Разказ за твореца

/Ролята на пчелите за размножаване на растенията/
източник на снимката Андрюша изпитва майка си. Защо татко донесе цветя. „Нагледно пособие”. Откъде знаем за Бога и Неговите свойства. В творението може да се познае Творецът. Органичните същества имат органи. Органите за възпроизвеждане (размножаване) на цветето. Близалце и тичинки, тяхното устройство и предназначение. За да започнат да растат семената, трябва да се оплодят. „Майката” и „бащата” и „децата” при растенията. Пчелите помагат на растенията да се размножават. На другия ден Андрюша остана без вечерна разходка – баща му остана до късно на работа. Майката и синът вечеряха без него и момчето побърза да блесне с новите си познания: -Мамо, познай: нашият блок направен ли е или е сътворен? -„Направен” или „сътворен”?… Направен, сигурно. Построен от строителите. -А роклята ти? -Също направена – сама си я уших… Момчето малко беше разочаровано. Искаше му се да обясни на майка си разликата между тези две сложни понятия, а тя изглежда и така знае всичко. Но той още попита: -А кое е сътворено? -Кое? Много неща: земята, всички планети и светила, цялата вселена. Адам и Ева. Всичко това е сътворено от Бог. Така ли е? – усмихна се майката. -Е, тогава познай малките деца „направени” ли са или „сътворени”? Например аз?… Майката се забави с отговора и Андрюша изстреля на един дъх: -Нито едното, нито другото! Хората имат такава способност… забравих думата, татко вчера ми каза как се нарича. И не само хората, но и при всички-всички живи същества!… -Е, ще попитаме още веднъж татко. Яж! А, ето го като че ли и него – отваря вратата… – Майката отиде в антрето. Андрюша не можеше без разрешение да става от масата и спокойно чакаше родителите да влязат в стаята. Татко му се забави нещо в антрето, а майка му влезе и в ръцете си имаше… цветя, три големи яркочервени лалета. -Ама татко на тебе ли ти донесе цветя? Днес празник ли е? -Не – отговори майката. – Този път не на мен. Татко ти каза, че това са не просто лалета, а „нагледно пособие” за вашия разговор. Знаеш, че учениците имат такива нагледни пособия, за да могат не само да прослушат урока и да четат от учебника, но и да могат с очите си да видят това, за което разказва учителят… Красиви са, нали? „Това за учениците, е ясно – помисли момчето. – Но защо лалета?” Всичко се изясни вечерта, когато Андрюша вече се беше помолил (той знаеше наизуст засега две молитви: „Отче наш” и „Богородице Дево”, и още добавяше към тях молитва за близките) и легна в леглото, а татко му влезе в стаята: той донесе със себе си вазата с лалетата, която сложи на масата, по-близо до Андрюша. Седна на края на леглото и попита: - Кажи, Андрюша, откъде ние знаем за Бога? Откъде ни е известно, че Той е сътворил целия свят, всичко живо и неживо, и нас самите? Да допуснем, че Адам и Ева са Го виждали и чували в рая, техните най-близки потомци, да предположим, техните внуци и правнуци, са знаели за Бога от техните разкази и спомени… Но от онези времена са изминали хиляди години… Защото сега някои хора не вярват, че има Бог. А ние, вярващите хора, знаем, че Го има и даже знаем Какъв е Той. Откъде? -От Библията. Още – от другите вярващи хора… -Това е точно така. И от хората, и от книгите, които са написали хората по Божие повеление. Но има още една „книга”, която може да чете и всеки човек, и всяко дете, да чете и да опознава чрез нея Бога. Тази „книга” е сътворената от Бога природа. Можем да я изучаваме, да откриваме законите, по които тя съществува и да се удивяваме на Божията премъдрост. Не случайно сред най-известните учени има толкова много вярващи хора! А може даже и да не вникваме в тези закони, а просто да се любуваме на красотата на Божия свят и в творенията да познаваме Твореца, виждаш ли тези цветя. Погледни колко красиво са извити листенцата, какъв цвят – за него и точно название не можеш да намериш… Сега го помириши – ароматът му не е силен, а едва забележим, тънък и приятен. Сега го докосни, само че внимателно, с един пръст… Е, какво? Как смяташ, може ли такова цвете да се направи, т.