ЧНГ 2013

И така скъпи приятели, както всяко начало води до своя си край, то така и вече старата 2012 година бавно, бавно, почти на пръсти вече пристъпя към своя край. Време му е май за личната ми равносметка. Само вий да не ми видите сметката, както казваше една моя стара дружка, която напусна този, белия свят през тази година. Да, Яна, ако четеш тези редове някъде там от твоето си прозорче на другия свят, то знай, че болката от липсата ти вече леко се притъпи, но остана някъде там в сърцето ми...като вечно кървяща рана. Нареди се до тези за майка ми и баща ми. Но какво би бил човекът ,ако някъде дълбоко в сърцето си не носи спомена за близки и обични хора? Та за равносметката си говорихме...За мен 2012 година бе доста динамична поне в началото , а после прие тъй наречения ход "раван"( за тези ,кои ги влече кръстословоплетстването и любопитстват що е то "раван" да чукнат ето тук ). През първата половина на годината бях в онази частна фирма, спомена за която все още ме стряска на сън и буди едни такива конвулсии на панически страх и неприязън.На допир до нещо нечистоплътно във всякакъв аспект. След това последва съкращението и краткотрайният ми престой на трудовата борса - не повече от 15 дена. Междувременно и пораснах на цели 50 години . Ама това между другото... А после? Ами после започна т.нар. ход "раван" или лежерното ми представляване на една софийска надзорна фирма, надзираваща един строителен обект на летище Бургас. Преживях екшъна от 18 юли , за моя радост, у дома. Но последствията от атентата ги изпитах на гърба си. Изпитах и спрягането на глагола "ядосвам" или "побеснявам" в най-различните им форми и спрежения. Както и да е..."Всичко тече, всичко се променя"- гласеше една латинска мъдрост. Та обектът мина своите 72 - часови проби онзи ден на 18 декември. Ще имам още малко главоблъсканици около финализирането на документацията на обекта и през Новата 2013 година, но все ми се иска да не са чак толкоз големи въпросните главоблъсканици. А после? Ще видим. Къде ли ще ме отвее вятъра? Сега идва ред на официалните слова и на пожеланията. Скъпи читатели, нека Новата 2013 година бъде за вас ( и за мене, де ) едно ново начало на доброто, на късмета, на хубавата и добре платена работа, на семейния уют и благополучие! НАЗДРАВЕ!!! П.П.: Междувременно от месец ноември започнахме със сина ми тотален ремонт у дома. Резултатите после ще ги споделя с вас. А сега ми стискайте палци и весели емоции в Новогодишната нощ!

Честита Коледа

История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: - Богатство, вземи ме със себе си. - Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: - Суета, моля те помогни ми. - Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: - Тъга, позволи ми да избягам с теб. - Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама. Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас: - Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: - Кой ми помогна? - Помогна ти Времето – отговорило Познанието. - Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: - Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта. /източник:тук/

Приятелче на стълбите

И така ....започна се....ремонтът в моя апартамент.Все още сме в процес на преговори за цени и тарифи. Днеска смениха входната врата.За нея снимки по-късно.Обаче сега ще ви запозная с моя съсед - Сър Томас.
Преди една година и нещо го заварих на стълбищната площадка ей така - настръхнал и същевременно мил и гальовен.И като не знаех чий е, го затворих на междинната тераса.Оставих и етикет на входната врата на входа с данни и телефон.Оказа се,че не е ничий,а нечий.Също така се оказа ,че обичал разходките между три етажа. Сега вече си зная,видя ли го на нашата етажна площадка-значи е разгонен и иска разходка. Ех,ако всички котки са като него,май ще ги заобичам?

АРТ - БАР "МЕД"

Една авангардна идея - да откриеш арт-бар със звучното и полезно наименование "Мед".А дали в Б-я има почва за такова начинание? А желаещи да рискуват, втурвайки се в такова начинание? А посетители? Мдам,доста питанки...Инак идеята си е дъ бест! Както виждате в самата атракционна програма са широко застъпени медоносната символика ,като започнем от търтей и пчела и стигнем до новата мода в облеклото на пчеларина . Освен това всяка напитка от безалкохолните до коктейлите,всяка хапка или бисквита са с мед.Едно сладко изкушение!

