Рисунка


Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

Владимир Башев

Спасение по море


Преди години, в малко рибарско селце в Холандия, едно момченце показа на света как понякога личната саможертва бива възнаградена богато. Понеже всички в селото се изхранвали с риболов, нужен бил отряд доброволци, които да помагат в спешни ситуации. Една нощ се надигнали бурни ветрове, от облаците рукнал порой и разразилата се в морето буря преобърнала една рибарска лодка. Изпадналият в голяма беда екипаж изпратил сигнал за помощ. Шефът на спасителния отряд обявил тревога и селяните се събрали на площада с изглед към залива. Докато отрядът стягал гребната си лодка и се борел с бурните вълни, селяните чакали неспокойно на брега с фенери в ръце, за да си осветяват пътя на връщане.
След час лодката изплувала отново сред мъглата и селяните се втурнали с викове да посрещнат спасителите. Доброволците се стоварили без сили на земята и обяснили, че спасителната лодка не могла да събере повече пътници и се наложило да оставят един човек в морето. При един пътник в повече спасителната лодка със сигурност щяла да се преобърне и всичките им усилия щели да бъдат напразни.
Шефът на спасителите бързо свикал следващ доброволен отряд, който да прибере самотника, останал в морето. Напред пристъпил шестнайсетгодишният Ханс. Майка му го дърпала за ръката и го умолявала:
- Моля ти се, не отивай. Преди десет години баща ти загина в корабокрушение, а батко ти, Пол, изчезна преди три седмици. Ханс, освен теб никого си нямам на света.
Ханс отвърнал:
- Трябва да отида, мамо. Какво ще стане, ако всички кажат: „Аз не мога, да иде някой друг"? Този път е мой ред да изпълня дълга си. Когато ни свикат за помощ, всички се редуваме да направим каквото е нужно.
Ханс целунал майка си и се изгубил заедно с отряда в нощта.
Минал още един час, на майката на Ханс се сторил цяла вечност. Накрая спасителната лодка се задала през мъглата, Ханс стоял на носа. Шефът на спасителите свил шепи и извикал:
- Намерихте ли го?
Едва удържайки радостта си, Ханс развълнувано се провикнал:
- Да, намерихме го. Кажи на майка ми, че е брат ми Пол!

ДАН КЛАРК
"Пилешка супа за душата"-2 част

14 ноември-Коледни заговезни


Днес 14 ноември са Коледните заговезни.Ако човек спазва каноните на християнството,това означава ,че днес е последният ден,в който му се разрешава да яде месо.От днес започват пред подготвителните дни към светлия празник Рождество Христово.От днес започват 40 дневните пости на телесното и душевно пречистване,за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост,и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат Деня на раждането на Сина Божий.
Не,не съм „изперкала” на тема християнски проповеди и не ме е обзел богословски уклон...Макар,че понякога ходя на църква на светли празници и се опитвам да спазвам традициите и някои обряди от християнството.Имам си и библия,която понякога и чета...По–скоро ми се иска да наблегна на духовното ни и мисловно пречистване.Нека през тези 40 дни всеки поне малко надзърне в неспокойната си душа и постъпките си.Нека си направи една малка равносметка и ретроспекция за изтичащата вече 2009 година,а и не само през нея-на колко приятели и познати- човеци край себе си е подал ръка и колко е отблъснал или обидил несъзнателно с мълчанието си или пък напълно съзнателно с думи или безразричие .И двете са еднакво силно нараняващи. И от двете силно боли...Аз лично ще се опитам да седна пред белия лист и ще го разделя на две полета-добро и зло.И ще напиша по хоризонтала в редове тези ,на които държа,тези с чиято приятелска подкрепа и помощ аз дишам,чувствам,плача и се смея, работя и живея...Ще се опитам да изровя от паметта си моите неволни прегрешения и добри дела за тях.И ще намеря сили да поискам прошка или ще простя...За да се пречисти моя дух,за да запазя стойностното и силно зареждащо ме приятелство.И за да не допускам отново да ги нараня,защото ...те са част от моята вселена,наречена живот.Хубав или лош -от нас самите зависи!
А дали ще ям месо или не за близките 40 дни?Ами...ще се опитам да не ям .По важното е обаче да не се „ръфаме” взаимно като хора и да не късаме „частици” от сърцето си.А то е толкова мъничко-колкото юмрука на всеки от нас.

Забавни надписи... по македонски

Преди две години през 2007г.посетих съседна Македония и още със стъпването си на македонска земя се натъкнах на странните рекламни надписи по витрините на магазините и сградите в центъра на Охрид.Ето една малка подборка от лични снимки ,направени с фотоапарат и мобилен телефон.Ще се опитам и леко да разяснявам текстовете и това,което съм се опитала да запечатам в снимките.

