Легенда за хризантемите



Харесвате ли хризантемите?

Тези последни есенни слънца, тези "восъчни принцеси", както ги определя Иля Велчев в едноименния си стих, са възпети в легенди и митове, в песни и стихове, увековечени са в стотици натюрморти, а в Япония дори имат посветен специален ден-празник на Хризантемата, чествуван на 9 септември. Нещо повече-златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който се и нарича "Орден на Хризантемата".

Съществуват също така и много предания и легенди от цял свят за появата на хризантемите. Днес бих искала да представя една италианска легенда за появата на хризантемите:

"Живяла някога, преди много години в едно малко италианско градче бедна жена. Мъжът й пропивал всичко, а тя работела до изнемога, за да купи парче хляб. Единственото й утешение, което й давало сили да се бори, бил мъничкият Пиерино. Жената живеела само за него.
Но злата съдба я преследвала. Детето се разболяло и умряло. В отчаянието си жената не искала да живее повече. Закарали я в болница в треска и два месеца тя се намирала между живота и смъртта. Но оздравяла и постепенно времето започнало да лекува душевната й рана. Тя се върнала при мъжа си и пак се проточили горчиви, безнадеждни дни. Нямало го вече нейното момченце, жената живеела със скръбта си и мечтаела само да спести достатъчно пари, за да купи железен кръст за гроба на Пиерино. Продала обеците си и венчалната си халка, но парите не стигали. Тя работела и продължавала да пести.
Всяка неделя, всеки празник отивала на гроба на детето си. По пътя събирала полски цвета, с които го украсявала. Чрез цветята тя сякаш общувала с душата на скъпото си дете. Но настъпили студовете. Полските цветя замръзнали, а да купи цветя от магазина, нямала средства. Помолила да й продадат, а тя да им плаща редовно по малко, но продавачите не искали. Оръщала се с молби и към богатите, но те не й обърнали внимание. И веднъж, връщайки се отчаяна от гробището, тя си спомнила, че у дома, на скрина има букет сухи цветя, завещани й от покойната й майка. Букетът бил подарен на майка й от нейния мъж в деня на сватбата им и й носел щастие през целия й живот. Умирайки, тя заръчала на дъщеря си да го пази и да не го дава на никого. За този именно букет си спомнила бедната жена и решила въпреки молбата на майка й, все пак да го отнесе на гроба на Пиерино вместо полските цветя.

Срамувайки се от богатите, които носели чудно красиви живи цветя на гробовете на своите близки, тя скрила букета с шала си, сложила го на гроба и плачейки помолила майка си да й прости, че постъпила против волята й.

Горещите й сълзи оросявали букета и попивали в земята, а жената плачела и се молела на Твореца, Изцелителя и Утешителя на всички скърбящи. Косите й закривали почти целия гроб. И изведнъж се случило чудо. Гробът се покрил с великолепни, с всички цветове живи хризантеми и от тях се носел горчивият им аромат, сякаш показвайки тяхната печал. Кой ги бе посадил тук, откъде се бяха взели... Между тях лежал букета с избелели цветове, който жената донесла... И оттогава всяка година, около издигнатия най-накрая прекрасен железен кръст, цъфтят тези удивителни цветя, а бедната майка лее сълзи, вярва и се надява..."


Не,не исках да ви натъжавам..., но легендата е виновна - неволно води към размисли и тъга по изгубени завинаги наши близки . А и защо пък да не се обърнем дори и за миг с малко носталгия по отминали години, когато те са били с нас? Все пак утре ,6 ноември, е "войнишката/мъжка/ задушница" .

Ех,стана малко тъжна публикацията ми, но понякога и тъгата е целебна.

Сега с това видео по едноименната песен ,от което пленително ни се усмихват тези прекрасни цветя , ще се опитам малко да ви разведря:



П.П.Тази хризантемова тема бе инспирирана от публикацията на Цвети "Знаех си...", както и от утрешния ден.

Модерно врачуване

За днешния четвъртък-несвъртък реших да го дам малко по-лежерно и хумористично с това модерно врачуване. Като прочетох неотдавна този текст, достоен за сценарий за скеч на "Комиците", доста се посмях, представяйки си в ролята на циганката примерно малката, но само на ръст, Мая Бежанска.:)

Ето защо реших да го споделя и тук в блога си.




