Георги Господинов - Числа

По-честичко нека да спира токът ,за да поглеждаме нагоре към звездите...


Leonard Cohen - I'm Your Man

Още една вълшебна балада на Леонард Коен за съботната нощ на фона на откъси от също така хубави филми.

Майчиното сърце не лъже-снимки

Обещах да издебна героите от разказа ми "Майчиното сърце не лъже" и ето моите телефонни снимки,като искам да се извиня за не дотам доброто качество на снимките,беше ранно утро в петък,едната ми ръка-дясната, бе омазана с мазнината на едно кюфте и хлебец, и снимах с лявата,а тя не ми е особено похватна.
Това е мама Проектина:



Това е Бляк прожект-Черньо:



А това двамката щастливци и всеобщи талисмани:

Leonard Cohen - Dance Me to the End Of Love

Малък петъчен поздрав с една хубава балада на Леонард Коен- "Танцувай с мен до края на любовта...",един танц без думи....

Писмо от бутилка ...от Черно море



В тази статия ще се опитам да пресъздам част от своите детски спомени,досущ както едно намерено писмо в бутилка,изхвърлено на брега на Черно море.Спомени за чудновати растения,птици,земноводни екземпляри-все видове ,които вече няма да видим...нито намерим по брега или в дълбините му.Нека тази моя статия покаже на по-младите и припомни на по-старите/мои връстници/ за даровете, с които нашето Черно море ни даряваше някога и което не опазихме,дарове безвъзвратно изгубени.


Някога преди н-на брой години ходехме с баща ми за риба на дървеното пристанище в стария Бургас.Дървено,защото на кейовите му места пристигаха кораби ,натоварени с дървесни трупи от Коми.Дали поради многото органика и дървесина изхвърляна директно в крайбрежните води,но там бъкаше от риба.И където има риба,имаше и птици-чайки белокрили и вряскащи,гларуси горди и хищни,и крайбрежна дребна патица,наричана корнида.Естествено аз като млад риболовец,бях снабдена с рибарска телескопична пръчка,но не като сегашните от олекотена пластмаса,а от бамбук.Една червена/нали бях девойка/ дръжка и червена малка макарка с месиново влакно завършваха естетиката на моето „оръжие”.Е,имах и слънцепредпазна шапка и сгъваемо столче.Почти същото снаряжение имаше и баща ми.За живия улов имахме обща пластмасова кофичка с перфориран капак,за да влиза въздух за рибките.И така привечер след работния ден на баща ми,яхвахме мотопеда му „Балкан” и отивахме на нашето си тихо местенце.Не говорехме много,а мълчахме в очакващо единомислие и съзерцателен вглъбен поглед/особено аз/ в залеза на слънцето,оглеждащо се в морската повърхност,в резките коси полети на грабливите птици и в плясъка на вълните.Докато нечия въдица не потрепнеше и изпънеше гръб под тежестта на чипарето...Тогава тишината се разцепваше от радостното ми детско бълбукане от възгласи и въпроси по детски.И нали съдбата и шанса подпомагат най-напред новаците,на моята въдица се хващаха най-едрите лефери,най-пълното чипаре със сафрид или най-дългия и пъстроцветен, с морско син лъскав гръб зарган.Всеки успешен улов ме настървяваше да хвърля по-надалеч и на дълбоко въдицата си.Веднъж не знам как стана в замаха ми,но оплетох без да искам,крилото на една белоснежна чайка.Ето ,че вече имах един необикновен пернат екземпляр,на който крилцето се прегъна и окървави от месината.Татко извади от брезентовата си торбичка джобно ножче,ръкавици и посегна към белоснежната перушина,пърхаща и крякаща безпомощно.Закрих очи да не гледам.След малко обаче той ме потупа по рамото и аз отворих очи.Белоснежка бе вече с превързано крилце с парче от памучна носна кърпа и лежеше подпряна на здравото си крилце с обилна вечеря пред себе си-един едър сафрид.Занесохме я у дома.Това бе първото живо същество-питомник и болник,за когото се грижех в продължение на една седмица.С помощта на мама и съветите,както и илачите на един съсед ветеринар,занимаващ се с крави,ние с общи усилия я излекувахме.Накрая като оздравя и укрепна,полетя волно от нашата тераса на 7 жилищен етаж,направи три кръга над блока ни , доближи терасата-нейно болнично отделение,помаха с лявото до преди миг болно крило и отлетя към морето-почти на една ръка разстояние.Защо разказвам това?Ами сега няма чайки,не и в нашия Бургаски залив...избягаха от смога и отровните изливания в морето.Помня и едно малко черно лъскаво ,подобно на триъгълна пирамида откритие,навярно семе или плод на водно растение.Наричахме го Морско дяволче.Сега и него го няма .Изчезнало е...А преди по брега освен черупките на мидичките и рапаните,морето като палаво дете си играеше и подмяташе в нозете ни и това дяволче.После разбрах,че ботаническото му название е Trapa natans.Ето какво открих за него:” Това е плод на воден орех, дяволски орех (Trapa natans). Реките, вливащи се в Дунав ги донасят до него, а той - до морето и много често "дяволчета" се намират изхвърлени на морския бряг. Предполагам, че се среща и по други бавно течащи реки, вливащи се в морето.Растението се е срещало често в миналото, но сега е по-скоро рядко и е защитено.”/ето го/
Обаче днес не ще го видите....Не ще видите също и Морското конче,нито Тюленът монах ,нито Черноморския делфин .Делфините ги видях за последно в 2003г. -цяло ято на брега на село Лозенец,на един пуст плаж,който вече е ВИП зона към един частен хотел.И навярно няма да се появят там,прогонени от шума на механизацията вдигнала това огромно здание ,отровила въздуха и водата с отходните си вливания...Навярно има и още други изчезнали видове,но аз си искам и диря моите,от детството ми!А вие?

Моят свят

Думичките на Анджела


Когато Анджела беше малка,
На две-три годинки дете,
Майка й и татко й
Я учеха да не казва НЕ.
Учеха я, че с всичко, което й казват те,
Тя трябва да се съгласява,
А ако не, я пошляпваха
И я изпращаха да си ляга.

Ето че Анджела порасна
Образец на възпитание и доброта;
Не правеше никакви пакости,
Никога не даваше воля на яда.
Винаги къщовна и грижовна,
Не се заяждаше, с благ нрав,
Каквото кажеше някой от родителите й,
майка й или баща й,
Тя винаги смяташе, че е прав

В училище Анджела се учеше отлично,
Представяте си - държеше се напълно
изрядно и прилично;
Учителите казваха колко възпитана била,
Колко кротка и добра,
Но как се чувстваше Анджела
Така и никой не разбра.

Анджела си имаше приятели,
Които харесваха нейната усмивка;
Знаеха, че тя е момиче,
Което заради теб и на край света прави отбивка;
Дори когато се разболееше
и трябваше да почива, както си му е реда,
Ако я помолеха за нещо,
Тя винаги отвръщаше с ДА.

На трийсет и три Анджела бе съпруга на адвокат,
Имаше дом, семейство, живееха в квартал богат,
Дъщеричката бе на четири
А синът - деветгодишен;
Щом я питаха как е,
Винаги отвръщаше „Добре съм".

Но една зимна нощ, малко преди Коледа,
Докато цялото семейство спеше,
С ужасни мисли в главата тя будна лежеше;
Кой знае защо и кой знае как,
Прииска й се живота си да отнеме;
Затова се помоли на Който я бе оставил тук,
Ако може, да си я вземе.

И тогава чу, някъде много отвътре,
Едно дълбоко и нежно гласче,
Което рече само една дума
И думата беше ... НЕ.

От този момент нататък тя си представи
Достатъчно добре какво трябва да прави.
Животът й зависеше от тази дума,
И ето какво близките й взеха да чуват:
НЕ, не желая;
НЕ, не съм съгласна;
НЕ, това е работа за теб;
НЕ, от това се дразня;
НЕ, аз исках друго;
НЕ, това не ми се нрави!
НЕ, уморих се, сега съм заета,
НЕ, няма, не ми се прави!

Близките й се смаяха страшно,
Изненадата на всички беше огромна;
Но Анджела не бе вече същата,
Промяната в погледа бе преломна;
Защото от онази предколедна нощ
В него липсваше онази кротост и подчинение,
Когато Ангелчето Анджела
Да казва НЕ получи разрешение.

Днес тя е най-напред личност,
А след това майка, съпруга,
Знае къде започва и свършва,
Живее свой живот, без да слугува.
Има свои дарби и свои амбиции,
Има чувства, нужди, стремления.
Има собствена сметка в банката
И изказва собствено мнение.

