Ах, морето... ах, морето в мен остава

*Въздържай сърцето си от ненавист, прощавай.

*Освободи разума си от тревоги - повечето от тях не се сбъдват.

*Живей просто и цени това, което имаш.

*Давай повече.

*Очаквай по-малко.


Никой не може да се върне в миналото и да промени своя старт . Но всеки може да стартира сега и да промени своя финиш.
Бог не е обещавал дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд. Но Той е обещал сила за всеки ден, утешение за сълзите, светлина за пътя.
Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини. Напредвай.
Ако си потиснат от това, че не си получил желаното, съвземи се и бъди щастлив, защото Бог иска да ти даде нещо по-хубаво.
Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.
Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или да не плачеш толкова горчиво.
Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш.
Мярка за любовта е безграничната любов.
В живота се среща редкият шанс, когато човекът, когото ти обичаш, те обича в отговор. Щом ти се предостави този шанс, не го изпускай. По-добре да загубиш своята гордост заради любимия човек, отколкото да загубиш любимия човек заради гордостта си.
Ние губим толкова много време да търсим точния обект на нашата любов или да търсим вината в този, когото вече не обичаме, докато би си струвало да използваме това време за усъвършенстване на любовта, която даваме.
Не изоставяй старите приятели, никога няма да намериш някого, който да ги замени. Дружбата е като виното - колкото е е по-стара, толкова е по-добра.

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.
*****
Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.
*****
Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."
*****
- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.
*****
- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.
*****
- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.
*****
- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.
*****
- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.
*****
- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

В живота по принцип, без да се замисляме и без да искаме, влизаме в матрицата на ежедневните думи и за жалост, дори когато сме влюбени трудно излизаме от нея.
Ето и списъка с най-големите клишета, от които е добре да избягаме поне веднъж ... особено мъжете, които са влюбени и които ... трудно намират правилните думи.
Как да тълкуваме всички тези клишета – най-малкото, да не им вярваме на 100%!
1. Без теб животът ми няма смисъл! – едва ли е готов да се самоубие заради вас, ако го изоставите.

2. Не съм срещал такава умна жена като теб, ти си различна! – има комплекси и се ласкае, че е намерил някой, който по принцип не заслужава.

3. Постоянно мисля за теб! – превеждайте си го – постоянно мисля за секс и нали си ми най-близко...

4. Ти си първата, която обичам истински! – смята, че е време да започне отново на чисто.

5. Искам да прекарам живота си с теб! – значи вече се чувства стар.

6. Винаги и за всичко можеш да разчиташ на мен! – смята, че сте силна жена и затова и той иска да изглежда силен във вашите очи.

7. Никога няма да те изоставя! – представя се за загрижен, но дали е чувал максимата – никога не казвай никога.

8. Единствено с теб разбрах какво е да има чувства в секса. – смята да се отказва от спорта в леглото и да заложи на сигурното.

9. Влюбих се в теб от пръв поглед! – иска да го смятате за романтичен, но се изнервя и опитва трикове да ви вкара по-бързо в леглото си.

10. Ще се разведа заради теб! – бракът му е пълен провал и си търси оправдание, но вие не сте виновна за това и не му се поддавайте, в около 90% от случаите няма да го направи.

„Кукувица кука
на зелена бука,
кука и нарича
кой какво обича:

На момите — цвете
и китка в ръцете.
На момци щастливи —
булки работливи.
На булки честити —
деца на гърдите.
На стопани — здраве
и ръце корави.
На старците — внуци
по цели билюци! „

