Честита Новата 2012!

Нека е по-благодатна, нека е по-засмяна, нека е по-добра! Обичайте се , бъдете истински, прощавайте и вам ще ви е простено!
НАЗДРАВЕ!!!

Писмо

Привет на всинца ви!Отдавна, доста отдавна не съм писала в блога си, но си има причини. При това хиляди. Но най-важното е, че не съм ви забравила и че вечер дори и за минути време надничавм и при вас. Ами това е...Няма да изпадам в излишни подробности и ще вървим напред.

А това е едно стихотворение от една сравнително непозната поетеса,но ми хареса и реших да го постна и тука:



Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

автор : Румяна Симова

История на букета

Обичаят да се подарява букет е стар,колкото света.Нищо друго не може да изрази толкова ясно чувствата ни:романтика,искреност,любов,благодарност,уважение,приветсвие...

Букетът датира от древни времена.Полята на древен Египет и Месопотамия били пълни с нарциси,лилии,рози,карамфили,маргаритки.От тях виели венци и гирлянди,които красяли чудните дворци и храмове.Нито една религиозна церемония не оставала без цветя.

Първият известен букет е бил във форма на факла.Цветя,вързани с папирос.Освен цветя били поставяни клонки от маслини и целина.Букетите живеели малко,защото в тези времена никой не се сещал да ги поставя във вода.

В древна Гърция е имало професия аранжор на цветя.Първите правила за съставяне на букет се появили...познайте къде...Във Франция в края на 16 и началото на 17 век.Тогава откъсвали цветята от стеблата и ги прикачвали с тел върху най-различни дантели.Напоявали дантелите с благовонни масла.

Изкуството от Франция се пренася в Англия.Те престанали да делят цвета от стеблото.В домовете на богати мъже се появили първите скъпи вази,които служели за украса.

В началото на миналия век,изобретили по-спокойни и дълбоки форми на букета.Формира се стил"Помпадур" и "Виктория".В Европа,модата включва елегантен стил,леки букети,удобни за носене в ръка.В букетите,предназначени за благородници се добавяли сребро и скъпоценни камъни.

Избор на букет в днешно време не е израз само на емоция ,но и стил,както и проява на естетичен вкус.Красивото наистина ни прави щастливи.Да си припомним какво е казал Х.К.Андерсен:"За да живееш ти трябва слънце,свобода и едно цвете".

източник

Шест грешки човешки



1.Заблудата

- че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

2.Склонността

- да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или подправени.

3.Твърдението

- че нещо е невъзможно,защото ние не сме способни да го направим.

4.Отказът

- да оставим настрана дребнавите си предпочитания.

5.Пренебрежението

- към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и учим.

6.Опитите

- да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

автор : Марк Тулий Цицерон

Последен урок



Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.

Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

Автор: Божидар Коцев /свалям му шапка за добрия стих и откровена емоция ,вплетени в него!!!/
първоизточник тук
/ Снимка: БГНЕС /

П.П.Скъпи приятели и мои читатели,отдавна зачезнах като виртуално присъствие, но това не означава ,че в часовете и минутите на вечерен релакс аз не надничам , за да ви прочета .Просто много "ангария",а парите далеч не я покриват.Но това е положението в частния сектор на бизнеса.Този мой постинг с оглед на епизиодичното ми присъствие и време,както и с наближаващия първи учебен ден, го посвещавам на нашите учителки.Вероятно повечето от виртуалните ми приятели са го чели вече,но си мисля ,че в зората на първия учебен ден е напълно уместен за публикуване и припомняне от къде идваме,кой ни е закърмил с българския език и култура и кому дължим това, което сме днес.Тайно се надявам и искрено ще се радвам, ако има по-малко хора оприличаващи се на двата героя в този стих.

Никога не разплаквай Жена!





Внимавай много,
когато разплакваш Една Жена!
Защото Бог брои сълзите й...

Помни,
че Жената не случайно е създадена
от Реброто на Мъжа!

Тя не е направена от краката на Мъжа,
защото не бива да е потъпквана от Него!