А на децата си казва следното:
„Добре е, когато сме съгласни един с друг;
Но ако не можеш да кажеш НЕ,
от теб няма да стане
Това, заради което си се появил тук.
И понеже ви обичам страшно много,
Понеже знам, че понякога и аз съм същата,
За мен вие си оставате ангелчета,
Дори когато с НЕ ми отвръщате"

Барбара К.Басет

ЗА БРАКА


Няма вече дъжд да ви вали,
Защото ще си бъдете един другиго заслон.
Няма вече да сещате студ,
Защото ще се топлите един друг.
Няма вече самота за вас,
Защото ще си бъдете един другиму другар.
Сега сте две тела,
Но пред двама ви животът е един.
Вървете във вашата обител,
Пристъпете прага на съвместното си битие.
Дано са много и добри дните ви на тази земя.

Благословия на индианците апахи

БОЖИЯТА ПРАВДА


(Руска народна приказка)

Преди много години Дядо Господ, придружаван от един Ангел, обикалял земята. Те срещнали едно момче. Дядо Господ го запитал:

- На колко си години, момче?

- На седемнадесет - отговорило момчето.

- Иди си, синко, дома, защото ето смъртта е в петите ти и не

ще бъде хубаво да умреш на пътя.

Смутил се Ангелът. Господ предрекъл смърт на момчето, което е живяло толкова малко, а, може би, е и съвсем невинно!

Но знаел той, щом Господ каже, така трябва и да бъде. И продължили пътя си Дядо Господ и Ангелът. Насреща им - стара баба. Живяла, живяла, състарила се... Прегьрбила се. Пита я Дядо Господ:

- На колко си години, бабо?

- На осемдесет - отвръща бабата.

- Хай, иди си с добро. Ще живееш още двадесет години. Тъй

ти отрежда Господ.

Още повече се смутил Ангелът. Момчето, което имало само седемнадесет години, трябвало да умре, а бабата, осемдесет-годишната баба - да живее още двадесет!

- Проясни ума ми, Боже! - помолил се Ангелът. - Помогни ми

да разбера волята Ти и да узная, защо тъй отсъждаш на момчето

и на бабата!

Господ отвърнал:

- Защото, ако това момче остане живо след седемнадесетата

си година, ще стане страшен разбойник и ще разплаче десетки

майки. А тая баба, която на младини е направила много грехове,

трябва още да живее, за да може да се очисти от греховете си.

източник-"Литературен сборник за православните християнски дружества и братства"

Майчиното сърце не лъже


В мазето на нашата служебна сграда е намерила убежище от няколко години една рижаво-петниста кучка от породата „Казанджийска превъзходна”.Обаче пък бе миловидна и дружелюбна към служителите ,работещи в сградата,дори и тези,които с погнуса я заобикаляха.Постепенно това животинче с благ характер спечели сърцата и на тях.Всеки и носеше коричка хляб,кокълчета от обяда си в стола или други вкусотийки.А тя въртеше опашка и танцуваше весели пируети около приносителя на храната и.Навярно в кучешкото и сърце звучеше Одата на радостта и благодарността.Постепенно тя се превърна в наш всеобщ питомник и като такъв си спечели звучното и красиво име-Проектина,защото повечето сме такива-служители-проектанти,а тя нашата пазителка.Без майтап-не пропущаше да излае непознатите хора,влизащи в сградата ни,а на познатите се усмихваше.Да,странно е,но е факт-и кучетата се усмихват!От обич и признателност...
В началото на юни тя изведнъж изчезна от погледа ни.Недокоснати оставаха кокълчетата и къшеите хляб,оставяни от нас в паничката и .Минаха няколко дни в неизвестност.Една сутрин тя се появи на тротоара пред сградата ни,заобиколена с 5 шарени пухкави топки,една от друга по-красиви с пъстротата си и по-жалостиви с писукащо-ръмжащите си звуци.Нейното потомство,нейната мамина гордост, с която тя бодро ни приветсвуваше.И подканяше за повече кокълчета и корички хляб-като за петима юнаци.И така започнахме да заделяме в повече...Топърлачетата отхвръкнаха,а мама Проектина остана само кожа и кокъл...и едни топли кафеви очи.Трябваше да намерим стопани на мъниците,които растяха не с дни ,а с часове,докато мама съвсем се стопи.Появиха се желаещи кой за вилата,кой от друга близка сграда или инсталация.И така мъниците си намериха грижовни стопани.
Проектина няколко дни се луташе като обезумяла.В отчаянието си бе изподрала с нокти и зъби своеобразното легло на мъниците,направено от стара плюшена завеса,сега вече празно и ненужно.Топлите и кафеви очи сега не се усмихваха,а винаги ни посрещаха сутрин пълни с тъга и като ,че ли една самотна сълза блестеше в крайчеца им.Нещо повече,хората участвували в дарителската кампания на мъниците,сега бяха олайвани и съпровождани с ръмжене от осиротялата майчица.Отказа и да се храни .Всяка сутрин ни чакаше седнала пред сградата ни на задните си лапи,трепереща,но не от ноемврийския сутрешен студ.И ето,че тази сутрин тази седяща статуя в сумрака се бе удвоила.До нея в същата поза ни очакваше един от мъниците и-Бляк Прожект/Черньо/.Милата майчица Проектина нощес е пребродила комбината и навярно по плачещия зов на рожбата си или пък водена от повика на сърцето си,е открила и прибрала последното си отроче,останало тук.И пак, като че ли ни се усмихваше всеопрощаващо...

СВОБОДАТА САНЧО....


Свободата да избираш пътя си между „обичаното” мъжко зло присъствие и насилие или самотата на дните и нощите,посветени на деца,професия, родители и приятели?Аз своя личен избор отдавна го направих-през 1995г. и не съжалявам...Преборих се със себе си и мазохистичното си чувство на привързаност към човека,подвластен на алкохола и влачещ семейното щастие и огнище ,телата и душите ни към реката Лета...Преглътнах срамът и приех правото си да живея СВОБОДНО и ТРУДНО –аз,детето ми и родителите ми,незастрашавани вече от нечии изтъпления.
Днес е такъв ден-Световен ден за премахването на насилието над жените...Световен да,а у нас?Дали е така?Знам сега защитниците на разните асоциации,фондации и нам какви течения и движения ,ще подскочат с вопли и крясъци срещу мен.Общественото и гражданско отношение и движение е ново,асоциирано и адаптирано към Европейските сходни формации.Човекът с главно Ч е порастнал и помъдрял...Да,ама не...В моето обкръжение от познати и приятели има поне три примера за урудлива и садо-търпимост към издевателството и ежедневния тормоз-психически,че и физически на „имащия и можещия”,финансово по-силен партньор-”героя” на деня ,над децата и съпругата-домакиня.Тази,която е задгърбила диплома и бъдеща кариера в името на децата,дома и бизнеса на силната си половинка.”Благодарността” се изразява в упреци,тормоз физически и психически ,натяквания,че и периодично гонене от дома,под омаята на алкохолната нирвана на „силния” или просто от злобата и лъжеомаята на финансовите си постижения.Постижения моментни и временни,но не и константни.Да,времената са трудни и тежки...финансови и бизнес провали ,съпроводени с емоционален и човешки крах.Трудно е за всички ни....Трудно е и за държавата и институциите и,трудно е и за служителите им.../еле сега без 13-та заплата-„оти да се хабим?”/
Обаче още по-трудно е да намериш някого на тези телефони и сайтове.Особено нощем,когато тези семейни бури и „гръмотевици” се развихрят.А тогава дежурните телефони мълчат-няма дежурен глас там,няма присъствие...Има пълно отсъствие от държавно и човешко присъствие и милосърдие,от помощ и подкрепа...Полицията пък си „измива” ръцете със семейното статукво и семеен спор?!?А жената,намерила капка сила и решила да приеме пътя на свободата да живее сама с децата си,понесла бремето и отговорността от решението си, пак е САМА...Слаба,уязвима и САМА със сълзите и синините си,със страха и уплахата в очите на децата си и на улицата.Дори и приютена за нощ или две от приятели ,тя пак е САМА и след малко време прощава или преглъща сълзите и гордостта си в името на децата си и любимия „садист”.И всичко остава по старому,всичко тече,всичко продължава,но не променено,противно на мисълта на философа Хераклит "всичко тече, всичко се движи и нищо не остава неизменно"...Жалка българска действителност...Уви!

