петият път, когато тя,претърпявайки поради своята слабост,
представи търпението си за сила.

Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице,
без да познае,че това е една от нейните маски.

И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен
и си въобразяваше, че това е добродетел.


Джубран Халил Джубран

Поручика и Коледа

Една песен,един стих,една молитва...в изпълнение на Васо Гуров.Думите тук са излишни,нека помълчим и се насладим на тази песен:



Боже,дай на всички власт още да обичаме!

Рождество е...


Ето,че то настъпи...Тихата и свята нощ преля своята святост и тишина в Коледно утро-утрото на Рождеството Божие,утрото на семейната цялост и устои.Това утро сбира всички ни край елхата,за да отворим подаръците си с нетърпение,да се прегърнем с обич и доброта.Така е в реала или поне така трябва да бъде.А виртуала?Ето как започва утрото на едно виртуално "свежо" Рождество. Направила съм си дозата кафе и отварям акаунта си в Свежо,то и....с тъга и потрес установявам ,че навръх най-светлите часове,когато хората по света са стаили дъх и глъчка в очакване на 12-ия час и Неговото Рождество,там хора с претенции за интелект и култура,хора до вчера наричащи се приятели,са си разменяли обиди и са се заливали със злобни нападки и хули.Тогава,когато цял свят празнува Неговото Рождество,да се подиграеш и прокълнеш някого за бездетие,да се присмееш над нечие съкровено желание и болка...ето,това не мога да разбера и проумея.Що за човек си,ако дръзваш да се присмееш и подиграеш с най-съкровеното човешко желание-да създадеш и отгледаш с любов дете?Защото всички сме хора и не сме застраховани ,че същото няма да ни сполети-ако не на нас,на децата ни и тогава още повече ще ни заболи.Защото хвърления камък или проклятие,утроено ни се връща и засипва,че и помита в калта.Нямам какво повече да кажа освен ,че съм потресена и имам усещането за едно "ограбено и омърсено" Рождество!Замислете се,преди да п/р/оствате "мръсното си бельо" в един сайт-социална мрежа,ако сте човеци ,а не примати,валящи се в собствените си изпражнения!

А сега се обръщам към човеците във виртуала -ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
Нека в тези светли дни лъч божествен нас и близките ни озари!Нека богата е душата,за да си раздава тя благата!Нека мислите ни да са чисти,да заразяват и повеждат другиму към бъднини лъчисти!Нека мир,обич и доброта завладеят цялата Земя!

Моята молитва


Подир броени часове всеки от нас заедно с най-близките си и обичани хора,ще наобиколиме трапезата ,отрупана или не, с 3,5,7,9 постни гозби и плодове.Не ще липсва и питката или Бъдника,както и баницата с паричка и късмети,навярно ще има и чаша червено вино.Преди да пристъпим към тях обаче,редно е да се помолим за здраве,за късмет,за щастие и дълголетие,както за нас самите ,така и за ближните ни.И още нещо-да бъдем по-добри и по-устойчиви към изкушенията телесни.Та ето я и молитвата ми към Бог:

ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА!


ДА СЕ СВЕТИ ТВОЕТО ИМЕ;


ДА ДОЙДЕ ТВОЕТО ЦАРСТВО;


ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ,


КАКТО НА НЕБЕТО, ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА;


НАСЪЩНИЯ НИ ХЛЯБ ДАЙ НИ ДНЕС;


И ПРОСТИ НАМ ДЪЛГОВЕТЕ НИ,


КАКТО И НИЕ ПРОЩАВАМЕ НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ;


И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ,


НО НИ ИЗБАВИ ОТ ЛУКАВИЯ!

АМИН!

ВЕСЕЛИ И СВЯТИ ПРАЗНИЦИ!

Равносметката


Край!Точка!И последната папка с проекти от трудовата ми 2009година е подредена,подпечатана,подписана и експедирана.Вече мога с чиста съвест да си отдъхна и посърфирам в нета през работно време,поне през оставащите 2 часа.Последните за тази година/в работно време де:)))/.Вече мога и да си събера мислите ,да подредя на лист хартия "постното" си меню за постната ми трапеза за утре-Бъдни вечер и в други ден-Коледа.Защото независимо от добрата професионална работа и успехи,финансовите еквиваленти са нищожни,да не кажа и близки до нулата.Нулата по Целзий.Добре,че поне не е по Фаренхайт/-273/,защото още по-горчив ще е залъкът и вкусът му.А за някои фирми баланса им гравитира около нея.Ние поне взехме голям процент от полагащата ни се редовна декемврийска заплата,сиреч 12-та.Не,не е цялата,но за сметките и поне 3 или 5 постни гозби ,както е в поверието и традицията стигат.За 7 или 9 не стигат.Това е положението-"пари нема действайте!".Измислиха и нов икономически термин-"междуфирмена задлъжнялост".Ние имаме да вземаме хонорари,други пък имат да ни дават хонорари.Тези пък други имат да вземат заплащания на строително-монтажни дейности и материали от завършени обекти...Верижна реакция.Ситуацията ми напомня репликата от филма "Куче в чекмедже":"Тате ще ми купи колело,ама друг път...".
И все пак има у колегите една усмивка, макар и с ъгълчето на устните и леко кривичка,но я има.Има го и задоволството за добре свършена работа от вече материализираните резултати от нашия труд през годината.Има я и надеждата за по-добра и по-успешна идна година.И дано тя-надеждата никога не умира.

Коледна приказка


Оставаха още няколко дни до Коледа в Сан Франциско и предпразничното пазаруване из центъра на града започваше да ми идва до гуша. Спомням си тълпите хора на малките бетонни островчета в средата на улицата, където чакаха тромавите автобуси и трамваи. Повечето от нас бяха натоварени с пакети и имах чувството, че мнозина вече се питат дали всичките тези безкрайни роднини и приятели наистина заслужават толкова много подаръци. Това не беше Коледното усещане, с което бях отраснала.
Когато най-сетне се озовах буквално изрината като с лопата на стъпалото на претъпкания трамвай, мисълта, че ще трябва да стоя там, притисната като сардела по целия път до вкъщи, ми дойде в повече, отколкото можех да понеса. Какво не бих дала да седна! Сигурно съм била окончателно замаяна от изтощение, защото хората постепенно намаляха, без аз да забележа кога е станало възможно да се диша. И тогава с ъгълчето на окото си зърнах нещо. Едно дребно, тъмнокожо момченце - надали е било на пове от пет-шест годинки - което дърпаше една жена за ръкава и питаше: „Искате ли да седнете?" И я заведе кото свободно място. След това тръгна да търси друг уморен пътник. Веднага щом се появеше някое свободно място, то тръгваше бързо из тълпата в търсене на друга натоварена жена, на която страшно й се иска да седне.
Когато накрая задърпа и мен за ръкава, бях като заслепена от прекрасните очи на това малко момче. То ме хвана за ръката и рече:
- Елате с мен.
Имах усещането, че цял живот няма да забравя тази усмивка. Докато бях заета да оставям торбите си на пода, малкият пратеник на любовта незабавно се обърна и тръгна да търси следващия си обект.
Хората в трамвая, както обикновено, старателно избягваха очите на другите, но ето че сега започнаха да се споглеждат и да си разменят плахи усмивки. Един делови мъж предложи част от вестника си на непознатия човек до него; трима души се наведоха да вдигнат един пакет, който падна на пода, хората започнаха да говорят помежду си. Това малко момченце осезателно беше променило нещо - всички се отпуснахме, почувствахме се стоплени и с радост чакахме крайните спирки по маршрута си.
Не забелязах кога детето е слязло. В един момент просто погледнах и него го нямаше. Когато трамваят спря на моята спирка, аз сякаш летях, докато слизах, пожелах на ватмана весели празници, искрящите коледни светлини по улицата сякаш светеха по един нов, незабелязан досега начин, А може би ги виждах по оня стар забравен вече начин, както се чувствах, когато самата аз бях на пет-шест години.
-Значи това е смисълът на „И малко дете ще ги поведе..."