е. да се приготви от някакви вече съществуващи материали? - Не… - И така, живото същество може само да бъде сътворено (разбира се, единствено Бог може да направи това) или да се „възпроизведе” (това може друго също такова живо същество, но също по Божия воля, с Неговото благословение. А „да направи” нещо живо човекът не може. Аз ти говорих, че живите същества, които могат да произвеждат подобни на себе си „по своя род” (а всичко живо притежава такива способности), се наричат същества органически, или организми. Защо така? Защото те имат органи, необходими за живота. Например растенията имат корени, които се намират в земята и взимат от нея необходимите за растенето (на цветето, тревата или дървото) влага и други полезни вещества. Корените, това са органите на храненето или храносмилането. Листата също са органи на храненето, те добиват храна за растението от въздуха. И ето, виж какво има в чашчицата на цветчето: светло стъбълце и тъмни стръкчета. Това са органите за възпроизвеждане или за размножаване. Обърни внимание колко грижливо ги пази лалето, закривайки ги със своите листенца. То ги е скътало в чашата на цвета си като в прекрасна дълбока ваза и ги защитава от всички външни въздействия – вятър, студ, случаен допир… -Татко, а какво правят те, тези органи? -Сега ще ти разкажа. Хайде внимателно да разтворим едно от листенцата…Тънките тъмни стръкчета се наричат тичинки. На края на всяка тичинка има малка кутийка и ако я отворим, в нея ще намерим жълт прах – прашец. А светлозеленото стъбълце в центъра се нарича плодник. Виж, ето тук, в долната част, то малко се разширява, тази негова част се нарича яйчник. В яйчника лежат семена, от които по-късно ще израстат нови растения. Това название може да ти се стори странно. Място, където се пазят семената, и изведнъж „яйчник”! Работата е там, че семената на растенията, това всъщност са същите яйца, от които се появяват рибите, птиците и животните. Но за това ще поговорим по-късно. А на горния край на плодника, погледни, има удебелено място, то е леко влажно. Ако на него попадне някаква мъничка-мъничка прашинка или боклуче, тя обезателно ще се залепи към удебелението, което се нарича близалце. Вътре в плодника, от близалцето към яйчника – ето тук, минава една празна тръбичка. -Празна? А за какво е тя? -Скоро ще разбереш. Виждаш ли, за да може семената, които се намират в яйчника, да започнат да растат (когато попаднат в земята), е необходимо да се оплодят. Това става по следния начин. Трябва прашецът (онзи плодоносен жълт прах, който се съхранява в тичинките) да попадне в плодника през близалцето, след това да премине надолу по празната тръбичка и накрая да попадне в яйчника, върху лежащите там семена – „яйчица”. И тогава в тях ще се зароди нов живот. - Как? Защо? - Не знам как и защо, но само по този начин семената получават тласък за нов живот. Как – това е навярно една от тайните Божии…Оплодените семена попадат в земята и когато пролетното слънце започне да грее, те получават топлина, влага, полезни вещества от земята, след това се разтварят, от тях излизат зелени кълнчета, тръгват нагоре към слънцето, растат, растат… Тези нови, млади растения са малките дечица на старото растение. - Дечица… – замисли се Андрюша. – А майката и бащата? - Разбира се, майка и татко в нашето разбиране растенията нямат. Но може да се смята, че тичинките и оплождащият прашец са „бащата” на бъдещото растение, а плодникът и лежащите в яйчника семена или „яйчица” са неговата майка. Понякога те се намират на един цвят, а понякога на различни цветове на едно и също растение. А бива още и така, че цветовете с тичинките растат на едно дърво или храст, а с плодниците – на друго, понякога далече от първото… - И какво да се прави?… - Ами вятърът за какво е? Той пренася прашеца където е нужно. А пчелите? Те прелитат от цвят на цвят, прашецът от тичинките се полепва по крачката им и се пренася на плодниците. - Нима пчелите нещо разбират? - А на тях не им е и нужно да разбират. Те само събират мед, храна за бъдещата зима. Господ така премъдро е устроил всичко, че и на пчелите да им е добре, и на растенията. Ето защо ти казвам, че изучавайки природата, опознавайки нейните закони, ние чрез творението опознаваме Твореца, т.е. Бога, Който е сътворил света прекрасно и премъдро… Това укрепява нашата вяра. Бащата погледна часовника и каза: – О-хо! Знаеш ли, колко сме си говорили? А на тебе, вече и очите ти се затварят. Лека нощ! източник : тук