Разказ за твореца

/Ролята на пчелите за размножаване на растенията/
източник на снимката Андрюша изпитва майка си. Защо татко донесе цветя. „Нагледно пособие”. Откъде знаем за Бога и Неговите свойства. В творението може да се познае Творецът. Органичните същества имат органи. Органите за възпроизвеждане (размножаване) на цветето. Близалце и тичинки, тяхното устройство и предназначение. За да започнат да растат семената, трябва да се оплодят. „Майката” и „бащата” и „децата” при растенията. Пчелите помагат на растенията да се размножават. На другия ден Андрюша остана без вечерна разходка – баща му остана до късно на работа. Майката и синът вечеряха без него и момчето побърза да блесне с новите си познания: -Мамо, познай: нашият блок направен ли е или е сътворен? -„Направен” или „сътворен”?… Направен, сигурно. Построен от строителите. -А роклята ти? -Също направена – сама си я уших… Момчето малко беше разочаровано. Искаше му се да обясни на майка си разликата между тези две сложни понятия, а тя изглежда и така знае всичко. Но той още попита: -А кое е сътворено? -Кое? Много неща: земята, всички планети и светила, цялата вселена. Адам и Ева. Всичко това е сътворено от Бог. Така ли е? – усмихна се майката. -Е, тогава познай малките деца „направени” ли са или „сътворени”? Например аз?… Майката се забави с отговора и Андрюша изстреля на един дъх: -Нито едното, нито другото! Хората имат такава способност… забравих думата, татко вчера ми каза как се нарича. И не само хората, но и при всички-всички живи същества!… -Е, ще попитаме още веднъж татко. Яж! А, ето го като че ли и него – отваря вратата… – Майката отиде в антрето. Андрюша не можеше без разрешение да става от масата и спокойно чакаше родителите да влязат в стаята. Татко му се забави нещо в антрето, а майка му влезе и в ръцете си имаше… цветя, три големи яркочервени лалета. -Ама татко на тебе ли ти донесе цветя? Днес празник ли е? -Не – отговори майката. – Този път не на мен. Татко ти каза, че това са не просто лалета, а „нагледно пособие” за вашия разговор. Знаеш, че учениците имат такива нагледни пособия, за да могат не само да прослушат урока и да четат от учебника, но и да могат с очите си да видят това, за което разказва учителят… Красиви са, нали? „Това за учениците, е ясно – помисли момчето. – Но защо лалета?” Всичко се изясни вечерта, когато Андрюша вече се беше помолил (той знаеше наизуст засега две молитви: „Отче наш” и „Богородице Дево”, и още добавяше към тях молитва за близките) и легна в леглото, а татко му влезе в стаята: той донесе със себе си вазата с лалетата, която сложи на масата, по-близо до Андрюша. Седна на края на леглото и попита: - Кажи, Андрюша, откъде ние знаем за Бога? Откъде ни е известно, че Той е сътворил целия свят, всичко живо и неживо, и нас самите? Да допуснем, че Адам и Ева са Го виждали и чували в рая, техните най-близки потомци, да предположим, техните внуци и правнуци, са знаели за Бога от техните разкази и спомени… Но от онези времена са изминали хиляди години… Защото сега някои хора не вярват, че има Бог. А ние, вярващите хора, знаем, че Го има и даже знаем Какъв е Той. Откъде? -От Библията. Още – от другите вярващи хора… -Това е точно така. И от хората, и от книгите, които са написали хората по Божие повеление. Но има още една „книга”, която може да чете и всеки човек, и всяко дете, да чете и да опознава чрез нея Бога. Тази „книга” е сътворената от Бога природа. Можем да я изучаваме, да откриваме законите, по които тя съществува и да се удивяваме на Божията премъдрост. Не случайно сред най-известните учени има толкова много вярващи хора! А може даже и да не вникваме в тези закони, а просто да се любуваме на красотата на Божия свят и в творенията да познаваме Твореца, виждаш ли тези цветя. Погледни колко красиво са извити листенцата, какъв цвят – за него и точно название не можеш да намериш… Сега го помириши – ароматът му не е силен, а едва забележим, тънък и приятен. Сега го докосни, само че внимателно, с един пръст… Е, какво? Как смяташ, може ли такова цвете да се направи, т.