1
Тази "Менувачница" всъщност е бюро за обмяна на валута.Хубавото тук е,че курса на денара спрямо нашия лев в банките и в тези бюра,че и в частните магазини е еднакъв и не се мени./през 2007г.1 лев=30денара/
2
"Имаме труднички комплети" всъщност е приканваща реклама-имаме костюми за бременни.
3
"Бюрекцилница",всъщност е мекичарница и баничарница.Странното обаче бе,че в тази пекарна се продаваше и сладолед.Вътре в помещението ухаеше на печен хляб и температурата бе доста висока,но и сладоледът си бе сладолед,а не сироп.
4
"Сатчия" е часовникар,ама не какъв да е,а "Омега".Тези пъстро накичени битови изделия-реклама не ви ли напомнят за атмосферата на "Етъра"?
5
Това шише е пълно с ракия-"тиквашка ракия",характерна за Македония,но вътре се мъдреше един скорпион.Името идва от местността или региона Тикваш,където лозаро-винарството е на почит и наистина реколтите им са доста добри,а градусът на вината и ракиите висок.Обаче интересното бе в рекламата на тази ракия-"Шкорпионска шльокавица" за "Шкорпиони"-Скорпионска ракия за Герои."Шкорпиони" или Героите всъщност са "специјалната пешадиска единица „Шкорпиони“ на АРМ"
6
Тук в тези мънички чашки /25гр./ има също от тази тиквашка ракия,но сега е зелена-т.е. за по-по-най герои,защото не само ,че градусът и е най-висок,но в нея има от билката пелин ,поради което горчи и люти на езика и небцето.Обаче по-интересна е бутилката бира-"Златен даб".На гърба на бутилката,съжалявам,че снимката е от мобилен апарат,се вижда пожеланието "Фати се за даб".В първия миг ми прозвуча нещо като "хвани се за палците"/сорри, ама асоциативно се получи/,но в последствие сервитьорът ни обесни ,че е нещо като благословия и в буквален превод смисълът и е-"Хвани се за дълголетието".
7
А този култов надпис,обява на вратата на един златарски магазин в Скопие, направо бе нещо като черешката на мелбата ми и довърши общото ми впечатление и състояние на постоянна замай от пъстротата на македонската реч и странни надписи.А обявата гласи-"Помещението се отдава под наем-информация...еди кой си".

На края бих искала да споделя една реклама чувана доста пъти по някакво македонско радио преди години,когато търсихме по сръбските и македонски станции парчета на "Сребърни криле".Тя се е запечатала в съзнанието ми и до днес.
Та рекламата гласи следното:
"Сакате ли да сте убава и со фаца,плакнете се каждой ден со туалетна вода "Църна маца"!"
Ето и превода и:
"Искате ли да сте хубава и с чар,ползвайте/или пръскайте/ всеки ден тоалетната вода "Шаноар"!"

Двамата монаси


Двама монаси отивали на поклонение и стигнали до брод над една река. Там видели момиче в красива премяна, което очевидно не знаело какво да направи, защото реката била придошла, а то не искало да намокри дрехите си. Без излишни приказки, единият от монасите качил момичето на гърба си, пренесъл го на другия бряг и го оставил на сухата земя.
Монасите продължили пътя си. След около час другият монах притеснено заговорил:
— Разбира се, че не е правилно да се докосва жена. Това е в противоречие с правилото да нямаш близки контакти с жени. Как можа да нарушиш законите на монасите?
Монахът, който пренесъл момичето, продължавал да върви мълчаливо. Накрая казал:
— Аз я оставих край реката преди цял час, а ти защо продължаваш да я носиш?

Ирмгард Шлъогел
(Мъдростта на дзен учителите)

Петък 13-и


Днес е такъв ден-фатален за някои...Чета в Уикипедията-„ Денят Петък, 13-и е наричан още „черен петък“, от незапомнени времена досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първобитен страх. На тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото. Други отказват да летят със самолет, да пътуват въобще, трети отлагат покупката на жилище. Ресторанти и увеселителни заведения остават полупразни.”
Е,аз няма да се затворя в моя дом и крепост,няма да се поддам на страха-първобитен или инстиктивен...Първо –защото не мога да си го позволя финансово и като един работохолик,и второ защото не вярвам на такива поверия.Нещо повече-аз съм се убедила ,на пук на фаталистичната нагласа на околните,че за мен числото 13 носи късмет и успех.Баща ми,светла му памет, бе роден на 13-то число в петък и номерът на първата ни кола започваше с 13-ка.Та той ме научи на нещо важно:13-ката или страхът от нея е вътре в нас,в нашите подсъзнателни мисли и суеверия.Ако ние не приемем предизвикателството да се сблъскаме със собствените си страхове,каквито и амулети и обряди да си набавим или направим,не биха ни спасили...Още като ученичка и студентка не се боях да бъда №13 в списъка на първите 15 за деня ,влизащи в изпитната зала.Не се боях ,а и даже се молих да ми се падне билет №13.Защото ,не знам на какъв принцип се изграждаше комбинацията от въпроси в един изпитен билет,но той винаги съдържаше щастливото за мен съчетание от въпроси или пък просто ги знаех , та дори и еднократно разлистени.А може би съдбата е била благосклонна и милостива към мен?Не мисля...Просто не се боях или не давах вид и „почва” на страха и паниката да ме превземат.А за вас фатален ли е петък-13-и?

Моите момчета

Помните ли моята вчерашна автобиографична статия „Да свалиме маските”?Там аз на бързо щрихирах един период от живота си-гимназиалните си години/МГ "акад.Н.Обрешков"/ и допира ми до личности,които днес не са богати на финикийски знаци,а с малко по-духовни ценности и ...приятели и фенове.Такива дето са вечни и неувяхващи във времето .Двама от тях са Емо и Невен.Не,че и от другите ми съученици и приятели няма достойни хора,за които да пиша...Но тези две момчета,а те за винаги ще си останат за мен такива независимо от олисялото „високо чело” на единия –Невен и белите жички в буйните коси на другия-Емо,са моето друго „тайнство” в живота и също така едно малко бягство от грозотата на живота,от напрегнатото и динамично ежедневие.Аз знам кога точно ще свирят в читалище „Фар” всеки последен петък от месеца,както и клубовете ,в които евентуално ще имат участие.Когато мога,едно телефонно смс-че от приятел и съученик ме известява-мен и останалите, и съм там с тях-моите момчета –приятели и съученици.Понякога съм водила и тайфа от колеги и съмишленици-любители на наше родно българско и нечалгарско изкуство.А когато не мога...ами преглъщам с мъка и очаквам другия месец.Сега бих искала да ви предложа този клип,направен явно от любителски телефон или апарат.Знам ,че не е перфектен звука и картината,но те независимо,че са страхотни певци,инструменталисти и поети,също не са професионалисти-перфекционисти.Всеки от тях си има своята професия,с която прехранват себе си и семейството си.Но те са истински и самородни таланти и надявам се времето да докаже това,както впрочем обикновено става...

Насърчението


Ж.О. Фрагонар. "Четяща млада жена"

Публикувам това разказче с една единствена цел-да окуража творците аматьори,ония тихите и скромните,плахи и неуверени в своите истински дарби и талант.Нека рискуват,нека продължават да творят и да не се огъват пред нищо и никого!

Някои от най-значимите литературни постижения са били предшествани от окуражителните думи или постъпки на любим човек или на верен приятел. Ако не беше неговата изпълнена с вяра съпруга София, може би името на Натаниъл Хоторн нямаше да се нареди сред най-великите имена в литературата. Когато Натаниъл със сломено сърце се прибрал в къщи, за да каже на съпругата си, че е некадърник и са го уволнили от работата му в една митница, тя го изненадала, като възликнала радостно.
— Сега — казала тържествуващо тя, — ще можеш да напишеш книгата си!
— Да — отвърнал мъжът неуверено, — но от какво ще живеем, докато я пиша?
За негово изумление, тя отворила едно чекмедже и извадила значително количество пари.
— Откъде, по дяволите, си взела тези пари? — възкликнал той.
— Винаги съм знаела, че си гениален — казала му тя. — Знаех, че някой ден ще напишеш шедьовър. Така че всяка седмица от парите, които ми даваше за домакинството, аз спестявах по мъничко. Тук има достатъчно за една година.
В резултат на нейната увереност се появил един от най-великите романи в американската литература: „Алената буква".

Найдо Кюбейн

Имаш ли сили да се справиш с критиката?


Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги направят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително е на арената, чието лице е белязано от прах, от пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци, който знае какво означава да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава, който в най-добрия случай, достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.


Теодор Рузвелт

Да свалиме маските...

/снимката е направена през март 2009г.-гробницата "Голямата Косматка",а бронзовата глава е на Севс-ІІІ,тракийски владетел,погребан там-4в.пр.н.е./