Бевърли М. Бартлет

Заслужен отдих


Да си жена и да работиш е трудно, но да работиш и да гледаш деца е още по-трудно.
Има една история за майка на три буйни момченца, която един летен ден след вечеря си играела с тях на „полицаи и разбойници" в задния двор.
Едно от децата „гръмнало" майка си и извикало:
- Бам, убих те.
Тя се проснала на земята и понеже не се надигнала веднага, един съсед изтичал да види дали не се е наранила при падането.
Когато съседът се навел над нея, преуморената майка отворила едно око и рекла:
- Шт, тихо. Не ме издавай. Това е единственият ми шанс да си почина.

Из „Най-хубавото накратко"

Бялата и червената роза


За страст ни нашепва червената роза,

а бялата роза излъчва любов,

ястреб жесток е червената роза,

а бялата роза е гълъбов зов.

Джон Бойл О'Райли(1844-1890)

Безименно


Животът наш нелек е-
досущ Архимедова спирала,
наниз жалък от пирови победи,
към Ада стъпалата и подходи.
Падения,успехи и възходи,
човешки скърби,радости,
солени сълзи през усмивки,
тягостни стенания или забивки...
и туй през цял един живот.
Дали сме печеливши или губещи-
ний всичките сме раними
кървящо-страдащи души от обич,
за тъга и жалост неизцелими.
Ала един богатството си
жалко в златото ще мери,
друг пък в очите на приятеля
си верен ще го усети и намери...
Трети пък егото си неутолимо
ще заложи в бъдеще незримо.
Обаче теглим ли чертата
установяваме едно решение
най-вярното е то-
пръста на съдбата:
ний хора сме от плът
и кръв и грехопадение,
но по-важно е нашето
лично усещане и измерение!

12.2009г.
Савлена

Осем години ....или в памет на децата от "Индиго"

Днес 7 деца можеха да са живи и да са вече студенти може би,ако:
-някой някъде си бе свършил работата ,както трябва по осигуряване на обезопасен вход и подстъп към дискотеката;
-ако родителите им ги бяха проконтролирали къде са,с кого са и къде отиват;
-ако други родители бяха научили своите деца да не се блъскат като овце,а като нормални европейски деца ,да влязат спокойно през заветните порти на дискотеката;
И оше доста "ако" могат се изтъкнат и навярно се посочват/по делото/ като странични и нелепи фактори-обстоятелства.Фактите обаче са следните-няма ги сред нас Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска.Няма и реални виновни,няма и адекватни наказания...Има само незасъхващи сълзи в очите на седемте майки и бащи,и още толкова поне близки роднини на децата...
Жалкото е,че днес много малко медии отбелязаха тази черна годишнина.Жалко е също,че и малцина си спомниха за тази трагедия.Но най-жалкото е,че не сме застраховани или сигурни,че това няма да се повтори някъде ,някога в нашата мила и объркана родина.
Бих искала с този клип-мелодия-"Лунната соната" на Бетховен,да почета паметта на тези деца ,загинали нелепо и безмислено в новолунието на своя крехък живот.

Коледен спомен


Спомените често ни връхлитат, рязко и спонтанно.Дума,жест или предмет асоциативно ни връщат назад във времето и като с магическа пръчица ни телепортират там на онова място и време,и емоциите напират в нас.Те за жалост често са носталгични и тъжни,но пък са си наши-преживени и споделени с приятели и близки.Удивително нещо е човешката памет.Помним дати,факти,събития,изравяме всички детайли до подробност, дори и аромати...Ето и аз днес се понесох на крилата на спомените,прочитайки статията на MadWizard.

Беше декември 1983г. и тогава бях студентка във Варна в сегашния ТУ,а тогава ВМЕИ.Тогава общинската управа бе организирала един Коледен базар в морската градина в алеята пред Казиното.Сега му казват Коледария,а тогава си бе просто базар.Имаше какви ли не стоки и сергии.Като се започне със залежалата стока от тогавашните Корекоми,преминем през задължителните щандове за екзотични плодове,текстил и парфюмерия, и завършим с павилионите шатри с греяно вино,дъхав пелин и чироз, печен на скара.Ден или два преди да потеглим всеки за своя роден край,ние състудентите и приятели си нарекохме един петък, след часовете и заветните подписи преди сесия,да посетим тази своеобразна палитра с коледно настроение и врява.Уговорихме се всеки да направи своите покупки-подаръчета за близките и след час време да поседнем на чаша пелин и чироз –ей така преди раздяла.
Аз естествено похабих времето си първо да разгледам всеки павилион и после да пазарувам корекомски лакомства за племеничката ми Надя/на 2г./,бутилка хубаво вино за мама и тате и нещо като сувенир за батковото семейство.Няма да споделям сега как с изтръпващи пръсти от студа и от главоломно стопяващите ми се финансии,подавах банкнота и получавах насреща си поредната ценна покупка.Внезапно дочух детски плач и хлипане от храстите /в морската градина все пак бе тържището/.Озърнах се и видях един малчуган на възраст около 4-5г.Изгубил се и плачеше за мама...Опитах се да изтрия нослето и сълзичките му с носна кърпичка,но той продължаваше да блика и като че ли сега вече забелязан ,децибелите се вдигнаха леко.Хванах го за ръчица и започнах да го разпитвам поне за адреса си.Тогава нямаше така зачестилите обири по домовете и почти всяко дете на неговата възраст декламираше точния си адрес.Но той малчото, като че ли не го знаеше или бе забравил от притеснението и уплахата.
Нямаше мобилни телефони,а в морската градина единственият стационарен телефон бе в ресторант Казиното.Поведох го натам,но той не искаше да помръдне от уютното си скривалище-храста.Тогава взех едно от лакомствата ,купени за племеничката ми-шоколадово джудже ,обелих станиола и му го подадох.Е,тогава вече спряха хълцанията и той послушно тръгна с мен.Последващите минути вече бе притихнал и ми се бе доверил,а аз му говорих успокояващо,как ще се обадим на едни добри чичковци/МВР/,които ще намерят мама.Така и стана-на 10-тата минута колата със синя лампа бе пред Казиното и поеха детето.Обаче то като ревна с нови сили,задърпа якето ми-до там стигаха ръчичките му и не ме пускаше.Е,нямаше как и аз влязох в дежурната кола,гушкайки го в скута си.В дежурната стая майката вече ни очакваше не по-малко разтреперена и уплашена от синчето си.И воала-хепи енд!Обаче,аз изпущах прощалната вечеря на групата си...И с цялото си младежко нехайство и дързост,помолих дежурната кола да ме върне обратно на Коледното тържище.Учудването по лицата на колегите и колежките бе неописуемо и комично,когато колата със синя лампа спря пред тях,а те насядали на пейките с чаша пелин и зяпнали уста,видяха мен да излизам от тази кола,придружена от милиционер.Доста се посмяхме после с тях,коментирайки ситуацията....
Обаче тази случка има и продължение...През лятото в най-тежката и гореща сесия,аз с натопени крака в един леген ,за да се разхлаждам,наобиколена с учебници и справочници,учех за изпит по съпромат,един от най-трудните изпити,когато на вратата на квартирата ми се позвъни.Изцопках от легена и заситних на пети ,за да отворя вратата.На среща ми милиционерът от въпросната случка и една женица зад него,а до тях чувал от ония белите с преплетени синтетични нишки.Оказа се,че майката има бостан с дини на село и ето сега иска да ми благодари за добрината.Адресът и името ми е останал там в милиционерското управление в документите за описаното събитие...След два дена същата тази групичка от състуденти дружно посетиха квартирата ми и „поляхме” с вкусни дини резултатите от изпита.
Не знам за вас,но аз отдавна вече не вярвам в дядо Коледа.Обаче вярвам все още в човешкото състрадание и доброта.Вярвам също,че когато сториш добро някому,то утроено се връща, на теб самия или близките, все някога и по най-неочаквания начин.

