• Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.
• Само веднъж аз не можах да намеря какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм.
• Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.
• Само немият завижда на многословния.
• Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.
• Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.
• Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.
• Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?
• Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.
• Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.
• Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.
• Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.
• Безумецът е музикант в не по-малка степен от теб и мен; само инструментът му е малко разстроен.
• Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.
• Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.
• Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.
• Какво е тъгата, ако не стена между две градини.
• Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.
• Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.
• Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.
• В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.
• Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.
• Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.
• Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.
• За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?
• Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.
Днес е Иванов ден. Над 300 хиляди души носят това име или производно на него. Днес имен ден празнуват Ваньо, Ваня, Енчо, Еньо, Жан, Жана, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванка, Ивелин, Ивелина, Иво, Йоан, Йоана, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян . Имен ден има и моят син. Честит имен ден на всички именници! Нека със здраве и чест, с усмивка и гордост да носят своето име!
Ето и моят поздрав към тях с този клип по песента на Богдана Карадочева "Иване,Иване":
Иване, Иване / Video.Data.BG
А ето и текста за любителите на кареоке:
Не разбирам отдавна
за какво ли се мислиш.
За герой вероятно
от любовен роман.
Дон жуан да играеш
така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван.
И защо се стараеш,
не ти ли ясно?
Посивял си скучен,
като празен екран.
А мансардата с блянове
вече е тясна,
тя отдавна е само таван!
Припев: /2x/
Иване, Иване! (2)
Спасение няма, щом си с
пръстен към мен прикован!
И какво да направя,
вече девет години
с теб делим увехтелия
сватбен диван.
И редовно притопляме
чувства изстинали
на котлона с един реотан.
И какво ми остава
да тръшна вратата,
да избягам от този
панелен капан,
но така ли си бяга
човек от съдбата
и от своя единствен Иван
Припев:... /2x/
източник на текста
Попаднах на ето този красив слайд по стих на Етчи-Анета Саманлиева. Тъй като е доста подходящ позитив в началото на една година, реших да го сложа тук в блога си като един хубав щрих в старта на вече настоящата 2010 година.
карикатурата е от тук
Онзи ден публикувах фейлетона "Ние-скриновете" на Димитър Бежански . И като , че ли с него и предходната си статия-размисли събудих нечий латентен психичен проблем или комплекс?!?
Защото , се пръкна нов клонинг
Freedom (allatonce)
от споменатите многоникови персонажи в друга моя статия-есе.И не само се събуди ами и евоюлира в отчайващо безсилие изявено в копи-пействане на една част от реплика /или по-скоро дуплика в отговор/ , извън контекста на неговите лични нападки и обиди, и пействано навсякъде под моите публикации.
Факт , за който уведомих администраторите на сайта, но както днес разбирам всеки от троицата админи си имал преки ангажименти по поддръжката на сайта и писмата си чакали реда за разглеждане.И тъй като явно скоро няма да се вземат мерки срещу въпросното явление на самата "добродетел" в "Свежо", реших все пак да напиша нещичко по въпроса . Но не очаквайте бойни действия и полемики. Нямам това намерение , защото се убедих , че виртуалното пространство е огромно и има много свободни ниши за всекиго и всичко. Всеки може да посее своето семе . Дали ще е семето на раздор и хули или позитивизъм и сензитивност, е въпрос на личен избор, вкус и духовни потребности , както и възможности . Неговите явно са такива-целенасочени и душевно нечистоплътни , но безплодни изяви . Или не в насоката, към която се цели.
Защото някои от публикациите ми станаха /на пук на изригващата му злоба/ "свежи" . Явно не му е известен факта, че понякога и антирекламата е реклама и работи за теб при това доста успешно...:) Така, че на злостният клонинг от "Свежо"Freedom (allatonce) не му се нареди пъзелчето. И редно е аз като добре възпитан човек да му благодаря. Ето с този следващ фейлетон на Д.Бежански е моя скромен благодарствен жест в отговор на индивиди като клонингчето.Приятно четене и разпознаване...
