Chris Rea - The Road To Hell

Черна жътва през септемврийското лято





Днес пиейки си кафето и прочитайки новините в нета изтръпнах от злокобната вест-17души/13 за сега от тях българи/ потънали с корабчето „Илинден” на Охридското езеро.Една поредна трагедия ,породена от техническа неизправност навярно,от алчен туристически комерсиализъм и непрофесионализъм.Ето –едва излязла новината и вече нашите медии бързат да оправдаят нечие безхаберие и грешки с чудатостта и непредвидимостта на Охридското езеро:
„Все още не е известна причината за обръщането и потъването на кораба. Охридското езеро е известно с бързите и внезапни промени на времето, спускането на силни пориви на вятъра по склоновете на планината Галичица, които често пъти са отпращали рибарски лодки по крайбрежието на Албания.”
Не ни е виновно езерото, нито често сменящата се обстановка...Причините са другаде.Причините ще се разследват и навярно ще се публикуват,но това ще изтрие ли сълзите и скръбта на близките на загиналите?Ще върне ли мъртвите от отвъдното ?ЖАЛКО за загиналите,отишли там с годишните си спестявания да изкарат една незабравима лятна отпуска-екскурзия,жалко за близките им,жалко и за нас като нация,готова да търси и да се примирява с по-тънките цени на туроператорите ,заплащани вече доста често и твърде скъпо от нас самите като народ и нация.Обаче се питам защо ли все в навечерието на някой наш празник?Утре 6 септември е Деня на Съединението на майка България.Ами трагедията на река Лин бе навръх Великден,а инцидента пред дискотека Индиго на връх Коледа...Защо ни наказва така Бог или съдбата?Защо ли?Защото задгърбихме,стъпкахме и оковахме българския си дух,защото в пътя към Европа забравихме българското или доброволно се самоотрекохме от него.Ето и сега-на Охридското езеро,на 200 метра от бреговете на гр.Охрид,град в който всеки камък и дърво е пропит с българщина/лично съм го изпитала /,град с 365 църкви и параклиси,града на Самуил ,Климент и Нуам,град кръвно свързан с българската ни история...До кога така?До кога празниците ни ще се превръщат в ден за траур и панахиди?

Queen - I want to break free

Queen- Bohemian Rhapsody(Live)

Лятото - Пламен Ставрев



Какво е всъщност лятото, какво е? Един сезон, през който мен ме няма и в стаята, която уж е моя понякога се спира мама. Прозорците закрива с бели листи...

Shepa pepel, dve sulzi - Toni Dimitrova



Шепа пепел, две сълзи / Ash hollow, two tears/ Концерт в София, НДК, 04.12.07 Преди тази песен изпълняваше Лили Иванова по текст на Иля Велчев с названието: "Подарих ти...

Za koj li put - Toni Dimitrova i Boris Gudzhunov

"Завръщане" - Марияна и Тодор Трайчеви

ТОНИКА -"Къде си лято?"

ЧАСТ V:Скален резерват „Чудните мостове”







