Кръговрат

Какво е бракът?





Извод: Това е обществен договор между две физически лица, които обединяват живота си правно, икономически и емоционално и всяко едностранно нарушаване води до изходната им позиция .

Куилинг или изкуството да творим цветя и красота...

от хартия или плат, или от онези панделки от опаковката на букетите с цветя.Трудно е , но не е невъзможно. За ентусиастите напътствия ето тук сайт.

А сега нека се насладим на творбите на майсторите:

За "Прошката" и умението да прощаваме



снимката е от тук

Попаднах на тази чудесна подборка от крилати фрази и мисли на умни люде на тема "Прошката" и реших да я споделя тук. Прочитайки ги , обаче неволно човек се замисля над някои въпроси, свързани с този жест на великодушие и толерантност :

Всъщност умеем ли да прощаваме?

До каква степен и какво точно бихме простили?

И после, прощавайки не обременяваме ли човека, комуто сме простили с вид признателност, т.е. за начина, по който го правим?

Отговорите са вътре в нас - в мислите и в делата ни. Нека не забравяме, че това е двупосочен жест и не трябва да се сещаме за прошката само в един единствен ден от годината!

А сега да прочетем какво са казали мъдрите с думи простички:



• Бог ще ми прости, това е неговата специалност. (Х.Хайне)
• Всички ми прощават, никой не ми помага. (Сенека Старши)
• Гневът на добрите хора не е нищо друго, освен настоятелна потребност да прощават. (Бомарше)
• Да... Късно е да молиш прошка от покойника. (А.В. Иванов)
• Ако жената вече е простила на мъжа, не трябва да му напомня за греховете му на закуска. (Марлен Дитрих)
• Жената прощава всичко, затова често напомня за това, което е простила. (Симон дьо Бовуар)
• Жената прощава само тогава, когато е виновна. (Арсен Хусе)
• Животът ме е научил да прощавам много, но още повече - да търся прощение. (Бисмарк)
• Колкото и да са взискателни хората в любовта, все пак те прощават повече провинения на тези, които обичат, отколкото на тези, с които дружат. (Лабрюйер)
• По-лесно е да простиш на врага, отколкото на приятеля. (Уилям Блейк)
• Най-трудно хората ни прощават лошото, което са казали за нас. (Андре Моруа)
• Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство. (Булат Окуджава)
• Като не прощаваш грешката, ти сам правиш грешка. Прощавайки подлостта, ти помагаш да се извърши друга подлост. А глупостта изобщо не изисква прошка. тя е като вятъра, не зависи от нищо. Трябва да я приемаш такава, каквато е, и защитавайки се от нейните вреди, да търсиш в нея полза. (Стас Янковски)
• Не съдете, за да неб бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени, прощавайте и ще бъдете простени. (Евангелие от Лука)
• Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават. (Ницше)
• Непростителни са грешките само на онези, които повече не обичаме. (Мадлен дьо Скюдери)
• Много лесно прощаваме грешките на другите. Много по-трудно ни е да им простим, че са били свидетели на нашите грешки. (Д. Уест)
• Да се греши е човешко качество, да се прощава - божествено. (Александър Поп)
• Прости на своите стари врагове, вече имаш нови. (Кшиштоф Конколевски)
• Да простиш, не означава да забравиш. (Сара Бернар)
• Прощайте на вашите врагове - това е най-добрият начин да ги извадите от равновесие. (Оскар Уайлд)
•Прощавайте на вашите врагове, но не забравяйте имената им. (Джон Кеннеди)
• Прощението означава, че всичко вече е свършено. (Франсуаз Саган)
• Нека другите да свикват един към друг от мързел и да прощават от равнодушие. (Жорж Санд)
• Светото Писание ни заповядва да прощаваме на враговете си, но там нищо такова не е казано за приятелите. (Френсис Бейкън)
• По-силна от всички победи е прошката. (Шилер)
• Странни хора - правят си гадости един на друг, а молят Бога да им прости. (Игор Сиволоб)
• Само силните умеят да прощават. (Елиза Ожешко)
• Тъпият нищо не прощава и не забравя, наивният прощава и забравя, умният прощава, но не забравя. (Томас Сас)
• Умей да прощаваш, и твоята мощ ще се умножи. (Публий Сир)
• Умението да се прощава е качество на силните. Слабите никога не прощават. (М. Ганди)
• Аз ненавиждам хората, които не умеят да прощават. (Ницше)

"Мехенди"-обичай или мода?

С този мой слайд първо искам да ви потопя в тази изящна мистика и после да разясня:



Всъщност това е вид предбрачно къносване на части от тялото на младоженката в Индия.Мехенди е ритуал и мода в последно време, който се извършва вечерта преди сватбата. Както във всичко от Изтока, така и в Мехенди има огромна доза символизъм. Всяка "завъртулка", всяко листенце символизира любов, здраве, късмет, плодовитост - все пожелания отправяни към младоженката.Рисуват се ръцете ,а в някои кланове и родове също и нозете.По време на ритуала се пее специална песен.

Много често, след като се къносат ръцете на младоженката, в ръката й се поставят монети и се завиват с бинт или плат, с който престоява една вечер. Това се прави с благопожелания за плодородие и благополучие. По време на къносването младоженката е забулена с червен воал и сари.В някои провинции на Индия на младоженеца също се къносва кутрето. Защо ли? Навярно е отново вид символика на пъпната връв на бъдещите отрочета на двамата бракосъчетаващи се? Това е чисто моя хипотеза....

По-интересното е, че и у нас в България този обичай се е запазил в много ромски и ислямски родове и фамилии с някои малки видоизменения, както и фактът, че основното-ритуалното къносване/вид татус/ е далеч по-примитивно от това на предците им.

За делниците и празниците...и човешкото скудоумие

Тази ми публикация е провокирана от един спор или опит за такъв, разразил се тук в Свежо,то.



снимката е от тук

Всъщност май трябва да поясня, че аз тача и уважавам Големите християнски празници по мой си начин, но ...не искам да ми се внушава някаква догма и метод на всеобщо отбелязване.

Още повече, че зад тези святи емоции и чувства някой е отредил/?!?/ един единствен ден от годината. Обаче аз не мисля, че трябва именно и единствено на този ден да ги отбележа. И защо?!? Ами останалите 364 дни какво правим? Живучкаме ли си? Или имитираме всеобща обич и добродетели?

За мен лично такива единствени , уникални и неповторими дни са денят на рождението на детето ми и на любимия ми,на близките и роднините ми, или на бракосъчетанието ,или айде на последно място моя рожден ден,примерно...Защото наистина за мен те са единствени и неповторими.Така, както сме и ние самите.

Ах, да библейското нравонапътствуване...Ами и там си има ценностни елементи, както и комерсиални. Въпросът е кой ,къде и как ще си ги интерпретира и приложи...

Всеки сам си отсява просото от плявата!