Весели,изпълнени с топлина и добрина празници!

RED RED WINE -UB 40

Обичам да слушам и танцувам реге.За мен тази музика ми носи някаква душевна лекота и спиритуалност.Понася ме в един друг свят и измерение.Като ,че ли пред очите ми изникват брега на океана с красиви палми,едно заслепяващо слънце и лек бриз.
Днес софиянци ще могат да се насладят на тази хубава музика ,защото вокалист и основател на една от най-известните британски банди UB 40, Али Кембъл ще дойде за първи концерт у нас на 20 декември (неделя) 2009г.по покана на Болкън Ентъртейнмънт и радио N-Joy.Мястото на събитието е зала 1 на НДК, организатори са Болкън Ентъртейнмънт и радио N-Joy.
А за нас,които не можем да присъстваме на този концерт,нека им се насладим поне мъничко с този им клип и песен:


Коледа и малко размисли


Ето ,че идва и тази Коледа...Навред шуми с музиката ,дето ни залива,дрънка с камбанките си,притиска ни и с проблемите си,гдето ни нападат...
Отдавна не вярвам в чудесата и,отдавна не вярвам в Дядо Коледа и подаръците му-уж щедри и желани...
Преди 2 години си направих сама този подарък-спа-хотел и вечеря за двама.Беше награда от водеща фирма...Поканих приятелка и намерихме в това заведение компания от приятели случайно,абсолютно случайно...Преди година самата тя ,приятелката, ме покани на тази Свята нощ ,да бъда с нея и компания...Пътищата ни се раздалечиха и разминаха.И сега сме чужди,непознати...Уж Коледа е семеен празник?За мен някога бе така-семейно...Но сега го няма и семейството,и духа в мен и около мен.На времето се чудех на колеги и приятели,които споделяха с мен,че ще я прекарат у дома....Как така ще се затворят у дома?А сега и аз май ще съм така.Имам чудесен син на 24 години.Моето семейство е той и моя смисъл за живот.А животът сега го зове и примамва-разбираемо е.А моите истински и верни приятели са семейни и имат своите семейни контакти и връзки.Аз там не се вписвам.И май това е моята перспектива-коледната маса ,една самотна коледна елха...и аз.И един виртуал,един блог ,и сайт...

Има ли празник без шампанско?!?


Хубавите поводи и празници в живота ни по правило и традиция се "поливат" с шампанско.Ето и сега в тези дни ,в подготовката на Коледната и Новогодишна трапеза, се взираме първо в цените и после в етикетите със съдържанието на високите зелени бутилки от дебелостенно стъкло,съхраняващи тази тържествено искряща напитка.Знаем ли обаче всичко за него-ШАМПАНСКОТО?

Цветът на виното
Истинското шампанското никога не е червено. То може да бъде бяло или розово, и все пак розовото шампанско представлява само 1% от производството. Върху етикета на розовото шампанско има надпис rose; като правило то е по-силно, по-добре структурирано, при това и по финес не винаги отстъпва на бялото.

Съдържанието на захар
Според съдържанието на захар шампанското се подразделя на 6 категории, при това върху етикета трябва задължително да има съответния надпис. Това може да бъде:
• Extra Brut, Brut Sauvage, Ultra Brut, Brut Integral, Brut Zero (по-малко от 0,6% или до 6 г/л);
• Brut (по-малко от 1,5% или 15 г/л);
• Extra Dry или Extra Sec (1,2-2% или 12-20 г/л);
• Sec (1,7-3,5% или 17-35 г/л);
• Demi-Sec (3,3-5% или 33-55 г/л)
• Doux, или sweet (над 5% или над 50 г/л).
Впрочем, Doux, т.е. сладкото шампанско днес практически не се произвежда, а demi-sec се произвежда във все по-малки количества. Трябва да се отбележи, че и в Sec доста чувствително се усеща наличието на захар и не трябва да се забравя, че захар обикновено се добавя в последния стадий на технологическия цикъл преди всичко, за да се замаскират недостатъците на виното. Затова познавачите предпочитат Extra-brut и Brut, в които не се добавя захар след вторичната ферментация.
Днес специалистите смятат за най-добри вината от 1982, 1985, 1988, 1989, 1990, 1995 години, и не толкова добри от 1992 и 1993 година. Но дори и в най-неблагоприятни години някои винарски изби успяват да направят великолепно вино.
От френските вина шампанското е може би единственото, което си струва вниманието, дори ако не е посочена годината на производство.

Обемът на бутилката

Шампанското се разлива в бутилки с различен обем, всяка от които си има собствено наименование, доста изненадващо, но в повечето случаи е взаимствано от Библията: от бутилка четвъртинка до "Навуходоносор". Най-предпочитаната от гледна точка на качеството и като съотношение на цена и обем е обикновената бутилка (750 мл) и магнум (1,5 л). На празничната маса добре изглеждат и бутилката от 3 или 6 л.

Тип - Обем
Quarter- 18.75 cl
Half-Bottle- 37.5 cl
Bottle- 75 cl
Magnum- 1.5 l
Jeroboam- 3 l
Rehoboam- 4.5 l
Methuselah- 6 l
Salmanazar- 9 l
Balthazar- 12 l
Nebuchadnezzar- 15 l

КРАТКА СПРАВКА
Jeroboam - първият владетел на северното Израилско царство, 931-910 г.пр.Хр.; Rehoboam - син на Соломон, цар на Юда, 922-908г.пр.Хр.; Methuselah - библейски партриарх; Salmanazar - цар на Асирия, 859-824 г.пр.Хр.; Balthazar - владетел на Вавилон, син на Набонид, убит от персите през 539 г.пр.Хр.; Nebuchadnezzar - цар на Вавилон, 605-562 г.пр.Хр.


Сортовете грозде

Като правило, най-фино шампанско се произвежда от сорта Шардоне, при това в този случай върху етикета се отбелязва Blanc de Blancs (буквално "бяло от бели"). Черните сортове - Пино-Ноар и Пино-Мение - дават по-силно вино; ако шампанското се произвежда от такива сортове грозде, то се нарича Blanc de Noirs ("бяло от черни"). Отсъствието на такъв надпис означава, че при производството на шампанското са били използвани както бели, така и поне един сорт черно грозде.
Най-популярните днес марки френско шампанско са: Bollinger, Charles Heidsieck, Krug, Moet et Chandon, G.H. Mumm, Joseph Perrier, Ruinart, Taittinger, Veuve Cliquot-Ponsardin.

Как се поднася?


Шампанското се поднася с температура 6-8°С. Ако има възможност, се охлажда в специален съд, напълнен с вода и лед. Бутилката може да се отваря на масата или като се държи в ръце, макар че най-удобно е това да се прави в самия съд. Отначало се сваля станиола, след което се развива телената оплетка, така нареченото мюзле и едва тогава трябва да се извади тапата или може да се счупи телта, без да сваля станиола.

Все пак трябва да се спазват някои правила:
1. Не си струва преди отварянето бутилката да се обръща и тръска с цел да се изравни температурата на виното: част от него после може да се окаже върху покривката или върху костюмите.