Ето това съм аз-Савлена от Бургас.Никът ми се роди в далечната 1996г.,когато разкрих първия си имейл.За любителите на анаграмите ще кажа ,че той е код на истинското ми име.Инак съм жена-47г.,хетеросексуална,бяла,неосъждана/пу-пу да спи зло под камък/,разведена с един син на 24г.Родена и израстнала в Бургас./виж -"Детство мое"/Понастоящем все още съм негова жителка и любителка.Учех в математическата гимназия и средата ,в която се потопих бе една амалгама на литературно и математично общество от таланти.Тогава се запознах и с великата Петя Дубарова,както и учех в един клас с двама от сегашните "БАРДОВЕ"-бургаските поети с китари-Емил и Невен.После попаднах в обществото на сухата механика,статика и висша математика на ТУ-Варна.Завърших образованието си последните две години задочно,за да си изгледам бебчето.Постъпих на работа през 1988г. в проектантската организация към Нефтохим-Бургас.В последствие тя стана фирма-АД,а ние жалки дребни съакционери с по една и две акции,както и работници-проектанти в собствения си "актив".Работим на заплати,но здраво.Лошото е ,че труда ни се оценява от ЛУКойл за жълти стотинки,но все пак работим кораво-за хляба,ами за салама?Ами ако останат стотинки....Другото с което си "вадя" дребни пари е анкетирането-доброволец към една социологическа фирма-периодично плащат по 3лв на анкетен лист.Също така съм и "експерт-оценител на машини и съоръжения" в инвестиционните проекти и обекти.Ама там хляб няма,защото няма и инвестиции в нови промишлени мощности.То стари няма...Два пъти в месеца ходя и до Камарата на инженерите проектанти,където регионалното,сиреч бургашкото ръководство взема "велики решения",Аз трябва да присъствам ,а и не само...понеже съм нещастен председател на моята браншова секция на "металистите" проектанти.Що е ламарина,профили и тям железа в Лукойл,нефтобази и други химически заводи и съоръжения ,свързани с рискови и взривоопасни продукти и ситуации, са ми професия.Поезията и музиката,прозата и топлата красота на природата и малките неща от живота са моето „бягство”и спасение от мъжкия свят и препитание,което имам.Може за някого то да е слабо и бездарно,но това е моето тайнство,в което давам воля на нежната си душа и лирично сърце .Инак в живота съм сурова,търпелива и взискателна-към себе си и околните,защото миг невнимание и пропуск,води до бум,тряс,гръм и половината Бургаска област в пламъци и дим,а хората?Тях просто няма да ги има...А и да няма гърмежи,пак нечие невнимание и слаба компетентност биха довели до изтравяне на природата-флората и фауната ни,както и акваторията на моренцето ни.
Обаче си я обичам професията,почти колкото морето и Бургас.Знаете ли-при всеки нов обект и задача,приемам предизвикателството като нов ребус или теорема за доказване.Защото наистина са разнообразни и специфични задачките ни. Одеве се върнахме с група колеги от Нефтобаза Росенец,където в нашето си Черно море,на 5 метра от брега, видях познайте какво-бели лебеди,само дето не можах да ги снимам по отблизо-забранено е.Утре преди обеда пак ще ходя и ще се опитам скришно да ги щракна с телефончето си,но по-отблизо...ако са все още там.А сега бягам ,че ще ми дърпат ушите!

/бялото петънце,на фона на морската шир са лебедите,а в далечина се виждат пирсовете и част от резервоарната база/

МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА


Българска народна приказка

В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече излязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.
Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:
- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!
Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и малко по-малко се приближил до мечката и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората.
Като се разделяли веднъж, мечката и човекът се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:
- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо.
Той не се сетил, какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:
- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.
Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.
Минало се време, човекът отишъл пак в гората на онова място, но мечката не могъл да види. Не я видял дълго време. След години, веднъж срещнал на друго място мечката. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:
- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?
Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало. Рекъл човекът на мечката:
- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!
- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива. - Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.


източник

Морето на Приятелството


/сутрешен тост/

Винаги ,след всяка разразила се жестока морска буря, настъпва тихо и слънчево утро,там на брега на морето.Настъпва едно такова безветрие и тишина...Само ласкавите вълни на морето от истинското Приятелство нежно отмиват сълзите на брега .И пак там върху лицето на брега са останали само следи-строшените черупки от раковините , както и захвърлените целенасочено злобно и безпощадно слова-охлюви и мидички.Инак кресливите гларуси,мълчаливи наблюдатели на среднощната вандалщина,продължават да ровят в останките от нощния пир.Лепкави етикети-епитети като мърляви водорасли,досущ раздрани дрипи , валят се и ленниво полюшват грозотата си по повърхността на морето .Същото онова море-вечното и кристално чистото, наречено Приятелство.То е толкова ласкаво,мъдро и древно,почти колкото света...То умее с ласките си да отмие и отнеме болката на брега, а също и да изтрие следите от вандализма среднощен на лъжеприятели и „доброжелатели”, запечатали се върху брега .Само едно не умее-да изтрие срама от самите тях в собствените им души и съвести...

Да пием за морето на Приятелството-истинското и вечното,това което не те предава или продава,това което не те наранява и потъпква с хули и обиди, а напротив в миговете тежки те подкрепя и с искрената си обич те зарежда и лекува!

Обида в мрежата


Ровейки се запъхтяно
в мрежата веднъж,
Някой вир-водица стана:
цъфнал присмех и интрижки,
обиди злобни на екрана.
Залята със хули като дъжд,
зъзне,в сълзи мокри наранена,
сгушена във своето гнездо,
душата гърчи се и стене,
свита на кълбо.
Ако Някой срещне този Някой
в мрежата поне веднъж
и с обида прободе сърцето
на този Някой
някога поне веднъж,
то нима ще знае Всякой
де,кога веднъж
някога обиждал е и мачкал тоз Някой
в мрежата веднъж?


Всички прилики с лица и събития са абсолютно случайни...Това е само един бездарен случаен стих-„реплика” по неповторимото стихотворение на Р.Бърнс-„В цъфналата ръж”.

Точката на обидата – намери я и не я закачай/зодиакално/


Позволявам си да публикувам тази статия с най-добри чувства към тези,които си мислят,че са ме наранили с думи или мълчание,с подкрепата си към атакуващите или със страхливото си дистанциране.Прочетете я и се замислете.Всички сме хора от плът и кръв и всички сме изтъкани от емоции и носим душа!А животът за жалост е само един...Повярвайте ми!

Ако искате хората да работят за вас – не ги обиждайте. Тази проста мъдрост е изказана още от Дейл Карнеги. Естествено, става дума не само за работата, но и за отношенията с домашните, с приятелите, с любимия човек.
Целият проблем е в това, че различните хора имат различни точки на обидатата. Изобщо, обидата е сложно понятие. Хората рядко я изказват с думи. По-често я спотайват, таят и търпят. При което на никого не му става по-леко от това. Случвало ли ви се е да изпаднете в недоумение защо вашата колежка, която винаги се е радвала на вашето пристигане, сега се ограничава със сухото 'Добро утро'? Вие изобщо не подозирате, че колежката се е заклела да не общува с такава 'невъзпитана нахалница', като вас, която не е забелязала нейната нова прическа и на всичкото отгоре я попитала дали да й подари един хубав фон дьо тен за рождения ден ("сякаш аз съм някоя мърла и имам лош тен").
В резултат възниква ситуация на взаимно отчуждаване. Обиденият смята, че е под неговото достойнство да обясни това, което го засяга. А обиждащият се чувства неловко, но не знае как да изглади положението.
Често в стремежа си да кажем нещо приятно, можем да постигнем съвършено обратен ефект. Например, дамата Лъв казва на мъжа Близнаци: 'Скъпи, каква ярка вратовръзка имаш!'. За самия Лъв ярко означава красиво, но мнителният Близнак може и да се обиди: 'Тя казва, че имам ярка вратовръзка. Може би според нея аз нямам добър вкус. А може би нейният предишен мъж е носил тъмни вратовръзки и ярките не й харесват? И какво право има тя да ме сравнява с някой друг?' И ето как възниква обидата. Всъщност, за да направите комплимент на Близнаците, по-добре да завършите фразата с конкретен извод. Например: "Скъпи, колко красива вратовръзка имаш и колко много ти отива на очите!".Познавайки точките на обидата на хората, родени под различни знаци, вие бихте могли да избегнете караниците и конфликтите. Обърнете внимание и на своята точка на обидата. Може би тогава ще започнете да разбирате защо невинната забележа на съседа Иван Петров ви изкарва от строя за цели три дни...

Овенът се обижда, ако...
- започнете да го критикувате, да му давате съвети и въобще да го учите да живее. Ако все пак смятате, че трябва да му поднесете някаква негативна информация, смесвайте я с комплименти едно към пет;
- намекнали сте му за неговата разсеяност и за това, че често забравя. Всеки Овен се гордее със своята добра памет и концентрация. И да го разубеждавате в противното, все едно да събудите звяра в него.

Телецът – ако...
- сте се присмели на неговата страст към насладите. 'Ти прекара три часа във ваната, може би защото не си се къпала от три дни?' – такава на пръв поглед безобидна фраза може не на шета да разсърди Телеца.
- пошегували сте се с неговото отношение към парите или, не дай Боже, сте го упрекнали в скъперничество;
- изказали сте съмнение в неговия вкус. Дори ако Телецът сам си знае, че сивата пола, синият пуловер и кафявите обувки не са най-ефектната комбинация, пак не се струва да го убеждавате;
- удивили сте се на неговите гастрономически пристрастия ('Нима и в луксозен ресторанти ти си поръчваш каша?'). Телецът има необичайни навици, но никой няма право да ги обсъжда с него;
- изказали сте се с ирония за неговия личен живот. Телците са затворен знак и никой няма право да нарушава тяхното лично пространство.

Близнаците – ако...
- им вземете думата. Хората от този знак са истински щастливи, когато общуват, говорят, изказват своето мнение. Те могат да ви простят, ако не ги слушате внимателно. Но ако вие самите искате да блеснете с красноречие и не им дадете да се изкажат, то обидата е налице;
- им кажете, че вчера са били на съвсем друго мнение, отколкото днес;
- заставите да се отчитат за всяка минута в работата и почивката си. Още по-ужасно ще бъде, ако вие се опитате да контролирате свободолюбивите Близнаци с помощта на телефона;
- - не завършите фразата, която се отнася до тяхната личност, с напълно конкретен извод. Близнаците са мнителни хора. На тях винаги им се струва, че говорещият има предвид нещо съвсем друго.

Ракът – ако...
- сте засегнали честта на неговия партньор. За него тези думи не са фраза от роман на Дюма. Ако Ракът е оскърбен, той първо ще се обиди, а след това ще ви извика на дуел. И ще ви се наложи да давате сметка за всяка своя дума и действие.
- сте се усъмнили в техните идеали от миналото. Раците са склонни да идеализират всичко, което се е случило с тях и не бива да ги сваляте от небето на земята. Те могат да не ви просят това.
- Отнесли сте се невнимателно към семейните правила. Например по невнимание сте прострели неговите бели ризи с черните чорапи. Или пък в годишнината от вашето запознанство сте си устроили среща на кафе с ваши приятелки;
- Изискали сте от него бързо вземане на решение.

Лъвът – ако...
- Започнете да го критикувате пред хора на висок глас;
- Идете на среща с него в небрежно облекло;
- Започнете да се възхищавате на неговия шеф, приятел, съсед. Слънцето на небето може да бъде само едно и това без съмнение е самият цар на животните – Лъвът.

Девата – ако...
- сте обещали нещо да направите и не сте го направили. Самата Дева никога нищо не забравя. И изисква отговорност и от другите;
- поканили сте я на гости и не сте си направили труда да почистите предварително къщата;
- позволили сте си шега по повод на нейния външен вид. Тя не възприема такъв хумор.

Везните – ако...
- забравите да им поднесете подарък за рождения ден и да запалите свещи на романтичната вечеря;
- ако се приближите прекалено много до човек роден под знака на Везните, като с това ограничавате неговото лично пространство; или му повишите тон. Този знак на хармонията реагира особено остро на всеки изблик на негативна енергия;
- заставите го да вземе незабавно решение и когато не го направи, го упрекнете в нерешителност и колебливост.

Скорпионът – ако...
- не сте искрени докрай с тях. Тези хора чувстват всяка лъжа и фалш. Затова е съвсем безполезно да си кривите душата пред тях;
- упреквате ги в изневяра. Самите те са ужасно ревниви. Но при това не могат да търпят, когато някой им прави забележка или се опитва да ограничи тяхната свобода;
- отказвате им да правят секс с вас. Скорпионът смята себе си за ненадминат любовник и искрено иска да ви подари при стопроцентово неземно блаженство. Ако нямате желание да хукнете с него към леглото, трябва да се обосновете не с това, че сексът не ви привлича, а с някакви други проблеми;
- твърде често се обръщате към него с дребни желания и молби. В големите той сам ще ви помогне, но ако го тревожите с малки, може да си навлечете караница.

Стрелецът - ако...

- Твърде нашироко му обяснявате нещо или му давате съвет. Стрелците са хора на действието. Те с дразнят от описанието на детайлите. Те и без това си знаят какво трябва да правят, а вие с вашето бъбрене само им отнемате от ценното време;
- упреквате ги в скъперничество или егоизъм.
- отнемате им свещеното право да знаят всичко по-добре от другите;
- общувате с тях твърде фамилиарно. Никакво обръщение на 'ти' там, където трябва да се говори на 'вие' и никакви приятелски потупвания по рамото и молби да премерите нещо от техните лични вещи.
- да ругаете някого от неговите приятели или колеги. За своите той се бори до последен дъх;
- да го принуждавате да се занимава с битови, рутинни дела.

Козирогът – ако...
- се присмивате на неговите успехи. Дори, когато той цял живот е работил над мухоморка, която не е убила нито една муха, и много ви се иска да се пошегивате по този повод, по-добре не го правете;
- да нарушавате срокове, които той е поставил. Всичко трябва да бъде направено навреме;
- твърде откровено да обсъждате с него сексуални теми. Козирогът е човек много трепетен и раним. И втурвайки се в неговата интимна сфера, вие рискувате да кажете нещо не на място;
- безумно да харчите пари, дори и да не принадлежат на Козирога и той да няма нищо общо с тях;
- да мляскате, сърбате или да ядете храна с ръце в негово присъствие. Самият Козирог притежава добри маниери и се старае да не общува отблизо с хора, които не могат да се хранят изискано.

