Някои от стиховете,размислите,пътеписите и приказките в този блог, колкото и да са не до там съвършени и галещи вашето естетическо светоусещане,са авторски. Те са плод на преживените събития и изстрадани емоции-хубави или не до там .Късчета са от човешкия живот и душа.Останалите -неавторските, са с посочен съответно автор и източник.Ползуването и разпространението на авторския материал без писменото съгласие от страна на автора, колкото и незначим да е той, е деяние в разрез със ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА и подлежи на съдебна и морална отговорност.
Ето, че се роди и втората ми "рожба"-клип. На фона на бялата мразовита прегръдка с тези цветни фотоси, вълшебна музика и брилянтен стих реших да се постопля и оцветя прекалено бялото си януарско съботно утро...ама май отиде половината ден. Както и да е-ето го втория ми клип:
Вчера прочетох в блога на Кръстю Желязков темата "На линия... ИнтерАЗ" и в блога на Ондин темата "Вечният приятел" .
И двете теми , както и личния ми опит във виртуалното пространство ме накараха /за кой ли път/ да се замисля над собственото си отношение и лична позиция спрямо анонимността във виртуала. Да се замисля за рамката или маската , зад която по една или друга причина някой някъде се маскира .В коментариите аз изразих своята позиция ,че човек трябва да бъде себе си, да не бяга от личното си аз, защото все пак ще бъде разконспириран и размаскиран.
И тъй като нищо на този свят не се случва ей така от само себе си ,а има някаква връзка, ето че днес попаднах на този анимиран клип.:)))Ами той е доста интересен пример за виртуално поведение на анонимниците и неуверени/или злонамерени?/ в себе си хора .
Ще се върна след малко, каза, и остави вратата отворена. Вечерта беше специална за нас, върху печката къкреше заек, беше нарязала лук, кръгчета моркови и скилидки чесън. Не си взе връхната дреха, не сложи червило, не питах къде отива. Тя е такава. Никога не е имала точна представа за времето, закъснява за срещи, просто така каза онази вечер - Ще се върна след малко, и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер я срещам на друга улица, и ми се струва уплашена, като някой, който се сеща, че е забравил ютията включена или нещо такова...
Моят любим роден Бургас е скован от ледената прегръдка на зимата .Защо ли винаги службите , имащи ангажимента да почистват и поддържат пътищата, пак са изненадани? Прословутата нова отсечка Карнобат-Бургас на магистрала "Тракия" вече втори ден е непроходима?!? Вярно е, че за нас бургазлии снежната покривка от 5-10см си е изненада, за децата приятна , а за шофьорите и гражданите неприятна. Даже и опасна . А сега тя на места е 20-30см -направо трагедия ! Но стига съм мрънкала...Така или иначе на пролет, че и лятоска няма да ни се налага да се изненадваме толкоз често.:)
С това клипче и стих на Таня Мезева бих искала да си дам кураж и да намеря красотата в една снежна феерия и прегръдката на майката-природа. И гледайки го да не си мисля утре как ще пристъпвам отсечено и ситно , досущ като мъничка китайка , но в ритъм 7/8 върху обледените тротоари и улици на път за работа.
Днес ще ви предложа ето това клипче, но без встъпителен коментар или както се казва /списва/ под някои карикатури-"Без думи"..., а само повод за размисли.
Тече Национален конкурс за идейна концепция за изграждане паметник на поетесата Петя Дубарова. Журито е 7-членно, в което седмият „член” е така нареченият „обществен глас”. Всеки, който има желание, може да гласува за своя фаворитен проект за паметник на Петя Дубарова на посочения по-долу интернет адрес, където са публикувани снимки на всички участващи в конкурса проекти. Гласуването по интернет стартира на 13 януари и ще приключи на 27 януари 2010 година, когато Оценяващата комисия ще заседава в Бургас.
Ето и линка за гласуване тук , както и фотосите с идейните проекти за избор и одобрение.
****** Сега бих искала да маркирам с няколко изречения моите предпочитания за фаворит и защо аз мисля, че този проект олицетворява в най-пълна степен онази ефирност и приказно морска лиричност , присъщи на това момиче преживе . Защото имам макар и бегъл поглед върху нейният облик и излъчване, както и житейско поведение от допира ми с нея в далечните 1976-1979г.
