Господи, колко съм била наивна...


Господи, колко съм била наивна в мислите си и очакванията , че един сайт за социално общуване и обмен на информация , наречен "Свежо",то (-определяш ти}, може да бъде свеж и абстрактно необвързан, без фалш и дублажи от никове и постове с копи- пейст, заради пустия му рейтинг и точки, без многоникови персонажи и типажи да ти удрят плюсове/че и минуси/ и разиграват диалог,който всъщност е един монолог на една личност или сайт?!?Без задкулисни игри и интриги, без уговорки по скайпа и тем подобни...

Да, навярно има още много хора като мен идеалистично-наивни да вярват ,че като се регистрират и качат две, три , пет статии ще станат "свежи", защото някои са ги прочели , осмислили и оценили .Защото нямат собствени сайтове , от които да очакват лични печалби и приходи. Защото нямат в собствените си блогове рекламни банери за други сайтове, от които също печелят...Защото са мислещи, четящи и разсъждаващи индивиди и желаят да споделят новината с другите...Ерго, нямат и стимул за борба и цели , освен една -статията им да бъде ПРОЧЕТЕНА и оценена ! А дали е така ? Кой, кой ще ми каже ?!?
СПЕШНО се нуждаем от новото СВЕЖО, изчистено и подобрено...Инак Свежо,то ще е отлежало, че и ще засмърди....

Тече, всичко тече...

Ето, започна се новата 2010 година."Тече, всичко тече", даже и празниците , колкото и да са на брой, но изтичат през пръстите и веселието ни отшумява и отстъпва ред и място на злободневните грижи.Задава се една година на задълбаваща се финансова и производствена криза . Дано отшуми бързо и по-безболезнено за всички нас или повечето от нас.И дано изтече като мътилката или като буйна и бистра вода си пробие път за новото и позитивното, за креативното и успешното!Дано!!!
И нека с този клип-песен/казват детска, а дали е така?/от филма „Васко да Гама от село Рупча" в изпълнение на великия и незабравим Асен Кисимов да положа един своеобразен старт в блога си за едно по-добро и позитивно начало на 2010 година!



Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

В едно утро на прага на една нова година...


Бе на развиделяване на първи януари или на прага на една нова година .Топовните гърмежи вече отшумяха и бялата барутна пелена бавно отпускаше прегръдката си над притихналия град...Заглъхнаха врявата и веселите музикални акорди от сцени и площади. Останаха само да блещукат цветните лампички по дърветата и по стълбовете . Светът притихна в люлката на зачеващото утро , за да даде път на ласкавия дъх на сънищата, повеждащи ни в царството на Морфей. Само един самотен силует остана, приседнал на една пейка на градския площад.Всъщност това бе силуетът на двама души, вплели своите тела, длани и парещи устни.Топлещи се и изпиващи се жадно и неутолимо.Двама влюбени, избягали от тътнежа на дискотеките и любопитните погледи на връстниците си.Двама влюбени, решили да си подарят още няколко мига на щастие и взаимна ласка и обич...
-Обичам те много....колкото Луната!-прошепна той в ухото и.
-Вярвам ти...а аз теб , колкото Слънцето!-отвърна момичето и мило му се усмихна.
-Искам този миг да не свърши никога!-продължи малко по-уверено момчето.
-Няма нищо вечно...аз трябва...-неуверено започна момичето, поглеждайки часовника си скришом, - да вървя, че влакът няма да ме чака....
Гадещият спазъм под лъжичката и напомни отново,че това е верният път и тя трябва да го извърви ,независимо дали сама или не. Изборът все пак бе неин...
-Но ще се върнеш, нали?Аз ще те чакам...след като...-преглъщайки сухо, каза момчето.
Момичето се усмихна кимвайки, но една сълза издайнически се изтъркули по бузата и. Пътят до ж.п. гарата изминаха мълчаливо все така прегърнати, но утрото вече напъпваше с блясквите си лъчи и премрежваше още повече погледите им .
Момичето все още бе на прозореца на вагона, докато самотната фигура на момчето се стопяваше все повече през пелената от сълзи и усилващата се скорост на потеглящия влак .
И тя реши-от утре ще спре цигарите и ще капсулира спомените дълбоко в себе си.За да съхрани тялото и душата си за бъдещето- неопределеното.Даже ще заключи сърцето си за любовта....освен за един вид обич –майчинската...Защото вече бе избрала-да даде шанс и утро на новия живот, напиращ в утробата и , пред завръщането към миналото. Минало , нежелаещо да имат свое бъдеще .Минало останало самотно и страхливо на един гаров перон в едно утро на прага на една нова година.

автор:Савлена
1995г.

СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА!


СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА,

СУРВА, СУРВА ДО АМИНА.

НОВАТА ДА ВИ ДАРИ

МАЛКО ПОВЕЧЕ С ПАРИ!

