СЪБОТА СУТРИН- ДЪХ НА МОРСКИ ВОДОРАСЛИ И ОЩЕ НЕЩО.....



Днес за мен бе един обикновен съботен ден , в който по традиция ставам не много рано,пия си кафето пред компа,чета си новите свежи новини,писмата на мейла и очаквам да ми позвънят приятели ,за да отидем на плажа.До тук всичко по графика ми се стече нормално.Обаче,какво беше първоначалното ми опулване и в последствие вътрешен гняв и болка,когато стъпвайки на пясъка,пред очите ми се разкри една невероятна пъстра кратинка.Моренцето,онова синьото и ласкаво плезещо ми се с език от белите вълни насреща ми ,бълваше и клокочеше ,замърсено от опаковки от бира,фавли,семки и пластмасови торбички и шишета от минерана вода .В първия момент си помислих ,че няколко коли на фирма „Титан” за чистота са изсипали съдържанието си в него.Повярвайте,ми виждала съм мазни мазутни петна,лениво поклащащи се на повърхността,виждала съм дори и плуващи екскременти.И все пак- всичко това е органика-тя се разтваря и пречиства от вливащите се свежи източници на реките .Постилам си хавлията на шезлонга,отварям вестника и чета:
„Тази година Spirit Of Burgas 2009 предлага настаняване в къмпинг зоната.Къмпингът ще е разположен в дясно от фестивалната зона - само на крачка от всички сцени....”

Чудесно-организаторите са си свършили работата-палатков лагер за 5000 души,със съответните хигиенни нужди-150 еко тоалетни , 50 душ-кабинки,мокри барове, над 10 охранителни фирми , два лекарски екипа и т.н.До тук е добре,защото едва ли тези организатори са забравили потребностите на гостите както за личната хигиена ,то така и от елементарните кофи или кошове за отпадъци.Тогава какъв е проблема,ще ме запитате вие?Ами такъв,че ние българите и „златни условия” да имаме,ние пак ще се изкушим да запратим отпадъка не където му е мястото ,ами ей така-на посоки...,но задължително в морето!Същото онова море ,по което въздишаме цяла зима и с нетърпение очакваме ,когато лятото загрее прашните асфалтови улици и павета.Защо така бе хора?У дома така ли хвърляте всичко във всеки ъгъл?Един ден същото това ласкаво море ще ни отмъсти за всичките злини .
Знаете ли каква е функцията на мидите-един деликатесен дар от морето и попчетата-придънна вкусна рибка,също дарена ни от него-моренцето?Ами мидите са „белите дробове” на морето,а попчето е „чистача”му.Е,тази година ги няма!Няма ги и туй то...Избягаха си от нас или измряха...Това са май последните признаци за еко-болестта на нашето моренце,а първите бяха труповете на умрели делфини...Болест,която ние хората му причиняваме .

ЛЕГЕНДА за ЕДЕЛВАЙСА


Живели някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите. Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Започнали да се изкачват двете деца, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъка се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС.


А сега ето и какъв стих,посветен на тях двете смели и безрасъдни деца,намерих в нета.../За жалост не е посочен автора/.


Едел, Едел! Гледай, мила!
Виждаш ли ти онзи цвят-
те очи в скалата впили .
- Мене той е непознат!
Закатерили скалата
с пот облели се чела
ще пожали ли съдбата
две дечица, две сърца?
- Едел, дай ми ти ръка!
И ръка в ръката впили ,
тя го гледала и в миг :
-Едел, падам сестро мила ,
се понесъл страшен вик.
- Вайс - извикала сестрата
ужас замразил лице,
полетели от скалата
здраво вплели се ръце.
- Едел!...- Вайс!...
Зовът последен ,
повтаряли скалите в глас ...
Зори при извора кристален
потръплнали в страшен миг!
Извикал с глас, баща печален,
разцепил въздух майчин вик!

Небесният Плод


Живяла някога жена, която чула за съществуването на Небесният Плод. Пожелала да го притежава. Попитала един дервиш, когото ще наречем Сабар: - Как да намеря този плод, за да постигна моментално познание за вечната истина? - Бих те посъветвал да станеш моя ученичка, казал дервишът. Но ако решиш да не последваш съвета ми, ще трябва да пътуваш дълго и неуморно по света, за да търсиш този плод. Тя напуснала дервиша и потърсила друг учител, Ариф Мъдрият, после намерила Хаким Магът, после Мазуп Лудия, Алим Учения и много много други… Така изминали тридесет години в търсене. Най-накрая тя пристигнала в една градина. В нея растяло Небесното Дърво и на неговите клони бил Небесният Плод. Точно зад дървото стоял Сабар, първият дервиш: - Защо не ми каза на първата ни среща, че ти си Пазителят на Небесния Плод? - го попитала тя. - Защото нямаше да ми повярваш. – отговорил Пазителят. Освен това трябва да знеш, че Небесното Дърво произвежда плод само един път на тридесет години и тридесет дена.