Годините на средношколската ми младост,
когато учех в Математическа Гимназия „акад.Н.Обрешков”, а Петя в Английска Езикова Гимназия „Гео Милев”. По това време двете гимназии деляха една сграда по едно и също учебно време и смени. И тогава за първи път я видях в една момичешка съблекалня по физкултура.Цареше буйна суматоха и шум от кръшен момичешки смях . Всички девойки припряно навличаха памучните си трика и хукваха към салона със застъпени цвички, а тя бавно и меланхолично, някак си със зареяно унесен поглед се приготвяше , говорейки на цвичките си с умалителни обръщения и в лека напевна рима . Движенията и наподобяваха един плавен танц на забавен кадър на фона на кипящата суматоха около нея . Все още не знаех коя е, но се заслушах в речитатива , който редеше с такава нежност към своите цвички и към неотлъчното и тефтерче....И тогава тя ме погледна с едни топли и всепоглъщащи любознателни очи . Кимнахме си и двете . Както и да е...Минаваха седмиците и всяка сряда и петък ние се застъпвахме в тази съблекалня без да разменяме нито дума, но усмихвайки се ,на наш си лиричен и тайнствен език.
За пояснение на последващите събития , ще кажа , че това бе първата ни средношколска година в гимназията и се чувствахме като изгубени деца в гора или пустиня . Нови по-строги правила , нов по-обемен материал, нови и строги учители-абе нова объркваща среда и стрес. Звучи познато за вас, нали?/тук ще вмъкна едно отклонение-Нещо като сегашното Свежо, приятели..../ И тогава търсиш в своята или в другата гимназия от сградата познати лица , приятели и съученици от твоето минало ,от твоя стар клас .Тогава носталгията те души и честичко избутва по някоя самотна и скришна сълза от очите ти . И точно тогава се случи и първото ни реално запознанство и докосване с Петя. На една „другарска среща” със стария ми клас ....
Оказа се, че двама мои такива познати и съученици / Владо и Станимир / са в една паралелка с Петя . Те я доведоха на тази среща . Вече не помня причината , но това бе началото на краткото ни познанство . След това последваха още такива събития и нарочени или случайни срещи, контакти и засичания по литературни четения и прояви в родния Бургас . Даже и в импровизираните литературни и музикални джем сешъни между двете елитни гимназии на града пак намираше време да се поздравим и поговорим ,да се посмеем и окуражим за предстоящите ни изяви пред публика . И въпреки , че още тогава тя се открояваше с таланта и силата на стиха си , благодарение на които жънеше заслужени ученически победи, нито веднъж тя не се възгордя или промени загадъчната си , но приятелска усмивка, в крайчеца на устните си . Нито веднъж погледа и, зареян и унесен не охладня ...Тя си оставаше Тя-високото и стройно момиче с двете плитки и поглед , в който сякаш се потапяш в един океан от нежна ефирност или усещаш полъха на волната като птица свобода на духа и .
Ето всички тези нюанси долавям в статуята на Ненчо Русев . Творбата му така ми въздейства сякаш усещам шума под нозете и от „разплакани черупки”и като че ли в разпилените и коси долавям реален повей на вятъра , напоен с „вибриращи насолени морски пари” и тихото бучене на морето. Моето море, нейното море, нашето море, към което тя е вперила дълбоките си жадни за красота очи.
Още веднъж се обръщам към всички вас , които се отбивате за миг тук при мен, отделете още само 2 минутки и идете на този линк и дайте своя глас за статуята , която на вас ви допада . Срокът е до 27 януари . Благодаря ви.
Изказвам специални благодарности за насочващите публикации по темата за конкурса на Чуденка и сайта Културни новини.
Ето и един клип с нейното стихотворение "Сбогом,лято" по предложение на един мой виртуален приятел Трес 1-ви :
Попаднах на този клип, който поражда размисли относно фундаменталните неща в заобикалящия ни живот и среда. Всъщност този клип е екранизация на една случка от ранното детство на един титан на научната мисъл.Впрочем, изгледайте го и преценете сами защо съм се спряла на клипчето.:)