Тя не е създадена и от Главата на Мъжа,
защото не бива да е по-горе от Него!

Тя е сътворена от гърдите на Мъжа,
за да бъде равна с Него!

Онова място, малко под ръката му,
за да бъде защитена от Него!

Точно на нивото на Сърцето му,
за да бъде ОБИЧАНА от Него!


откъс от еврейската книга Талмуд

източник

П.П.Това откъсче препрочетох днес, защото ми бе нужно и защото в този вълчи и мъжки свят все по-често се налага да преглъщам сълзите си.

Разговор със сърцето



Интересно, кой реши, че именно в сърцето живее любовта?
И, ако някой е стигнал до този извод, не е ли това откритие достойно за награда?Реших да попитам сърцето си: Кажи,сърце, защо хората казват,че в теб живее любовта?

-сърцето бие още в майчината утроба. /обаче, когато нямаш ръце,крака и нищо друго нямаш..../

-сърцето започва да бие по-силно, когато видиш НЕЯ/НЕГО/./независимо от възраст и обстоятелства/

-сърцето прескача, когато за първи път докоснеш ръката и/му/.

-сърцето бие по-бързо, когато тя/той/е до теб.

-сърцето се свива, когато някой друг е до нея/него/.

-сърцето трепери всеки път, когато тя/той/не е до теб.

-сърцето спира при първата целувка.

-сърцето бие в бясен ритъм в първата ви нощ.

-сърцето няма мир, когато тя/той/ е зле или в беда.

-сърцето боли при раздяла.

В сърцето е щастието и болката, мъката и радостта, приятелството и предателството, влюбването и раздялата, казаното и неизказаното/тайната/, ласката и удара, светлото утро и вълшебната нощ...

Това не е само биология.Всеки нов живот е заченат с любов и живее от любов.За да има смисъл....

Сега, в тишината го чувам да бие.Защо ли?

мой адаптиран превод от руски

п.п.Скъпи приятели и мои читатели, новата работа ме обхвана и погълна тотално, но ще се опитвам и боря да поддържам този блог.Това е било и си остава мое си местенце на релакс, споделяне на новооткрити материали в нета, които са ме впечатлили и понравили и които споделям с вас. Извинявам се ,че не винаги ще мога да ви навестявам и чета, но и ви благодаря ,че не сте ме забравили.

Ледена красота

Сгорещихте ли се вече? Юнското слънце огря ли вашите стаи? Е, аз сега ще ви предложа да се потопиме в една ледена красота. Онази на скулптурите от лед и сняг, пресъздали дворци и катедрали, свещенни храмове и забележителни сгради, митични и приказни герои.

Това е клип с ледени статуи от снежните фестивали, провеждащи се ежегодно в Харбин (China) :

Купи ми , мамо, топ !




Преди няколко години един съсед от кооперацията в подблоковото ни пространство се бе въоръжил с въздушна пушка и на пролет, когато котките се разгонваха и огласяха мрака на нощта нон стоп, той си отмъщаваше. Не,не го оправдавам, естествено...Какво са виновни животинките,а пък и срещу нагона се не устисква...

Обаче ето на - напоследък и аз взех леко да лелея една мечта...за мъст и правда. Помните ли една песничка от старите градски шлагери - "Купи ми,мамо, топ"? /текстът и е тук/

Та и аз сега искам ,мама, да ми купи топ, за да отстрелям :

- Майсторите , дето в момента ни отремонтирват покрива на блока. Ама на "зелено". За несведущите - авансово.Как ли ще ни съдерат кожите с цените ? И те - хем вдигат шум по никое време и прахоляци от падащи случайно /?!?/ предмети и отпадъци от покрива, хем си ги търпим /трай бабо за хубост/, хем и ще видим как те ще ни видят сметката накрая .Та, за това искам , мамо, туй бойно снаряжение...