е. да се приготви от някакви вече съществуващи материали? - Не… - И така, живото същество може само да бъде сътворено (разбира се, единствено Бог може да направи това) или да се „възпроизведе” (това може друго също такова живо същество, но също по Божия воля, с Неговото благословение. А „да направи” нещо живо човекът не може. Аз ти говорих, че живите същества, които могат да произвеждат подобни на себе си „по своя род” (а всичко живо притежава такива способности), се наричат същества органически, или организми. Защо така? Защото те имат органи, необходими за живота. Например растенията имат корени, които се намират в земята и взимат от нея необходимите за растенето (на цветето, тревата или дървото) влага и други полезни вещества. Корените, това са органите на храненето или храносмилането. Листата също са органи на храненето, те добиват храна за растението от въздуха. И ето, виж какво има в чашчицата на цветчето: светло стъбълце и тъмни стръкчета. Това са органите за възпроизвеждане или за размножаване. Обърни внимание колко грижливо ги пази лалето, закривайки ги със своите листенца. То ги е скътало в чашата на цвета си като в прекрасна дълбока ваза и ги защитава от всички външни въздействия – вятър, студ, случаен допир… -Татко, а какво правят те, тези органи? -Сега ще ти разкажа. Хайде внимателно да разтворим едно от листенцата…Тънките тъмни стръкчета се наричат тичинки. На края на всяка тичинка има малка кутийка и ако я отворим, в нея ще намерим жълт прах – прашец. А светлозеленото стъбълце в центъра се нарича плодник. Виж, ето тук, в долната част, то малко се разширява, тази негова част се нарича яйчник. В яйчника лежат семена, от които по-късно ще израстат нови растения. Това название може да ти се стори странно. Място, където се пазят семената, и изведнъж „яйчник”! Работата е там, че семената на растенията, това всъщност са същите яйца, от които се появяват рибите, птиците и животните. Но за това ще поговорим по-късно. А на горния край на плодника, погледни, има удебелено място, то е леко влажно. Ако на него попадне някаква мъничка-мъничка прашинка или боклуче, тя обезателно ще се залепи към удебелението, което се нарича близалце. Вътре в плодника, от близалцето към яйчника – ето тук, минава една празна тръбичка. -Празна? А за какво е тя? -Скоро ще разбереш. Виждаш ли, за да може семената, които се намират в яйчника, да започнат да растат (когато попаднат в земята), е необходимо да се оплодят. Това става по следния начин. Трябва прашецът (онзи плодоносен жълт прах, който се съхранява в тичинките) да попадне в плодника през близалцето, след това да премине надолу по празната тръбичка и накрая да попадне в яйчника, върху лежащите там семена – „яйчица”. И тогава в тях ще се зароди нов живот. - Как? Защо? - Не знам как и защо, но само по този начин семената получават тласък за нов живот. Как – това е навярно една от тайните Божии…Оплодените семена попадат в земята и когато пролетното слънце започне да грее, те получават топлина, влага, полезни вещества от земята, след това се разтварят, от тях излизат зелени кълнчета, тръгват нагоре към слънцето, растат, растат… Тези нови, млади растения са малките дечица на старото растение. - Дечица… – замисли се Андрюша. – А майката и бащата? - Разбира се, майка и татко в нашето разбиране растенията нямат. Но може да се смята, че тичинките и оплождащият прашец са „бащата” на бъдещото растение, а плодникът и лежащите в яйчника семена или „яйчица” са неговата майка. Понякога те се намират на един цвят, а понякога на различни цветове на едно и също растение. А бива още и така, че цветовете с тичинките растат на едно дърво или храст, а с плодниците – на друго, понякога далече от първото… - И какво да се прави?… - Ами вятърът за какво е? Той пренася прашеца където е нужно. А пчелите? Те прелитат от цвят на цвят, прашецът от тичинките се полепва по крачката им и се пренася на плодниците. - Нима пчелите нещо разбират? - А на тях не им е и нужно да разбират. Те само събират мед, храна за бъдещата зима. Господ така премъдро е устроил всичко, че и на пчелите да им е добре, и на растенията. Ето защо ти казвам, че изучавайки природата, опознавайки нейните закони, ние чрез творението опознаваме Твореца, т.е. Бога, Който е сътворил света прекрасно и премъдро… Това укрепява нашата вяра. Бащата погледна часовника и каза: – О-хо! Знаеш ли, колко сме си говорили? А на тебе, вече и очите ти се затварят. Лека нощ! източник : тук

