Морска приказка-Петя Дубарова








Сякаш още блъскат вълните студени мокри чела в гърдите ми. Преуморените ми до болка очи като че още виждат черните миди, обърнали остриета към нозете ми. В стомаха ми тежи погълнатата морска вода. Тя се бунтува, повдига се към устата ми. Недоволна е може би, че съм я затворила на тъмно и тясно. Като уморени до смърт хриле на риба лежат отпуснати ръцете. Клепките тежат от солта и водата, но не се затварят.
С какво ли обидих морето? Защо то така жестоко изпи и последната ми капка сили? Защо направи устните ми сини, сини, като цвета на дълбината си?...
Уморените клепки близват с топлина зениците. Заспивам...
Аз лежа върху вълните със затворени очи. Нека ме носят нанякъде. Между пръстите ми като досадни тънки змийчета се заплитат сини и черни водорасли. Слънцето сякаш е допряло до гърба ми горещата си длан. Но изведнъж обръщам очи към брега: "Море, чакай, върни ме!"
Ръцете ми изстиват и отказват да се движат. Без да искам, захапвам плътта на една висока вълна и въздухът ми свършва. Потъвам. Солените води мият широко отворените ми очи. Тялото ми се удря силно о нещо. Пропадам някъде. Но аз дишам, дишам! Въздухът остро свисти между ноздрите и дробовете ми.
Но къде попаднах? Страх ме! Колко бързо стана всичко. Поглеждам към нозете си. Незнайно от къде потича струя светлина и полазва край стените на леговището ми. Сега забелязвам, че се намирам в огромен хладен съд. Докосвам плахо студеното дъно. О, това е амфора! Но първото ми учудване е заместено отново от ужас: "О, ти, глупава, жестока амфора! Защо ме погълна? За да видиш как бавно и мъчително ще умра от глад и жажда? Защо ме скри, а не остави морето да ме удави!?" Аз стискам в юмрук дланите си и удрям високите дебели стени. Помъчвам се да се покатеря нагоре, за да стигна отвора, който, кой знае защо, е затворен. Но напразно драскам и удрям, напразно крещя и плача. Няма кой да ме чуе. Падам на дъното уморена до смърт и потъвам в дълбините на безсъзнанието... Отново съм будна и ужасена. О, колко силно ме боли тялото. Но странно - то сякаш изменя формата си. Затварям очи. Чувствувам, че се смалявам, смалявам. Но въздухът ми ли свършва? Не, искам вода. Амфората неочаквано залитва. Отворът й с трясък се отваря и сякаш нечия груба длан ме изхвърля във водата. О, колко е странно плуването ми! Главата ме боли от силен удар. Вдигам ръка да я пипна. Ужасно! Вместо ръцете си виждам две жалки рибешки хриле. Да, цялото ми тяло е рибешко. Защо морето така се подиграва с беззащитността ми? Защо от човек ме превърна в глупава риба?
Същата груба длан ме тласка нанякъде. Под мен минават морски пустини с мъртви пясъци. Грозни миди ме поглеждат, приличащи на черни облещени очи. Някакво странно животно с гадни плъзгави крака се заглежда в мен и цялото се разтърсва, сякаш ме предизвиква да се бием. Затварям очи. Не искам да гледам повече нищо. Но неочаквано рибешкото ми тяло се докосва до дъното. Поглеждам. Намирам се в някаква чудна морска зала. От всички страни - гора от сини водорасли. Едни протягат нагоре гъвкави ръце и потреперват леко. Други разперват огромни листа, приличащи на ветрила, съшити от нежносиня коприна. В сянката им пясъкът изглежда теменужен. Няколко розови медузи се отделят от тази сянка и изплуват нагоре, прозрачни и леки като мехури въздух. Едно доверчиво морско конче каца безшумно пред мен и ме поглежда с черните си стъклени очи.
Край мен преплуват пъстри ята риби. Но изведнъж сред рибешкия свят настъпва паника. Нещо жилаво и здраво грабва мен и хиляди други. То се впива в тялото ми, задушава ме. Сега разбирам. Рибарски кораб е спуснал мрежата си. Сега и аз ще умра в нея както милиони риби. Колко е жесток човекът! Как безмилостно ограбва морските дълбини. Сега разбирам защо морето е обидено. Векове наред то е принудено да търпи - да бъде заключвано в оковите на хиляди пристанища, да бъде разрязвано от дъното на много кораби, да бъдат ограбвани водите му. Повече нищо не виждам. Аз лежа - бездиханна риба. А рибарите съвсем не знаят, че са убили мене - човека с рибешкото тяло. Може някога и с тях морето да постъпи както с мен. Тогава те ще бъдат убити от други хора, които също не ще знаят, че са убийци не на морето, а на самите себе си.