снимката е от тук

По улицата си върви млада и елегатна девойка, нарамила чантичка с лаптоп. Изведнъж на среща и изскача изневиделица една циганка, която и грабва дясната ръката и започва да и нарежда:

"-Алоооуу, чаровницееей, спри са ма ша ти гледам- имйел шъ пулучиш!
Голем късмет та чака ма, добър пръвайдър ша намериш!
Един юзър,ма много убави неща ти мисли,маа. Все та причаква в скайпиту, ама ти много са крийш, ма!
Пусни му на чиляка... оторизейшън ма, стига си го мъчила с тоз рикуест!
Той много та `аресва ши знаиш и иска да та джазка виртуално. Я ся дай левътъ ръкъ да вида по-добре.

Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета...
Ама си ъпдайтни имунизейшъна и файрола да н`си наджиткаш компа с виртуални въшки,ма.

Дай ся пет лева и Господ да тъ пази барабар със сичкуту софтур и хардур на лаптопата ти!

Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! "
-възкликва учудено вече разярената циганка.И все по-гневно продължава да кълне подир отдалечаващия се силует на девойката:

"-Ууу,мари цицийо таквази, дат съ ти напълни лапатопата с вируси дано! Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!!
Ре-инстал секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш!
Да ти го нахакат здраво в айпито! Имела със спам да ти затрупат,дано!
Се грозни аватари да намиргаш! Скайпиту ти дат съ скапе и дано хистърито да му са затрий!
Сичките си пароли да забраиш и да ти баннат акаунтите!"


източник-нета

Сапунът през вековете и днес

Сапунът е навлязъл трайно във всекидневието на нашия бит.Но той също е и едно от най-важните химически открития. Много хора смятат, че сапунът се е появил в близкото минало или поне Средновековието, но всъщност той е открит още по времето на Вавилонската цивилизация.

Всъщност още в 3000 г. пр.н.ер. шумерите започват да правят сапун, а 600 г. пр.н.ер. финикийците също започват да правят вид пюре, което може да се използва за премахване на мръсните петна от дрехите. Обаче, римляните не познавали първоначалния сапун и го внасяли предимно от Галия.Римският писател Пулини (23-79) пише в „История на природата": „Сапунът е направен от вид дървесен прах и козя лой." През втория век от н.е., римският аптекар Гален (Galen, 130-200) предложил на хората да използват сапуни за изчистване на мръсотиите,както по дрехите,така и от тялото. И така сапунът започва да се разпространява все по-широко, особено от 2-ри до 8-ми век в повечето южноевропейски страни.

В тогавашните сапуни е преобладавало наличието на голямо количество от маслиново олио и вид минерал – алкални вещества. Сапуни се произвеждали главно в Марсилия, Генуа, Венеция и Савона.

По време на Средните векове в Европа, сапунът започва да се използва доста широко. През 1000г., в Европа се появяват направените от маслиново олио и прахове от растенията сапуни, които са внесени от мюсюлманските и средиземноморски страни. През 1300г. ароматният сапун вече трайно навлиза в Европа, като Лондон, Кастилия и Венеция са центрове за производство на ароматни сапуни. Но все още той е проява на лукс и е сравнително недостъпен за всички. А през 1792г. френският химик Льоблан открива начин за произвеждане на много евтини и масови сапуни, които и досега се използват в бита.

Освен в бита, сапуните се използуват и в други области като техниката например смазочни сапуни. Но също така те освен, че допринасят за телесната ни наслада и комфорт , могат да бъдат и предмет на изкуството.

Навярно сте срещали в нета фотоси на сапунчета с най-чудати форми и аналози на храни, плодове или зеленчуци. От няколко десетилетия в Северен Тайланд в селцето Chian Rai се заражда и едно увлечение на местните жители да превърнат обикновения сапун в разцъфнало цвете. Това увлечение в последствие се превръща в едно ефирно изкуство, наречено "карвинг" със сапуни.

Имено такива изящни карвинг сапуни бих искала да ви презентирам чрез този слайд, който монтажирах специално по темата.
Каня ви на една малка изложба-разходка в света на сапуните, ала онези , които като че ли всеки миг ще разцъфнат пред очите ни:




фактите са от тук

Съкровищата на Тутанкамон

С този съвсем прясно монтажиран слайд ви каня в древния Египет , за да се потопим в едно изящество, обсипано със злато и обвеяно в мистика.

Pro bono publico -/част 2/

Фактите:

Коджакафалията е намерен мъртъв в скромната си стаичка от прислужник на 15 юли 1913 г, на разсъмване. По устата му имало обилни следи от пяна. Смъртта била внезапна. Разгласяват я веднага изпълнителят на завещанието, окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков. Погребението е обявено за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо медицинско лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена съдебномедицинската практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в Югоизточна България. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. По сведения на очевидци ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. През последните дни от живота си, той започнал да представя в средите на големците своя племенник Стоян Ахмаков. Момчето завършило гимназия, било начетено и добре се справяло с търговските дела. Видно било, че Коджакафалията го готви за свой наследник.

Мистериите:

По исторически данни, веднага след погребението му касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици са изчезнали безследно. Години по-късно сейфът се е появил отворен и празен в църквата "Св.Св.Кирил и Методий". В този вид касата се пази като исторически паметник в храма.

Месец след пищното погребение, на което се стекъл и плакал цял Бургас, пожар унищожил архива на бургаския съд. Полицията не издирила подпалвача. Запазен е обаче писмен документ, според който през 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти, в качеството си на член на църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Въпреки това, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалията

да не се извършват прехвърлителни сделки с наследството,

църковното настоятелство започва масова разпродажба на имотите. В дома на единствения му пряк наследник Венко Величков, който за жалост също вече е покойник, са запазени писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9 септември 1944-а заварил в банката само главницата от 909 хил.златни лева които пък комунистите конфискували в полза на народната власт.

През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че всички купувачи са измамени, защото не можели да придобият нотариални актове. Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от съвременниците на тези събития, а такива до преди няколко години все още имаше сред живите. Техните спомени са подробно описани в книгата, която Венко Величков бил подготвил за печат, но за която така и не намерил спонсор.

Документалният му проучвателен труд обхващал и образуваното в наши дни дело във Върховния административен съд, където се търсеха сведения за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Още не е доказано колко души са се облажили с парите на дарителя и дали има отровител. Чрез съда Величков и още двайсетината непреки наследници на Коджакафалията били поискали съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чиито предци са били изпълнители на изчезналото завещание. И двете фамилии са декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне за разкриването на истината.

"Аз не хвърлям директни обвинения, но има съмнения, че властите умишлено не са свършили работата си, в голямото разграбване след погребението са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", споделя в книгата си Величков.

Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите.

Обществото:

В голямото си завещание Коджакафалията предвидил средства дори

за собственото си погребение и паметника,

така че да не ощети никого. Инициативен комитет издигнал монумент от най-скъпия мрамор и гранит, който можел да се намери в Европа, а гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Таскони, който проектирал и Приморския парк в града. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Ив.Рилски" и с лице към новата главна улица.

Една вечер през 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпратила няколко работници да разрушат мраморния християнски кръст и горната част от плочата заедно с ограждението. Целта на погрома била да се заличи споменът за "кулака-богаташ". Постаментът преместили малко по-нагоре, пред сградата на механотухникума, на него изписали името на Георги Димитров, отгоре поставили бюста му.

Тук ще предоставя някои мои снимки от личните ми обследвания относно местоположението на въпросния монумент. Вече бившо местоположение , както ще се уверите от снимките:



Така е изглеждала фасадата на Техникума по механотехника, носещ името на вожда и пред чията сграда е бил поставен монумента с две лица -предното с името на Г.Димитров,а задното с името на Коджакафалията./вижте ограденото в долния десен ъгъл място/

А така изглежда днес същата сграда



и мястото от двора, където до скоро стоеше този плячкосан и "употребен" за по "велики цели" постамент :



Опитах се да вляза във вътрешността на двора с тайната надежда да открия дори камъче или следи от последното местопребиваване на паметника с две лица, но открих това:



Което е напълно обеснимо с оглед на опазване на така добре оформените тревни площи в двора на техникума.

А сега нека се върнем в онези години на тоталитаризъм и да проследим действията на обществото, общинските власти и хората до наши дни.