Елин Пелин

Според уикипедията и тълковните речници , кукувицата е определена като един самотен пернат паразит.Но тя е биологичен и орнитоложки индивид ,създаден от Бог и майката природа и като такъв навярно и тя има своето място и предназначение.Обаче май единственият и принос е снасянето на яйцата си в чужди гнезда и по този начин продължаването на вида си за сметка и на гърба на други по-всеотдайни и жертвоготовни пилета.Инак била предвестник на пролетта ,както е в Елин Пелиновото стихче,по-горе...До тук с биологията и птичите тълкувания.
Искам да разкажа една приказка,която всъщност не е приказка,а реален образ на една жена,чийто прототип може да се открие ,както при вас,така и при мен-изобщо в заобикалящия ни свят .И така-нашата героиня нека я кръстим Миглена.Та нашата Миглена бе жена на средна и малко над средната възраст,със стегнато и запазено от белезите на годините и целулита лице и тяло и хубави дълги червеникави коси.На вид бе обикновена жена,но с някакъв свой си чар и забележимост.Цялото и същество излъчваше една ангелска невинност ,а от очите и/пъстрите/ същевременно пробляскваха огънчетата на дяволската лукавост .Обичаше да е притегателен център на мъжките погледи ,а и същевременно когато ги доловеше ,запърхваше с мигли и зачервяваше бузки ,като ученичка.С тази си присъща херувимска осанка, тя преминаваше през не едно семейни легла и е допринесла за не един развода и житейски драми ...Обичаше да бъде изкусителка и владетелка на мъжките сърца и страстни сънища...Докато те още се събуждаха в топлите си семейни постели...Докато бяха чужди и примамливи за нея и нейната себичност.Обаче ,когато получеха заветния развод,те ставаха безинтересни за нея и тогава тя придобиваше дяволския си облик.Унижаваше ги и ги караше да се гърчат като червеи под командите и ,да треперят от страст и страх пред непредсказуемостта и.Пренасяше се мигновенно в дома им и постелята,ошушкваше техните банкови лични и фирмени сметки ,като същевременно предвидливо отправяше взор към следващата си жертва.Ловното и поле не бе от житейската и среда,а от интеренет.Сайтове за запознанства,социални мрежи,чатове...Защото там са самотниците на средна възраст и са лесна плячка за нея.Обаче докато оплете с „кукувичата си прежда” следващия си наивник-жертвено агне,Миглена даряваше с трошици нежност и капчици внимание поредния си донор на обич и финанси естествено .А той ?Той бе като паленце в нозете и,скимуцайки от щастие,припкаше да изпълни всеки неин каприз и прищявка...Дрехи,бижута,интимни вечери в заведения,пътешествия и екскурзии по екзотични места...Докато все още имаше средства по сметката си.Свършеха ли,тя вече бе успешно развела следващата си плячка и полетяла към новичкия си „улов” от мрежата...Вместо кукувичите си яйца,както е в природата,тя оставяше на осиротялия наивник шепа общи снимки от спомените им,разбитото му сърце и две сълзи в очите.И разпиляното му семейство,наранените деца и съпруга,но вече бивша....
Навярно доста от вас са имали такъв допир в живота си или поне са били свидетели индиректно,чрез драмите на близки семейства и приятели, засягани от такъв тип хора-мъже и жени,”кукувици”...И сега пак ще се върна към анонса си по-горе за приноса на кукувицата –птица в орнитологията и на кукувицата –жена/или мъж/ в живота.Или май „принос” е погрешно определение,а май по-вярното е разруха.
Или „кукувица кука за семейната разруха”?

Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Борис Христов

Днес той щеше да навърши 75 години.Това е Вили Арам Казасян-първо се дипломира като инженер/завършил е ВМЕИ-София/,следва рязък завой към Държавната музикална консерватория,в резултат на който имахме в повече от 38 години един композитор, диригент, аранжор, пианист и човек,голям човек. В този клип,който поствам в негова памет,ще го видим и като певец.Поклон пред паметта ти,Вили!

Дааа,уикендът ни бе наситен с празници и емоции,къде весели и приятни,къде не...Но те като всички силно очаквани емоции ,идват бързо и също така бързо преминават...С тази публикация искам да споделя своето искрено учудване и опулване,когато влизайки днес в Блог на деня , докато си пиех кафенцето на работа,установих ,че съм била номинирана,а и не само...Установих също ,че и съм победила останалите трима блогъри/THE DARK CORNER,September-Silvia,The Man On The Silver Mountain /в едно съревнование по блогърстване.Блогове и блогъри къде по-добри и качествени от моите драсканици и аматьорски дела.Като се поразрових по-задълбочено ,видях,че Руми ме е предложила,за което съм и благодарна.
Сега,с риск да привлека нечие неодобрение и гняв/за кой ли път?/,ще ви споделя ,че от ранните си детско-градински години бягам от този елемент на съревнование и рамкиране.Това просто ми е заложено в гените-ами не обичам този състезателен /а дали и съзидателен?/характер и рамки,спуснати от някого и в името на нещо си.Освен това ,както писах в първата си статия на моя блог,това е нещо като мой дневник,но с малко по-публична насоченост и отвореност.Дневник,в който ще поствам лични творби/колкото и недодялани да са според някои/ и размисли,впечатления от нещо видяно и преживяно и неща,които съм намерила в нета или преписани от лични книги,но пък интереснои и чувствени,мъдри и позитивно-човешки материали.А за този род публикации,независимо дали са „спам”според някои/сиреч копи-пейст,но с цитиран източник и автор/, за други пък те са били в даден момент необходимото развлекателно,поучително или зареждащо четиво,клип,стих или позитивно насочен материал.Четейки обаче из нета разни постулати и рамкови правила за блогърствуване,точно това мое „плюшкиново” влечение не е форма на блогърстване.Защото нямам необходимата политическа или блогърска насоченост и последователност.Та си зададох въпроса-„Аз блогър ли съм или не?”.Отговорът се крие в онези 16 гласа дали ми приза блог на деня за 6 декември 2009г./знаменателна дата за мен лично и за мотото на блога ми/.Ала тук не е важна бройката ,нито съревнованието,защото сега поразгледайки т.нар.ми конкуренти,мога да кажа ,че ми допаднаха техните блогове,нещо повече и те заслужават своята малка „ победа”.И тъй като мама ме е научила следното/в първите 7г./- получа ли подарък от някого/в случая глас и вот/,да се усмихна и скромно да кажа –Едно голямо и сърдечно БЛАГОДАРЯ!!!Благодаря и на тези,които не са гласували/но ме четат и посещават/ просто,защото и те като мен рядко влизат и не се вписват в този вид формация със съревнователен характер.
Аз писах и дадох своето предложение там,но ще го споделя и тук:
Номинирам за Блог на деня /навярно утре 8 декември?/ Блогът на Валентин Михалев