През един слънчев тих следобед получихме с приятелката ми покана от едни сътрапезници по маса в столовата да посетим това прекрасно място с техния автомобил.Тръгнахме около 17,0ч и след една поредица от завои-осморки,така характерни за местните пътища,се озовахме на чистичък и спретнат платен паркинг,оборудван естествено с каравана за кафе и чай.От там тръгваше една туристическа пътека,обезопасена с парапети и следваща неотлъчно ръба на стръмните каменисти склонове на планината , лъкатушеща се плавно като ленива змия ,спускаща се ту стръмно ,ту полегато към коритото на реката Дълбок дол.Същата тази река,която с векове е дълбала и изваяла причудливите форми и образования , наречени от местните „телевизора” и „дупката”.Има поверие ,че ако влезеш в малката пещера-„дупката” и си пожелаеш нещо на глас-да го чуе ехото,то непременно ще се сбъдне.Това всъщност са скални пещери под формата на проходни тунели в скалите.Внушителните размери на скалните маси и прекрасната зелена природа така ти грабват погледа,че на места просто спираш със задъхани дробове от пеш-прехода и заслепен от великолепието на ширналите се пред очите ти масиви.Спираш за глътка кристален въздух и да запечаташ в съзнанието гледката на тези природни чудеса.В най-високата част на пътеката има участък , наподобяващ малко плато, където се е сгушила една туристическа хижа Чудните мостове,стопанисвана от семейна двойка на около 65-70г.От специфичния им родопски говор,а и от разговора , разбираме че са от село Забърдо.Мъжа е бил до неотдавна кмет на селото,но след разгорещените политическите ежби и изборни интриги се е оттеглил със съпругата си високо в планината.Сега посрещат туристи , гощават ги с местни домашни специалитети , развеждат новаците като нас по кратки маршрути из планината.Докато пиехме разхладителна напитка и хапвахме порция качамак с домашно приготвено овче сирене и масло , мъжа извади свежо месо и започна умело да го разфасова и овкусява с билки и подправки за печене на скарата.Дали защото наближаваше време за вечеря или просто апетитните аромати дразнеха обонянието ни и привличаха погледите ни , ние го наобиколихме заедно с двете рошави палета-кучета пазачи и лакомо зазяпахме умелите му движения с острия като кама нож.Той се подсмихна и влезе в кухнята.След малко донесе чиния с опечени на жар мръвки и мълчаливо ни я остави на масата , като обесни че това свежото месо го подготвя за другия ден.Всъщност леко разбули тайната на чудесния вкус на това месо-подправките трябва да „пренощуват” с месото , за да втасат.
След това ни разказа за Орфеевото цвете или още наречено „безсмъртниче”, което може да се намери единствено там и е под защитата на Юнеско и държавата ни.Характерното за него е,че откъснато,увяхнало или хербаризирано има един консервационен период от 31 месеца, през който потопено в чаша с вода има уникалната способност да се самосъживява и възстановява.Подобно на птицата феникс,но ботанически „феникс”.Накрая ни поведе по една козя пътечка зад туристическата хижа и на около 35-40м от нея се спря , наведе се и ни посочи това уникално растение.На вид наподобява орхидея-с коронка от удължени бели листенца,но тичинките му са оцветени в бледолилаво до синьо.Невероятно и уникално божие и природно творение , както впрочем е невероятна и уникална самата планина Родопи , негова люлка и кърмилница.
На около 5км от тази местност се намира хижа „Кабата”,разположена на полегат скат и с ширнали се пред нея поляни .Денят бе петък-началото на уикенда и поляната бе изпълнена с групички хора , дошли за отдих в планината.Цвърчаха мезета на сгорещени барбекюта,носеха се типични тежки родопски мелодии в изпълнение на гайда,а хората кой на одеало , кой на сгъваеми масички и столчета , подреждаха трапезите под звуците на детски смях и предвечерния шепот на гората .Свечеряваше се и трябваше да потегляме обратно.Двигателят на колата ни ,като че ли на инат отказваше да запали,така както и нозете ни натежаха ,а сърцата ни отказваха да се разделят с тази пасторална родопска идилия.

До тук бяха моите данни от наблюдения и преживявания от допира ми с това уникално творение на природата,а ето сега малко история и географски данни за този уникален феномен”Чудните мостове”:
"Чудните мостове са един от най-интересните природни феномени в България, намиращ се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Разположени са на 1450м. надморска височина на площ от 40.3ха и отстоят на 80км южно от Пловдив и на 35км северозападно от Чепеларе.Само на 5 км. северозападно от село Забърдо. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост.
Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния щок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста.
Първият, по-голям мост е с обща дължина 96м и височина 70м. Сводът му се извисява на 45м над бистрата река. Мраморният блок, от който е изграден е широк 12-15м. По него минава път. В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, където намират убежище много птици и прилепи.
На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Към долния край на моста реката внезапно изчезва и излиза на повърхността след 1.5км. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед.
Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче (Haberlea rodopenzis). Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на великолепната гледка. Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е."

