Ах, морето... ах, морето в мен остава

Пораждането на този колаж бе инспирирано още на първи прочит от ето това стихотворение:



Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.

Дали това били са първи трепети
и първо влюбване - жестоко като рана?
Младежът после смачкал е сърцето ти,
но спомен жив след него е останал.

Или той женен бе и те измами,
разказвайки, че бракът му е грешка?
Във чуждите постели, по таваните
горели сте от страст. И... шах със пешката...

А може би в законно брачно ложе,
де любовта изместиха тревогите,
внезапно бурна нощ начало сложи
на нов живот? И две деца били са вече много...

Каква е истината - няма да узная.
И... по-добре. Тя нищо не променя.
Харесва ми така да си гадая...
Сценарии, измислени от мене.

Любов било е. От романите - красива,
която двама дУши, две комети
внезапно сля. За да засвети жива
звездица малка и безименна - детето.

Не те познавам и не съм те мразила.
Напротив! Господ здраве да ти дава!
От своето дете си се отказала...
Благодаря за жеста! Майка ме направи!

автор:laramaylin (Нина Чилиянска)
източник

Това стихотворение ме вдъхнови да направя ето този почти графичен колаж , базиращ се на една анимирана снимка.

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

автор: Веселина Атанасова

Защо е такова заглавието ли? Ами ето защо:

Безработицата или самата мисъл и усещане за нея, те връхлитат с цялата си смазваща тежест едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано- някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой № се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе ,за да убиеш времето.

Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е .... прочети още

Независимо от опитите да ви очернят незаслужено, независимо и от постъпките на единици от вас, редно е поне днес да ви поздравим и да се преклоним пред стоицизма и сърцатостта ви.Да ви пожелаем много хъс пред спънките и неуредиците в професията ви, както и много търпение и разбиране към нас пациентите, защото ние нямаме вина за безумните решения на НЗОК.

Първоначалната ми идея за този колаж бе да е снимка на по-голям човек в бяла престилка, но после попаднах на тази снимка с това дете, ръсещо семенцата на обичта,обичта към човечеството. А нима това не е една от многото характерни черти на наследниците на Хипократ? Поклон пред всички вас, които правите за нас понякога немислимото и невъзможното, за да ни изправите на крака за цената на една усмивка само!

Както писах, Великден вече чука на вратите ни. И в тази връзка се запалих по темата за яйцата. Обаче онези, що носят естетична наслада, наслада за очите и за душата.В този мой слайд ви представям една колекция от декоративни лампи от щраусови яйца, идваща от Южна Африка, което пък се вижда и от тематичните, ръчно изработени, рисунки.




А за любителите на цял екран ето тук /цък/ могат да видят слайда и на цял екран.

Хей, хора, Великден наближава!
И в тази връзка ще започна подготовката си в емоционален план с ето това мое съвсем прясно слайдче за великденските яйца, но с малко по-естетично предназначение: