ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!




Днес е 3 -ти март, повод за празнуване и национална гордост, повод за размисли и оценка на това какво сме били, какво сме сега и какво трябва да ни се случи, за да изтрием срама и възвърнем позициите си и достойнството си. Но не спуснато и дадено ни свише /по членско право в ЕС/ или по милостиня, а извоювано и постигнато с хъс, труд и позабравените ни национални добородетели, даващи плодовете, с които един ден нашите деца и внуци биха се гордели , че са БЪЛГАРИ!


Ето защо реших днешния ми поздрав-пост да не е музикален клип, макар навярно ако поразровя ще намеря доста нови на тази тема, а ето това стихотворение на Ивайло Балабанов :



ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

автор:Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!

източник
снимки

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА


Днес бих искала да ви честитя този уникален по рода си БЪЛГАРСКИ празник, както и по традиция да ви закичя с моята мартеничка -ех,виртуално, защото сме далече, но пък и твърде близко-на един монитор разстояние . Освен това да ви пожелая преди всичко много здраве и живот, усмивки и позитивни мисли и действия, защото именно добротата и оптимизмът са движели и съхранявали човечеството в нелекия му път.

Не зная до колко сте се ровили в нета и дебелите книги, но аз на скоро попаднах на една според мен доста интригуваща и достоверна легенда за произхода на тази прабългарска традиция-закичването с мартеничка на този ден-1-ви март. И понеже нямам намерение сега нито да я коментирам или пък подлагам на съмнения самата легенда-за мен тя е красноречиво поднесена и доказана в сайта , в който я открих, ето аз бързам и да ви я представя:


Легендата за Мартеницата във съвременна интерпретация


източник

"Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.
Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие.

Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни."

Ето с тази последната част бих искала и да завърша днешния си пост-сърдечен поздрав към всички вас.:)

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, БЪЛГАРИ!