Разкаянието на бащата


Чуй ме, сине. Аз ти казвам тези думи, когато ти спиш,сложил си твоята малка ръчичка под бузата, а светлите ти къдрици са залепнали върху потното ти челце. Аз се промъкнах сам в твоята стая. Преди няколко минути, когато седях в библиотеката и четях вестника, ме заля тежка вълна на разкаяние. И дойдох до твоето креватче със съзнанието за своята вина.
Знаеш ли за какво си мислех, сине? Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение. Скарах ти се, когато се обличаше, за да отидеш на училище, понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа. Скарах ти се, че не си си изчистил обувките. Сърдито ти викнах, когато хвърли нещо от дрехите си на пода.
На закуска също се заяждах с теб. Ти си разля чая. Ти лакомо гълташе хапките. Ти седеше с лакти върху масата. Ти прекалено дебело си намаза филията с масло. После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика: "Татко, довиждане!", а пък аз свъсих вежди и отговорих: "Изправи си раменете!"
След това, в края на деня, всичко започна отначало. Вървейки към къщи, аз те видях, когато застанал на колене, ти играеше на топчета. Чорапите ти имаха дупки. Аз те унижих пред твоите приятели, като те заставих да вървиш пред мен към къщи. Чорапите не са евтини и ако ти трябваше да си ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш, сине, че това го каза твоят баща!
Помниш ли как ти влезе в библиотеката, където аз четях - плахо, а в погледа ти имаше болка? Когато те погледнах разсеяно над вестника, раздразнен, че са ми попречили, ти нерешително застана до вратата. "Какво ти трябва?" - попитах аз рязко.
Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме и ме целуна. Твоите ръчички ме стиснаха с любовта, която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не бе могло да пресуши. А след това ти си отиде, тропайки с крачета нагоре по стълбата. Та така, сине, скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, отвратителен страх. Какво направи с мен навикът? Навикът да се заяждам, да мъмря — такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче. Наистина не може да се каже, че не те обичах, цялата работа е в това, че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години.
А в твоя характер толкова много е силното, прекрасното и искреното. Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове. То се прояви в твоя стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш. Нищо друго днес няма значение, сине. Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене!
Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това, когато се събудиш. Но утре аз ще бъда истински баща! Аз ще ти бъда другар, ще страдам, когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш. Аз ще прехапя езика си, когато той е готов отново да изрече ядосани думи. Аз постоянно ще си повтарям като заклинание: "Той е само момче, едно малко момче!"
Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж. Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам, че ти си още дете. Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеие върху рамото й. Аз изисквах от тебе много, прекалено много...

У. Ливингстон Ларнед

Пиратът


Един ден госпожа Смит седеше в чакалнята на своя лекар, когато вътре влезе малко момченце с майка си. Момченцето привлече вниманието на госпо-жа Смит, защото имаше черна превръзка на едното око. Учудваща бе явната невъзмутимост, с която понасяше загубата на окото си и тя с интерес го проследи как последва майка си до един стол наблизо.
Този ден лекарят имаше много работа, така че госпожа Смит имаше възможността да заговори майката на момчето, докато то си играеше с войниците си. Отначало седеше мирно и ги редеше на облегалката на стола. После хвърли бегъл поглед към майка си и тихичко се смъкна на пода.
В края на краищата госпожа Смит намери подходящ момент да попита момченцето какво му е на окото. То се замисли над въпроса й, после отвърна като повдигна превръзката,
- Нищо ми няма на окото. Аз съм Пират!-и продължи да си играе.
Госпожа Смит чакаше в кабинета, защото беше изгубила крака си от коляното надолу при автомобилна катастрофа. Днешното и посещение имаше за цел да определи дали раната е зараснала достатъчно, за да и се сложи протеза. Загубата на крака беше съкрушителна. Въпреки, че полагаше всички усилия да бъде силна, тя се чувстваше инвалид. С ума си съзнаваше, че загубата не бива да попречи на по-нататъшния й живот, но емоционално просто не можеше да го преодолее. Лекарят й беше предложил упражнения за визуализация и тя бе опитала, но не можеше да си създаде емоционално приемлив и траен образ. В съзнанието си тя се виждаше като инвалид.
Думата „пират" промени живота й. Моментално се пренесе мислено в друг свят. Видя се преоблечена като Джон Силвър, застанал на палубата на пиратския си кораб. Стоеше с широко разтворени крака - единият дървен. С подпрени на хълбоците ръце, с високо вдигната глава тя гледаше усмихната право в окото на бурята. Ураганният вятър развяваше палтото и косите й. Ледени пръски морска вода хвърчаха над перилата при всяко разбиване на огромните вълни. Корабът се клатеше и стенеше под силния напор на бурята. Но тя стоеше здраво стъпила на крака - горда и неустрашима.
В този миг образът на инвалид в съзнанието й бе заместен и смелостта й се върна отново. Тя погледна момчето, заето с войниците си.След няколко минути сестрата я повика. Докато пазеше равновесие на патериците си, момченцето забеляза ампутирания й крак.
- Ей, госпожо - извика то, - какво ви е на крака?- Майката на момчето щеше да потъне в земята от срам.
Госпожа Смит погледна надолу към скъсения си крак. После се усмихна и рече:
- Нищо. И аз съм пират.

Марджьри Уоли

Разказ за два града


Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:
- Какви са хората в този град?
- Какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.
- Аха - рекла жената, - същите ще откриеш и в този град.
Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.
- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.
Мъдрата старица рекла:
- Такива ще ги откриеш и в този град.

Из „Най-хубавото на кратко"

Какавиди или пеперуди?


Пиршество на глупостта,
наивност сляпа и бездарна,
лицемерна жлъч от суета,
гонитба някаква коварна...
Фанфари гръмки,думи лековати,
финтове,лъжи и всякакви обрати,
и речите безумни продължават
все тъй упорито да ни оглушават.
/или май на себе си внушават?/
Пашкули те бяха и такива си остават,
ала никога не ще бъдат волни пеперуди...
Тъй плътно опаковали се
в щита на собствените си заблуди
и такива пак ще си останат,
герои -да,но само в орбитите си луди .
Но всъщност кой печели или пък кой губи?
Погазваме съдби,зачерняме мечти,
окалваме души...Карай,по-важно тук е
нашето си его и май превръщаме
го само в нищожно жалко кредо!

24 ноември 2009г.

Бургас,моят любим... Бургас

С този аматьорски клип/клипа не е мой,но е по своему мой и кръвносвързан и обвързан с мен,споко ще разберете/ искам да ви въведа в моята рожденна и житейска аура и атмосфера.Моят Бургас-любим,слънчев лете и бурен зиме,и все пак обичан,бленуван и сънуван,кога не съм там,моят Бургас.Обърнете внимание на клипа-знам дългичък е,но на момента -5мин. 26сек. там на моста един рибар с бял потник и кафяв панталон с рибарски прът и седнал на столче,вперил очакващ поглед в любимото море...това е моя "старец и морето",моя баща...Мир на душата му рибарската.Мъжете от моста,ония стари ,но верни на морето момчета,го бяха кръстили "бай Иван Атеринката"...За незнаещите ще поясня-атерината е една рибка прозрачна като стъкло и също така недоверчива и чувствителна,лека като перце.Буквално умения на магьосник са нужни да напълниш чипаре/сиреч въдица от по 6-10 куки/с тази неуловима и чувствителна рибка.Исках да направя с годините нещо като собствен почерк и почит към теб ,тате,без ония клишета-паметници и некролози,задължителните...Макар и те да са вече студена и каменно-мраморна реалност,но какво показват и казват те за тебе,тате?Ето ,че намерих клипа и успях...
"Татко,ти остана в мемоарите на Бургас като един от многото верни рибари на моста...И този лик от теб ще остане в мен завинаги!"
Клипа може да се види ТУК
на 5 мин. и 26 сек.
Ти си онзи / в рамката/ с бялата шапка и потник, седнал на малкото си рибарско столче.

Мястото на русалките...