- После ще насоча мерника си към механизацията , дето е струпана в предблоковото пространство. И хърка, и вдига врява като цяла мотострелкова рота барабар и с една танкова. Обаче това е нищо пред "тежката артилерия" на един багер и валяк, вървящи като сиамски близнаци или гей механична двойка. Че са им мощни децибелите ,това ясно, нали и самолетите, пикиращи през 30 мин. на път за Сарафово са толкоз звучни. Хайде те са високо, а и не мога да ги отстрелвам, че да не дръпна котката за опашката и да предизвикам международен проблем.
Ама виж, с вибрациите на таз механизация, няма да се примиря!Казвам ви! Наслагват ли се, влизат в синхрон ли, що ли ама нашият 8 етажен уж мастит блок /старо тухлено строителство/ с 4 входа , се тресе ли тресе, като при това стените глухо и зловещо припяват, а в комина се сипят песъчинки, досущ като при земетресението в Турция преди десетина години. Бърррр, хич и неща да си го спомням!

А пък компа барабар с мишката и монитора, че и бюрото ми, проскръцвайки, влизат в един странен резонанс, тогава кога танцовата механизаторска двойка решат да направят пирует в зоната на моя вход и под моя балкон. А уж съм на 7 етаж. Как ли се чувствуват тези на първи жилищен? Та , за това искам, мамо, топ - да се прицеля ,мамо, от балкона и когато усетя ,че политам и конструкцията на блока ми се предаде, барем да си отмъстя на някого и да не се затрия бадева!

п.п.И за още няколко гео и местни политически фактора, нагли мобилни оператора, топлинни изчислители, енергийни вампири - ограбители и ред други причинители на стрес искам ,мамо, топ ама по-мощен и ако може, мамо,да е с дистанционно насочване !

Продължавай напред !





Един млад мъж попитал дядо си защо животът понякога е толкова труден. Ето отговора на стареца:

- В живота има тъга и радост, загуби и победи, падане и изправяне, глад и изобилие, зло и добро. Не го казвам, за да те отчайвам, а за да ти разкрия реалността. Животът е пътуване, което понякога осъществяваме в светлина, друг път – в сянка.

Не си искал да се родиш, но си тук. Имаш слабости и силни страни. Имаш и двете, защото животът ни дава по две от всичко. Носиш в себе си волята за победа, както и готовността да загубиш. Сърцето ти е способно на състрадание, но и на принизяващо високомерие. Вътре в теб е умението да посрещнеш живота, но и страхът да му обърнеш гръб.

Животът може да ти даде сила. Силата идва от посрещането на житейските бури, от изживяването на загуби, от тъгата и свиването на сърцето, от изпадането в дълбините на скръбта. Трябва да посрещнеш бурята. Трябва да посрещнеш вятъра, студа и мрака. Когато бурята е силна, стой здраво, защото тя не се опитва да те събори, а да те научи да бъдеш силен.

Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието.

Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев. Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден.

И най - неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по - силна и от най - свирепата буря.

Продължавай напред!

(Джоузеф Маршал, откъс от “Продължавай напред: изкуството на постоянството”)

Спомен за един 24 май, ама от друг ъгъл и историята на един скъп подарък




Всеки къта в сърцето си някакви скъпи и комични училищни спомени. А другите – тъжните и нелицеприятните някак си са избледняли и позабравени. Припомняме си ги едва, когато след години се срещнем със съучениците или пък ако случайно попаднат в ръцете ни ученическите албуми. Поне с мен е така, а предполагам и с вас.

Обаче днес с този мой спомен ще се върна в онази далечна и единствена учебна година, когато бях от другата страна на ученическия чин. Да, там пред катедрата с показалка и тебешир в ръка...Така се случи, че в трудовия ми стаж се мъдри една учебна година като преподавател по математика в далечната 1980-1981г учебна година.

Непосредствено след абитуриентските балове и знойното, но несполучливо кандидатстудентско лято, аз реших да отправя едно авантюристично предизвикателство пред себе си – да работя като учителка в дебрите на Айтоския балкан с деца за повечето, от които българският език бе словесно мъчение, а математиката пък някаква умствена инквизиция.

