Ах, морето... ах, морето в мен остава

снимката е от тук


„Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!”

Помните ли това стихотворение на Вапцаров ?

И така в село Горни Лом, Видинско е построен завод „Миджур” за утилизация на боеприпаси ...За несведущите: процесът на утилизация е процес на безопасно разграждане и унищожаване на вредни емисии , вещества и асортименти, в частност боеприпаси.

Това предполага една перфектна организация на ниво трудова, противопожарна, противовзривна , газова и всякаква безопасност, както за работещите там, така и за околните населени места . А и да не забравяме-подробен и ежемесечен инструктаж на работниците и служителите, както и периодични „тревоги”-учения с цел опресняване на познанията и адекватни действия от персонала .
Така би следвало да е в един модерен и иновативен европейски завод ,чиято продукция е пряко свързана с угрозата от инциденти от този тип .

Какво се оказва всъщност?

Един запален ремък на подвижен механизъм, една избухнала в пламъци машина, едни замръзнали и нефункциониращи пожарогасители/и навярно отдавна нетествани/, един уплашен и паникьосан персонал от малцинствата...Е, все някой от персонала ще излезе виновен, все някой ще „заплати”...кой с присъда, кой с трайна травма и недъг.

А помните ли лятото на 2008г. в село Челопечене? Излезе ли някаква крайна експертиза и резултат? Някой осъден да имаше? Неее...частен бизнес и прайвът интереси!

И така...какво излиза?

Един животоопасен, но пък доходен и малко изискуем като инвестиции бизнес-утилизацията на боеприпаси, предоставен в частни ръце е най-малко проверяван и контролиран от съответните органи?!?

Жалкото е, че това ниво на контрол и мерки е повсеместно адски снижено и добре под- „платено”от частните инвеститори, но пък скъпо платено от нас-работещите, живеещите наоколо или застрашени от този род инциденти .Защото това можеше да се случи и на нас или наши близки, защото това застрашава цялата ни нация...

И сега, не ви ли прилича тази ситуация за народа ни като на „котка върху горещ ламаринен покрив ” ?

Инак
„ще строим завод",
но против живота!

Доста се чудих, дали да публикувам това мое стихотворение, бликнало изведнъж в мен при спомена за един скъп човек, който на тази дата /31 януари/ щеше да има рожден ден.
Обаче се престраших...Ето го:



Подари ми наниз перли от мечти
красиви,да и неосъществими, уви!
Подари ми и още куп обещания,
остави ми ги като едно завещание .

И в последния си пулс на сърцето,
самотното, изстиващо и клетото,
то тупаше с мисълта, макар и сама
да докосна поне една обща мечта.

Мечтата,оная нашата и планирана
и в безсънните нощи щрихирана .
Тя достигната и вкусена веднъж
сладка е-да,но без обичния мъж...

Нима от болката тъй ми присяда?
И викът на победата тъй ми засяда,
влагата блика, в очите ми извира,
топлите спомени пак в мен напират...

За нанизът наш от перли-мечти,
примамни, самотно красиви,
споделените и бленувани,
неизживяните заедно,уви!

автор:Савлена
31.01.2010г.
/в памет на един скъп за мене човек/

Моите опити да правя колажи продължават.Този е на тема Танго Фламенко.За сега са с Picasa 3 , но вече се въоръжих и с още две малки програмки и резултатите от тях ще ги споделя може би през уикенда.



А ето тук ви поздравявам с този клип, в който са показани доста убедително страстта на танца и умението на танцьорите да въплатят емоциите си в него.

Обичам :

-живота, /хубав и понякога малко лош/

-работата си, /пълноценна и стимулираща ме/

-детето си, /единственото и даващо ми упование за бъдеще/

-приятелите, / все по-малко, оредяващи , но пък верни/,

-близките/далечни, но пък сърдечни и мили/.

Обичам , била съм и СЪМ Обичана!

Спокойно, не полудявам...Това откровение е инспирирано от поста на sepphoras и поканата "Изтегли си нещо" за Св.Валентин.

Аз направих своя избор на анимация за блога си, може да го видите над снимката ми в тази блогостраница, а вие?

Днес искам да споделя с вас два нови продукта , плод на моите нови увлечения . Освен с клиповете, с които през уикендите ви "заливам"/заливам, защото все на морско, дъждовно-капкова и лятна вълна се отварям напоследък:))/ , то това са колажите:



Неее...Не са фотошоп или нещо по-сериозно и професионално. Признавам си без бой, ползвам онлайн програмка за създаване на колажи с готов фейс и снимка по избор. За любопитните - разновидностите от програмката, както и сайта ще намерите ето тук.



Ха сега ми докажете, че си нямам домашен пухкав любимец на 4 лапи и почти толкова ленив, колкото мистър Гарфийлд?:)

Ето и още един клип, но с леко намигване към лятото и морето.:)

"Здравей, море!"
Стих : Николай Спасов Музика: Armik - Red Roses Клип: Савлена



Стиховете на този млад български поет може да прочетете тук.

В тези полуснежни, кални и студени зимни дни как се преборвате с депресивното и вяло настроение?
Аз открих една малка нишичка, в която да се потапям от време на време, докато сътворявам ето този клип например:

„Капчица”
Стих: Веселка Пенова- VesiP
Музика: Piano - Rain And Tears
Фотографии: Joakim Kraemer
Монтаж : Савлена




Стихът може да прочетете тук.