"Което е добро за един, може да не е добро за друг. Може да се наложи да настояваш на своето и да направиш нещо необичайно в очите на другите." Ейлийн Кади

Трябваше да играем на Великани, Магьосници и Джуджета.
Оставили ме бяха да се грижа за осемдесетина дечурлига на възраст между 7 и 10 години, докато родителите им се занимаваха с родителски работи. Събрах дружината си в залата при църквата и се заех да обяснявам играта. Тя е нещо като разширен вариант на играта Камък, Хартия и Ножица и е свързана с мислене и вземане на решения. Всъщност истинската цел на играта е децата да вдигнат голям шум и да се гонят насам-натам, докато всеки забрави на чия страна е и кой е победил.
Да организираш пълна стая с навити като пружинки първолаци в два отбора, да им обясниш основните правила на играта като постигнеш консенсус по въпроса за груповата принадлежност - това не е шега работа, но с помощта на добра воля се справихме и бяхме готови да започнем.
Възбудата от гонитбата вече достигаше критичната си точка. Аз изкрещях с всичка сила:
- Кой какъв е сега - ВЕЛИКАН, МАГЬОСНИК или ДЖУДЖЕ!
Докато групите се суетяха като бесни и шушукаха помежду си, усетих, че някой ме дърпа за крачола. Едно мъничко момиченце стоеше с вдигната глава и питаше със сериозен глас:
- Къде да застанат русалките?
Последва дълго мълчание. Много дълго мълчание.
- Къде да застанат русалките ли? - попитах аз.
- Да. Защото аз съм Русалка.
- Няма никакви русалки.
- Има, аз съм Русалка!
Тя не се виждаше в ролята на Великан, Магьосник или Джудже. Тя знаеше точно към коя категория се числи и нямаше никакво намерение да напуска играта, за да стои до стената като някой загубен глупак. Тя желаеше да заеме мястото си там, където Русалките стоят в общата схема на нещата, без да страда достойнството или самоличността й. За нея беше ясно, че за Русалките има място и че аз трябва да знам къде е то.
Та къде да застанат Русалките? Всички Русалки -Всички тези, които са различни, които не се вместват в нормите и не приемат предварително разчертаните кутийки и квадратчета?
Отговорете на този въпрос и ще можете върху тази основа да изградите училище, народ или цяла вселена.
Какво отговорих аз тогава? Случва ми се понякога да кажа и аз нещо на място.
- Русалката застава ето тук до Краля на морето!
(Да, точно тук до Главния глупак, рекох си на ум.)
И застанахме двамата ръка за ръка да приветстваме нестройните и диви пълчища Магьосници, Великани и Джуджета.Между другото, не е вярно, че Русалки не съществуват. Аз лично познавам една. Държал съм я за ръка.

Робърт Фулгъм

Вечерна роза



Вечерна роза - цвят във тъмен виолет,
две чаши, пълни с виното кристално...
танцува музика по лунния паркет,
свещта гори в ухание сакрално...
Прозорец грабва звездното небе,
ветрецът лек трепти в завеси бели...
камина диша с огнено сърце,
две живи сенки в ритъм са се вплели...
Интимно виното във чашите звънти,
картините за сън очи затварят;
любовен блус ефирно се върти,
милувките без думи разговарят...
Завесите закриват в миг луната,
угасва бавно пламъкът в свещта...
гори до болка обичта в сърцата...
Вечерна роза - виолет в нощта...!

автор:Naransina

Зороастрийски хороскоп


Петел (1918, 1950, 1982, 2014)
Бик (1919, 1951, 1983, 2015)
Язовец (1920, 1952, 1984, 2016)
Камила (1921, 1953, 1985, 2017
Таралеж (1922, 1954, 1986, 2018)
Лопатар (1923, 1955, 1987, 2019)
Слон (1924, 1956, 1988, 2020)
Кон (1925, 1957, 1989, 2021)
Гепард (1926, 1958, 1990, 2022)
Паун (1927, 1959, 1991, 2023)
Лебед (1928, 1960, 1992, 2024)
Рис (Славей) (1929, 1961, 1993, 2025)
Магаре (1930, 1962, 1994, 2026)
Бяла мечка (1931, 1963, 1995, 2027)
Орел (1906, 1932, 1964, 1996, 2028)
Лисица (1901, 1933, 1965, 1997)
Делфин (1902, 1934, 1966, 1998)
Глиган (1903, 1935, 1967, 1999)
Бухал (1904, 1936, 1968, 2000)
Сокол (1905, 1937, 1969, 2001)
Елен (1906, 1938, 1970, 2002)
Овен (1907, 1939, 1971, 2003)
Мангуста (1908, 1940, 1972, 2004)
Вълк (1909, 1941, 1973, 2005)
Щъркел (1910, 1942, 1974, 2006)
Паяк (1911, 1943, 1975, 2007)
Змия (уж) (1912, 1944, 1976, 2008)
Бобър (1913, 1945, 1977, 2009)
Костенурка (1914, 1946, 1978, 2010)
Сврака (1915, 1947, 1979, 2011)
Катерица (1916, 1948, 1980, 2012)
Врана (1917, 1949, 1981,2013)

Зороастрийската астрологическа система е родоначалник на всички последвали я течения и направления в астрологията. Календарният цикъл е от 32 години, всяка година има определен символ, свързан с едно животно, тотем. С него се свързва определена символика и свойства, които човекът, роден в дадена година, трябва да въплъти в себе си.
На всеки тотем се противопоставя негов антитотем, предупреждаващ за дяволските изкушения, предвидени за хората, родени през определена година. Тотемът на рождената година подсказва какво и как трябва да се прави, за да стане човек достоен за харизмата си, т.е. за предопределението си, за благодатта. Снизходителното отношение на човека към собствените му пороци и недостаттъци довежда до това, че във външността му се проявяват черти на неговия антитотем — това е деградацията на личността. Колкото човек е по-близо до своя тотем, толкова повече са неговите шансове да намери висша защита от проявите на злото.
В зороастрийския календар годината започва на 21 март, когато Слънцето влиза в Овен. Хората, родени през февруари-март (до 20 март) попадат под влияние на тотема от предната година и този от следващата.


Петел (1918, 1950, 1982, 2014)

Това е година на разобличения, година на съд. Годината на Петела проявява цялото зло. За разлика от петела, известен от източните (китайските) хороскопи, това е Петел-воин, реформатор, който не се крие в храстите. На него му е трудно да доведе започнатото докрай, той всичко оставя до средата, но най-добрите Петли винаги ще открият бисер в цялата купчина. Петлите са рицари, активни и безстрашни. Те не си представят себе си без къщата и децата си. Човекът с тотем Петел винаги проявява кипяща енергия, пълен е с планове, обожава накитите (особено тези за главата), обича да се превъплъщава и често се изчервява. Има подвижно лице, жива мимика, импулсивни реакции. Той е откровен и склонен да изгаря мостовете след себе си.
Неговият антитотем се проявява във външността на човека като бледо лице и застинали черти като маска върху лицето. Такъв човек е страхлив, безпомощен и жалък като мокра кокошка. Той ненавижда всякаква власт и е безсмислено жесток.
В годината на Петела са родени: Волтер, Робеспиер, О. Уайлд, Чапаев, Солженицин, Дора Габе, Минчо Минчев.

Бик (1919, 1951, 1983, 2015)

Това е година на мир. През тази година човек трябва да се постарае да си плати дълговете, да работи много, да умее да се подчинява. Хората, родени през тази година, са малко пасивни. Те имат душа на дете, нуждаят се от опека, от пастир, нужни са им импулси за развитие. За тяхната безкористност, доброта, мекота, умение да търпят, да помагат на околните, да лекуват хората — за всичко това ги очаква награда. Бикът е по природа идеалист, той е мек като восък, има нежна, ранима душа, лесно е да бъде оскърбен и унизен. Но своите близки, особено децата си, той ще отстоява до смърт. Външно това са доста охранени хора, жените се отличават с едър бюст.
Антитотемът им се проявява като нервност, липса на смирение, агресивност и злоба, опърничавост и желание да настояват на своето на всяка цена. Тези хора нерядко се отличават със забележимо слабо тяло.
В годината на Бика са родени: Нострадамус, Серафим Саровский, Шилер, Врубел, Макаренко, Софиянски, Димчо Дебелянов.

Язовец (1920, 1952, 1984, 2016)

Годината на Язовеца е свързан със спомени за миналото, с хранилища, фондове, банки, складове, тежестта на спомените. Годината се смята за здрава, устойчива. Човек с този тотем е много добър стопанин, практичен и спестовен, работоспособен и достатъчно потаен. Той винаги има множество решения, по неговата външност и постъпки обаче не може да се съди за неговите занимания. Най-важното в своя живот той може да пази в тайна дори от най-близките си хора. Този човек е с набито тяло, склонен към пълнеене, лицето е заострено, ръстът — среден, очите — издължени. Язовците винаги живеят със спомени и са твърде консервативни. Отличават се със способности в областта на логиката и математиката, притежават дарба за изследовател и психолог.
Техният антитотем е безотговорен, лекомислен, алчен, разпуснат и злобен, той не вярва в нищо и ненавижда хората.
В годината на Язовеца са родени: Буда, Коперник, Спиноза, Лобачевски, Фройд, Бехтерев, Махно, Явлински, Петър Стоянов.