За сладкото от сливи и за нашите малки и големи четириноги.

Привет отново мои читатели или случайни минувачи!

Ами както писах в предната ми публикация (не ,че се оправдавам, ама си е баш тъй), времето ми е малко за писане. Защото в събота и неделя аз отпрашвам за село.Там сред природата и пчелите се чувствувам прекрасно.

Но сега искам да ви се похваля с вчерашното ми творение - сладко от сини сливи:



стъпка 1: Измиване и нарязване на сливите на четвъртинки.Следва посипване със захар (съотношение 3,5кг плод-1 кг захар)




стъпка 2: Слагане на огъня за последващо варене.



стъпка 3: Сваряване на бавен огън и палещо слънце. След като се махне от огъня се добавят по 1 пакетче лимонена киселина и канела.


стъпка 4:/не е задължителна, но в случая гори огън има и дърва, има налична кайма, що да не?/Пекане на кюфтета на скара.

Междувременно миризмата на огъня и кюфтетата "повикаха" и малките палета, с които се сдобихме по неволя. Преди около месец време една женска се завъртя около нашия горд Каракачанин. Горд , щото люто лае и се зъби. Та мина въпросната кучка един ден , а той като кавалер , я нахрани благородно от неговата купа и тя на другия ден му дотресе тези две палета. Женски при това. А ние просто го приехме като поличба, а и тайно се надявахме, че са негови. Но уви - не са! :(

И ето ги и нашите малки палета, които за сега са леко обезкосмени и неугледни (от илача, дето им го мажем) , но ще се оправят:

Тука си похапват от кюфтетата:

Ето го и гордият настойник ( но не и баща) на това женско поколение . Дами и господа , представям ви Кракачанина Мечо :

Ами това е...До скоро!

Моите първи ....3 години

Та така, моята блого-страница вече е на 3 години. Едно дете на 3 години вече не е бебе, а полу-човек, полу-бебе. Ако помните моите първи снимки, ще разберете защо правя тази асоциация. Ако ли не - няма значение.

През тези годинки минахме през "бръщолевенето" на разни темички и клипчета, избълвани на ден по две таман(благодаря за търпението ви) и се стигне до сегашните 1- максимум 2 на месец. Не, че съм поумняла, а по-скоро ...се уморих, а и с този Фейсбук...жив клюкарник си е!

Все пак не съм се отказала тотално от блога си. А и не знам дали някога бих могла, освен ако не дишам.(пу,пу, да спи зло под камък)

Та време е за парти!


п.п.Благодаря ви приятели и мои верни читатели!

Новото ми увлечение....


Ами да, след голямата загуба идва и лъч надежда...или спасение?

Искам да споделя с вас за моето ново увлечение и глътка въздух след жежката седмица. За мен това бе моя приятел в живота и неговото хоби.

До преди известно време не гледах на неговото занимание, като на нещо съществено. Не, не ме разбирайте погрешно, но за мен това бе ново и непонятно занимание.

Та прихващам лека полека занаят или хоби, свързано с пчеларството. И не само с това. Повярвайте ми, чакам с нетърпение петък вечер да отпрашим за мястото му в село Съдиево.

Дали ще вадим мед или само ще ги подхранваме пчеличките , милите, или само ще отидем там да се насладим на природната тишина и спокойствие, нищо че няма ел.ток и вода и си служим с един агрегат и сонда, това няма значение. Важното е свободата, тишината и спокойствието , което ни дава Майката природа.

Тук ще постна снимка от телефона ми , на която се вижда рояка от пчели, като розов облак. Не знам как стана тази снимка...Магия ли бе или някаква игра на природата, не зная. Важното е, че се получи!


Та това е с мен. Т.е. аз съм само фотографа и асистента на пчелопроизводителя.

Обаче усещането е невероятно!

"Птицата"

Този мой постинг е в памет на моята свидна приятелка Яна, чиято панахида по повод 40 дена от смъртта и бе днес.

Пътят човешки

Пътят човешки е кратък.
Полетът творчески - вечен.

Всеки талант е подарък -
ехо от ангелска песен.

Всяко изкуство е празник,
бликащ от извор Божествен.

Пътят човешки е кратък.
Пламъкът творчески - вечен.

автор Вилдан Сефер

Сбогом мила моя, Яна! Ти винаги ще останеш в сърцето ми и същевременно ще ми липсваш! Почивай в мир!




Аз съм вече на 100/2

Да, така е, скъпи мои приятели...Вече съм на 100/2-помъдряла, леко позастаряла, леко поналяла се физически жена, ала по дух все същата усмихната и щура хлапачка.