Правилно се досетихте – бяха туркоезични деца.

Тук само ще маркирам и другите житейски несгоди, с които ми предстоеше да се сблъскам. Това бяха ежедневните ми борби с битовизма – живот в общежитие, отопление с печка на дърва, поддържането на ред, хигиена и приготовлението на храна. За едно момиче на 18г. , израснало с глезотиите на ТЕЦ-а и плюсовете на големия град, преодоляването на тези ежедневни препятствия си беше направо борба за оцеляване и неописуема радост от справянето с тях, особено когато в студените нощи печката забумтеше с оня специфичен и звучен пламък, гарниран с аромат на дървесина. А аз щастлива от „победата” си , протягах премръзнали крайници към нея, за да се стопля.

Сега ще разкажа за професионалните си „победи”...


И тук ще маркирам набързо първоначалния етап на опознаване и сближаване с „моя” клас, защото освен часовете от редовната математика и кръжока на петокласниците/4 паралелки с по 22-24 деца/ и седмокласниците /3 паралелки/ , ме направиха и класен ръководител. На 5-ти Б клас. Мен ? !? Довчерашната ученичка....

Та това опознаване включваше :

1-во: визуалното им запомняне, което си бе изпитание на паметта ми. Все пак набираха ми се над 150 деца, които първоначално повечето си приличаха- момичетата в сини престилки и задължителните турски забрадки, а момчетата подстригани почти нула номер и с два чифта анцузи – един параден и един за всеки ден, но задължително тъмно сини или черни „сайлонови”;

2-ро: първи стъпки в наизустяването на непонятния за мен език, на който те си комуникираха , като чуруликащи лястовички - пред мен, зад мен , около мен. Това се случи някак си неусетно на задължителната есенна бригада, с която стартираше учебната година. В този регион се въдеше тютюн и тогава през есента трябваше да се дообират закъснелите листа - върхари. Ще пропусна острите като мачете ножове, с които умело боравеха тези деца и ще наблегна на минутките от двете почивки. Едната към 9,00-9,30ч. ( защото сутринта се тръгваше адски рано в 3,30ч) и втората вече по обеда, когато чакахме раздрънканото училищно бусче да ни извозва на порции обратно до селото. Та именно тогава аз научих какво е пенир, екмек, таушан, джевиз, домуз и много други думички от бита им. Е , по съвет на момиченцата, научих поне слухово да различавам кои точно техни речитативи са вид попържни, но не за да ги рецитирам, а да ги разпознавам, ако ги отправят по мой адрес. Все пак честта ми - учителската трябваше да се брани! За авторитет не говоря ...той се спечелва трудно и във времето.

3-то: приобщаването към колектива от учители. А той бе разделен на два лагера – местните, също туркоезични и живеещи в селото и външните, такива като мен изтърсаци без диплом за висше педагогическо образование и такива с диплом. Вече се досещате, че щом има лагери ,ще има и „военни действия”, включващи от мистериозни изчезвания на учебни пособия и апаратура до тайнствени завери срещу накой нарочен новак.

Както виждате това мое предизвикателство бе многолико и многопластово, но по-важното е, че аз оцелях целокупна и здрава, оцеляха и „децата ми”, че и на математика ги научих и над петнадесет от седмокласниците издържаха изпитите си в елитни училища в Бургас и продължиха да учат. Някой ден може да напиша и „кратък наръчник по оцеляване” в такава среда. Но сега рискувам да изпадна в многословие, а целта на постинга ми бе да разкажа за спомените ми от онзи 24 май от учителския ми период.

Вече бяха изминали почти 9 месеца с трудни и весели мигове, с комични и не чак толкоз комични моменти. Месеци на съвместен труд и занимания, разговори и спорове – в часовете, а и през време на многото екскурзии сред природата.

Та празникът започна така...