Узнали за светотатството, хората от квартала заедно с отец Кършев от храма "Св.Иван Рилски" изровили преди да се разсъмне костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП -гр.Бургас забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите.


В наши дни:

След падането на тоталитарния режим, Общинският съвет в Бургас прави няколко опита да възстанови паметника. В решение на редовна сесия с протокол №27 от 29.11.1992г. е записано: "Да се издири и повторно монтира паметникът на Ал.Г.Коджакафалията."
С друго решение от 30.11.98г. даже е "включена целево в бюджета на общината за 1999-а сумата от 500 000 лв. за обявяване на конкурс за проектиране на паметника на Коджакафалията."

В навечерието на 6-и декември през 2006г.- празника на Бургас, близо до парадния вход на Свободния университет в центъра на града трябвало да се извиси паметник на един от големите български благодетели - Александър Георгиев-Коджакафалията. И с този жест бургазлии да поправят една голяма грешка в българската история - поругаването на паметта му от комунистическата власт в средата на 60-те години на миналия век , когато монументът е бил разрушен, ажурените му огради смачкани, а луксозният мраморен постамент изтръгнат и сложен 200 метра встрани - за да се монтира върху него ... бюст на коминтерновския вожд Георги Димитров.

Предложението за възстановяване на оригиналния паметник дошло през пролетта на 2006г. от ректора на университета проф.Петко Чобанов. Той призовал Общинския съвет да промени частично плана в тази част от центъра, за да се оформи малко площадче, на което да се извиси отново паметникът на човека, наричан още приживе Бащата на Бургас. Ректорът се позовал на документи и стари карти, според които е изчислено, че точно на това място, от което се разкрива панорама към главната улица "Александровска" до площад "Тройката", с почестите на целия град през 1913 г. е бил погребан великият българин.

"Сградата на БСУ е построена върху земя, дарена от Коджакафалията на бургазлии и това ни дава основание да се чувстваме исторически приемници на неговото дело, академичното ръководство щеше да поеме всички разходи по издаването на разрешителните книжа, както и строителните дейности, за съжаление не бях разбран от общинските съветници, които отхвърлиха молбата ми, водени от частни и партийни интереси", казва ректорът.

Тук е редно все пак да спомена и един жест в памет на този велик българин и наш съгражданин. Дворът на Домът за деца и юноши, носещ името на своя основател и дарител Александър Георгиев – Коджакафалията , е скътал барелеф, изработен безвъзмездно през 1997 г. от скулптура Атанас Стоянов.

Но до ден-днешен нов паметник не е построен, нито е възстановен старият.

И вместо да издигнем паметник на признателността извършваме само една заупокойна панахида:

Тази година преди 15 юли, когато се навършиха 97 години от смъртта на най-големия благодетел за Бургас Александър Георгиев-Коджакафалията, е направен малък опит за измиване на гузната съвест на Община Бургас и обществото. По този повод на гроба на именития българин е отслужена панихида в Гробищен парк-Бургас от Община Бургас, като за целта още в края на миналата година кметът Димитър Николов се разпоредил паметникът при гроба на Коджакафалията, който дълги години бе занемарен, да бъде реставриран, а пространството около него облагородено. Снимката на сегашния надгробен камък може да видите тук.

И с това се приключва актът на признателност . Бургазлии вече могат да крачат денем с гордо вдигната глава по улиците на града, въздигнат и съграден /почти 2/3 /с делата и средствата на този велик българин, а вечер да заспиват спокойно с пречистената си съвест.

Снимка на проектът за разширение на тогавашния Бургас с дарените земи и терени от Коджакафалията.
Част от фактологията е от тук

Pro bono publico -/част 1/

Утре е Денят на будителите -1 ноември. Навярно ще се изпишат десетки статии и хиляди редове отново и отново за хора, на които дължим твърде много.Хора, които са вложили енергията си, капиталите си, живота си на ползу роду .Римляните са ги определили като хора с мисия "pro bono publico"/За обществена полза/. Поклон пред паметта им и делата им!

Най-малкото поне ще се спомене за онова, що се зове народно самосъзнание и гордост от факта , че сме българи, самосъхранили се през вековете с тяхна помощ и заслуги. И след като като заговорих за заслуги сега е уместно да въведа и едно име-Александър Георгиев-Коджакафалията.Той не е бил будител в прекия смисъл на думата, но за благодеятел или личност "pro bono publico" мисля, че напълно припокрива дефиницията за това с делата си.