Камила (1921, 1953, 1985, 2017)

Тотемът на Камилата предполага аскетизъм, издръжливост, умение да се задоволява с малко. Камилата практически няма нищо. Всичко свое тя носи със себе си, при това винаги го разпределя много разумно и хармонично. Такъв човек е недоверчив, винаги очаква най-лошото, може да оплюе всички и всичко. Между другото, колкото по-силно Камилата обича човека, толкова повече тя го осмива. Не скрива своето отношение към хората, има остър език, знае цената си и се старае да стигне до всичко самостоятелно. Тези надеждни и работливи хора, криещи се под маската на насмешливост и подигравки, имат изключително сериозно отношение към живота. Камилата винаги е готова да прости на жена си, на близките си, на децата си, които отрано приучава към самостоятелност.
Ако обаче видите сладникавост, безкрайно лигавене, отсъствие на здрав цинизъм, желание за лукс и удоволствие — това е проява на антитотема.
В годината на Камилата са родени: Екатерина II, Пестел, Салтиков-Щедрин, Чарли Чаплин, Хитлер, Ахматова, Сахаров, Юрий Никулин.

Таралеж (1922, 1954, 1986, 2018)

Това е година на благодат, непредсказуемост и освобождаване. През тази година са възможни неочаквани явления, често тълкувани като знамения и космически предупреждения. Таралежът с бодлите си пробива света на Злото и или го побеждава, или предизвиква сътресения. Човек с тотема на Таралежа силно напомня домашен дух от народните приказки — същия такъв непредсказуем, бодлив, външно малко несериозен, дори суетлив. Като правило, има голяма глава, бухнали коси с остър косъм, заострен нос и доста гъгнив глас. Такива хора притежават великолепна памет, особено зрителна, но са доста дребнави и обичат да се "хващат" за дреболии, ровейки се в подробностите. Като приятели са много верни.
Антитотемът им се проявява, когато човек започва да не подбира връзки и контакти, външно изглежда пригладен и зализан, охотно се примирява с лъжата и предава приятелите си. Той е страхлив, пакостлив, обича да съкрушава и при това се чувства абсолютно безнаказан.
В годината на Таралежа са родени: А. Суворов, Рузвелт, Немирович-Данченко, Сергий Радонежски, Манделщам, Анжел Вагенщайн.

Лопатар (1923, 1955, 1987, 2019)

Годината е свързана с търсене на висшия смисъл, с хармонията, красотата, с изявата на майчинското начало. Годината на Лопатара е година за проверка на съвестта на човека. Хората с този тотем се отличават с грациозност, изящна фигура, лека походка, аристократизъм и изтънчени маниери. Те се разпознават лесно по божествено прекрасните им, леко премрежени очи. Те са романтични по природа, артистични, капризни, с изострена чувствителност, неспокойни и тревожни. Обикновено се изявяват ярко в изкуството. Понякога не им достига здрав разум и допускат непоправими грешки.
Антитотемът им е свързан с грубост, голям рационализъм и малкоподвижен начин на живот. Такива хора злословят, имат къси дебели крака и подпухнало лице. Въпреки това обичат да се гиздят с красиви дрехи, които само подчертават тяхната уродливост. Влиянието на антитотема особено силно се забелязва върху жените, родени в годината на елена Лопатар.
В годината на Лопатара са родени: Чингиз хан, Бомарше, Джордж Вашингтон, Конан Дойл, Чехов, Прокофиев, М. Булгаков, Мила Павлова.

Слон (1924, 1956, 1988, 2020)

С тази година се свързва една особена стабилност, устойчивост, сериозност. Начинанията, започнати през тази година имат дългосрочни последствия. Човек с проявен тотем на Слона има едро, масивно тяло и също такива крака, дълъг нос и къси уши. Слонът е уравновесен и е трудно да бъде изваден от равновесие, но ако това се случи, не е лесно да бъде спрян. Притежава гигантска сила. Макар и консервативен по природа, той е способен да разруши всякакви препятствия, ако вижда, че това е необходимо. Слонът е пазител на традициите, устоите, домашното огнище, глава на семейството и негова опора. Той е бавен, но много упорит, цени сътрудничеството с други хора. Независимо от своята могъща външност, Слонът е мнителен, подозрителен и дребнав, не се доверява дори на самия себе си, поради което пропуска доста хубави възможности. Живее дълго и в повечето случаи съумява да направи нещо голямо в живота си.
При проявяване на антитотема човекът е болнав, суетлив, нестабилен, бъбрив и лъжлив, ненадежден в семейството.
В годината на Слона са родени: Л. Толстой, Левитан, К. Паустовски, Марина Цветаева, Булат Окуджава, Джордж. Буш, Картър, Екатерина Михайлова, Лидия Шулева.

Кон (1925, 1957, 1989, 2021)

За разлика от своенравния, егоистичен кон от източния хороскоп, Конят от зороастрийския календар е олицетворение на издръжливост и справедливост. Тази година е свързана с клетва и договор, с възмездие за Несправедливостта. Човек с ярко изразен тотем на Коня е ковач на своето щастие. Той е честен и храбър, обича природата и простора, пътешествията и заниманията със спорт. Застанал на стража на реда и справедливостта, може да смачка всеки, който се опитва да наруши някаква формалност. Но в стремежа си да постигне своето, може да тръгне срещу обществото. Конят проявява силата си само сред масите. Има хубава фигура с атлетично тяло, горда осанка, големи зъби, остра, твърда коса и големи красиви очи.
Ако човекът, роден в годината на Коня, е неангажиран, непохватен, страхлив, ако при това има криви, слаби крака и гнили зъби, значи в него се проявяват чертите на антитотема му.
В годината на Коня са родени: Нансен, Хайне, Маяковски, Елисавета Багряна, Богомил Бонев.

Гепард (1926, 1958, 1990, 2022)

В тези години често има войни, разобличения. Тази година може да постави началото на движение в нова посока. Гепардът бяга бързо, мигновено усвоява големи пространства, умее да оцелява в екстремални условия. Гепардът винаги се стреми да предвиди всяка опасност, да пресметне всички ходове и изходи. Той обича да се сражава, но в някои случаи може да отстъпи, за да може след като събере сили, да нападне в гръб. Хората Гепарди са воинствени, агресивни, с неукротим нрав, безстрашни, коварни. Умеят да играят и преобръщат всичко. Човек с проявен тотем на Гепарда е честен човек, благороден борец, стегнат, жилав, гъвкав и грациозен като котка, но с много силен, твърд, пронизващ поглед.
Антитотемът прави човека страхлив, слаб, жалък, безразборен в контактите и връзките си.
В годината на Гепарда са родени: К. Станиславски, А. Довженко, Мерилин Монро, Фидел Кастро, Мадона, Майкъл Джексън, Шарън Стоун, Николай Свинаров.

Паун (1927, 1959, 1991, 2023)

Това е година на съблазни, илюзии и игри, година на страшни измами. Злото през тази година се маскира, облича се в бели одежди и успява да измами хората. Човек с проявен тотем на Пауна е весел и многолик, неочакван, обича да играе различни роли, според обстоятелствата. Стреми се да разкрие максимално своя творчески потенциал и блести със своя многостранен талант. В него постоянно се разкриват все нови и нови черти, той никога не тъпче на едно място и не само, че не спира да изненадва околните, но и самият той не спира да се учудва. Не се вкопчва в имущество и други земни блага. Много често хората не обичат човека, роден в годината на Пауна, заради позьорството му, заради това, че прекалено много обича да се покаже и изяви. Той винаги има множество планове, понякога абсолютно безумни, които далеч не всички е способен да реализира в живота.
Неговият антитотем е човек сив, мрачен, затворен, злобен, посредствен.
В годината на Пауна са родени: Балзак, Пушкин, Есенин, Луис Карол, Хенри Форд, Михаил Ростропович, Михаил Улянов, Вячеслав Тихонов.

Лебед (1928, 1960, 1992, 2024)

Годината на Лебеда е свързана с духовното обединение на хората. През тази година не бива да се осквернява водата. Могат да се случват чудеса, в най-лошия случай — има прояви на алчност, измами, задкулисни интриги, обещания, които не се изпълняват. За човека с проявен тотем на Лебеда са характерни безкористност, гордост, вярност на високите идеали, склонност към самовглъбяване и медитация. Той не обръща никакво внимание на материалните блага. Затворен е в своя вътрешен свят и донякъде откъснат от външния, но крайно привързващ се към скъпите за него хора, изключително верен в любовта. Понеже се привързва силно, без близки хора около себе си страда много. Човекът с тотема на Лебеда е с дълга грациозна шия.
Антитотемът се проявява като непреодолима алчност, зацикляне върху материалните проблеми, лъжливост, невярност и ненадеждност.
В годината на Лебеда са родени: Петър Първи, Фурие, Тулуз-Лотрек, Жуков, Марадона.