Събуждам се. В главата ми тежи сънят. Пред мен смирено и утихнало лежи морето.

На Румен-Петя Дубарова(Импресия)



Слънцето залезе - голямо и червено като презряла смокиня. Тъжно ми е. Някой почуква на прозореца. Поглеждам. Един лунен лъч трепери, трепери и ми шепне нещо развълнуван. Протягам към него ръце и той ме близва с неонов език, кротко и доверчиво като коте. Едно мило листенце се отронва, допира челце до стъклото и изчезва надолу, бяло и светло като лунно петънце. "Ела, ела!" - шепнат ми високите улични лампи. Отнякъде долита вятър - смел и силен като морски ястреб, и бутва с гърди вратата на дома ми. Излизам. О, колко е светло! Затичвам по топъл асфалтен килим. Стотинките изскачат от джоба ми и се разпиляват със звън, като блестящи камъчета. Засмиват се лампите! Засмива се и младежкия дом, та чак очите му се наливат със светли сълзи от смях. Засмиват се блоковете и стъклата на прозорците им треперят, треперят, сякаш ей сега ще се отронят и ще се разпръснат долу като прозрачни бучки захар. От ъгъла изскача червена лека кола. Тя удря спирачки на метър от мене.
Чичкото е готов да ми се скара, но аз го гледам и виновно се усмихвам. Усмихва се и той, смига ми и колата като червена лястовица продължава надолу. Сливам се с хората. Червената ми рокля се губи сред хилядоцветната тълпа. Шумно е. Мъже и жени със спокойни очи, изморени ръци и топли коси се разминават, усмихват се, говорят нещо. Щастливи са. Лятната вечер ги обгръща със светли ветрове. Открадва им мисълта за тревогите през работния ден, изпива синята сянка на умората им. Момчета и момичета се връщат от светлия Лунапарк, отнасят в очите си красотата му. Отнякъде изскача куче - голямо, гордо. Не поглежда никого.
Как ми се иска в този миг да видя морето. Забързвам нататък...
Морето тази нощ ми заприличва на огромна вълшебна чиния, в която се разлива синьо вино. Заставам на брега. Една топла вълна като мокро кученце се мушва между нозете ми. Пясъкът ме дърпа във водата. О, как желая да се изкъпя. Сякаш разбрала моето желание, роклята ми затреперва, заплясква по бедрата ми, сякаш ме моли да не я намокря. Но това ми е невъзможно. Аз затварям очи и се хвърлям във водата. О, колко е топло! Вълните възсядат раменете ми, гушат се в косите ми. Аз пляскам с ръце и крака, в отворената ми уста нагорчава приятно солта... Когато излизам на брега, от косите, лицето, ръцете и роклята ми се стича водата. Ами сега? Как ще се върна в къщи? Как не си помислих за това по-рано? Става ми студено. А пясъците се смеят, смеят се вълните, смее се цялото море. Не усещам как и аз се засмивам през сълзи. "Ще спиш тук при нас" - казват пясъците и ми правят чудесно пясъчно легло. "Не мога, пясъци!" - прошепвам тихо. Загребвам с шепи, допирам влажни от солта устни. Вятърът го грабва и го пръсва. "Довиждане, море!" - извиквам и гласът ми потъва в развълнуваните води, а мократа ми рокля отново затреперва, но този път за поздрав. "Довиждане, довиждане" - пробълбуква морето.

ЕДНА ВЪЛНА

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ-Петя Дубарова



ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ-Петя Дубарова
Secret Garden - Sometimes When It Rains " Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море. Цялото море с всички миди, риби и водорасли. Мечтая вечер вмест...