Водолеят – ако...
- вие му натрапвате своята гледна точка. Водолеите много обичат да спорят и винаги се стараят да имат последната дума;
- не се възхищавате на техните супер идеи;
- опитвате се да ограничите тяхната скъпоценна свобода;
- критикувате техните планове за бъдещето и казвате, че в близкото столетие те няма да спечелят за триетажната постройка, която разглеждат в списанията.

Рибите – ако...
- ги свалите от небето на земята и открито заявите, че екипажът за най-близкия космически полет вече е подбран и вашите Риби не са в списъка;
- обсъждате събития от техния личен живот (ако Рибите са ви помолили за съвет, това е съвсем друга работа);
- присмивате се над техните предчувствия и догадки;
- опитвате се да скриете от тях истината. Рибите презират лъжците, тъй като самите те са много искрени.

Прости или убий

Според статистиката хората, които не се притесняват да искат прошка, имат много повече шансове да устроят своя личен живот и да направят успешна кариера. При това тези, които казват: 'Извинявай, аз май нещо те обидих', се оказват простени наполовина, защото не си дават труда да разбират с какво именно са засегнали човека. А някои хора дори след като са поискали прошка, не я получават. Това е преди всичко, защото са имали безразсъдството да засегнат Рак, Скорпион или Риби. Представителите на водната стихия са хора доста злопаметни и далеч не винаги са готови да простят на разкаялите се.

източник

Една по една


Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.
Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата.
Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:
— Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш...
— Хвърлям морските звезди обратно в океана.
Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.
— Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?
Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:
— Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен
"Пилешка супа за душата"

ОТГОВОРИТЕ


Поводът да напиша следващите ми съждения-отговори е статията и отправените въпроси в нея от Балтазар Иванович: „Не знаех, че има разлика между политик и човек, който се занимава с политика"


1.С какво се занимава един политик?
2. Кой плаща заплатата му?
3. Какво произтича от работата му?
4. Какви са ограниченията в работата му?
5. Кой го контролира и на кого се отчита за свършеното?
6. Има ли отговорност пред някого?

И така на въпрос №1: С какво се занимава един политик?

Като човек от народа,професионалист в своята област и материя,но и също така като личност с гражданска позиция, житейски опит и свободна воля, все си мисля,че политикът би следвало да се занимава със следното:
-да взема верните решения и да управлява мъдро и вярно масата народ,ако е сред печелившите,сиреч одобрените от същата маса народ;
-или да критикува справедливо,не предубедено и конструктивно действията и решенията на по-горните,ако е сред губещите-опозицията,сиреч вече провалили се управници в предходен мандат или пък от не дотам популярни или долюбвани от народа партии.
А дали е така?
И така на въпрос №2: Кой плаща заплатата му?
Тука ще се позова на Конституцията на РБългария:
Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.
Но фондът или средствата за възнагражденията в Народното събрание се формира от нашите данъци и такси ,пълнещи държавната хазна...Естествено,че ние хората от народа,ако редовно си плащаме своите данъци и такси към държавата,се явяваме и негови/на политика/работодатели...А дали е така?
И така на въпрос №3: Какво произтича от работата му?
”Продуктът” или резултатът от работата му,би следвало да са новите законови разпоредби,съвместно взетите решения и оттам пък конкретни действия на съответните органи и институции,към които са насочени тези нормативни актове и разпоредби.Ефектът обаче от този ползотворен труд на политика би трябвало да е общото благосъстояние на народа-сиреч работодателя на политика.А за улеснение на работодателя-народ,би следвало да се понатоварят и самите институции...Т.е.-да поработят за благото на работодателя си-народа.
А дали е така?
И така на въпрос №4: Какви са ограниченията в работата му?
Ами те ограниченията май са заложени в клетвата на всеки един от членовете на парламента,която те-депутатите и настоящи политици,забравят почти още докато я сричат...Има и един документ,който се депозира в досието им-клетвена декларация се нарича,която също би следвало да го ограничава и задължава,да не я престъпват и нарушават.А дали е така?
И така на въпрос №5: Кой го контролира и на кого се отчита за свършеното?
Ако политикът е избран мажоритарно,сиреч гласувано му е персонално доверието на народа от даден регион като личност,би следвало същите тези хорица от въпросния регион да имат лоста и механизъма да му издърпат ушите ,ако излезе късопаметен и забрави предизборните си обещания и локуми.
Ако обаче политикът е част от парламентарната група на дадена партия,то би следвало самата партия и група да го контролира.А пък самата партия да контролира тъй да се каже своята „представителна” извадка в парламента.А пък на самата партия ,спечелила симпатиите и одобрителен вот от народа-самия народ през време на мандата и в края на мандата.Просто и ясно!
А дали е така?
И така на въпрос №6: Има ли отговорност пред някого?
Политикът като личност и самата партия,чието лице се явява той в частност, имат отговорност пред народа,тези ,които са дали своето „ДА” за бъдещите 4 години мандат,имат отговорности пред държавата ,като институция,имат отговорности и към историята на тази държава и народ.Защото все пак годините се нижат,народът търпи провалите на своите избранници,както и се радва на малкото им успехи.А такива все пак има,макар и малко...А дали е така?