Рядко пиша за себе си, но сега случая е по-специален (все пак веднъж човек става на 100/2) и бих искала да го споделим заедно.

За целта подредих една пищна маса :


А в чашите със столче налях бяло вино:



На масата на централно място се кипри и тя - празничната ми ягодова торта:


Така,че не се срамувайте, а заповядайте на моето виртуално празнично соаре!
НАЗДРАВЕ, ПРИЯТЕЛИ!

Истината за провала



Провалът не означава, че сме се провалили…
означава, че просто още не сме успели.

Провалът не означава, че не сме постигнали нищо…
означава, че сме научили урок.

Провалът не означава, че сме глупаци…
означава, че имаме много вяра.

Провалът не означава, че сме посрамени…
означава, че имаме волята да опитаме.

Провалът не означава, че не притежаваме сила и умения…

означава, че трябва да направим нещо по различен начин.

Провалът не означава, че сме посредствени…
означава, че не сме перфектни.

Провалът не означава, че сме пропилели живота си…
означава, че имаме причина да започнем на чисто.

Провалът не означава, че трябва да се предадем…
означава, че просто трябва да опитаме по-настоятелно.

Провалът не означава, че никога няма да го направим…
означава, че просто ще отнеме малко повече време.




източник

ДЕСЕТ ПОВЕРИЯ ЗА КЪСМЕТ




1. Не сядай на ъгъл.

Баба казваше: "Седем години няма да се омъжиш". Но не е само това. Според фън шуй острият ъгъл, било то на масата, или на гардероба, и изобщо всеки друг стърчащ ръб, насочен към човека, изпраща в бедния човек "отровни стрели", които го оставят не само без взаимност, но и без пари, здраве и късмет.

2. Не се сбогувай през прага — ще се скарате. Всичко е точно така. Прагът е енергийна преграда, разделяща двата свята. От едната страна е свой, а от другата - чужд. Невидима граница пречи да се установи контакт и енергията, предадена от един свят в друг, е загубена за двамата участинка, контактът се оказва разрушен.

3. Не готви, когато си в лошо настроение - така майките и бабите учат начинаещите домакини. Старото поколение е както винаги абсолютно право: храната попива околната енергия, а ние поглъщайки обеда, заедно с калориите и витамините получаваме съответния енергиен заряд. Супи и кюфтета, заразени с кавга или емоции, породени от поредния телевизионен екшън, е в състояние да отрови цялото семейство.

4. Не ми стой зад гърба — казваме нервно, и неволно се свиваме, дори ако зад гърба ни се оказва някой от близките ни. И работата не е в древния инстинкт за самосъхранение, който ни заставя да предвидим промъкващия се враг, а в това, че незащитеният тил крие в себе си опасност. Отсъствието на опора и подкрепа отзад фън шуй смята за най-слабата енергийна позиция. При това то важи с еднаква сила и за човека, и за дома му. Зад гърба ни винаги трябва да има стена или поне преграда, а домът от задната си страна е защитен, ако там има висок хълм, или поне съседски дом.

5. Не се забивай в ъгъла. Това е още една крайно неблагоприятна според фън шуй позиция. Ъгълът се смята за място, способно да изтегли от човека енергията му. Не напразно разлудувалото се дете наказват в ъгъла, та да се освободи от излишната хулиганска страст (най-важното е детето да не стои там повече, отколкото трябва.

6. Не се оглеждай в счупено огледало. Според фън шуй вредни са и огледалата с рисунка, огледалните плочки и всички повърхности, които раздробяват отражението на части. Всичко това разрушава енергетиката, което най-напред ще повлияе на здравето.

7. Огледалце в джоба от врага ни пази. Смята се, че при среща с недоброжелател, огледалце, поставено в джоба ни, разбира се с огледалната страна навън, ни помага. То ще отрази всички негови лоши помисли и намерения. А така също цялата негативна енергия, насочена против вас - коментира фън шуй. И съветва още да закачим огледало над вратата или прозореца. Отвън, разбира се.

8. Не показвай върху себе си — предупреждаваме човека, който ни разказва за нечии болежки и недъзи. Според фън шуй, тук действа следният механизъм: посочвайки с пръст, ние изпращаме енергиен заряд. Едновременно с това, назовавайки болестта, даваме на този заряд съответстваща окраска — запълваме го с точна информация за диагнозата.