ЧАСТ ІV:село КОСОВО










Село Косово е разположено в централния дял (Чернатица) на Родопите, на 5 км от балнеоложкия курорт Нареченски бани. Обграждат го ридове с девствена природа, а махалите му се просичат от четири непресъхващи рекички. Лесно достъпно е от Асеновград (30 км), Пампорово (36 км), Пловдив (50 км), София (197 км). Косово е заселено през XVII век от преселници от Старо село до манастира Бяла Черква. Разцветът на селото е към края на XIX век, откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на населението е бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През XX век селото запада и бива напълно забравено. В момента броят на постоянните му жители е 12 човека.В село Косово е запазена типичната възрожденска родопска архитектура с каменна зидария и керимиди/тикли/.Ето защо е известно като селото с каменните къщи. В селото има 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски, построил и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата “Успение Богородично” от 1851 г. и собствената му къща (“Хаджийската”) от 1853 г. Изключително интересни са също старото училище (1889 г.), параклисите “Св.Неделя” и “Св.Петър”, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото. Косово се радва целогодишно на мек климат. През зимата има много слънчеви дни при наличие на сняг. През лятото гъстите дъбови и борови гори около селото осигуряват прохладни нощи. Птичите песни са незабравими през пролетта, както и багрите на дърветата през есента. На центъра му се намира една кипра малка гостилничка с чудесното име „Безгрижен живот”,където винаги може да опитате домашни родопски ястия като пататник,качамак,марудник или родопска баница тип „кашник”.И всичко тук е натурално и домашно приготвено-дори козето сирене и биволско кисело мляко или сладко от малини или боровинки за марудника.Незабравими вкусове,които биха те върнали отново там.

ЧАСТ ІІІ :Кукленски манастир, известен под името „св.св.Козма и Дамян”










Манастирът е основан през Второто българско царство. Споменава се още през 11в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Манастирът възниква като религиозна обител около аязмо с лечебна вода. Наречен е на светите братя Козма и Дамян заради техните лечителски способности. Манастирът от край време е посещаван от болни хора и особено от душевноболни, тъй като се вярва, че ако пренощуват в него, ще се почувстват по-добре. В притвора на едната от двете църкви в комплекса, посветена на Св. Св. Козма и Дамян, все още могат да се видят чифт окови. В миналото душевноболни хора с били оковавани с тях към пода с цел да се излекуват. По настоящем се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.
Когато българските земи са превзети от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нарастнала. Турските власти пазели манастира, тъй като в него се лекували и семействата на османските управници. Бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало. През 1657г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към “Св. св. Козма и Дамян”. През 17 в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии.
По настоящем манастирът е действащ и отворен за посетители. Разполага с две църкви – едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена “Св. Благовещение” и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки, както и голямо аязмо недалеч. Църквата “Св. св. Козма и Дамян” представлява 22м. дълга и 8м. широка кръстовидна безкуполна постройка.
По време на принудителното помохамеданчване на българското население, манастирът е бил опожаряван неведнъж, но все пак неговите уникални стенописи са оцеляли. В края на 18-ти, началото на 19-ти в. манастирът е бил обитаван от гръцки монаси, които замазали оригиналните му стенописи и ги покрили с нови, изписани с гръцки надписи. При по-късното реставриране на църквата са възстановени и сега могат да се видят и двата пласта фрески. Манастирът е обявен за паметник на културата. Неговият празник се отбвлязва всяка година на 29-ти юни, Петровден, като празненствата обикновено продължават 3 дни. На този ден иконата на Св. св. Козма и Дамян, за която се смята, че е чудотворна, се изважда от църквата.
Кукленският манастир "Св. безсребърници Козма и Дамян" пази спомена за героите от "Козият рог". Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която по чудо не е била заличена от вълните на времето. Няма българин, който да не знае историята от "Козият рог", да не е гледал или поне чувал за филма със същото име. В Куклен и днес разказват историята за Караиван, за Караиваница и за дъщеря им - отмъстителката Мария, почти като легенда.
Козият рог
Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. Затова и била изнасилена. След гаврата на турците с нея тя полудява. Мъжът й Караиван я качва на магарето и я довежда да се лекува в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. В манастира умира и е погребана самата Мария. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да се спомине се изповядва и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря. Самата Мария свършва трагично своя живот, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала. Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, завършил така:
"Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!" всъщност това е и финалът на разказа "Козият рог".
Ето още една легенда за светите лечители-братята безсребреници-Козма и Дамян:

„Братята Козма и Дамян се родили в богато семейство. Още като деца били възпитани да почитат Бог и да живеет по неговите закони. Раздавали милостиня на бедните. Хранели гладните и обличали сиромасите. Господ ги дарил с чудотворни способности - да изцеляват болните от всякакви страдани. Те правели това даром, затова ги нарекли ‘безсребнерици'. Славата на благочестивите лечители растяла. Но завистливи езичници ги наклеветили пред царя. Изпратил ги на съд и поискал от тях да принесат жертва на езическите богове. Светите мъже били непреклонни. Разгневеният императорът осъдил лечителите на смърт. В този миг Бог го наказал - главата му се обърнала назад пред очите на онемелите от изненада римски поданици. Безпомощен, царят започнал горещо да се моли на Бог. С помощта на двамата братя бил изцелен. В знак на признателност, императорът върнал свободата и славата на Козма и Дамян. Двамата лечители продължили да обикалат села и градове, да изцеляват болни и да сеят вярата Христова в сърцата на еретиците. Своята мъченическа смърт св. безсребреници Козма и Дамян намерили през 284 г., когато първият им учител ги пребил с камъни от завист и злоба. Телата им погребали в един гроб в днешна Сирия.”

ЧАСТ ІІ ИДИЛИЧНО-ПРОФИЛАКТИЧНО ИЛИ РОМАНТИЧНО-ТЕРАПЕВТИЧНО








В едно тихо и прохладно августовско утро , влакът Бургас-София спря на Пловдивската ж.п.гара и ние с приятелката ми затътрихме куфарите –карети по перона в посока автогара „Родопи”.От там с бусче тип „маршрутка” се предвижихме до Нареченски минерални бани . Само ден след заветния печат, аз стъпих на „обетованата обител” на НОИ като горда победителка , а не като просителка на собственото си право на лечебна профилактика ,при това ежегодно полагаща ми се...Оказа се,че заветната МБАЛ „Св.Богородица”е под юрисдикцията и издръжката на МНО И МВР.Това донякъде обесняваше почти казармения тип на постройката/издигната в началото на 40-те години от немски войски/, възкачена на най-високата и укрепена част на селския парк , досущ като една средновековна крепост-укрепление,кацнала на един терасовиден скат и опасана с ров.Да ров,ех,не е повече от 50-60см дълбок,навярно отводнителна канавка,но ми подейства като предпазен средновековен пояс-изкоп.Иначе имаше си плувен басейн с олимпийски размери ,уютни фоаета,трапезария и кокетни средно големи стаи със санитарни възли ,телевизор и сушоар за дрехи.Да,правилно прочетохте-в стаите без тераса имаше сушоар за сушене на дрехите вътре в стаята.Но стига толкоз съм се обеснявала за битовите условия .Нека опиша и профилактиката и процедурите. Според мен от иначе почти традиционните водни и спа процедури като минерална вана , масаж с бадемово масло и физиотерапевтични методи,най-забележителната за мен поне беше следната-електро сън.Даааа-сън под звуците на лека класическа и приспивна музика/Вивалди,Моцарт и Шопен/ и ласкаво топъл ,хипнотичен мъжки баритон,убеждаващ те колко много ти се спи и колко е целебен този сън за теб....Красота!!!Цял един календарен час.Е,имаше и електроди с микро електроимпулси и вълни, насочени към мозъка.Сериозна работа,нали?Споко-не е електрошокова терапия-търпи се.От 8 процедури,едва на 4-тата успях да се отпусна и заспя пълноценно.Искам да ви уверя,че този електросън е толкова релаксиращ и оздравителен,че 60-те минутки действат на организма досущ като дълбок сън с часове.До тук с процедурите-от хубави,по-хубави.Който иска да отиде и да ги изпита.
Храната бе обилна и разнообразна,трикратно на ден.Но освен физиологичната храна,важна е и духовната .Ето защо сега ще ви въведа в социалния и обществен живот по такива курорти.Не се подсмихвайте!Там кипи и ври от емоции и живота пълноценно пулсира по вените и артериите на курорта-сиреч заведенията и алеите в парка.Там по тези балнеоложки курорти , като че ли времето е спряло , като че ли целите тези 20години на демократичен преход не са докоснали тези места.Както в буквален,така и в преносен смисъл.А пък пациентите като че ли се подмладяват с тези 20 липсващи години .Има някаква магия в природата , в лечебната аура обгърнала мистично такива места.Жените стават едни такива кокетно-закачливи танцьорки ,а пък мъжете бързо крият халките си и с наперена стъпка на паркетни лъвове се заусукват покрай тях с лъскави погледи .Дископатии ли?Неврози ли?Дистрофии ли?НЯМА И ПОМЕН ОТ ТЯХ! Нещо като телепортиране на душите и телата в късче от Рая/то и едно местно заведение се нарича така /.В тази пламенна и сластна обстановка , напук на всеобщите физични закони, времето за престой лети безвъзвратно и всеки гледа да го вкуси , какво говоря?Да гребе с шепи от младежкия порив обхванал всичко живо там и да се остави на романтичните криле.Е,има питиета, има и мезета , има и луди танци до зори и сън за два-три часа.Такаааа,обаче не си мислете,че е някаква вакханалия и развратен кръговрат.Неее,това е по-скоро пуберитетски романтично и идилично поведение .Потни парещи длани,галантни жестове и ухажване,въздишки и намигвания....Абе казвам ви-друг свят , друго измерение!
Има и такива,дето са пуритани.Те пък се отдават на туристически походи или пък на плетки и сплетни на пейките на плетачките.Щото в другия край на парка има и пейки на е***ките или „къта на въздишките”.Обикновено в края на всяка смяна се чуват тежки и тягостни въздишки от този край,а от другия край шушукането и подрънкването на куките за плетиво.До тук със социалния живот.
Сега нещичко и за обществения живот.Значи всеки понеделник една туроператорска фирма обикаля двете почивни бази с кочан касови бележки /пак соц.архаизъм/без печати и изходящи номера , набирайки срещу скромната сума от 9лв желаещи да посетят Кръстова гора , Ягодинската пещера , Кукленския манастир, живописното село Косово , кацнало като бяла лястовица на една канара или скалния резерват Чудните мостове , все забележителни исторически и красиви високо планински места .Не е задължително участието, но пък дошъл си от другия край на България защо да не посетиш тези места ? Пък и ако вече си имаш „сърдечна” компания , какво по-романтично преживяване от това за една двойка?
И аз се записах на две-три такива екскурзии и мисля в следващите части да опиша всяко едно от местата , където посетих и се потопих в красотата на Родопите,където освен че природата има много силно излъчване , е пропито с българщина , витае силен дух и вековни традиции.Но за това после в част ІІІ.

ЧАСТ І ПЕЧАТ от НОИ или по пътя към „заветния” олтар ,наречен санаториално-профилактично оздравителна почивка по НОИ