Сутринта трябваше в двора на училището да се съберем – всеки класен ръководител с децата си, за да сплетем венците за украса на училището и класната стая. Момичетата прииждаха на тълпи с огромни букети градински цветя, а момчетата пък бяха накършили цъфнали клонки и диви божури, набрани от близката гора. Само едно от моите деца още го нямаше. Казаха ми,че щяло да закъснее, защото трябвало нещо да помогне в къщи на баща си – единствения дърводелец в селото. Казах си: „точно днес ли?” И дори за миг заподозрях пъклен замисъл за съботаж на този училищен празник...

Разположихме се на две пейки в двора на училището и започнахме да сплитаме венците ,репетирайки песните за празника и изобщо веселието вече ни бе обхванало изцяло. Децата са си деца , независимо от езика, на който те говорят. И те са жадни за поне малко любов, внимание и разбиране . Получат ли ги, отварят сърцата и душичките си в отплата.

По едно време усетих, че две-три момиченца се оттеглиха от групичката и си зашушнаха нещо. Погледнах към тях, а те поискаха разрешение да отидат до тоалетните, които се намираха в сградата на училището. Все пак човещинка е...Разреших им. Подир малко обаче се върнаха с липсващото момче и някакъв пакет в бяла хартия, който неумело криеха уж зад гърба си. Направих се,че не виждам, а и не исках да ги стресирам...ако имаше нещо,те щяха да споделят. Все пак мисля,че бях спечелила доверието им. Само поздравих присъединилото се дете и продължихме работата си, която бе на привършване. След като венците бяха вече готови, почистихме района около пейките от окапалите листа и отидохме да окачим венците в училището и в класната стая. След като украсихме и стаята си, децата насядаха по чиновете си и онова закъснялото момче пристъпи с въпросния пакет към мен. Тогава обръщението на ученик към учителка бе „другарко” .Та детето промълви смутено –„ Другарко,честит рожден ден!Това е от нас- 5-ти Б ...”

Първо бях безмълвна и шашната от фактът, че са узнали рождената ми дата и второ - от самия подарък, плод на обичта им, труда и колективното им вдъхновение :



Естествено и с посвещение:



После, след като им благодарих, преглъщайки напиращите сълзи от изненада и вълнение, подробно и детайлно ги разпитах за коварния им и потаен няколкодневен план, завършил с дървената рамка, все още леко лепкава от тъмния безир и лепило. Естествено „разпитът” продължи в селската сладкарница пред чаша боза и саралия за всекиго. Идейният им проект –(рибар с мрежа) бе продиктуван от многото ми разкази за морето. Повечето от тези деца бяха виждали море само на снимка или от телевизора, докато не ги заведох на двудневна екскурзия до Варна с влака.

Този техен скъп подарък пропътува с мен много километри през време на следването ми и смени много квартири, но и до днес все още виси на стената в дома ми и ме зарежда с топли спомени.

Дай Боже всекиму!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ЕДИН ОТ НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ И ДУХОВНИ ПРАЗНИЦИ, ТОЗИ НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕТМО И ПИСМО!

П.П.Пускам ден, два по-рано статийката, защото точно на деня 24 май ще бъда хем "виновничка", хем малко ангажирана с абитуриентката на моя приятелка.

10 принципа как да бъдем добри приятели

Напоследък доста размишлявам над това : "Бях ли истински приятел и колко от тях, истинските според мен, приятели са до мен и сега? И онези ,които допуснах в живота си, истински приятели ли са били, щом сега ги няма ? Колко от тях все пак останаха и колко нови се появиха, без да съм очаквала от тях , каквото и да било?"
И изведнъж попаднах на този "наръчник". Може би е непълен, а и може би е недостатъчен и има още и още какво да се добави, но ме впечатли и го споделям тук с вас,а и да си го имам в запас за четене, понякога...




Най-ценното, в което може да инвестираме в този живот, е приятелството. Приятелството е толкова важно, че ако беше възможно, лекарите вероятно биха изписвали приятели, вместо лекарства. Проучване, проведено в Калифорния сред 4725 души показва, че социалната изолация и липсата на приятели са във висока степен свързани с редица заболявания. Още по-страшно е откритието, че при хората, живеещи в изолация, смъртността е два пъти по-висока, отколкото при тези, със здрави социални контакти.