Рис / Славей (1929, 1961, 1993, 2025)

Годината на Риса е свързана с изпитания, неочаквани явления. Отварят ни се очите за истинските събития, промени, катастрофи. Понякога, когато хората заслужат това, е възможно да се прояви тотемът на Славея. В облика на хората с тотема на Риса има нещо котешко. Тяхното поведение е непредсказуемо. Ту са кротки и спокойни, ту внезапно проявяват злоба и ненавист. Около Риса винаги е безпорядък, разруха, но на другите това той не прощава. Хората с този тотем често пъти изглеждат невзрачни, отпуснати, но умеят мигновенно да се стегнат и мобилизират. Те са пълни с оптимизъм, препълнени са с идеи. Притежават пророчески дар. Хората с тотема на славея са с благородна осанка, красив звънтящ глас. Те са със строг нрав, но са миролюбиви, с чувство на собствено достойнство.
Ако човекът е плах, лицемер, страхлив, услужлив, аскетичен, дребнав и досаден — това говори за проява на антитотема.
В годината на Риса (Славея) са родени: Наполеон, Юго, Нобел, Менделеев, Киплинг, Брехт, Шукшин, Станка Пенчева, Теодоси Спасов.

Магаре (1930, 1962, 1994, 2026)

Година на изобилие, на изход от кризата. Магарето е символ на мир и стабилност, търпение и голяма вътрешна сила. Тотемът на Магарето предполага човек с голяма работоспособност, издръжлив, търпелив, миролюбив, сговорчив, спокоен, който умее и желае да направи много със своите ръце, много скромен. Такъв човек подхожда към всяка житейска ситуация разумно и уравновесено, притежава достатъчно твърд характер, но за работата му трябва допълнителен импулс. Когато в света е неспокойно, по време на конфликти и смутове Магарето става пасивно, затворено и упорито не иска да прави нищо. Смята се за благоприятен признак, ако човекът, роден в годината на Магарето, има удължен овал на лицето, здрави, малко издадени напред зъби, големи уши.
Ако човекът е страхлив, дребнав, конфликтен, похотлив - това е проява на антитотема.
В годината на Магарето са родени: Хегел, Бетовен, Нахимов, Х. Уелс, Лорка, Ремарк, Елцин, Горбачов, Надежда Михайлова.

Бяла Мечка (1931, 1963, 1995, 2027)

Това е година на сериозни изпитания. Грешките, допускани в тези години, са непоправими. Залагат се големи събития, бавно започва да се набелязва това, което ще се случи след известно време. Човекът с тотема на Бялата мечка следва да бъде строг, рицарски настроен, донякъде с непредсказуем характер. Обича да играе, в играта стига до екстаз. Обича живота, има широка душа. В него няма подлост, садизъм, той не търпи предателство. Винаги има гигантски планове и проекти, които умее да реализира в живота. Умее добре да организира хората и да ги поведе след себе си.
Човек с проявен антитотем става носител на хаоса - нагъл и в същото време дребнав. Той е прилепчив, придирчив, досаден, склонен към садизъм, маскирайки се в образа на добрия "чичко".
В годината на Бялата мечка са родени: Рафаел, Сервантес, Нютон, Тютчев, Добролюбов, Набоков, Хемингуей, Хичкок, Мирон Иванов.

Орел (1900, 1932, 1964, 1996, 2028)

Това са години на строителство, сериозни планове и проекти, които започват да се реализират. Годината обединява хората. Тези, при които се проявява тотемът на Орела, се отличават с горда осанка, красив, сякаш изсечен профил, добре трениран глас, умение да се държат достойно във всякакво общество. Тези хора не си представят живота извън колектива, извън своя род, способни са да се принесат в жертва в името на голямо дело. Хората Орли предвиждат бъдещето. Те са защитници на държавността, не ги плашат никакви препятствия и прегради. Много от тях не са обичани, заради техния аристократизъм, високи идеали, рицарското им поведение. В личния си живот тези хора са доста аскетични.
Антитотемът се проявява като зловредност, невъздържаност, лакомия, слюноотделяне, прилепчивост, нечистоплътност. Такива хора често пъти са с изпъкнали очи, тънички ръце и дълги слаби крака.
В годината на Орела са родени: Леонардо да Винчи, Маркиз дьо Сад, Жорж Санд, А. Тарковски, Любен Дилов-син.

Лисица (1901, 1933, 1965, 1997)

В годината на Лисицата подробностите решават много неща, много неща зависят от случая. Това е година на жребия. Лисицата притежава остър ум, позволявящ й да разобличава интригите. Като правило, през тази година се раждат хора с много загадъчни, странни и променливи съдби и рядко някой от тях живее монотонно. Хората с проявен тотем на Лисицата се отличават с ловкост, ироничност и хитроумие. В интерес на истината, те са малко страхливи, никога няма да тръгнат напред с рогата, но затова пък са много предвидливи, умеят да предусетят всяка интрига и да посочат нужната посока на другите. Те обичат да наказват подлостта и да разкриват тъпотията и надменността на другите. Външно Лисицата е с тънка, остра муцунка.
Чертите на антитотема се проявяват отчетливо в хората с разтлъстяло тяло и подпухнало лице, в подли и страхливи приспособяващи се хора, в подлизурковци и скъперници.
В годината на Лисицата са родени: Вивалди, Андерсен, Уолт Дисни, Марлен Дитрих, Жан Пол Белмондо, Юрий Гагарин, Дончо Цончев, Лили Игнатова.

Делфин (1902, 1934, 1966, 1998)

Това е най-разумната година. Година на пътешествия, големи промени и замисли, тайнствени явления, година на помощ и спасение. Хората, родени в годината на Делфина, са вдъхновени идеалисти, мъдро и ясно разграничаващи Светлината и Тъмнината, оказващи помощ в труден момент. Те са предани на висшите идеали, притежават склонност към философия и миротворчество. Те са доста тайнствени и загадъчни в поведението си, постоянно следят всичко и умеят незабелязано да окажат помощ. Поемат върху себе си най-тежката част от работата. Умеят да приемат и предават мисли на разстояние.
Антитотемът на Делфина е Акулата, унищожаваща всичко. При хората с проявени черти на антитотема, всичко е различно. Те са злобни, отмъстителни, не се уморяват да сеят раздори и граждански войни, бързо се навиват, с всички сили помагат за преиначаване на истината, опитват се да смесят добро и зло. В резултат на тяхната дейност се поражда хаос и разорение.
В годината на Делфина са родени: Ленин, Куприн, Бунин, Курчатов, София Лорен, Бриджит Бардо, Елвис Пресли.

Глиган (1903, 1935, 1967, 1999)

През тази година се изострят напрежението, борбата, противоречията. Войните, започнали през тази година, са особено ожесточени. Хората, родени в годината на Глигана са храбри, предани, безстрашни, решителни. Глиганът винаги е готов да даде отпор на врага, стреми се към първенство. Той умее вярно да преценява своите сили и не приема безцелни действия. В мирна обстановка се вслушва в чуждото мнение и е достатъчно търпим, особено към своите. Глиганите прощават много на своите близки, позволявайки им дори "да се качат на главата им". Хората с проявен тотем на Глигана имат атлетично телосложение, едра горна част на туловището и голяма глава. Глиганите притежават неукротим нрав, но при това умеят отлично да се подчиняват, завладяни от висшата идея.
Човек с проявен антитотем на Глигана е алчен, злобен, коварен, безпринципен, подчинен на йерархията на злото и безстрашно действащ в интерес на крупни престъпници.
В годината на Глигана са родени: Ломоносов, Державин, Лавоазие, Гарибалди, Столетов, Ален Делон.

Бухал (1904, 1936, 1968, 2000)

В годината на Бухала трябва да се обръща внимание на сенчестата страна на нещата, тъй като именно тъмните сили се проявяват особено силно през тази година. Хората с този тотем имат свой ритъм на живот, те могат да спят през деня, да бодърстват през нощта. От тях излизат пророци, предсказатели на бъдещето, организатори на тайни общества. Тези хора са доста затворени, склонни към мистицизъм и мнителност (особено мъжете). Живеят загадъчен живот и не по-малко загадъчно умират. Дейността на най-добрите представители от тази година е насочена към защита на висшите ценности, макар че не могат да противостоят на превишаващите ги сили на противника и се проявяват пълноценно само в приятелска среда.
Ако човекът е подъл, отмъстителен, страхлив, раболепничи пред силните — това е проява на антитотема.
В годината на Бухала са родени: Жан Жак Русо, Дарвин, Линкълн, Чайковски, Роден, Реноар, Карузо, Шаляпин, Дали, Пришвин, С. Рьорих, В. Терешкова.