2. За да не се излее шампанското от бутилката, по-добре е тя да се държи под ъгъл около 45°.

3. Не бива да се обръща бутилката срещу хората или към собствените си очи: тапата излита със скорост 13 м/сек. и може да стане причина за сериозни травми.

4. Тапата се придържа с лявата ръка, а с дясната се върти бутилката.

5. По-добре е, ако бутилката не се отваря със силен гърмеж.


Шампанското се налива в неголеми (около 150 мл) чаши, които могат да бъдат високи и тесни (във Франция ги наричат flute), или ниски и широки (coupe). Първите са за предпочитане, тъй като удължават процеса на отделяне на газа. Чашите се пълнят на два пъти до 3/4 от обема им.
Шампанското е универсално, то допуска най-разнообразни гастрономически съчетания. Може да се пие отделно - Brut е добър и като аперитив, a Demi Sec е по-подходящ да се поднесе с десерта или с други блюда. Смята се за класическо съчетанието на шампанско с хайвер, дивеч, ягоди, праскови, круши. Може да се предложи и с морски деликатеси, риба, птици и бяло месо. Не би следвало да се поднася с шоколад, както се прави понякога.

източник на материалите

Весела Коледа за вас от мен-Савлена!!!

Месец декември е вече презполовен...Ухае на борчета и елхи,отвсякъде ни се усмихват я декоративно джудже-Дядо Коледа,я светеща реклама ни намига или дочуваме песничка на музикална картичка или от озвучаването на поредния магазин,павилион или Коледно тържище.Ех,вярно е ,че е криза.Вярно е ,че няма да има тринадесета заплата или коледен бонус.Ама я не унивайте и си спомнете зимата на 1996-1997г.-Жан Виденовата зима...Нима тогава бяхме по-богати?Спомням си,че сина ми бе тогава десетина-дванадесет годишен и очакваше ,като всяко дете ,своя подарък
под елхата.А пари за елха нямаше.Една финикова палма спретнахме на бързо с няколко гирлянди и стъклени топки за украса.Подаръците пък бяха импровизация-нарисувана ръчно картичка от него за мен,а аз му подарих една детска книжка и колекцията ми от марки,която на неговата възраст бях събирала години наред и с огромно търпение и колекционерска страст.Трапезата ни също бе бедна от към луксозни ястия и екзотични плодове,но пък "богата" от към "бабини" хитринки и вкусотийки като варен ошаф и една купичка с по един брой плодчета като мандарина,банан,портокал,киви.Вечерята бе чушки пълнени с боб,лозови постни сърмички с гъби и ориз,пастет от леща и ръчно приготвени питки със сода бикарбонат.Ех,спомени...Обаче имаше Коледен дух и настроение.Може би защото,тогава изпратихме най-милите и красиви ръчно приготвени картички със сина ми на близките и приятелите ни.Отплеснах се пак.Всъщност тази статия трябваше да бъде моята виртуална картичка от мен с пожелания за всички вас .Ами нека с този клип-картичка да ви честитя наближаващите светли празници,като ви пожелая следното:/сега ще ползвам едно клише,ама какво от туй,като ми харесва и въплъщава всичко в себе си?/

Пожелавам ви през наближаващата 2010 година :
-здравето и силата на скалите
-дълголетието и мъдростта на костенурките
-полетът напорист и висок на орлите
-малко,но верни и истински приятели
-шеметен успех като на звездите
-на поне една банка парите!
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

Писмото на една майка до целия свят


Скъпи хора по целия свят,
Днес синът ми тръгва на училище. Известно време ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него.
До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша.
Но сега нещата ще се променят.
Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания.
За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост.
Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае. Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите.
Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове. Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш.
Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав. Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си.
Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата ... но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав.
Научете го с нежност, хора, но без да го разглезвате, защото само в огъня се закалява чистата стомана.
Молбата ми е голяма, хора, знам, но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце.

Неизвестен автор

Брой до седем...



Седемте смъртни гряха:
-Гняв
-Алчност
-Завист
-Лакомия
-Похот
-Високомерие
-Леност

Седем е едно от най-удивителните числа. Свещено число, число от духовен порядък. Всички народи на света са му отделяли особено внимание.
Според Свещеното писание седем е съвършеното число. То управлява времето и пространството.
В Египет седем е символ на вечния живот, числото на бог Озирис. Според легендите в седмия час на нощта към змията Апопи доплува лодката на Ра, мъртвият минава през седем зали и седем врати, за да попадне в Аменти. Освен това, седем е символ на сътворението (както и в християнството).
В древна Гърция седем е символ на Аполон. Аполон се родил в седмия ден на месеца, неговата лира имала седем струни. В легендите четем за седем Хеспериди, седем кръга на ада, седем врати, седем дъщери на Астарта, седем циклопа, седем деца на Ниоба, седем тръби на флейтата на Пан и т.н.
От времето на елинизма съществува традиция да се изтъкват седем антични произведения на архитектурата и изкуството, които нямат равни на себе си повеличие, размери, красота, скъпоценна украса и неповторимост. От гръцкото hepta theamata tes oikumenes - седем забележителни творения на обитаемия свят идва латинското septem miracula mundi - седем чудеса на света.
Древният Рим - вечният град е разположен на седем хълма: Авентин, Палатин, Капитолий, Квиринал, Виминал, Есквилан, Целий, Ватикан и Яникул.
В Библията - Стария и Новия завет числото седем се споменава 700 (!) пъти.
В ислямската традиция съществуват седем невести и седем земи, седем врати на рая и седем стъпала на ада, седем пророци —- Адам, Ной, Авраам, Моисей, Давид, Иисус, Мохамед. По времето на Хадж в Мекка, поклониците трябвало седем пъти да обиколят свещения камък на Кааба.
Седем дни душата на умрелия прекарва около гроба. На седмия ден новороденото получава своето име.
Древните са познавали седемте планети и всяка от тях е имала своето значение. Седем е най-тайнственото и свръхестествено число. Седем е числото на завършения цикъл. Използвано в магическите ритуали, то изразява овладяването на природните стихии, на видимия и невидим свят, символизира акта на съзиданието, еволюцията, видоизменянето, съзряването.
В езотериката седем е космическо число, съчетаващо божественото 3 и светското 4, символично се тълкува като цикъл, център, ангел, звезда.
Великият шумерски цар Лугуланемунду, управлявал през 2500 г. пр.Хр., построил в своя град Адаба, храм на богинята Нинта. Храмът имал седем порти и седем врати, и когато той бил завършен, го осветили седем пъти, принасяйки в жертва седем бика и седем овце.
В продължение на седем дни Исус Навиев обикалял стените на Ерихон с израилтяните и седем жреци, които носили седем гръмогласни тръби, и след като обиколили града шест пъти, на седмия извикали, стените рухнали, и те унищожили града.
Седем печата, седем чаши на гнева, седем гърма, седем светилника, звяр със седем глави, седем цвята на дъгата, седем ноти, седем великана, седем джуджета, седем дни на седмицата, седем ветрове, седем Стълпа на Мъдростта, зад седем планини, седем пъти преброй, седем пъти премери...
Седем, седем, седем...