Напълно непознати



посвещавам този клип на един непознат нет-приятел,познат от повече от година...този дето стих ми подари;

Нейно Величество жената

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО




музика:Laura Pausini - E ritorno da te
стих:ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО-Недялко Йорданов

ЧУДНО БИЛЕ



Слайд по стиховете на Георги Северов

КИТАРА В НОЩТА



стих:Вики Горанова

ПРИЯТЕЛСТВОТО Е МАГИЯ

ОБИКНОВЕНИТЕ срещу ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ

Omega - The girl with the pearl's hair - Превод

Какво бих могъл да направя?-Смоуки/превод/

Bonfire - You Make Me Feel + Превод

Tracy Chapman - Give Me Just One Reason-Превод

Scorpions - Still Loving You

ЗМЕЙОВО ВИНО


(ruou ran) е алкохолна напитка, характеризараща се с наличието на странен „пълнеж” в бутилката-вино и отровна змия. Виното за първи път е добито във Виетнам като лечебно средство,а след това в Корея започва неговото производство.Днес тази напитка може да бъде намерена и в други страни от Югоизточна Азия. Змията като основна добавка и съставка на това вино, обикновено не се използва заради месото и, а заради змийската отрова, разтворена в алкохола. Трябва да се отбележи ,че змийската отрова е разтворена в денатурирания етанол и следователно виното е безопасно за здравето,а сока който се извлича от тези влечуги е лековит. Има го и в разновидност със скорпиони.Дали няма да го срещнем и в комбинация с една тарантула?Въпрос на вкусови качества ,фантазия и особености на националната кухня...Шегичка и лек уклон към една руска комедия...Навярно е полезно и здравословно това вино-елексир,но за мен лично е хипнотизиращо и малко стряскащо ,да не кажа още ,че изпитвам и лека погнуса от вида на това студенокръвно в бутилката.А вие бихте ли се престрашили да го опитате?









Безименно









Ще публикувам едно стихотворение,което на скоро ми бе подарено от един скъп за мен човек,за което му благодаря .Какви ли не подаръци съм получавала,но стих не бях.Всеки подарък от сърце има своята емоционална стойност,но стиха,песента,картината-те са нещо друго...Те са като твои деца,като част от плътта ти,късче нематериално от душата ти ,родени от обичта и истинското приятелство и литнали на крилете на вечността ...Благодаря ти,приятелю за туй ,че те има,за туй че се срещнахме и докоснахме в един миг от вечността.




Аз се раждам,когато тъгувам,
и живея ,когато греша.
Аз съм вечния пътник,пътувам
като скитник деня и нощя.

Този свят е щастливо измислен,
разминаване,сблъсак,борби.
С тях говоря на ти и съм искрен
и живея със тях,може би.

Може някога в път да залитна
и да чукам на няма врата,
всичко мога-на всичко съм свикнал.
Даже песен да свиря с уста.

Щом умора кръвта ми превземе
и скръбта ме превземе със взлом,
стискам устни и песен замислям.
И изкарвам ден-два мълчешком.

Тъи живея,сред грижи и хора,
с чужди радости все се теша.
Аз съм просто човек и потърсих опора,
в ДАМАТА с нежна душа.

Иля Велчев - Жестоко за двама




Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.

Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.

А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.

Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

АЗ НЕ ОБИЧАМ - ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов

Пророчествата на Ванга за България

Hold Me For A While



BY REDNEX

Вещица

Пабло Неруда



Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда

Отпуснете ума, тялото и душата


Relaxation - Mind, Body and Soul - Music - Tranquility relax meditation meditate photos nature beautiful pretty sunset ocean skies calming calm music stress

Георги Минчев - Бяла тишина

ГЕОРГИ МИНЧЕВ-"БОЖЕ КАК СЪМ Я ОБИЧАЛ"



Георги Минчев е известен български рокпевец. Роден е в София на 9 април 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“. Като студент печели „Златния Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“. Друг негов хит от онова време е „Снегът на спомена“. Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968-1969 г. със Сребърните гривни. Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни у нас песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. Умира на 18 февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

Честит Рожден Ден



Поздравявам в утрото на един рожден ден една нова приятелка-за сега виртуална,но се надявам да стане и реална!Бъди жива и здрава,много обичана и единствена ЖЕНА!!!

ОБИЧАМ ТЕ.....

Заедно



стихове и видео: Етчи - Анета С.

Rainbow - I Surrender



Още една невероятна песен от моята любима банда!

Oliver Shanti - Bodhisattva Child



Tibetiya - 1999 08 - Oliver Shanti - Bodhisattva
Музика за медитация,музика за душата...

Spanish Romance

СПОМЕН ЗА БЛУС-REMEMBERING A BLUES



by Hit-ър П@ър

Вечер. Бар.
Две чаши с уиски,
два погледа с жар
изгарящо близки
и настроение вред разпиляно
от свряно
в ъгъла старо пиано.
Дансинг. Целувка със вкус
на блуз.
От удоволствие е примижала
и светлината и във екстаз
между сенките се е разстлала.
После звуци на бавен джаз
времето спират.
То се разтваря
и ефирът
получен претваря
в обич всеки трепет и зов.
...
Вечер. Бар.
Спомен за някогашна любов.
Чаша самичка, без своя другар
и от ъгъла знайния глас
на пианото свирещо джаз.