Днес се навършват 100 години от рождението на един български поет,на един истински българин от македонския край-Никола Йонков Вапцаров.За краткият си жизнен и поетичен път издава една-единствена стихосбирка „Моторни песни“ през 1940г.За мен лично едно негово стихотворение ми допада най-вече с оптимистичния си романтизъм и пролетното си упование ,с вярата си в добротата по света и у хората.

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!

Днес честваме светлия празник Никулден-ден на моряците-рибари,както и деня на банкерите.И в двете професии се изискват все ценни качества,както ловкост и търпение,така и умение да примамиш рибката си и да я убедиш да захапе кукичката доброволно или да се бухне в мрежата ти.Както в буквален,тъй и в преносен смисъл.Както и да е,не се присмивам ни най-малко,а напротив,опитвам с шеговита нотка да отбележа този празник и за двете професии,защото ако не са едните да инвестират и финансират в бъдещия труд и улов на другите,то този крайбрежен поминък би залязъл или би станал изчезнал вид,както вече има и такива занаяти и професии.Модерното им название е професия със затихващи функции...И така-да им е честит празника на хората и от двата вида професии!
Подбрала съм няколко вица-бисери,доказващи умението и на двете професии да разкрасяват и оцветяват постиженията си и сега ще ги споделя с вас.

***
Разговарят трима рибари - първият казва:
- Да знаеш, вчера си ловя риба и като извадих въдицата гледам закачил съм един ботуш, гледам го аз - той немски от втората световна война чак - голема находка.
Вторият не остава по назад:
- Абе задърпах един път и какво да видя - налъм та налъм, казвам ти български е, не по-късно от Балканската война. Чесно.
Третият скромно:
- Абе ловя си аз и като вадя въдицата какво да видя - абсолютно запазен фенер още от руско - турската война.
Другите се надсмиват:
- Аре бе как пък не?
- Вие пък - това е нищо бе. Фенера още светеше.
***
Двама рибари се срещат край реката.
- Как е колега, хвана ли нещо?
- Хванах страхотно парче!
- Къде е? Не виждам нищо!
- Не виждаш, защото нямаш въображение!
***
Подпийнал рибар се хвали в кръчмата:
- Откакто започнах да водя и жената с мен за риба - нямам празен ден!
- Хайде бе, посмали малко! - не вярват аверите му.
- Без майтап! Още щом слезе от колата и като отвори една уста ... След половин час кьорав рибар не остава на язовира!
- Е и рибата ще ти кълве при тоя шум?
- Естествено! Веднага щом и последният колега напусне язовира, омотавам устата й с тиксо.
***
По повод на кризата.
Един банков служител звъни на друг:
- Здравей, как е?
- Добре е.
- О, извинете, сигурно е грешка.
***
Банкер-шеф към новата си секретарка-блондинка:
- Изпратихте ли факс до "Фирма-ООД"?
- Да.
- Сега, моля, изпратете и на ЕТ "Иванов".
- Нямаме повече факсове...
***
В Китайския квартал в Ню Йорк вървят двама банкери.На земята пред тях виждат 100 доларова банкнота.Единия я настъпал с обувката си и се навел да я вземе.Другият казал:-Не се хаби,навярно е фалшива.Инак не би останала на земята.
***
Двама приятели банкери отиват на риба. Купуват си въдици, столчета, лодка, непромокаеми облекла, та дори и каравана. За тяхно най-голямо съжаление, успяват да хванат само една малка рибка. Ядосан, единият се развиква:
- Тая рибка ни излезе петнайсет хиляди долара!
Другият се опитва да го успокои:
- А представяш ли си, ако бяхме хванали още една!

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много.

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!