Седем неща са мерзост за душата на Господа: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа и оня, който сее раздори между братя.
(Притчи 6:16-19)

източник

Детски писма до Дядо Коледа


Попаднах в един форум на ето този откровен списък,по детски мил и забавен,с поставени съвсем делово писма-желания и въпроси,както и верни разсъждения:

Мили Дядо Коледа,
Аз се казвам Тонислав Йовчев и съм вече първокласник. Сега се уча да чета и пиша и затова тази година ще ти напиша сам писмото си. Мама каза, че не слушам, ама аз знам, че се майтапи и ще ми донесеш подарък. Затова ще ти помогна малко и ще ти кажа какво искам, а ти сам реши какво да ми донесеш. Пожелавам си да ми донесеш конструктор с танкове, робот, самолетоносач и друго нищо за мен. Мама каза, че не иска нищо, само да сме здрави. За тати искам малко винце, само мама да не знае, защото ще се разсърди. Да знаеш, че ще ти оставя вратата отворена да влезеш, защото тати махна комините или пусни джуджетата да влязат през вентилатора.
Тони

Здравей, мили Дядо Коледа!
Не знам дали ще ми изпълниш желанието, но се надявам това да се случи. Най-много аз искам здраве и щастие за мен и моето семейство. И ако може да помогнеш на децата без родители.
С много обич!
Десислава Понева

Две писма до Дядо Коледа от Габи и братчето ми Криси
Мили Дядо Коледа,
аз се казвам Габриела и съм на 9 години. Понеже всички в моето семейство казват, че няма Дядо Коледа, искам да разбера има ли Коледен дух: Ако е така, аз за себе си нищо не искам. Мама все нещо ще ми подари. Искам само едно от теб. Да посетиш преди празника Домът за изоставени деца в Габрово и да ги зарадваш. Ако нямаш костюм, аз имам и ще ти го дам назаем. Разбира се ако ти трябва Снежанка за пред децата ми се обади. Давам ти номерът на мама, защото аз съм на училище и не мога да ти дам моят.
Мили Дядо Коледа,
Казвам се Кристиян и днес ставам на 1 г. и 7 месеца. Искам да ми донесеш татко, който да обича мен и кака ми, да има пари, за да живеем щастливо. Понеже аз съм малък и кака ми ти пише това писмо.
Обичаме те.

Аз се казвам Христина.
За Коледа се надявам да ми донесеш лаптоп. В нашето семейство сме 5 човека и всички искаме да ни донесеш един лаптоп, който ще ползваме заедно.

Скъпи Дядо Коледа,
През изминалата година бях сравнително добър и се надявам да изпълниш желанието ми, а то е да имам много мощен компютър, на който да могат да вървят най-новите игри и да имам много, много пари, поне няколко десетки хиляди евро.

Скъпи Дядо Коледа,
Казвам се Денислав и съм на 6 години. Мама казва, че съм най-послушното дете на света и затова си мисля, че заслужавам да получа от теб цял магазин за играчки, но аз съм скромен и затова искам само пиратски кораб, метални коли и конструктор лего.

Дядо Коледа,
Искам златна рибка.

Хей, Дядо Коледа,
Здравей! Аз съм Теодор. Вярно, аз не слушах през цялата година, но все пак си заслужавам едно Порше с дистанционно управление. Да го чакам ли под елхата? Дано!

Мили Дядо Коледа,
Аз съм Ками – Камелийка и съм на 5 години. Искам да ми донесеш куче – живо, един кон – жив, хубав пуловер, червила в чанта, готварски комплект, голям пъзел в кутия, играчка, флумастери, дискове с нови филмчета.

Казвам се Александър и съм на 5 години.
Тази година мисля, че съм слушал достатъчно, но за догодина ще се постарая още повече. Това зависи и от теб – как ще се представиш с подаръците.

Здравей Дядо Коледа и много поздрави на еленчетата!
Аз тази година искам да съм здраво, защото ми вадиха зъбче. Много боли и не искам повече да боли. И бати искам да е здрав. Иска ми се да имам абонамент за моето списание National Geografic за цялата друга година. На Коледа ще ти оставим кексчета на масата.
Надявам се да знаеш къде живея, защото бати не ми дава да ти напиша.

Мили Дядо Коледа,
Аз много искам да ми подариш за Коледа телефон Самсунг с камера и музика, искам и голяма книга за океаните и моретата, нови зимни ботуши с пухчета, куче робот, което може да лае, говоряща книжка на български език, сглобяема къща на Барби с много стаи и едно коте – играчка със сензори и дистанционно.
Лора

Аз съм малко руско 6-годишно момиченце,
което е за първа Коледа в България и не съм виждала български дядо Коледа, нито получавала подаръци от него. Подарявам ти моята рисунка – елха и очаквам един пеещ дядо Коледа и кутия с бонбони.
Алена
източник

КАКВО КАЗВА ТВОЕТО ЧЕРВИЛО ЗА ХАРАКТЕРА ТИ?




1)Придържа се към първоначалната оригинална форма на върха

• спазва правилата
• добър изпълнител
• не обича да е в центъра на вниманието
• малко стеснителна
• в известна степен резервирана
• за да се хареса, понякога може да боядиса косата си

2)Гладко заоблен връх

• отстъпчива
• спокойна
• миролюбива
• уравновесена
• прилежна
• приятна
• щедра

3)Остър, наклонен връх

• упорита
• жизнерадостна
• ненавижда графици и планове
• подбира приятелите си
• отзивчива
• обича вниманието
• влиза в спорове

4)Остър връх, но обърнат и крив

• съзидателна
• ентусиазирана
• енергична
• приказлива
• обича вниманието
• влюбва се лесно
• услужлива
• има нужда от график, но не се придържа само към един

5)Заострен в една точка връх

• обичлива
• съобразява се със семейството си
• дейна
• понякога склонна да преувеличава
• крайно упорита за дребни неща
• има нужда от хора около себе си

6)Плосък връх

• високонравствена личност
• нуждае се от одобрение
• грижи се за външността си
• може да се разчита на нея
• умерена
• пъргав ум
• обича предизвикателствата

7)Плосък връх, леко вдлъбнат

• прави се на детектив
• лесно се сприятелява
• любознателна
• предприемчива
• обича да се доказва
• сложна натура
• завладяваща

8)Остри ъгли от двете страни

• духовна
• странна
• търси внимание
• тайнствена
• егоцентрична
• преданна
• търси лесния път
• обича живота

Брой вдишвания


Брой вдишвания или моменти,каращи сърцето ни да зачести пулсациите си или поспре за миг...Тези днешни размисли са продиктувани от наниз събития и един коментар на Валентин Михалев към моята предходна статия.Първоначално мислех този уикенд да не пиша,защото това ,което имам да напиша не е лицеприятно и угодно за нечии уши или очи.Визирам нечии страсти,ежби и „борби” в Свежо,то.Публикувам едни мои размисли,записани в тефтерчето преди 5 години във връзка с болестта и последните часове на един скъп за мен човек.Животът е един ,скъпи мои приятели или не,и той трябва да се живее пълноценно и открито,а не задкулисно и боричкайки се за измислени пирови победи.Той трябва да се изживее дори и с видовете маски ,за които писах в стиха ми "Лице".

„И така-изминалата ми седмица премина под мотото –бъди съпричастен и помогни ,с каквото можеш или както можеш.Успоредно с трудовите си ангажименти,имах и един такъв малко по-особен....Да останеш с някой обречен и отписан от лекарите с диагноза рак на панкреаса.Някой,който претърпя 4 операции с единствения лъч надежда и една жена до себе си.Да излъжеш благородно този някой,който умира...Някой ,за когото ти си лъч светъл и надежда, дори и за миг,този миг-днес и сега.Трудно е да лъжеш в такива моменти,защото лъжеш себе си и него-болния.А така ти се иска да си една фея и с вълшебна пръчка да промениш обстоятелствата и отнемеш предсмъртните му болки,които и морфина вече не може.И връщаш лентата назад,изравяш всички хубави моменти и смешни случки в живота си с този човек и успяваш да го разсееш.Вкарваш в лъжливата си идея дори и снимките,запечатали хубавите мигове...До следващия пристъп на предсмъртна агония и болка...И така до заранта и поредната спринцовка с доза надежда.Но тя заранта за него не дойде...Той остана в нощта на съня си с усмивка от живота.”
Доста хора, близки на сърцето ми или по кръв ,изгубих в този живот.Имах и доста ситуации ,в които исках да не съм там на това място и лице в лице с този проблем.Негов,наш ,общ...Нооо...живота е такъв-суров и безмилостен,пълен с наниз от хубави и тежки моменти.Моменти ,които трябва да понесем и да се поучим.И най-важното да не се огънем,да не предадем този,който до последния си дъх ни е вярвал и очаквал.Та за това исках да споделя....Живейте живота си пълноценно и не отдавайте ненужно внимание и емоции на маловажните неща покрай себе си.Живейте сега и тук,но в реала...Виртуалът не е това,от което можем да се поучим или да му позволим да ни нарани.

Шепа изумруди


"Животът не се състои
от крайпътни камъни, а от мигове."-Роуз Кенеди


Когато в един бурен съботен ден преди 16 години двамата с Джеф се оженихме, съвсем не ми мина през ума, че ще дойде време, когато това ще ми изглежда отдавна минало. От този ден нататък живяхме в осем различни града и отгледахме три деца. Преполовили сме вече третото си шише със сос Табаско и наскоро скъсах последния от сватбените ни чаршафи за парцали. За съжаление, повечето от ужасните мебели, които си купихме за първото ни жилище, все още са здрави. Сватбената ми рокля виси най-отзад в гардероба. Ципът и още се закопчава (при условие, че не е на мен). Сменихме четири коли (уви - никоя от тях не беше нова), и безброй много добри и лоши мигове.
Един ден обаче си спомням много ясно. Тогава живеехме в източните щати и моите родители ни бяха дошли на гости. Нямахме пари и бяхме още млади и измъчени родители, затова моите родители любезно предложиха да ни платят сметката за една седмица почивка на морския бряг в щата Ню Джърси. Самолюбието на Джеф беше леко наранено от това предложение, а аз самата бях в ужасно настроение, така че двамата се изпокарахме ужасно глупаво по време на една игра на „Монополи". Той излезе и отиде отсреща на плажа. Два часа по-късно, докато го очаквах на брега, той се появи откъм океана страшно изгорял от слънцето понесъл надуваем дюшек.
- Къде ти е халката? - попитах аз.
Той погледна смаян лявата си ръка. Пръстът му се беше свил от студената вода докато е плавал с дюшека, халката се бе изхлузила и потънала някъде сред актиниите. Разплаках се.
- Свали си халката и я хвърли и ти в морето - помоли ме той.
- Защо по дяволите да изхвърлям златна халка, след като нямаме достатъчно пари да си купим бензин, за да се приберем? - изхленчих аз.
- Защото така и двете ни халки ще бъдат заедно в морето.
Практичността удържа победа над сантименталността и до ден днешен аз си нося халката. Този спомен обаче ми е помогнал да преживея много моменти, когато не ми е било до романтика.
Когато наближи годишнината от сватбата ни, винаги се сещам за онзи ден на брега на морето. Сещам се и за думите, които покойният Чарли Макартър казал на Хелън Хейс, когато я срещнал на едно събиране.
Дал й една шепа фъстъци и рекъл:
- Иска ми се това да бяха изумруди.
След много години брачен живот, когато Макартър бил вече в края на дните си, той й дал една шепа изумруди и рекъл:
- Иска ми се да бяха фъстъци.
- На мен също.

Ребека Крисчьн

Брачен съвет от 1886 година


Попаднах на ето тези древни съвети,които искам да споделя с вас:

Нека любовта ви бъде по-силна от омразата или гнева.
Научете се на мъдростта на компромиса, защото е по-добре да се превиеш малко отколкото да се пречупиш.
Вярвай на най-доброто, а не на най-лошото.
Хората имат свойството да се проявяват като добри или като лоши в зависимост от мнението ти за тях.
Помнете, че истинското приятелство е основата на всяка трайна връзка. Човекът, за когото решите да се ожените, заслужава учтивостта и любезността, с която се отнасяте към приятелите си.
Предайте този съвет и на децата си и на децата на децата си: колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите.
Джейн Уелс (1886 г.)

Не мисля,че годините са изхабили или омаловажили тяхната правота и сила.Те важат днес и сега.

ПЕТ ПРОСТИ ПРАВИЛА, ЗА ДА СИ ЩАСТЛИВ



*Въздържай сърцето си от ненавист, прощавай.

*Освободи разума си от тревоги - повечето от тях не се сбъдват.

*Живей просто и цени това, което имаш.

*Давай повече.

*Очаквай по-малко.



Никой не може да се върне в миналото и да промени своя старт . Но всеки може да стартира сега и да промени своя финиш.
Бог не е обещавал дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд. Но Той е обещал сила за всеки ден, утешение за сълзите, светлина за пътя.
Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини. Напредвай.
Ако си потиснат от това, че не си получил желаното, съвземи се и бъди щастлив, защото Бог иска да ти даде нещо по-хубаво.
Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.
Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или да не плачеш толкова горчиво.
Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш.
Мярка за любовта е безграничната любов.
В живота се среща редкият шанс, когато човекът, когото ти обичаш, те обича в отговор. Щом ти се предостави този шанс, не го изпускай. По-добре да загубиш своята гордост заради любимия човек, отколкото да загубиш любимия човек заради гордостта си.
Ние губим толкова много време да търсим точния обект на нашата любов или да търсим вината в този, когото вече не обичаме, докато би си струвало да използваме това време за усъвършенстване на любовта, която даваме.
Не изоставяй старите приятели, никога няма да намериш някого, който да ги замени. Дружбата е като виното - колкото е е по-стара, толкова е по-добра.

Баба ми каза:


- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.
*****
Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.
*****
Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."
*****
- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.
*****
- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.
*****
- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.
*****
- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.
*****
- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.
*****
- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

Любовните клишета


В живота по принцип, без да се замисляме и без да искаме, влизаме в матрицата на ежедневните думи и за жалост, дори когато сме влюбени трудно излизаме от нея.
Ето и списъка с най-големите клишета, от които е добре да избягаме поне веднъж ... особено мъжете, които са влюбени и които ... трудно намират правилните думи.
Как да тълкуваме всички тези клишета – най-малкото, да не им вярваме на 100%!

1. Без теб животът ми няма смисъл! – едва ли е готов да се самоубие заради вас, ако го изоставите.

2. Не съм срещал такава умна жена като теб, ти си различна! – има комплекси и се ласкае, че е намерил някой, който по принцип не заслужава.

3. Постоянно мисля за теб! – превеждайте си го – постоянно мисля за секс и нали си ми най-близко...

4. Ти си първата, която обичам истински! – смята, че е време да започне отново на чисто.

5. Искам да прекарам живота си с теб! – значи вече се чувства стар.

6. Винаги и за всичко можеш да разчиташ на мен! – смята, че сте силна жена и затова и той иска да изглежда силен във вашите очи.

7. Никога няма да те изоставя! – представя се за загрижен, но дали е чувал максимата – никога не казвай никога.

8. Единствено с теб разбрах какво е да има чувства в секса. – смята да се отказва от спорта в леглото и да заложи на сигурното.

9. Влюбих се в теб от пръв поглед! – иска да го смятате за романтичен, но се изнервя и опитва трикове да ви вкара по-бързо в леглото си.

10. Ще се разведа заради теб! – бракът му е пълен провал и си търси оправдание, но вие не сте виновна за това и не му се поддавайте, в около 90% от случаите няма да го направи.