ВЕНЕЦИЯ-Карнавал "Полетът на Ангела"







Първият карнавал във Венеция бил организиран в 1094 г. Започвал с бал, след който многобройни тържества и представления били провеждани из целия град. Венецианците се обличали в дълги черни наметки, прикривайки лицата си зад красиви маски, от които се виждали само очите им. Постепенно карнавалните одежди ставали все по-пищни и красиви; а градът се превръщал в място на изкушението и удоволствието от живота. Традицията изисквала от всички участници в карнавала – богати и бедни; аристократи и плебей; преминаващи и местни, да се дегизират в пищни костюми, Запазвайки своята анонимност, благодарение на маските, които носели, те се отдавали на буйно веселие, танци и флиртове....



























Млади дегизирани клоуни, хвърляли яйца, пълни с розова вода, върху преминаващите красиви дами. Колкото до онези, които били считани за по-малко привлекателни, то те също получавали яйца, но.... развалени. Това накарало властите да забранят тези „ритуали” и често пъти по време на карнавалните тържества, венецианките били ескортирани от представители на властта... Празненствата, организирани по време на карнавалните дни, позволявали на венецианците, поне за кратко време да забравят своето трудно ежедневие. След много перипетии, карнавалът бил забранен и почти забравен, за да възкръсне отново в 1970 година. „Полетът на ангела" - спускане от камбанарията на базиликата "Сан Марко" на белия ангел, е важна част от карнавалната традиция.



























































































































































































































Винаги съм имала много мечти , кои достигнати вече , кои недостижими.Една такава все още недокосната мечта е Венеция.Или по-точно да се слея с тълпите и да видя с очите си пищния ежегоден карнавал "Полетът на Ангела" .Е,добре ,че го има чичко Гугъл и поне виртуално успях да се потопя в тази пъстроцветност и същевременно мистична тържественост на този маскараден бал.

ЛАБИРИНТИ ОТ КРАСОТА


















С тази фотоподборка ви предлагам да се пренесем във вечно зелените лабиринти на замъка Виландри ,последният от ренесансовата епоха намиращ се в долината на река Лоара , замислен и финализиран през 1536г от Жан ле Бретон,финансов министър на Франсоа І.









Ще започна с "Градините на любовта"-лабиринт ,състоящ се от 4 квадрата под формата на красиво изваяни чимширови лехи със следните форми и символика:



Първия-"нежната любов" е представен от сърца ,обвити в любовни рамки;


Втория-"страстната любов" е представен от разбити сърца ;



Третия-"непостоянната любов" е представен от ветрила,символ на непостоянството в чувствата,а ветрилата пък са заобиколени от рога-символи на измяната в любовта;


Четвъртия-"трагичната любов"-представена от огненочервени цветя и кинжали,символи на дуели между ревниви съперници в любовта и пролята кръв в името на честта и любовта.














































РАКОВИНИ

Ето една малка подборка от снимки на чудновати по форма и цвят раковини , родени от ласките между вълните и брега...
























Ах, морето...







Сянка на птица над късните плажове слиза,

бяга подобно на палав хлапак бриза.

Пясъчни спомени ронят се пак,

вече усещам предесенен знак,

слънцето бавно загръща се в облачна риза.

Все по-студена е всяка вълна,

ала надежда има една...



Ах, морето...

ах, морето в мен остава.

То навярно е,

което ме спасява.



Сянка на птица от морския бряг литна -

сякаш душа на самотен моряк-скитник.

Кой ще опита сега да я спре,

нейно е силното синьо море,

нейния път ще чертаят отгоре звездите.

Бряг си намира всяка вълна

и надежда има една...



Ах, морето...

ах, морето в мен остава.

То навярно е,

което ме спасява...



стих:Иван Ненков

НАЧАЛОТО......



Ето ,че и аз се "заразих" от блогоманията...и аз прописах.Не зная още точно как ще изглежда облика на блога ми и какво точно ще пиша или кажа тука,но ще опитам...Ето като едва прохождащо дете ,ще направя първите си блог-стъпки...:)
Е, като начало ще поствам креативни снимки , малко смях и видео/ако някой ми подаде ръка и ме светне как става този "подвиг"чутовен,защото аз чета , чета в инструкциите на блогспота ....и ми е трудно/ , стихове , притчи и легенди ,завладяли ми сърцето и очите , ровейки се в нета-абе.... блога ми се очертава да е един миш-маш от малки късчета красота ,красотата на природата и живота.
........................................................
Спомняте ли си някога имахме лични дневници/особено момичетата/, в които вечер преди сън, всяка от нас описваше деня си?Нямахте?Жалко...Аз пък имах и това бяха най-сладко пропилените ми часове,но не пред огледалото с ролки и маша , ами пред листа бял-отражение на моята душа!Та ето на това ми напомня сега тази блогомания...с тази разлика,че "онези"дневници ги криехме ревниво от чужди взор в някой скрин , а сега блога се явява/поне за мене де/широко отворена врата към моята душа , една топла връзка и съвременна форма на комуникация и обмен на мисли и настроения/от позитивните събратя/, както и форум на злостни нападки и духовен "реванш"/за негативните/....както и да е-ще рискувам!Стискайте ми палци и не ме съдете строго ...;)