Накрая ще акцентирам вниманието ви на завършващия ми въпрос:А дали е така?
И повярвайте ми,много ми се ще да получа отговор от поне един „истински” политик.Политикът е призвание,а не само доходна професия.Политикът е съвкупност от отговорности, а не само симулиране на дейности.Толкоз!Повече няма да коментирам,но ще дам ето този цитат на Платон:
“Хората, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци”

Над морето


Из морски ширини отсечена,

скала изстъпва строен стан,

долавя взора й далечен

отблясъци от бърза бран.



И ето, облак над морето

полита, нейний сън пленил,

там скрити тайни той прочете,

що с клетва бог е вкаменил.



И мигом яркосинкав огън

стопи студена строга плът,

из ужаса на сетно сбогом

блажени възгласи ехтят.

автор:Теодор Траянов
източник:тук

РИСК


В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго.
Първото семе казало:
— Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен... Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта... Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.
И така то пораснало. Второто семе казало:
— Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи... Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то зачакало.
Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.

ПОУКА

Онези от нас, които отказват да рискуват и да растат, биват погълнати от живота.

Пати Хансон

Ще ми помогнете ли?


През 1989 година земетресение с магнитуд 8,2 степен почти изравни със земята един район на Армения, вземайки повече от 30 хиляди жертви за по-малко от четири минути.
Сред пълното опустошение и хаос един баща остави съпругата си вбезопасност и хукна към училището, където трябваше да бъде неговият син. Единственото, което откри, беше, че сградата я няма — тя беше изравнена със земята.
След първоначалния болезнен шок той си припомни обещанието, което бе дал на сина си: „Каквото и да стане, аз винаги ще бъда до теб." Очите му се напълниха със сълзи. Като гледаше купчината развалини, които преди минути бяха училище, надеждата го напусна, но от ума му не излизаше обещанието, което бе дал.
Опита се да си спомни точното място, където всяка сутрин бе оставял сина си. Сещайки се, че класната му стая би трябвало да се намира в задния десен ъгъл на сградата, той се втурна натам и започна да се рови из развалините.
Докато копаеше, пристигнаха и други отчаяни родители, които покрусени повтаряха: „Синът ми!", „Дъщеря ми!". Други, по-хладнокръвни, се опитаха да го отведат по-далеч от останките на училището, като го убеждаваха:
— Вече е твърде късно!
— Те са мъртви!
— Не можеш да им помогнеш!
— Върви си!
— Ела на себе си! Приеми нещата такива, каквито са, нищо не можеш да направиш!
— Още по-зле ще стане.
Към всеки родител, той се обръщаше с въпроса:
— Ще ми помогнете ли?
А после продължаваше да копае, камък след камък, за да намери своя син.
Появи се началникът на противопожарната охрана и се опита да го отстрани от развалините, с думите:
— Всичко гори, човече, всичко избухва! Опасно е! Ние ще се погрижим, а ти се прибирай!
Отговорът на този любящ, загрижен арменски баща беше:
— Ще ми помогнете ли?
Дойдоха полицаи и му казаха:
— Вие сте разстроен и объркан. Стига. Поставяте в опасност околните. Прибирайте се! Ние ще се занимаем с това.
Вместо отговор, той отново запита:
— Ще ми помогнете ли?
Но никой не му помогна.
Той храбро продължи сам, защото искаше да узнае: „Живо ли е момчето ми или мъртво?"
Копа в продължение на 8 часа... 12 часа... 24 часа... 36 часа и тогава, на тридесет и осмия час, като отстрани един каменен блок, той чу гласа на сина си и изкрещя името му:
— АРМАНД!
И в отговор чу:
— Татко?! Аз съм, татко! Казах на децата да не се притесняват. Казах им, че ако си жив, ще ме спасиш, а заедно с мен ще спасиш и тях. Ти нали ми обеща: „Каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до теб." Удържа на думата си, татко!
— Какво става там вътре? Как сте? — попита бащата.
— Останахме само 14 от 33-ма, татко. Уплашени сме, гладни и жадни, но сме благодарни, че си тук.
Когато сградата се срути, образува се нещо като клин, като триъгълник, и това ни спаси.
— Излизай, момчето ми!
— Не, татко! Нека другите деца излязат първи, защото аз знам, че ще ме измъкнеш! Каквото и да стане, зная, че ти ще бъдеш до мен!

Марк В.Хансен

Кредо за онези, които са страдали


Молих се на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам...
Молих се за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща...
Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост...
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам нуждата от Бог...
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко...
Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора!

Рой Кампанела