Какво превръща приятелството във фактор, който толкова дълбоко се отразява на живота ни? Дали това, че приятелите винаги ще се засмеят на тъпите ни шеги, или че винаги ще са въодушевени за нашите успехи, колкото и да са незначителни, или това, че можеш просто да звъннеш, по което и да е време и да си поплачеш пред приятелката си без притеснения?

Каквато и да е тайната зад магията на приятелството, важното е да ценим и пазим тези отношения. Истината е, че дори и да притежавате всички богатства на света, без добър приятел ще сте пропуснала най-голямото съкровище.

Най-добрият начин да създадете истинско приятелство е вие да знаете как да бъдете истински приятел. Нашият "пътеводител как да бъдете добър приятел" може да ви бъде от полза. Предлагаме ви 10-те основни принципа за изграждане на искрено приятелство:

1. Честност
Честността и искреността са ключът към доверието. За да се развие едно приятелство, трябва първо да се създаде доверие. Приятелите трябва да вярват, че могат да разчитат на вас и че ще получат най-добър съвет от вас.

2. Доброжелателство
Доброжелателството е онази сила, която подкрепя, дори когато целия свят е срещу вас. То започва от това, да помните рождените дни на приятелите си и да ги карате да се чувстват ценни и обичани, особено когато преживяват лош момент.

3. Уважение
За да бъдете добър приятел трябва да уважавате приятелството си. Никога не се възползвайте от добротата на приятелите си, винаги се реванширайте за услугите, никога не завиждайте за успехите им и винаги се съобразявайте с чувствата им.

4. Прошка
Прошката е съществена част от дълготрайното приятелство. Прошката означава любов и приемане и желание да запазите приятелството, въпреки някои трудности.

5. Жертване
Понякога, да бъдеш добър приятел изисква да пренебрегнеш това, което е удобно за теб. Ако вашата кола се повреди в 3 сутринта на място, където няма никой, истинският приятел би дошъл да ви вземе, без да мърмори или задава въпроси.

6. Подкрепа
Важно е приятелите ви да чувстват вашата подкрепа. Застанете твърдо зад приятелите си и никога не говорете против тях. И не позволявайте на други да го правят.

7. Даване
Добрият приятел дава, без да очаква нещо в замяна. Като истински приятел, също така, вие трябва да давате съвети, но никога заповеди и още - никога не казвайте: "Нали ти казах".

8. Смях
Важно е да намирате време просто да се забавлявате с приятелите си. Всяка минута, прекарана в смях сред приятели, е време, което не сте загубили.

9. Приемане
Важно е да окуражавате вашите приятели да изразяват тяхната индивидуалност. Вие не бихте искала да се чувствате с приятелите си като на изпит и да се притеснявате дали сте ги впечатлила достатъчно, нали? Приемете приятелите си такива, каквито са.

10. Реципрочност
Истинското приятелство не е еднопосочна улица - и двете страни трябва да дават и да получават. Отворете сърцето си, споделяйте и дайте възможност на вашите приятели да направят същото.

източник

Пълзящите хора



Пълзящите хора ги има навред.
Те нямат проблеми, но имат късмет.

Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.

Пълзящите хора дори да грешат,
поука не вземат, а твърдо мълчат.

Пълзящите хора от себе си бягат.
Те легнали ходят, а прави си лягат.

Пълзящите хора са пречка жестока.
Краят не спазва на началото срока.

Пълзящите хора добре се вкопават,
но готови подмоли не щат да признават.

Пълзящите хора са с остри уши,
не вярват във истини, вярват в лъжи.

Пълзящите хора са много на брой.
Изправен - предател, пълзящ си герой.

Пълзящите хора не виждат небе.
Земята е майка, пръста е сърце.

От пълзящите хора ти се пази.
Крещят мълчаливо, болят със очи.

