За сладкото от сливи и за нашите малки и големи четириноги.

Привет отново мои читатели или случайни минувачи!

Ами както писах в предната ми публикация (не ,че се оправдавам, ама си е баш тъй), времето ми е малко за писане. Защото в събота и неделя аз отпрашвам за село.Там сред природата и пчелите се чувствувам прекрасно.

Но сега искам да ви се похваля с вчерашното ми творение - сладко от сини сливи:



стъпка 1: Измиване и нарязване на сливите на четвъртинки.Следва посипване със захар (съотношение 3,5кг плод-1 кг захар)




стъпка 2: Слагане на огъня за последващо варене.



стъпка 3: Сваряване на бавен огън и палещо слънце. След като се махне от огъня се добавят по 1 пакетче лимонена киселина и канела.


стъпка 4:/не е задължителна, но в случая гори огън има и дърва, има налична кайма, що да не?/Пекане на кюфтета на скара.

Междувременно миризмата на огъня и кюфтетата "повикаха" и малките палета, с които се сдобихме по неволя. Преди около месец време една женска се завъртя около нашия горд Каракачанин. Горд , щото люто лае и се зъби. Та мина въпросната кучка един ден , а той като кавалер , я нахрани благородно от неговата купа и тя на другия ден му дотресе тези две палета. Женски при това. А ние просто го приехме като поличба, а и тайно се надявахме, че са негови. Но уви - не са! :(

И ето ги и нашите малки палета, които за сега са леко обезкосмени и неугледни (от илача, дето им го мажем) , но ще се оправят:

Тука си похапват от кюфтетата:

Ето го и гордият настойник ( но не и баща) на това женско поколение . Дами и господа , представям ви Кракачанина Мечо :

Ами това е...До скоро!