Кукувица кука


„Кукувица кука
на зелена бука,
кука и нарича
кой какво обича:

На момите — цвете
и китка в ръцете.
На момци щастливи —
булки работливи.
На булки честити —
деца на гърдите.
На стопани — здраве
и ръце корави.
На старците — внуци
по цели билюци! „

Елин Пелин


Според уикипедията и тълковните речници , кукувицата е определена като един самотен пернат паразит.Но тя е биологичен и орнитоложки индивид ,създаден от Бог и майката природа и като такъв навярно и тя има своето място и предназначение.Обаче май единственият и принос е снасянето на яйцата си в чужди гнезда и по този начин продължаването на вида си за сметка и на гърба на други по-всеотдайни и жертвоготовни пилета.Инак била предвестник на пролетта ,както е в Елин Пелиновото стихче,по-горе...До тук с биологията и птичите тълкувания.
Искам да разкажа една приказка,която всъщност не е приказка,а реален образ на една жена,чийто прототип може да се открие ,както при вас,така и при мен-изобщо в заобикалящия ни свят .И така-нашата героиня нека я кръстим Миглена.Та нашата Миглена бе жена на средна и малко над средната възраст,със стегнато и запазено от белезите на годините и целулита лице и тяло и хубави дълги червеникави коси.На вид бе обикновена жена,но с някакъв свой си чар и забележимост.Цялото и същество излъчваше една ангелска невинност ,а от очите и/пъстрите/ същевременно пробляскваха огънчетата на дяволската лукавост .Обичаше да е притегателен център на мъжките погледи ,а и същевременно когато ги доловеше ,запърхваше с мигли и зачервяваше бузки ,като ученичка.С тази си присъща херувимска осанка, тя преминаваше през не едно семейни легла и е допринесла за не един развода и житейски драми ...Обичаше да бъде изкусителка и владетелка на мъжките сърца и страстни сънища...Докато те още се събуждаха в топлите си семейни постели...Докато бяха чужди и примамливи за нея и нейната себичност.Обаче ,когато получеха заветния развод,те ставаха безинтересни за нея и тогава тя придобиваше дяволския си облик.Унижаваше ги и ги караше да се гърчат като червеи под командите и ,да треперят от страст и страх пред непредсказуемостта и.Пренасяше се мигновенно в дома им и постелята,ошушкваше техните банкови лични и фирмени сметки ,като същевременно предвидливо отправяше взор към следващата си жертва.Ловното и поле не бе от житейската и среда,а от интеренет.Сайтове за запознанства,социални мрежи,чатове...Защото там са самотниците на средна възраст и са лесна плячка за нея.Обаче докато оплете с „кукувичата си прежда” следващия си наивник-жертвено агне,Миглена даряваше с трошици нежност и капчици внимание поредния си донор на обич и финанси естествено .А той ?Той бе като паленце в нозете и,скимуцайки от щастие,припкаше да изпълни всеки неин каприз и прищявка...Дрехи,бижута,интимни вечери в заведения,пътешествия и екскурзии по екзотични места...Докато все още имаше средства по сметката си.Свършеха ли,тя вече бе успешно развела следващата си плячка и полетяла към новичкия си „улов” от мрежата...Вместо кукувичите си яйца,както е в природата,тя оставяше на осиротялия наивник шепа общи снимки от спомените им,разбитото му сърце и две сълзи в очите.И разпиляното му семейство,наранените деца и съпруга,но вече бивша....
Навярно доста от вас са имали такъв допир в живота си или поне са били свидетели индиректно,чрез драмите на близки семейства и приятели, засягани от такъв тип хора-мъже и жени,”кукувици”...И сега пак ще се върна към анонса си по-горе за приноса на кукувицата –птица в орнитологията и на кукувицата –жена/или мъж/ в живота.Или май „принос” е погрешно определение,а май по-вярното е разруха.
Или „кукувица кука за семейната разруха”?

Христо Фотев - Бях на самия връх



Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.

САМОТНИЯТ ЧОВЕК


Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Борис Христов

Да си спомним за Вили

Днес той щеше да навърши 75 години.Това е Вили Арам Казасян-първо се дипломира като инженер/завършил е ВМЕИ-София/,следва рязък завой към Държавната музикална консерватория,в резултат на който имахме в повече от 38 години един композитор, диригент, аранжор, пианист и човек,голям човек. В този клип,който поствам в негова памет,ще го видим и като певец.Поклон пред паметта ти,Вили!

Блог на деня или едно голямо и сърдечно БЛАГОДАРЯ!


Дааа,уикендът ни бе наситен с празници и емоции,къде весели и приятни,къде не...Но те като всички силно очаквани емоции ,идват бързо и също така бързо преминават...С тази публикация искам да споделя своето искрено учудване и опулване,когато влизайки днес в Блог на деня , докато си пиех кафенцето на работа,установих ,че съм била номинирана,а и не само...Установих също ,че и съм победила останалите трима блогъри/THE DARK CORNER,September-Silvia,The Man On The Silver Mountain /в едно съревнование по блогърстване.Блогове и блогъри къде по-добри и качествени от моите драсканици и аматьорски дела.Като се поразрових по-задълбочено ,видях,че Руми ме е предложила,за което съм и благодарна.
Сега,с риск да привлека нечие неодобрение и гняв/за кой ли път?/,ще ви споделя ,че от ранните си детско-градински години бягам от този елемент на съревнование и рамкиране.Това просто ми е заложено в гените-ами не обичам този състезателен /а дали и съзидателен?/характер и рамки,спуснати от някого и в името на нещо си.Освен това ,както писах в първата си статия на моя блог,това е нещо като мой дневник,но с малко по-публична насоченост и отвореност.Дневник,в който ще поствам лични творби/колкото и недодялани да са според някои/ и размисли,впечатления от нещо видяно и преживяно и неща,които съм намерила в нета или преписани от лични книги,но пък интереснои и чувствени,мъдри и позитивно-човешки материали.А за този род публикации,независимо дали са „спам”според някои/сиреч копи-пейст,но с цитиран източник и автор/, за други пък те са били в даден момент необходимото развлекателно,поучително или зареждащо четиво,клип,стих или позитивно насочен материал.Четейки обаче из нета разни постулати и рамкови правила за блогърствуване,точно това мое „плюшкиново” влечение не е форма на блогърстване.Защото нямам необходимата политическа или блогърска насоченост и последователност.Та си зададох въпроса-„Аз блогър ли съм или не?”.Отговорът се крие в онези 16 гласа дали ми приза блог на деня за 6 декември 2009г./знаменателна дата за мен лично и за мотото на блога ми/.Ала тук не е важна бройката ,нито съревнованието,защото сега поразгледайки т.нар.ми конкуренти,мога да кажа ,че ми допаднаха техните блогове,нещо повече и те заслужават своята малка „ победа”.И тъй като мама ме е научила следното/в първите 7г./- получа ли подарък от някого/в случая глас и вот/,да се усмихна и скромно да кажа –Едно голямо и сърдечно БЛАГОДАРЯ!!!Благодаря и на тези,които не са гласували/но ме четат и посещават/ просто,защото и те като мен рядко влизат и не се вписват в този вид формация със съревнователен характер.
Аз писах и дадох своето предложение там,но ще го споделя и тук:
Номинирам за Блог на деня /навярно утре 8 декември?/ Блогът на Валентин Михалев

ПРОЛЕТ МОЯ


Днес се навършват 100 години от рождението на един български поет,на един истински българин от македонския край-Никола Йонков Вапцаров.За краткият си жизнен и поетичен път издава една-единствена стихосбирка „Моторни песни“ през 1940г.За мен лично едно негово стихотворение ми допада най-вече с оптимистичния си романтизъм и пролетното си упование ,с вярата си в добротата по света и у хората.