автор:Валентин Йорданов
източник-тук


П.П.Предполагам сте попадали и в такива ситуации в живота си, когато ви се е налагало да изберете в кое положение да сте - да пълзите ниско и сигурно "по земята" или да сте изправени срещу ударите на бурята? Не?!? Е,на мен ми се е случвало и все още ми се случва...Защото не съм от породата на охлювите. Навярно и за това някои от "пълзящите" изтриха скайпа ми и телефонния ми номер, а пък други от хипер безгръбначните направо минават на отсрещния тротоар, ако ме видят на среща си? Та аз, макар и все още изправена, не хапя! :)

Арт скулптури, въздигащи се от книги

Авторката на тези скулптури е англичанката Сю Блекуел . Тя обичала да обикаля антикварните книжарници на Острова и да си избира добре запазени книги, но вместо да ги чете тя отделяла по няколко месеца за прецизното им изрязване и моделиране в доста зрелищни хартиени скулптури. Сред инсталациите й има модели, базирани на сложни приказни композиции на Ханс Кристиян Андерсен, успяла е да пресъздаде и част от „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол, както и дори сгради, описани в туристически гидове и пътеводители .



Цял екран

За една залязваща и умираща България



Отмина Гергьовден. Агнетата или плешките, или дроб-сърмите са вече изядени и чашите с червено вино изпити. Аз не съм нито яла, нито пила, но това е друга тема. Изяла съм си порцията някога...На село Ружица, Ямболско.

Предупреждавам хората, търсещи веселбата и разтухата да не продължават да четат по-надолу! Статията ми ще е сериозна и доста тъжна....

В нея ще се говори за срещата ми със смъртта...но не онази восъчно бледата и бездиханната, а онази, в която прозира живец в очите на полускелет и силата на духа, както и едни непрестанни въпроси -„защо?” и „до кога?”. Както и за белезите, останали след една друга смърт, но за това после....

През седмицата ме известиха, че моята леля, която е раково болна, в последен стадий и бере душа. Т.е. тялото не толкоз, а духът и разумът се борят с последните капки живот. Реших го на момента - ще отида да си я видя все още ЖИВА, от колкото восъчна и бездиханна. Помолих приятел да ме закара с колата си до там, защото леля живее в село Ружица, Ямболско. Едно село в дълбоката и обезлюдена Странджа планина. На някакви си 10-на км от турската граница . До където има все още някакви пътища, но няма автобуси. Това е в Република България, членка на ЕС и времето е 7 май 2011г.

Речено-сторено. Уговорихме се за днес в 10,0ч да тръгнем и потеглихме. Ще ви спестя подробностите от самата среща, а и мисля , че е прекалено лично и съкровено. Аз самата все още не съм го преживяла, а и май поради това и седнах да пиша. Знам ли? Да излея емоцията си и наблюденията си от това пътуване. Та там прекарвах не едно и две лета като ученичка.Там съм си гледала и болнавото си дете, когато бургаския влажен смок и зловония го довеждаха до припадъци и задушаване.

Както и да е - леля се бе стопила до една торба кокълчета, обвити в жълтава и набраздена с бледосини венички кожица, но духът и бе буден въпреки атаките на болката. Позна ме, поговорихме си, посмяхме се/над спомените от моите и тези на детето ми лудории/ и си поплакахме...за всичко. Спирам с тези лични емоционални подробности. Трудно е за писане , а и е лично.

Сега вече ще мина на медицинска тематика.

В това забравено от медицината, държавата, че и от Бога странджанско селце, една отрудена селска жена на 74г. се бореше с нечовешките болки , т.е. тя и близките и - син , снаха и съпруг с помощта единствено и само на течен аналгин / мускулно?!?/. Кой и как и го бие ли? Ами който може и е в момента там. Няма лекар, няма медицинска сестра, няма и по-ефикасни обезболяващи, нито кой да ги предпише. А и да и ги е предписал, няма от къде да се набавят нито в това затънтено село, нито в близките градчета - Елхово или Ямбол. Нямам думи да продължа...безмислено е.