*****
КАКВО, ШВЕЙЦАРИЯ ЛИ?!
Абе, какво ни надуват главите с тия швейцарци! Нали ходих и ги видех! Загубен народ! Ние бяхме ансамбъл, нали така. Аз свирим на дудук. Аз свирим на дудук, а швейцарците ми ръкоплескат като че ли на кой знае какво свирим! Бе аз на флигорна не съм ръкоплескал така, както те ръкоплескаха на моя дудук!
Иначе - верно - направено, нагласено насекъде. Влезнеш в клозета, отвориш вратата - цсссът - пръсне дезодорант, затвориш вратата - пак цсссът - пак пръсне. Бе като я фанах тая врата - цсссът - напред, цсссът - назад - напълних си половин бурканче. Не че ми требе, ама що па да пръска залудо! В банята - друг номер - насекъде фотоклетки. Туриш крак под душа - водата потече. Дръпнеш си крака - спира. Епа турих една джапанка отдолу и тече цела нощ! Сигурно съм им източил половин язовир на швейцарците! Що ми се фукат с тия фотоклетки!
А иначе - богати, мама им стара! Купи си швейцарчето нов хладилник и веднага изнася стария на тротоара - да го зима кой иска! Бе будала, що не го свалиш в мазето? Толкова ли си го нафрашкал с буркани, та нема къде един хладилник да сместиш? Ние в нашия рейс таман осем сместихме - сичките такива, изфърлени, обаче по външен вид - се едно сега са изкарани от магазина!
Коли, мотори - същата работа! Кара, кара, и като не му харесва вече - закарва колата или мотора на един специален паркинг и - чао! Ако искаш - зимаш си мотор, зимаш си кола, регистрираш си ги на твое име и търкаляш! Обаче ония глупаци там - не - не зимат без мангизи от паркинга, а трошат пари за нови. Мислех да фукна два-три мотора в рейса, ама късно се сетих, вече го бехме натоварили с хладилниците.
И бачкат като невидели. Да им се чудиш на акъла! Абе къщата ти къща, колата ти кола, обзавеждане, това-онова, сичко ти наред - що се трепеш като грешен гявол, а не го удариш на живот?! Бе отпусни си душата, бе човек! Налюскай се един път като хората, сбий се с некого, изкарай една песен! Не, нема такова нещо! За десет дена в Швейцария що па не видех един пиян швейцарец! Един път само срещнах двама да се люшкат налево-надесно по тротоара, ей, викам си, най-после, браво, обаче тия двамата като запеяха "Волим те, цуро, шашаво те волим!" и веднага разбрах, че не са баш швейцарци.
А па възпитани - направо лошо да ти стане!? Къде и да влезнеш: "Бонжур, мосю! Бонжур, мосю! Бонжур, мосю!" За десет дена така се набонжурих, та ми стига за цел живот!
Абе, изобщо...
А тука като викнали: "Да стигнеме Швейцария, та да я стигнеме!" Бе, ай сиктир, бе! Швейцария! Много важно! По мангизи да я стигнеме, това да, това го разбирам! Обаче иначе... Мерси, мосю!
Вчера при нас бе първият работен ден от първата седмица на на 2010г.По правило такива дни са "мъртви" дни, защото са обвеяни от омаята на отшумялите коледни и новогодишни празници .И защото преките и спешни задачи все още не са ни подпряли със сроковете си. Разговорите с колегите бяха весели и шумни като гравитираха около късметите от коледната или новогодишна баница.И точно в такъв един момент в стаята ни влезе системния администратор, поддържащ фирмения сървър, който носеше една своеобразна сурвачка , но не от дряново клонче , а от чертожни линии от пантограф слепени с тиксо, на която сурвачка бяха навързани грижливо хартиени свитъци . След като всеки от нас бе сурвакан по реда си , сисадмина ни даде да си изберем по едно от тези хартиени рула окрасяващи сурвакницата.Нещо като късмет от неговата "баница". Текстът в тях бе еднакъв- ето това шеговито стихче. Не зная произходът му нито пък авторът, макар едно птиче да ми подсказа,че не е изключено и да е негов, защото и той списвал рими.И така ето го и стихчето:
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.
Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.
Попаднах на един фейлетон , който е написан малко преди 2001 г. от Димитър Бежански и е издаден в сборника "Живот втора употреба".И тъй като фейлетонът е актуален и днес с оглед на настоящата икономическа криза и отражението и върху нас самите и заобикалящите ни, реших да го споделя с вас, публикувайки го в блога си :
Въпреки твърденията на народната поговорка, лудият и пияният много си приличат.
Пияният, тоест не пияният, а бъдещият пиян, на първата ракия обикновено започва да си прави самоанализ наум и съвсем предпазливо си казва: „Втора няма да поръчам, хвана ме!“ На осмата ракия обаче същият човек вече гласно обявява:„Нишшшо ми нема, бе, а на бас, че нишшшо ми нема! Келнер, дай още по ено!“
При лудия положението е горе-долу същото. Щом получи първата депресия или първата нервна криза, бъдещият луд моментално тича при психиатъра и му се оплаква, че листата на дърветата шумолят адски гръмогласно, че сънува виолетови папагали, които го псуват на майка, леля и братовчедка, и че от време на време има нужда да крещи като Лайза Минели във филма „Кабаре“. Този човек още не е луд. Той е само невротик. Когато полудее истински, той вече ще твърди, че е заобиколен от луди, и че той, нормалният, не може да живее между отявлени психари.
Преди много години, когато все още само сънувах виолетови папагали, попаднах на един умен човек. Той беше психиатър. Между другото повечето психиатри, колкото по-умни стават, толкова повече започват да приличат на пациентите си, но този тогава беше все още само умен. Та ето какво ми каза той тогава:
— Скъпи приятелю — казва ми, — листата не шумолят гръмогласно, а виолетовите папагали са красиви птици, макар че понякога псуват наистина доста каруцарски, но така или иначе сънувай ги колкото щеш. Лайза Минели също си я бива и щом ти се крещи като нея, иди в гората или под някой железопътен мост и си крещи на воля. В това няма нищо лошо. Но за да не полудееш истински, съветвам те да приложиш метода на чекмеджетата. Какво представлява той? Той представлява ето какво: представи си, че всеки твой проблем е едно чекмедже. Докато чекмеджето е отворено — проблемът съществува, щом обаче затвориш чекмеджето, проблемът го няма, забравяш го. И отваряш друго чекмедже. И после и него затваряш. И трето. И четвърто. И пето. Ама нямало пари? Затваряш чекмеджето. Ама началникът ти бил идиот, а колегите — полуидиоти? Затваряш чекмеджето! Гаджето ти правело номера! Затваряш чекмеджето и си намираш друго гадже! И така нататък. Разбра ли ме?
Разбрах го…
И започнах да живея по метода на чекмеджетата. Пари? Тряс — чекмеджето! Началник? Тряс — чекмеджето! Партия? Тряс — чекмеджето! Правителство? Тряс — чекмеджето! Квартал, град, държава, полуостров, континент? Тряс-тряс-тряс — чекмеджетата тракаха като шевна машина!
Докато един ден осъзнах, че съм се превърнал в скрин ли, в кантонерка ли, в друга някаква мебел ли — не знам, но целият съм отрупан със затворени чекмеджета, а ръцете ми нямат сили да затварят все още зеещите.
„Ами сега какво да правя, докторе?“ — ще ми се да го попитам оня умник, но първо, отдавна не си спомням къде живее, и второ, не знам дали все още е само умен или вече от затваряне на чекмеджета е заприличал на пациентите си.
А други познати доктори нямам, за да ги попитам как да я караме ние — скриновете…
източник
Абонамент за:
Публикации (Atom)