/в частност за мен МБАЛ „Св.Богородица”-Нареченски минерални бани/

Накратко сега ще споделя тънкостите и перипетиите , за тези от вас,които все още не знаят , как и по какъв начин можеш да отидеш на санаториална почивка /разбирай по социалистически –да се сдобиеш с карта за почивка с по-тънки цени/.Първо влизаш в сайта на НОИ , забиваш пръстче в списъка със санаториални комплекси/ако нямаш разбира се идеалната препоръка от приятели за някой конкретен обект/, виждаш какво точно заболяване трябва да имаш или това да е диагнозата поставена ти от джипито или съответния лекар-специалист.Намираш интернет страницата на съответното профилактично заведение,изкопваш някакъв мейл или по-сигурно телефон,обаждаш се и правиш резервация за конкретна дата,но не по-късно от 1 месец преди твоята дата.До тук добре...но все още не стягай куфара,защото си минал първото най-мъничкото стъпалце по пътя към
„заветния” олтар на соц.почивката си.Минава известно време , любезните домакини-служителки от санаториума ти пращат официално писмо с печати и лого на санаториума,в което пише ,че лицето еди кое си има резервация от тази до тази дата и настоящето се издава, за да послужи пред НОИ.Сега вече си стъпил с единия крак на по-горното стъпало по пътя към
„заветния” олтар на соц.почивката.Но ВСЕ още е рано да се протягаш за куфарите-предстои ти един , два , че и три прегледа при джипито и съответния специалист по заболяването , от което страдаш или не страдаш ,а просто е изрично посочено в сайта на НОИ . При мен се оказа,че реалната ми диагноза - вегетодистония не е достатъчна ,за да взема заветния печат и се наложи на три пъти да я сменяме.Защо ли?Защото НОИ така казва..., нищо че в сайта на санаториума има поне половин страница за „благоприятния климат и вода , подходящ за лечението , както на централната нервна система,така и на вегетативната . Но НОИ не признава вегетативните заболявания за сериозни...Нищо че целия опорнодвигателен апарат на човешкото тяло се крепи на нея-вегетативната нервна система....Както и да е-изкараха ме без време „луда” ама малко...-„с лека депресивна невроза” ,ама без жълта книжка... Накрая ми издадоха т.нар.”зелен талон”/звучи ми като зелен балон-защо ли?/.Този талон е нещо като ключа към Рая на соц.почивката,ама дали ще е верния и ще отвори ли портата на олтара?Сега вече гордо стиснала този зелен талон и писмото -резервация от санаториума,взех от териториялното управление на НОИ забележете-ОБРАЗЕЦ за служебна бележка , която пък от своя страна се попълва от счетоводителката ти по местоработата и с която ти удостоверяваш,че си редовно осигурявал си се и си на постоянна работа или поне последните 6 месеца си кютал на едно и също работно място. Такаа.... следите ли ми мисълта и броя на документите?Станаха три,почти и стъпалата преодоляни от вас са три.Да ама не...Защото същите тези документи се внасят в НОИ , явявяш се пред ТЕЛК лично , където ама изобщо не става дума за твоите болежки, а става дума за един щателен оглед , като под лупа на всяка буква,точка,запетайка и печатче от документите ти...Ти като личност и пациент-прегърбен и схванат,пълзящ и стенещ или пращящ и преливащ от здраве и свежест си едно празно пространство-важен е ДОКУМЕНТА! Накрая ти удрят печата и ти издават официална тапия за „долекуване ,хоспитализиране и профилиране”.Е,сега вече можеш да се завъртиш на пети/ако можеш/ и да хлопнеш портите след себе си и да крещиш от радост или болка в кръста и отеклите от ходене и чакане по опашките пред инстанциите крайници.Избора за изказа и проявата на емоцията,както и вида и, си е твой ! И заветния документ си е ТВОЙ!Ти вече си ГЕРОЙ!Ама не на соц.труда ,а на соц.грижите и си отвъд портата, на стъпка от РАЯ.Като завършек и леко лично отклонение ще отбележа,че освен трикратно подменяната диагноза и прегледи, имах „щастието” и двукратно да НЕ ми БЕ ОДОБРЕНА служебната бележка и съответно добре поразходена /с болки в кръста/до работното ми място/извън града на 13км/.......”Но какво тук значи някаква си личност” , наречена пациент? Важен е принципа , важни са запетайките ,точките и подточките....
И така нали запомнихте?Три документа са ви нужни-резервацията,бележка за осигурителен стаж и зеления талон,заверен и одобрен от НОИ ....и целия ви арсенал от търпение,смирение и благост или поне половин опаковка валидол за нервите и обезболяващи за кръста и нозете,ако ви липсват изброените дарби и състоянието ви се влоши от чакане по опашки и разтакаване по инстанции.
Все си мисля,че в 21 век –века на базата данни ,на съвременните ИТ възможности и средства,този вид одобрение,обработка и оформяне на документите би могло да се извършва и по интернет ,за да се спести това ходене по мъките на един „долекуващ се” пациент...Иначе долекуването май се превръща в доразболяване,а професионализма в бюрократизъм и буквоядство.Защото ако не ме лъже паметта тази програма на НОИ за рехабилитация е направена с грижа за ЧОВЕКА,а не за документа.