FOREVER DRUNK - ЗАВИНАГИ ПИЯН



слайд по стихотворение на Румяна Капинчева



Промъкнах се в чашата с вино червено.
На капчица станах искрящ елексир.
И щом я изпи в миг застина смутено,
усетил внезапно властта на вампир.

Обсебих те лесно, превзех сетивата.
На рехави чувства преметнах юзда.
Бях сладост за тебе преди непозната.
Бях буря люлееща нежно света.

Бях сила, сърцето захвърляща в ада
Бях дързост, достигнала рая на Бог
Жадувана страстно, отровна наслада,
бях земен, живителен сок.

Играех си с тебе тъй както желаех.
Останал без воля пълзеше след мен.
За после дори и не мислех, нехаех,
че всичко измамно е май в този плен.

Но щом сe завърна към трезвата мисъл,
прошепна ми нежно и с глас замечтан:
«Щом ти си във виното, тъй съм орисан
да бъда завинаги твой и пиян.»

Oliver Shanti - Legend Of A White Stupa



Oliver Shanti - And Friends - Legend Of A White Stupa from Tibetiya album

ИНТИМНО



Интимно - Дамян Дамянов,музика:The Innocence - Кenny G

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твоя, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний ще легнем с тебе…

Отивам си - Дамян Дамянов



06.06.1999г. Да си спомним за поета Дамян Дамянов! "Отивам си..." Дамян Дамянов

Отивам си. Но, моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори.
Не си виновна ти да стигна в ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.

ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА



ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА - Недялко Йорданов; music: Dave Koz - Faces Of The Heart НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ ...

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна,от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от много любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

1973

ЦАРИЦАТА НА ЦВЕТЯТА

/История и легенди за възникването на розата/

ИНДИЯ,ПЕРСИЯ,ТУРЦИЯ
Сведения за розата, първоначално се среща в древните индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвала розата. Дори е съществувал следния закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози се украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси... В индийските митове пък се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Пазителят на Вселената Вишну, когато видял пленителната красавица я събудил с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена. От думите на персийските поети, става ясно, че тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата роза с нейните остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен. Ето защо, според персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък... Благоговението и любовта на персите възприели и турците, дори може да се каже всички мохамедани, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките потта на Магомет при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. Вероятно затова такава пречистваща сила се приписва и на розовата вода. Султан Саладин, когато отново отнел от християните мечета на Омар през 1189 г. не стъпил в нея преди да измие целия й под, стените и дори скалата, на която е построена, с розова вода.
По същия начин постъпил и Магомет ІІ с храма "Св. София" след като превзел Константинопол през 1453 г. Преди да превърне този прекрасен храм в джамия, заповядал да го измият от горе до долу с розова вода.




ГЪРЦИЯ
В Гърция - центъра на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване гръцките поети разказват множество предания. Според думите им розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Афродита, когато тя излязла от морето. Боговете, като видяли върху богинята на любовта цвете, което по прелест не й отстъпвало, пръснали върху Афродита нектар, даряващ безсмъртие. На розата той дарил прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Завистта на някой от боговете попречила за това... Розата оставала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала така стремително, че шиповете на розите, застилащи пътя й, ранили краката й. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени...
От Гърция розата била пренесена в Рим. И там тя привикнала прекрасно, но получила съвсем друго значение. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали чрез нея радост и дълбока печал. Римляните, по време на републиката, смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали за награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който се харчели безумни средства... Някои патриции заповядвали да покриват дори повърхността на морето с розови листенца, когато се разхождали с галерите. На едно от пиршествата гостите били засипани с такова множество падащи от тавана листенца, че (за велико удоволствие на жестокия управник) много от гостите се задушили... Всички улици на Рим били така пропити с аромата на рози, че на човек, който не е привикнал с нея, му ставало лошо. На всеки ъгъл, на всяка улица десетки търговки продавали рози. Имало дори специална професия - жени, които сплитали розови венци.
ЕВРОПА
В Западна Европа отношението на римляните към розата внушило на първите християни отвращение към нея. Отначало те гледали на нея като на цвете - символ на разврат и гибел. Но с времето розата, със своите красота и аромат, надвила техните предубеждения. Минало няколко столетия и светите отци, забравяйки значението на розата по време на упадъка на Римската империя, я обявили за райско цвете. В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях и израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите грехове кръв. В католическите легенди розата често е небесна защитница на добрите дела.

