Любов ти плачеш! Плачеш ли наистина?



Любов ти плачеш!
Плачеш ли наистина?
Ти плачеш!
И сълзите ти са черни -
навярно от молива под очите ти.
Наистина ли ти е тъжно?
Знаеш ли,
ти пак си същата, съвсем еднаква си-
а аз съм друг, а аз съм друг.
Любов.
Ти плачеш - аз не вярвам на сълзите ти,
не вярвам на ръцете ти, на устните,
на тялото не вярвам и на думите.
И нищо, нищо няма да ти кажа
на тръгване от теб.
Как да повярвам на теб?
Ще ме научиш ли?
Как да изтрия с устните си-
устните на всички, които си целувала?
Как да отскубна с пръстите си-
пръстите на всички, който са те прегръщали?
Как да премахна с думите си-
думите на всички, които са те викали
фамилно, весело по име?
А името ти е почти измислица.
Прости любов!
Аз тръгвам по стълбите
с това автоматично осветление
на светло-тъмно-светло-тъмно
под странното взаимодействие
на Слънце и Луна във тази нощ.
Усмихвай се. И аз ще се усмихвам
А може би пак ще се срещнем някога
на някоя безлична древна улица,
вечерните ни уморени погледи,
и може би тогава ще сме истински
и ти, и аз.

Автор Недялко Йорданов

Без любов



Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледа подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша – но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява – но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена,
но и утрото не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача над жестоко рамо.
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

стих: Блага Димитрова

Сърце от камък

Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък
Откъснат от света ще тлея в своя замък
И няма да крещя, да вия до забрава.
Когато разбера,че някой ме предава.
Ще бъда властелин на самотата своя,
и може би дори ще избера покоя.
Пред хаоса на любовта...
Някой ден...,но не сега!

Стюърт Дарк

"Завинаги"-Борис Солтарийски



П.П.На пук на всеобщото великденско веселие и пролетно настроение,аз избрах тази песен и този стих,защото са в унисон с вътрешното ми усещане...:(