Сокол (1905, 1937, 1969, 2001)

Годината на Сокола е време на разкол, битка за справедливост. Хората с проявен тотем на Сокола са хора с голям полет, проповедници и реформатори на религиите, храбри, много горди, обсебени от патриотични идеи, възкресяващи загубеното знание. За Сокола е характерна известна безгрижност. Вярно е, че по-късно могат да съжаляват за направеното, но не могат да се въздържат. Те могат да направят много хубави неща под мъдро ръководство, но никога няма да изтърпят диктат над себе си. При това са отлични дезорганизатори: ако трябва нещо да се развали, Соколът с удоволствие ще го направи. В живота им твърде много е преувеличено и театрално. Много хора, родени през такава година, често мислят за смъртта и за това, какво ще остане след тях.
Антитотемът се появява в хора, пискливи, заядливи, страхливи, които не държат нито на любовта, нито на собственото си минало.
В годината на Сокола са родени: Данте, Кутузов, С. Рахманинов, Бердяев, Бела Ахмадулина, Висоцки, Николай Василев.

Елен (1906, 1938, 1970, 2002)

Еленът е символ на възход и знак за висша сила. Хората от тази година имат дарба да виждат злото, за го правят очевидно за всички и да поставят прегради пред всички зловредни дела. Тотемът на Елена предполага стремителност и гордост, усещане за своята изборност и известна самота и неудовлетвореност от това, което е вече постигнато, желание да се създава нещо ново и да се повеждат другите. Колкото по-малко той започне да се съмнява и оглежда, толкова по-добре. Добър знак е, ако такъв човек е жилав, дългокрак и в никакъв случай бъбрив.
Антитотемът е пъпчивата Жаба. Ако човек става безобразно дебел, оплешивял, хлъзгав, а кожата му се покрива с брадавици, значи той е антитотем. Той потиска другите, вечно е недоволен от нещо, нагъл, надменен, обича да си приписва чужди заслуги и жадува за власт.
В годината на Елена са родени: Сирано дьо Бержерак, Глук, Шуман, Н.Рьорих, Чърчил, Шостакович, Лукино Висконти, Брежнев, Андрей Луканов.

Овен (1907, 1939, 1971, 2003)

Децата, родени през тази година, се намират под особения контрол на преселилите се в друг свят техни предци. Семейството за тях е свято и ненакърнимо. Хората с тотем на Овена не си представят себе си извън родовите, семейните или националните традиции. За тях най-важното е да приобщят по-големи маси хора в работата си, но вътре те са спокойни и послушни. Без енергията на колектива, те са жалки овни. Нуждаят се от ръководство, за да вървят по правилния път. Те трябва да бъдат свързани със земята, да сеят разумното, доброто, вечното. Хората от тази година не са нито дебели, нито слаби, те са с чупливи или къдрави коси, очите са с малко кос разрез, а зъбите са леко издадени напред.
Антитотемът е човек без корени, без традиции, оскверняващ своя род и предци, мародер, космополит, възприемащ всичко по-лошо, което е в рода му. Той смята, че наоколо всички са стадо овце и само той е достоен за почит.
В годината на Овена са родени: Белински, Ференц Лист, Чарлз Дикенс, Томас Манн, Р. Кох, А. Луначарски, Джек Лондон, Л.Ландау, Жорж Ганчев.

Мангуста (1908, 1940, 1972, 2004)

Човек, роден през тази година, е длъжен постоянно да поддържа висшето творческо начало в самия себе си и в околните хора. Той се нуждае да бъде ловък, адаптивен, готов във всеки един момент да влезе в борба със злото и да унищожи всяка гадост. Висшата харизма, свързана с тази година, е вечният живот, побеждаващ смъртта. Хората, свързани с този тотем са пластични и стройни, нежни и пъргави. Мангустът е символ на постоянство, вярност, бързина, умение мигновено да се ориентира във всяка една ситуация.
Хората, свързани с този тотем, трябва да умеят бързо да реагират на всякакви промени, да бъдат неочакани и непредсказуеми в своето поведение, но задължително много откровени. Благоприятен признак е, ако те имат слаби и подвижни ръце и крака, а движенията им напомнят танц.
Ако обаче човекът Мангуст е твърдоглав, безпомощен и непохватен, в добавка лъжлив и коварен, значи в него са започнали да избиват чертите на антитотетма.
В годината на Мангустата са родени: Беранже, Херцен, Репин, Ницше, Джон Ленън, Андрей Миронов.

Вълк (1909, 1941, 1973, 2005)

Това е активен човек, който обича да се бори в екстремални условия, без да се бои от опасности, човек на честта, пътешественик, който трудно остава на едно място. Покровител на годината на Вълка е Раман, божеството на стихийните природни сили, свързано с кръговрата на живота във вселената. Раман дарява на човека, достоен за това, силата на вулкана и огъня на могъществото, позволяващ му да се впише в мощните ритми на стихийните сили и да се издигне на гребена на гигантската вълна. Това е харизмата на победата над силите на природните стихии, възможност да се оцелее в екстремални условия. Смята се за благоприятен показател, ако човекът от тази година има плътна, набита, атлетична фигура и мощна шия.
Антитотемът е свързан с потребността да се руши и отхвърля всичко наоколо и нагло да се подиграва над околните, при това този човек ще има огромни сили, но вероятно ще се окаже изключително страхлив и озлобен, затова и отхвърлен от всички.
В годината на Вълка са родени: Екатерина І, Верлен, Вапцаров.

Щъркел (1910, 1942, 1974, 2008)

Щъркелите са странници, но те са много привързани към близки и роднини. Независимо от това, че са склонни да се местят, те все едно ще се връщат в дома си. Човек с тотема на Щъркела е мълчалив самотник, обича само веднъж. Той разчита не само на своите сили. Пред хората върху Щъркела лежи печата на меланхолията или непризнанието, понякога им е трудно да се впишат в обществото. Висшата харизма на тази година е прозрението, далеч зад пределите на това, което на останалите хора е позволено да узнаят. Външният вид на човека с тотема на Щъркела се отличава с обща слабост, замисленост, той има малко издължено лице и дълги крака.
Антитотемът му се проявява с витиевата, изпълнена с паразити реч, нарушаване на координацията на движенията, любов към изобилие и пренебрежение към родния дом, към своите възпитаници, в навика да сее раздори и дразги. Такъв човек е най-често с къси крака, кожа с брадавици, отпуснато лице.
В годината на Щъркела са родени: Салиери, Паганини, Лермонтов, Айседора Дънкан, Айнщайн, Сталин, Рейгън, Стефан Данаилов.

Паяк (1911, 1943, 1975, 2007)

Паякът е един от символите на абсолюта. Неговите осем крака символизират осемте посоки на света, паяжината служи за символ на мирозданието. Годината на Паяка е година за постигане на хармония и висш смисъл. Хората с тотема на Паяка се проявяват като скромни и тихи. Харесва им да създават някакви обединения, сякаш тъкат своята паяжина. Тотемът на Паяка е свързан с познанието, знанието, унищожаващо Тъмнината, побеждаващо незнанието. Паякът е целеустремен, сръчен, чувствителен, със "златни" ръце. Такъв човек би трябвало да има дълги ръце, сръчни пръсти, да работи добре с ръцете си — да шие, плете, бродира, сглобява... Паякът се проявява тихо, скромно, незабележимо излиза от сянката. Той е схватлив и интелигентен, може да пресече всякакви опити на враговете да се обединят срещу него. Често тези хора са неформалните лидери.
Човек с проявени черти на антитотема се държи предизвикателно, "вързан е в ръцете", изразходва силите си да разедини хората или да оплете някой в мрежата си.
В годината на Паяка са родени: Паскал, Бисмарк, Троцки, Жорж Помпиду, Аркадий Райкин, Роберт де Ниро, Кръстьо Петков.

Змия (Смок) (1912, 1944, 1976, 2008)

Годината се намира под покровителството на Апам-Напат, божество на бурните небесни потоци, на земните и подземни води. Висшата харизма на тази година е изчистване на кармата, овладяване на великите тайни на световната хармония. Змията, откъсваща опашката си, символ на тази година напомня за това, че всичко се връща на мястото си. Годината е свързана с кармичното възмездие. През тази година често пъти се повтаря започнатото някога, отдавна. Тотемът на тази година дава на човека промяна, гъвкавост, мистически настроен ум, интуиция. Смокът е предан и верен. За него тайното и скритото винаги е по-важно от външното и явното. Човекът с проявен тотем на Змия е слаб, гъвкъв, подвижен, приказва малко. Той има дълбоко разположени очи и умение да гледа втренчено, без да отклонява погледа си.
Проявата на антитотема е разхвърлян човек, с шарещи, малко кривогледи очички.
.В годината на Змията са родени: Омар Хайям, Петрарка, Пол Гоген, Александър Грин, Блок, Анна Павлова, Ричард Никсън.