От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждава изтъкнати личности със "ЗЛАТНА РОЗА", обсипана със скъпоценни камъни. Розата е много оригинална награда. Стъблото й е от чисто злато и има дължина почти 4 фута. Цветът е едър, изработен е от отделни листенца, върху които се гравират имената на папата и на наградената добродетелна личност. Листенцата са украсени с множество миниатюрни брилянти, изобразяващи небесната роса. Такава Златна роза са получили: през 1160 г. Людовик Младши от папа Александър ІІІ за почитта, която оказал на папата при пътуването му през Франция; Йоана Сицилийска от папа Урбан V, за това че избавила Италия от унгарците; Фридрих Саксонски, германският император Хенрих ІІІ, мексиканската императрица Шарлота, испанската кралица Изабела...


ФРАНЦИЯ
От всички християнски държави с най-голяма любов се ползвала розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози в определени празнични дни. През ХVІ век, недалеч от Париж, се родил обичаят ежегодно да се избира крал на розите сред градинарите. Неговото царуване продължавало една година и се съпровождало с редица почести.
АНГЛИЯ
В историята на Англия отначало розата била цвете на скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските крале малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър. Розата пленила и двете фамилии и те я поставили в своите гербове. При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена. Затова борбата между Хенрих VІ Ланкастър и Едуард Йорк за правото над английския престол, носи названието война на алената и бялата рози. След тази печална слава в Англия, царицата на цветята съумяла да заглади прегрешенията си и станала всеобща любимка. Отначало тя служила за отличителен знак на актьорите, които според заповедите на Елизабет били допускани в театрите и в обикновено облекло, но само ако имат върху обувките си роза. Скоро след това розата станала задължителна принадлежност към костюма. Носели и зад ухото. И колкото по-едър бил цветът, толкова това било по-изискано и модно. Скоро и самата Елизабет започнала да се появява с роза. Има дори монети, на които кралицата е изобразена с роза.





ГЕРМАНИЯ
В Германия историята на розата е малко по-друга. Розата, като цвят на шипковия храст, била известна още в езическите времена. В древногерманските саги тя се посвещава на царицата на небето Фрига, затова и досега наименованието на цветето е сходно с нейното име. Да се откъсне розов цвят било разрешено само в петък - денят, посветен на богинята на небето. Розовият венец в древногерманските предания е още и призив за двубой, но и награда за рицаря от дамата на сърцето му или най-накрая - знак, че любовта на рицаря е забелязана. В християнските времена започнали да смятат белите градински рози за творение на Пресветата Дева Мария. Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пеленките на младенеца. Затова през средните векове смятали, че бялата роза плаши и прогонва вещици и самодиви. Крал Фридрих Вилхелм ІІІ страстно обичал рози и сред великолепния парк в Потсдам си направил малък остров на розите, който нарекъл "Паунов остров". На острова били събрана колекция от всички съществуващи тогава сортове рози.
РУСИЯ
Бъдещата руска императрица принцеса Шарлота, както и нейният баща, била голяма любителка на розите. Особено обичала белите рози, заради което в семеен кръг я наричали "Бялото цвете". И ето през 1829 година в чест на годежа си с император Николай Павлович принцесата организирала празник на розите на този "Паунов остров". От всички краища на страната били докарани хиляди бели рози. С тях украсили всички знамена, върху главите на всички поканени дами имало венец от бели рози, всички стълби били украсени и обсипани с бели розови листенца. Самата Шарлота седяла под златен, украсен със скъпоценни камъни балдахин, облечена като бяла роза. За спомен от този празник всяка от присъстващите дами получила от бъдещата императрица сребърна роза, върху листенцата на която били изрязани годината и датата на този празник.
В Русия розата пристигнала за първи път през ХVІ век и дълго време била достояние само на царския двор и някои приближени сановници. Народът не я познавал. И все пак? Откъде тогава идва популярната фамилия Розанов? Известният велможа и първи руски канцлер Гаврил Головкин бил страстен градинар - особено обичал рози. В своето имение в Подмосковието направил великолепен парк с рози, за които се грижел специално доведен от Англия градинар. Нито един англичанин не би се справил с цялата градина и затова му дали за помощници крепостни руски селяни. Един от тях толкова бързо се научил да се грижи за розите, че дори надминал своя учител - англичанина. За благодарност графът освободил него и цялото му семейство и му заповядал да се нарече с фамилията Розанов. Оттук и тръгнала фамилията по Русия.
Rosa gallica

БЪЛГАРИЯ
Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост.