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!

Никулденски вицове


Днес честваме светлия празник Никулден-ден на моряците-рибари,както и деня на банкерите.И в двете професии се изискват все ценни качества,както ловкост и търпение,така и умение да примамиш рибката си и да я убедиш да захапе кукичката доброволно или да се бухне в мрежата ти.Както в буквален,тъй и в преносен смисъл.Както и да е,не се присмивам ни най-малко,а напротив,опитвам с шеговита нотка да отбележа този празник и за двете професии,защото ако не са едните да инвестират и финансират в бъдещия труд и улов на другите,то този крайбрежен поминък би залязъл или би станал изчезнал вид,както вече има и такива занаяти и професии.Модерното им название е професия със затихващи функции...И така-да им е честит празника на хората и от двата вида професии!
Подбрала съм няколко вица-бисери,доказващи умението и на двете професии да разкрасяват и оцветяват постиженията си и сега ще ги споделя с вас.

***
Разговарят трима рибари - първият казва:
- Да знаеш, вчера си ловя риба и като извадих въдицата гледам закачил съм един ботуш, гледам го аз - той немски от втората световна война чак - голема находка.
Вторият не остава по назад:
- Абе задърпах един път и какво да видя - налъм та налъм, казвам ти български е, не по-късно от Балканската война. Чесно.
Третият скромно:
- Абе ловя си аз и като вадя въдицата какво да видя - абсолютно запазен фенер още от руско - турската война.
Другите се надсмиват:
- Аре бе как пък не?
- Вие пък - това е нищо бе. Фенера още светеше.
***
Двама рибари се срещат край реката.
- Как е колега, хвана ли нещо?
- Хванах страхотно парче!
- Къде е? Не виждам нищо!
- Не виждаш, защото нямаш въображение!
***
Подпийнал рибар се хвали в кръчмата:
- Откакто започнах да водя и жената с мен за риба - нямам празен ден!
- Хайде бе, посмали малко! - не вярват аверите му.
- Без майтап! Още щом слезе от колата и като отвори една уста ... След половин час кьорав рибар не остава на язовира!
- Е и рибата ще ти кълве при тоя шум?
- Естествено! Веднага щом и последният колега напусне язовира, омотавам устата й с тиксо.
***
По повод на кризата.
Един банков служител звъни на друг:
- Здравей, как е?
- Добре е.
- О, извинете, сигурно е грешка.
***
Банкер-шеф към новата си секретарка-блондинка:
- Изпратихте ли факс до "Фирма-ООД"?
- Да.
- Сега, моля, изпратете и на ЕТ "Иванов".
- Нямаме повече факсове...
***
В Китайския квартал в Ню Йорк вървят двама банкери.На земята пред тях виждат 100 доларова банкнота.Единия я настъпал с обувката си и се навел да я вземе.Другият казал:-Не се хаби,навярно е фалшива.Инак не би останала на земята.
***
Двама приятели банкери отиват на риба. Купуват си въдици, столчета, лодка, непромокаеми облекла, та дори и каравана. За тяхно най-голямо съжаление, успяват да хванат само една малка рибка. Ядосан, единият се развиква:
- Тая рибка ни излезе петнайсет хиляди долара!
Другият се опитва да го успокои:
- А представяш ли си, ако бяхме хванали още една!

Усмивката


Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много.

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

В очакване на телефонен звън


Днес имах своя имен ден и малък повод за лично тържество ,както и на размисли,ден на припряна суета в кухнята и хола,ден на трепетно очакване на телефонен звън,звън от далече и един много топъл глас...
Събудих се доста рано,без обичайното гласче от мобилката:”Време е,ставай,слънчице!”.Събудих се със свито в очакване сърце и нерви ,като огнено кълбо.След обичайните сутрешни хигиенни процедури и дозата огромно и ароматно кафе с цигара,се захванах с миксера и една уж изпитана рецепта за кекс...Следобеда чаках две приятелки да ми дойдат на гости и да си побъбрим ,както едно време.Те бяха четири приятелки всъщност ...тогава от едно време.Обаче оредяхме...Едната я съкратиха от работа и се затвори в себе си и стените на дома си.Мой дом,моя крепост...или затвор?За нея май е две в едно-и крепост и затвор.Това се случи преди две години.От тогава се чуваме много рядко,а за виждане не може и да става дума.И не ,че сме я изоставили-и работа и намерихме, таман три оферти,но тя ги отказа...Не била се „излекувала” от болката си.И на разходки сме я викали,тя пак отказваше-нямала сили да излезе ...Очакваме да се оправи скоро и да ни се обади.Някой ден...
Другата пък имала „сърдечни” терзания с либето си,които се опита на наш гръб да препише и така по-лесно да си ги разреши./Има човек,значи има и проблем./То не бяха обвинения и сплетни,клюки по адрес на трети човек и т.н.Накрая осъзна грешката си,но вече няма очи да ни погледне.Макар,че ако намери сили да каже- „Простете ми,момичета !”,ние пак бихме я приели.Очакваме я и ни липсва.
Та така,бъркам си яйцата под монотонния химн на миксера и си мисля-„Защо не звъни този проклет телефон?Защо той се бави?”.Проверявам фурната дали се е загряла,а тя ме гледа полусляпо с единствения си реотан и като ,че ли ми намига шеговито:”Ще печеш сладкиш,а?Ще печеш когато аз реша!”.Припряността и нервното присвиване под лъжичката ме мъчат,а този проклет телефон все не звъни....Изведнъж се разпищя мобилния-колеги,които ми честитят празника.Разменяме си протоколните думички и затварям.Пак поглеждам фурната,а тя унесена в някаква си нейна дрямка,е с температурата на човешкото тяло.Отчаяние се надига в мен и внезапно ме връхлита идея:”Защо ли не взема да купя нещо готово от сладкарницата?”
Зъъъннн,звъни телефона.Тичам до него и сритвам някаква табуретка по пътя си...Но не беше ти!Бяха двете ми приятелки,за които се правих на умела сладкарка.Предложиха ми,като всъщност ме спасиха,да отидем на разходка някъде и там да почерпя.Уррааа!Спасение на хоризонта!Изключих всички уреди ,облякох се припряно ,малко грим и токчета-все пак съм именичка,и се понесох с асансьора към срещата.А тя срещата мина весело и по женски бъбриво..Изненадаха ме с разкошна орхидея с цели 7 цвята.Само дето мобилния ми повече не позвъня...Нито преждеспоменатите приятелки,нито ти се обадихте...За тях знам и се опитвам да ги разбера.Но теб?Просто ти не си се сетил,нали?Работата,път,проблеми и грижи...така ще се оправдаеш после.И аз пак ще намеря сили да ти простя в очакване...

Този, който


Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек.
Този, който отвръща с по-лошо за полученото по-добро, е егоистичен.
Този, който се опитва дори при размяната да бъде добър, е практичен.
Този, който отвръща с добро за злото, е свят.
Този, който отвръща с по-малко зло на по-голямо зло, е обикновен.
Този, който дори когато връща, се опитва да бъде зъл, е злобен.
Този, който отвръща с по-голямо зло за по-малко зло, е дявол.
Този, който отвръща със зло на доброто - за него няма име.
Този, който се пази да не прави някого на глупак, е умен.
Този, който не позволява на другите да го правят на глупак, е мъдър.
Този, когото другите правят на глупак, е простак.
Но този, който съзнателно си позволява да го правят на глупак, показва нрав на свят човек.

Хазрат Инайят Хан (1882–1927), индийски поет и мистик

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ



Халил Джубран,”Пророкът”

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.