Всъщност кой е той?

Александър Георгиев-Коджакафалията се родил около 1830 г. в с.Зидарово. Останал сираче 5-годишен, вуйчо му Димитър го прибрал при шестте си деца и го осиновил въпреки немотията. Сирачето пасяло козите за залък хляб. Александър идва в Бургас с братовчед си Янчо, който дълго след това ще е единственият му близък човек и ще живее с него под един покрив. Били само на 13 години, когато се цанили за чираци в абаджийска работилница. Пестели всяко левче, със заделеното наели дюкянче, където сега е Икономическият техникум, близо до пристанището. Там почнали да продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза пазарели от двамата братовчеди. По това време били 18-годишни. Тръгнали и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол.В процеса на развиване на бизнеса си той е

усвоил перфектно 6 езика, но си останал писмовно неграмотен .

Прозвището Коджакафалия получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал , а честните и достойните от тях по-късно правел свои съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.

Въпреки завидните си богатства и положение до края на живота си Коджакафалията не свалил селските дрехи от скромност, 40 години живял в една складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова", в пресечката към пазар "Краснодар". Отгоре се ширяло семейството на братовчед му Янчо. Стаичката, която ползвал за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата.

Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, вече на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Казал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости".Но за това емоционалното и чисто човешкото после. Или пък защо не сега?

"Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, но и партизанин на имането, защото само с труд и лишения беше придобил богатствата си". Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Ала животът му преминал в самота. Така и не създал семейство. Някои твърдят, че дори умрял девствен. Но не бил женомразец, 80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията, са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете според него не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини Коджакафалията харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя му разкрила, че ще вземе братовчед му Янчо.Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение, за да остане до края на живота си сам.

Въпреки това бизнесът му се основавал на :

зрелостта на големият ум, натрупаният опит и човечните черти на характера: простота в обноските, нравственост, скромност, и пословично трудолюбие. За 50 години труд спечелва над 1000 декара земя, 7 магазина, много къщи, ханове и други. От огромните блага, които е придобил със своя труд и способности , за себе си е употребил нищожна частица, а грамадната част е отдал на обществото. Има ли друг бургазлия, който да е раздал дворни места за подслоняване на повече от 600 бежански и безимотни семейства, а самият той близо 40 години да е преживял в стаичка,наподобяваща дупка?

Освен раздаваните дворни места , на които той финансирал и изграждал тъй наречените "шеронски къщи"/ едноетажни къщички, с 2-3 стаи и вход по средата. /, бургаският благодетел направил дарения и много постройки: къщи, дюкяни, ханове и пр. , които завещал на църкви, училища, болници, и благотворителни организации. Между тях са: българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград, българската църква "Св.св. Кирил и Методий" в гр. Бургас, дюлгерлийските български църква и училище, женското дружество "Милосърдие". Александър Георгиев дарява по равни суми на българската, арменската и католическите църкви, турската джамия и еврейската хавра.

С което доказва своята космополитна благодеятелност още тогава в края на 19 и началото на 20 век!

По любопитното е обаче какво той е завещал на Бургас:

Неговото благодеяние е не по-малко по своя размер и нравствена стойност от даренията на Евлоги и Христо Георгиеви,от това на д-р Петър Берон и Васил Априлов. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите "Бр.Миладинови", "Лазур", "Зорница", близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими.

Ето и извадки от това негово дарение под формата на апел:

"На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв.м, и то още днес - заради бедните просители."

Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди мистериозната му кончина. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството, платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Същата година благодетелят застава пред нотариус и прави най-голямото завещание в българската история. То е на обща стойност 25 млн.златни лева. И това са само недвижими имоти - земя и сгради. Между най-облагодетелстваните в това завещание се оказва църквата "Св.Св. Кирил и Методий". Тя наследява плодоползването на половината от нивите и дюкяните му. Малцина бургазлии знаят, че завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало
"всяка година , докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има".

Такава е била изричната воля на благодетеля!

А какво е станало в последствие с даренията му след неговата смърт ? Ами ще прочетете в част 2-ра.


фактологията е от тук