9. Не се връщай от пътя — няма да ти върви. Както и в случая с прага, всички прескачания от един свят в друг, са достатъчно енергоемки - това със сигурност е известно на ревностните пътешественици, често пресичащи държавни граници. Ако пък вече се е наложило човек да се върне, възстановете силите си, седнете (вземете сили от дома си), погледнете в огледало отразявайки се, енергията се удвоява).

10.. Ако минеш под дъгата, ще бъдеш щастлив. Разбира се, който помни физиката, разбира, че това по принцип е невъзможно, но дори само да видиш дъгата — символ на Небесните врати, всички народи смятат за добър знак. А фън шуй препоръчва "да се опитоми" дъгата и да я заселим в дома ни. Ето защо са толкова благоприятни в домовете ни арки и преминавайки под тях от едно пространство в друго, ние всеки път "минаваме под дъгата" и получаваме небесната закрила.


За последно сбогом с моята Яна.....

Не знам за вас как сте, но мен откакто ме връхлетяха тези черни и скръбни събития, се зареях нейде из vbox7 и открих нещичко...не ,че не бях влизала и преди. Просто аз вярвам в съдбовният момент и той дойде...Както и да е...за незнаещите ще поясня: преди има - няма десетина,че и повечко дена аз се простих с моята единствена "сестра" , приятелка и съветница, ако щете....Трудно се пишат тези редове.....Но ще ги напиша! Заради моята Яна!!!

Та неотдавна аз открих превода на една прастара почти - чалга, почти - българска песен....Помните ли я?"Барба Янис"? В Бг превода и се говори за връзката между надживелия и смъртника...Ако знаете що сиртакита съм изиграла като младо и неопитно студентче под ритъма на тази песен. Без да знам превода и!?!Без и да осъзнавам нейната безтленност и вечно звучение?!?

Едва тия дни го научих.....от нета. Ровейки се...Покрай събитията , които ме връхлетяха....
Както и да е...Сега бих искала отговор от нея, там от отвъдното:-"Има ли светлина , там долу? Има ли го онзи преблаг отвъден живот? И после - могат ли Те нас да ни контролират оттам? И още, и още...въпроси."

Да,хиляди въпроси....Но без отговор.
Може би....

Първото червено яйце

Някои може би я знаят тази приказка,а някои може би не.Трети пък навярно са я позабравили.Ами прочетете я:



Мария Магдалена първа научила, че Исус Христос е възкръснал. Рано сутринта тя отишла в градината, където бил Божият гроб, за да помаже с ароматно миро израненото Христово тяло. Като се приближила, Мария намерила камъка, който затулвал входа в гробницата, търкулнат настрани и насреща й се появил възкръсналият Господ.

Мария Магдалена заедно с другите ученици обикаляла от място на място и навсякъде разказвала за смъртта и възкресението на Исус Христос и за Неговото учение.

Веднъж тя пристигнала в Рим и влязла в императорския дворец. Някога Мария била знатна и богата, затова като я познали, я пуснали да влезе при император Тиберий. В онези времена всички хора, които влизали при него, му носели някакъв подарък. Богатите му поднасяли скъпоценности, а бедните — това, което имали. Мария, някога богата жена, сега дошла без нищо, само с вярата си в Исус Христос. Приближила се към императора и му поднесла обикновено кокоше яйце.

— Христос возкресе!

— Как може някой да възкръсне от мъртвите?! — учудил се императорът. — Толкова е трудно да се повярва в това, колкото и, че бяло яйце може да стане червено.

В същия миг яйцето в ръката на императора станало червено. Императорът мълчал изумен.

— Воистина Христос возкресе! — казала Мария Магдалена. — Така както наистина това яйце стана червено!

Така с думите "Христос возкресе!" било подарено първото великденско яйце.

източник

Мили приятели и мои читатели, желая ви весели Великденски празници!