ВРЕМЕ - Изтича песента като вода!



ВРЕМЕ - Петя Дубарова; music: Kevin Kern - The Winding Path Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас). : „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие."

УБИЙСТВО - Петя Дубарова



УБИЙСТВО

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Wonderful Africa Chill Out Music

"НЕКА Е ГРЯХ"


СЛАЙД ПО СТИХОТВОРЕНИЕТО НА КРЕМЕНА СТОЕВА "НЕКА Е ГРЯХ"

Всички деца, черни и бели,рисуват,рисуват слънца...

Като малки обичахте ли да рисувате по асфалта с тебешири?Да?И аз също,но тогава в /далечните/ 70-те години на миналия вече 20 век имаше дефицит на бели тебешири,а какво остава за цветни.Е и как да направиш по-пъстра рисунката си?Как да пресъздадеш на асфалта поне 1/10 от цветовете на дъгата?Спомням си ,че бе дефицит даже и по книжрниците този артикул.То какво ли имаше ей така свободно,а не "под тезгяха" и с връзки?Хайде белия все някое късче ще си заделил от училище,но цветните учителките строго ги пазеха/като зеницата на очите си/ и си ги носеха като лични атрибути с показалката и дневника.Тогава на помощ идваше шивашката креда на мама.Но тя също бе само в два цвята-син и червен.След едно такова детско асфалтово биенале на кредата незнайно защо и поникваха криле и се изпаряваше мистично.Мама се чудеше как така бързо е свършила кредата и,а аз изявявх желание доброволно я кофата да хвърля или да отида да пазаря до магазина.
Жълтия цвят пък го постигахме с парче бял тебешир,полято с йод и оставено на слънце да изсъхне.Зеления пък като залееш с риванол парче синя креда или откраднат ловко син тебешир от учителката.Хитринки по детски...Ех,някога ,някога...А сега?Има ги едни такива красиви,удобно пакетирани в края да не си цапаш пръстчетата.И не само ,че се предлагат поне в 6 цвята,но и в комбинация от цветовете на дъгата в едно пакетче.А мислили ли сте си,че някога ще измислят и сътворят в едно блокче всички нюанси на дъгата?Не?...Ето сега искам да ви предложа една фотоподборка от тебешири-идея на японски производители ,в която умело са вложили всички нюнанси и отблясъци на това природно явление.А за фон на снимките и едно стихче от "Асамблея на мира":



Всички деца, черни и бели,
рисуват, рисуват слънца
от детски мечти разцъфтели.
Рисуват, рисуват слънца
от детски мечти разцъфтели.

Рисуват те птици, луни и планети,
рисуват небето, земята,
дъгата, която пленително свети
и над света се премята.

Всички деца, черни и бели,
рисуват, рисуват слънца
от детски мечти разцъфтели
рисуват, рисуват слънца
от детски мечти разцъфтели.











ОБЕЦИТЕ-кич,естетическо допълнение или удобен предмет?

Няма да ви занимавам с историята,произхода и предназначението на обеците.Просто искам да споделя с вас малка фотоподборка с нестандартни бижута-обеци и няколко любопитни факти свързани с обеците и тяхното предназначение.Избора на вида,формата и употребата им си остава ваш.Аз лично ги нося за украса и допълнение към даден тоалет.Ето,запознайте се сами и направете своя избор:

Знаете ли, че...
... обеците са най-старата форма за постигане на промяна на тялото;
... на ушите на древноегипетска мумия, съхранявана днес в Италия, ясно се виждат следите от две обеци – знак, че тази тенденция не е измислена в наши дни;
...едни от първите свидетелства за мъже с обеци са рисунки, открити на стените на Персеполис в Персия;
... в Древен Рим количеството злато, което можело да се носи на ушите, било определено със закон;
... обеците до такава степен загубили своята популярност през 50-те години на миналия век, че дамите с дупки на ушите били обявени за “социално неуместни”;
... имало е времена, когато обеците са били по-популярни сред мъжете, отколкото сред жените;
... Юлий Цезар, Шекспир и сър Франсис Дрейк са били почитатели на този аксесоар;
... в южните части на днешна Индия, децата – момчета и момичета – получават своите първи обеци на специална церемония преди петия си рожден ден. Това може да се случи дори няколко дни след раждането;