Бобър (1913, 1945, 1977, 2009)

Това е година на красотата и хармонията, любовта, побеждаваща ненавистта. Година за законотворчество. Тотемът на годината, Бобърът е свещено животно на Адвисура-Анахита, Владетелката на небесните води, богинята на природата. Характерните черти на Бобъра са трудолюбие, педантичност, усърдие, гостоприемство, твърдост на убежденията. Такъв човек винаги се придържа към ритуала и подрежда своя свят в пълно съответствие с устройството на небесния свят, тоест, красиво и солидно. Той никога не унива, непрекъснато нещо благоустройва, възстановява или ремонтира, майстори нещо с ръцете си. Човек с проявен тотем на Бобъра е обикновено с набито тяло, с обемни бедра. Той обича семейството си, държи на него и има няколко деца.
Антитотемът прави човека немарлив, такъв човек не държи на семейните ангажименти, отказва се от собствените си деца и лесно променя жизнените си ориентири.
В годината на Бобъра са родени: Айвазовски, Павлов, София Ковалевска, Пикасо, Рузвелт, Камю, Тереза Маринова.

Костенурка (1914, 1946, 1978, 2010)

Костенурките винаги са доста потайни, мудни, уверени в себе си, вървят по утъпкани пътища, край тях преживяват маса храненици. Костенурките имат изключителна памет, постоянно се връщат към едно и също. Такива хора винаги си набелязват някаква цел и се опитват бавно, но неотклонно да я следват. Висшата харизма на тази година е свързана с мъдростта и пълната хармония във взаимоотноиенията с природата, с познанието за устройството на света. Смята се за добър признак, ако човекът, роден през тази година, е с много плътна, дебела кожа, а на гърба си има няколко последователни тъмни белези.
Антитотемът се проявява при отсъствие на "броня". Такива хора са нервни, лесно се възбуждат, опитвайки се да си създадат изкуствена броня, се стараят да се защитят чрез различни маски, но лесно попадат в зависимост от другите.
В годината на Костенурката са родени: Иван Грозни, Людовик XVI, Павел I, Александр II, Карл Маркс, Иван Вазов, Нешка Робева.

Сврака (1915, 1947, 1979, 2011)

Това е година за придобиване на защита — много молитви се сбъдват, осъществяват се пожелания. През тази година не бива да се хвърлят обещания на вятъра. Родените в годината на Свраката би трябвало да са бързи, с остър език, лукави, те безстрашно разплитат интриги и коварни замисли, мигновено се ориентират в това, което се случва, и самостоятелно комбинират ситуациите. Такъв човек умее доста успешно да прави няколко неща едновременно. По природа играч, той умее да се измъква от положение. Макар че не спират да говорят, те не бива да хвърлят думите си на вятъра. Ако човекът е подвижен и ловък, притежава логическо, комбинативно мислене, значи се е проявил тотемът на Свраката. Освен всичко друго, такъв човек може няколко пъти в живота си да промени цвета на косата си, побелява рано.
Антитотемът се проявява в речта - такива хора са немногословни, нямат дар слово, реагират бавно на събитията, инертни са, невъзможно е да им се доверяват тайни, веднага ги споделят, занемаряват се.
В годината на свраката са родени: Клеопатра, Байрон, Хашек, Шопенхауер, Кафка, Мусолини, Едит Пиаф, Методи Савов.

Катерица (1916, 1948, 1980, 2012)

Тази година ражда престъпления срещу невинни, злото наднича зад маската на доброто именно през тази тодина. Колкото повече хора се суетят и мятат насам натам, толкова по-зле за тях, толкова повече се връща при тях онова, от което са искали да избягат. През тази година човек трябва да се пази от уроки. Човек с проявен тотем на Катрецата, е жив, умен, домакин, пъргав, много работоспособен, винаги се стреми да създаде семейство. Характерът на Катерицата не е постоянен, възможни са депресии, спадове. От смъртта обаче тя абсолютно не се бои — възприема я като преминаване в друг свят. В своите привързаности и навици, Катериците са много консервативни. Човек с проявен тотем на Катерица е подвижен, дребен, с дребни черти на лицето. Очите му са постоянно в движение.
Антитотемът се проявява в дребнавост, мудност, страх от смъртта. Има тлъсто тяло и очите му са малко опулени.
В годината на Катерицата са родени: Юлий Цезар, Шекспир, Декарт, Галилей, Моцарт, Енгелс, Модилияни.

Врана (1917, 1949, 1981, 2013)

Годината на Враната е година на несправедливост, гонения, изоставеност, епидемии. Хората с проявен тотем на Враната са сериозни, сурови, вглъбени. Те не обичат нито да командват, нито да се подчиняват и са способни да отхвърлят от себе си всяка опека и всеки гнет. Способни са да предусещат събитията. Висшата харизма на Враната е харизмата на пророка. Хората от тази година, като правило встъпват в брак много късно, или изобщо не създават семейство. И дори в брака те си остават вътрешно самотни. Истинската Врана е много гнуслива и чистоплътна. Враната никога не живее на чужда сметка.
Ако човекът, роден в годината на Враната, започне да се приспособява, да лицемери, да живее с подаяния и дарения, значи в него са избили чертите на антитотема. Такъв човек рядко излиза от дългове, вечно е обременен от семейни проблеми, двуличен и ласкател, изглежда блед, мършав, унищожен от живота.
В годината на Враната са родени: Бодлер, Достоевский, Некрасов, Джон Кенеди, Индира Ганди, Стоян Александров.

източник

Емил Димитров-"Моряшко сбогом"/1967/

Бъдете кралици


"Бъдете кралици. Дръзнете да бъдете различни. Бъдете първооткривателки. Бъдете начело. Бъдете жени, които в лицето на неприятностите продължават да прегръщат живота и вървят безстрашно към предизвикателството. Приемете го! Бъдете търсачки на истината и владейте своето кралство, каквото и да е то - Вашия дом, работа, семейство - с изпълнено с обич сърце.
Бъдете кралици. Бъдете нежни. Не преставайте да раждате все нови и нови идеи и да се радвате на женското си начало ... Най-горещата ми молитва е за това да престанем да си губим времето в ежедневна суетня и посредственост ... Ние сме дъщери на Бога - тук сме, за да научим света как да обича...
Няма значение какво сте преживели, откъде сте, кои са родителите ви - нито пък социалното или икономическото ви положение. Тези неща са без значение. Значение има само как избирате да обичате, как избирате да изразявате любовта си чрез своята работа, чрез семейството си, чрез това, което сте избрали да дадете на света...
Бъдете кралици. Бъдете господарки на силата и величието си!"


Част от речта-обръщение на Опра Уинфри към абитуриентките от женския колеж "Спелман" през 1993 година.

Точно навреме


Една вечер късно, към 11:30 часа, на магистралата за Алабама стояла възрастна тъмнокожа жена и едва устоявала на проливния дъжд и бурния вятър. Колата й се била повредила, а тя на всяка цена трябвало да продължи пътя си. Прогизнала до кости, тя решила на всяка цена да спре следващата кола. Човекът, който я взел, бил млад бял мъж - нещо нечувано при бурните събития от 60-те години в сърцето на Американския юг. Мъжът я закарал на сигурно място, помогнал й да потърси помощ и я настанил в едно такси. Тя наистина много бързала! Записала си адреса му, благодарила му и заминала.
Минали седем дни и на вратата на мъжа се почукало. За негова голяма изненада, в дома му внесли гигантски телевизор с голяма стерео уредба към него. Към доставката имало бележка, в която пишело:
"Скъпи г-н Джеймс,
Много Ви благодаря, че ми помогнахте онази вечер на пътя. От дъжа не само дрехите, но и духът ми беше клюмнал съвсем. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас успях да стигна до леглото на съпруга ми преди той да издъхне. Бог да Ви благослови за помощта и за безкористната готовност да услужите на хората.
Искрено Ваша,
г-жа Нат Кинг Кол"


Дан Кларк

Животът - не смъртта...




Христо Фотев
в чест на Луиджи Пирандело


Животът - не смъртта - е ваше дело
в театъра - срещу лицето на смъртта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, - за куража, смелостта.
До корена на лудостта - вината
и всичко - да пристъпите с една
единствена закрилница - луната,
сицилианската по пластика луна...
Да бъдете със нас при нашите грижи
с ръце от вяра, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, поклон...
поклон...