Пробуждане за нещо ново


Така...отдавна не бях се задържала пред компа и пред блогчето си. Е,отдавна,отдавна-колко да е отдавна? От преди една година , когато бях на борсата и отчаяно се вглеждах в обявите за работа. После..., ами после попаднах на една що годе подходяща за мен и хоп-"главата в торбата", втурнах се подир обявата.
Длъжността на пръв поглед бе подходяща според ценза и опита ми - инженер-механик в една малка бургаска фирма за метални конструкции. Обаче истината не е такава, каквато ти я представят на прима виста. Нито обещаното заплащане. Както и да е. Изминаха 9 месеца на стрес, отчаяние и унижения, на къртовски извънреден труд, но незаплатен, на заплахи от уволнение и буквално пропъждане, за да се стигне до реалното такова под формата на съкращение. От 20 април ще съм пак волна птичка. А сега? Ами сега си "консумирам" полагащата ми се отпуска.
Въпреки прекомерния негативизъм, лъхащ от горните ми редове, все пак за мен този ми престой във фирмата бе и полезен. Натрупах доста опит като : деловодителка и личен състав, като снабдителка и в проучване на пазар и клиенти, изготвяне , както на оферти, така и на цялостна документация по ISO на завършените обекти и др.

Абе станах "пенкилер" в областта на малки и средно малки обекти от метални конструкции!

Шегата на страна, но опита ми като проектант ми помогна доста в разгадаването и оформянето на документалната част - чертежи,скици и изчисления и прочие.Особено за по-важните възлови обекти на "Лукойл".И тъй като ремонтът там приключи и нуждите на фирмичката от такъв специалист като моя милост също. Ами това е - "пито,но незаплатено".
Какво ще правя в бъдеще ли? Ами имам някои предложения в суров вид, но зя тях друг път и кога се "поизпекат".

А сега - релакс и зареждане на батериите!

Честита първа Пролет!

Ето , че дойде и тя, Пролетта - усмихната и игрива, пъстроцветна и ароматна.
Ами честита да ни е!

Жената - голата истина




Мъжете не разбират жените.Не схващат тяхната уникалност,свръхестественото в тях,"извънземният " им произход.Всяка жена е калейдоскоп от качества,неприсъщи на противоположния пол.

За нас,небрежно изказаното мнение,съобщението за нещо,обикновен разговор,не е просто механично действие.В него търсим инвестиции.Вглеждаме се във всеки жест,поглед,движение,дума.Ние не можем да бъдем праволинейни макар,че понякога ни се иска.Но и никога няма да заложим в своите действия скрит смисъл.Мъжете не мислят за това какво ще се случи след това,те взимат нещата такива,каквито са.Това не е в природата на жените.

Една жена по-трудно разбира изневярата.Много са склонни в момент на отчаяние да направят скок в света на разврата и неморалните удоволствия.Постъпките на жената се базират на чувствата.Автоматично се включва инстинкта на майчинството,търсят моногамна любов до лудост...Жените не търсят извинение за вашите действия,не се опитват да търсят причините и от това идват проблемите.За тях са важни единствено и само чувствата.В края на краищата за тях това е предателство,духовен акт,морален и етичен срив.Мъжете се отегчават от въпроси за брак.За тях това е един печат,нищо повече.Но жените протестират срещу тази добре позната догма.Ние искаме да знаем какви сме всъщност за вас.Важно е да признаете статута ни.Даже пред вас да стои фанатична кариеристка,или неконтролируема феминистка,тя не по-малко от другите иска да са чувства човек.

Жената цени символите,безмислените подаръци,картички,цветя,подадена ръка.Това е демонстрация на привързаност за нея.Ние с вас сме напълно различни,диаметрално противоположни,елементи,които винаги се привличат.Жената-палитра от цветове,дъга след топъл дъжд.Ние не сме праволинейни,ние сме изключителни.Защото не сме в състояние да бъдем ясни и безкомпромисни ,точно в това е нашата същност.Ние трябва да обединим всички съзнателни действия на мъжкия пол.Не можем да покажем своята идентичност без неясноти.Да бъдеш жена е предизвикателство,винаги сме се опитвали да бъдем идеални,да бъдем фар в тъмнината,да засилим интереса към себе си.

Жената е плод на въображението на поета,мечта на писатели,идол на художници,ние сме програмирани да бъдем различни и уникални.Това,в което сме еднакви всички е да намериш човек,който ще бъде олицетворение и въплъщение на мечтите ти.

Тази статия е победител в конкурса"Истината за жените" в един руски саит за психология.

Беше ли ?



Едни очи имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни ръце имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни нозе имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едно тяло имахме. Беше ли ?
- Беше.
Един дъх имахме. Беше ли ?
- Беше.
С половин останах.
Как да бъда ?

автор:Мадлен Алгафари