С ПЕСНИ КЪЩА ДА Е ПЪЛНА,

РАКЛИТЕ СЪС ТЕЖКА ВЪЛНА,

А ГРАДИНИТЕ СЪС ПЛОД,

С РАДОСТ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ,

С РУЙНО ВИНО, С МЕДОВИНА -

ДРЕБНА ЧЕЛЯД ДА Е ЖИВА,

ДА УЗРЕЕ КЛАС НА НИВА,

КОЛКО ПЯСЪК И ЗВЕЗДИ,

ЗЪРНО ТОЛКОЗ ДА ПЛОДИ,

ТА ЗА ВСИЧКИ ХЛЯБ ДА ИМА,

ЩОМ НАСТЪПИ ЛОША ЗИМА,

А ЗА МЕНЕ ПО ПАРИЦА,

ЗА БОНБОНИ И ХАЛВИЦА...

СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА,

СУРВА, СУРВА ДО АМИНА!


ТЕКСТ ЙОРДАН СТУБЕЛ

СНИМКА ИНТЕРНЕТ

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ на 2010 !!!

Нека е мирна и сговорна, плодовита и спорна, щастлива и успешна година за всички ни!

ИСТИНАТА за един топюзер от Стената на СРАМА в „Свежо” и още нещо...


Тази публикация трябваше да бъде първоначално само един коментар към една друга публикация от Свежо:” Грозната истина за Грег и неговите последователи „.
Но тъй като съм пряко замесена и мога да чета,наблюдавам,мисля и изразя тези си мисли и разсъждения ,както вербално така и писмовно,реших да отговоря не с копипейст скалъпени аргументи,а ето с тази статия-разсъждение:


Първо искам да кажа Добро утро на Човеците,взели отношение и засегнати пряко или коствено в тази тема.Останалите,приматите те не биха ме разбрали,нито отговорили човешки,а само тъй както могат-нечленоразделно в реала или емотиконно във виртуала.Но те не са виновни за тази си бездарност и слабост...Каквато Е и тази „истинноправедна” публикация,съшита с бели конци.Какъвто е и профила Евдокия и блога и с една първа и единствена публикация....ако това съшиване на фрази и постове,взети извън контекста на разговорите,може да се нарече публикация.Защото за мен термините „статия” и „публикация” имат диаметрално различно значение от това "даровито творение”.Да не говорим,че всеки начинаещ блогър би постнал първата си публикация в собствения си блог с цел да ни се представи и да каже идеята ,с която създава този си блог.А тук идея няма.Няма и лични данни за блогуващия .Иначе казано-отсъствие на присъствие или злобно,анонимно безличие.
Истината,както казват древните, е като монетата и има винаги две страни.Обаче в този случай,тъй като са замесени много хора/и моя милост тоже/ и гледни точки,тя е многолика.Но НЕ толкова, колкото е многоНиков един Иднидивид,представящ се от женски пол и с хиляди знайни и незнайни никове и профили в Свежо,то.А това проявление на личността в медицината си има и съответната диагноза.В живота ,сиреч реала,аз го наричам лицемерие и липса на каквото и да е присъствие на съвест,морал и човещина,нещо повече отсъствие на всякакво мозъчно-умствено присъствие.Този Индивид няма свой собствен личен живот и съответно няма лични поводи за емоции.Ето защо се нуждае от различни роли и никове.А и когато го баннат те са удобно скривалище и резервен вход за Свежото.А и пет-десет плюса и коментара,направени през тях под публикацийката няма да са излишни,нали?Хората,които имат нормален човешки живот , влизат в Свежо за да прочетат нещо ново,креативно,забавно и интересно,влизат за по два-три часа или дори за минути време,гласуват или не,коментират или не,и се връщат обратно в реала при своите проблеми и хубави моменти.Обаче този същия Индивид няма свой личен и стойностен живот,носещ му „храна за душата” и си набавя такава с интриги,клюки,нападки,компромати и чатове-безспирни,безмислени ,лишени от всяка пряка или не пряка връзка със съдържанието на публикацията ,под която се водят.Този наглед уж безобиден чат цели да привлече още „приятелчета” с петопръстови отпечатъци и ухилени емотиконови коментари и така да се „засвежи” поредната глупава и лишена от съдържание статия на въпросния Индивид.Той не се задоволява с малко и по скайпа праща линкове на целия си списък с абонати към тази публикация.И воала-статията е Свежа.И радостта пърха в неговото съзнание,влязло в кожата на поредния си ник и Индивида си казва:”Боже,каква радост!Дали да не си сипя поредната чашка,вино или бира,на кой му пука?!?Заслужава си пира!”
Радост от победата...пирово-свежа победа...Но драги ми Индивиде,живеещ в Свежо,то или потопил се и предал се изцяло в Матрицата,нима това е смисъла на живота ти?Това ли са твоите приятели и роднини,твоето семейство?Това ли са хубавите и стойностни моменти и емоции от жалкия ти живот,за които си струва всеки един дъх и пулс на сърцето ти и за които те биха секнали дори за миг?