Който..../из "Дао Дъ Дзин"/



снимката е от тук

"Дао Дъ Дзин" / Дао - път, начин; Дъ - добродетелност, безупречно поведение, висок морал; Дзин - канон, правила, учение; / е единствената книга на Лао Дзъ и един от най-популярните трактати в китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма."Дао Дъ Дзин" е учение за безупречен и добродетелен начин на живот, според каноните на Дао за култивиране на жизнена сила и енергия;

И така в последните си няколко безработни месеца съм се отдала на духовни ценности и така да се каже презареждане на батериите на съзнанието, тялото и душата си с позитивни мисли и четива. Някои само прочитам, а други и запазвам за следващи препрочитания .

Сега искам да споделя една съвсем кратка подборка на постулати от тази книга и учение:



Който познава хората,
е просветен.

Който познава себе си,
е мъдър.

Който побеждава другите,
е силен.

Който побеждава себе си,
е могъщ.

Който знае достатъчно,
е богат.

Който действа упорито,
е волеви.

Който много се скъпи, много ще загуби.

Който много се запасява, ще претърпи тежка загуба.

Който има мяра, няма неуспех.

Който не се самопогубва,
е дълговечен.

Който умре и не го забравят,
е безсмъртен.

Из "Дневниците на Архангел Михаил"...

или ако той беше българин.

Със следващата си хумористична публикация бих искала да призова пуританите да употребят само онези 17 мускула, необходими на лицето им, за да възпроизведе усмивка, вместо да напрягат 43 , за да се намръщят :


*Ден 1: Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

*Ден 2: Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша. Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

*Ден 3: Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

........./следва един относително кратък период на адаптация/........................

*Ден 1460000: Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001: Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария. Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд. Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

*Ден 1460020 : Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

*Ден 1460021: Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча. Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

*Ден 1460036: Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта. Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

*Ден 1460039 : През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

*Ден 1460050: Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

*Ден 1460051 : Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици. Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

*Ден 1460058:Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега. Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

*Ден 146070: Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода. Обичам джакузита. Жалко за американците.

*Ден 1460071: Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

*Ден 1460080: Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

*Ден 1460087: Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам. На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!

/из "Дневниците на Архангел Михаил" намерени в райския интернет/

Научи се да обичаш света !

Попаднах на един доста интересен и струва ми се поучителен и позитивен пасаж из "Мъдростта на северноамериканските индианци", който бих искала да споделя :




"Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както и смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга, трябва да се срещнат огънят и водата, слънцето и влагата.

Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън.

Наблюдавай околния свят, без да съдиш, с открито сърце и доброжелателност. Той носи същите радости и същите болки като теб, живее, диша, плаче или пее, изпитва ужас от времето и загадката на смъртта. Той е собственото ти тяло, по-голямо и по-обширно. Научи се да го обичаш.

Научи се да надделяваш лошите мисли, угризенията и унилите представи, които тровят духа. Не ги вземай на сериозно. Образът им от мрак е само злощастна игра, защото сянката съществува само когато си с гръб към слънцето."

из "Мъдростта на северноамериканските индианци"

п.п.Дано ви е допаднал и да постави едно оптимистично и заредено начало на работната седмица, а и не само.

Симетрия+подобие+еднаквост = Фрактали

Помните ли признаците за еднаквост и подобие на триъгълниците в математиката? Спокойно няма да изпитвам днес...А само бих искала да направя един увод към темата за фракталите.

Според Уикипедията „Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“.”Пак там ще прочетем, че бащата на теорията за фракталите е Беноа Манделброт , който през 1975г. създава своята теория за фракталите. В нея той класифицира фракталите в три типа категории и три вида самоподобие. Но за тях в детайли заинтригуваните могат да прочетат тук.

С тази си публикация бих искала да наблегна повече на тяхната перфектна изящност, на тяхната пъстрота и индивидулна /не/повторяемост.Или на красотата на хаоса от подобия и еднаквости на малкото и единичното, вплетено в уголеменото цяло. Да, защото те уж са разновидни комплексни фигури , създадени по безразборен принцип от еднаквости и като цялост наподобяващи единицата в тях . Но зад общият им хаос стоят математически модели и формули /виж тук /, описващи точната подредба от еднаквите на вид подфигурки.Фигурки по единично еднакви, а като цялост неповторими.

При фракталите има една удивително красива и закономерна повторяемост от еднакви микроелементи , които като цяло образуват една уголемена и подобна макрорамка на ...същия микроелемент.

Но те не са плод единствено на сухи математически формули и компютърни графични модели, защото те се намират в природата и в бита ни. Примери за природни фрактали са листата на папратата, цветчетата на броколите и карфиола, овалните микрозрънца на малините и къпините, структурата на снежинките , еднаквите линии от архимедовите спирали при морските раковини. Също така можем да ги открием в дърворезбите на нашите майстори, в пъстрите шевици от народните ни носии, в удивителните фрагменти от несравнимите по красота чипровски и персийски килими, в стенописите и стъклените витражи от будистките храмове и джамиите в Близкия Изток.

Всъщност можем да ги открием навсякъде в природата, само трябва да се вгледаме.