Единствено на ум и на глас пред братовчед ми после го пожелах-„Час по-скоро Бог да си я прибере , за да я отърве от тези неистови болки и мъки!” Не го заслужава - нито тя, нито близките – деца, съпруг и внук.

Та се замислих неволно над думите на братовчед ми-„да е животно-да го удариш с чук по главата,за да не се мъчи”.

Каква ирония само ? Когато ЕС ни принуждава да създаваме безстресови условия за „весели” животни за износ, а за нас хората – нищо! Или само течен аналгин и много мъка, и нечовешки болки...

Излязохме в кипрото и озеленено дворче да запалим по цигара, та белким димът скрие сълзите в очите ни. И пак да избягаме от темата и болката, заговорихме с братовчеда за близкостоящите къщи и обитатели, които познавах от миналото , в радиус от 500м.Оказа се, че от близките 15 къщи само 3 имат по един или двама обитатели, като вторият е на легло , като леля ми.

Ах, да, - имаше и поне десетина накипрени къщи, измазани и постегнати от ...англичани, инвестирали в тях преди време. Все пак мястото е химически и индустриално необременено и незамърсено - в дълбоката и тиха Странджа планина, на 10км от турската граница. Но празно и обезлюдено...
От повечето прозорци на необитаемите къщи надничаше онази другата смърт. От небитието или от необитаемото?

Когато работех на площадката на Нефтохима и после Лукойл съм виждала празните очи на промишлени и изоставени сгради и в общи линии зная за какво иде реч . А сега ? Различно е и още по-стряскащо . Къщи , в които е кипял живот, в които хората са се женили с гръмки и пищни сватби на двора, детският глъч и врява са огласяли улиците и площада на селото,сега са празни и обрасли с мъх и трева цял човешки ръст ...Без живец, без звуци...Единствено няколко пършави кучета кръстосваха площада...

На върщане в колата мълчах и лентата в главата ми ме връщаше неумолимо назад във времето и спомените. Моят приятел и шофьор в случая, се опита , но напразно, да ме разведри с въпроси за подминаващите покрай прозорците на колата селца и сгради, защото се оказа, че не е ходил по тези места до сега... Даже и спряхме до едно крайпътно люляково храстче, за да ми набере букет. Едва ли му бе до букета , а по-скоро се опитваше да ме разсее и отскубне от лошите мисли. Та там сред люляковите храсти се натъкнахме и на един от онези зазидани в пръстта танкове с насочено оръдие към Турция, с които бе осеян този регион някога.

Някога там имаше селско стопанство и гранични поделения с млади семейства, имаше училища, имаше и поминък . А сега е пустош!

Та това е положението...Видях една залязваща и умираща горда Странджа , чиито макар и малко обитатели се лекуват с течен аналгин и оцеляват просто на магия. За жалост не е единственият регион и още по-жалкото е , че мога спокойно да го обобщя - една залязваща и умираща България!


п.п.Снимката е на селцето и е от нета ,поради което е с отвратително качество. Можех с мобилният си апарат да направя, но нали се досещате, че в този момент изобщо не ми бе до снимки...
Неволно се досетих и за онези данни от последното статистическо преброяване , сочещи близо 380 обезлюдени или слабо населени български селца с по 2-3-ма самотници...БОГ да ги пази!

п.п. ново: ИМА ГОСПОД! Мислех си, че това пътуване ще е моето прощаване или последно сбогом с моята леля. Снощи или почти призори на 10 май тя се е отървала от болките и мъките. Обадиха ми се далечни, но все пак роднини, че ще ходят и ме взеха с колата, за да мога да се простя с нея и да я изпратя в последния и път. МИР НА ДУШАТА И!

За едно "ПЕПЕРУДЕНО МОМИЧЕ"...

Тази статия е написана от блогъра Алекс Алексиев , с чието и съгласие я поствам и тук в моя блог.

"Големите детски очи те пронизват, сякаш с кама. Улавяш в тях страдание и безпомощност, и въпроси, защо не си като другите деца.
Да можеш да тичаш и да се забавляваш като тях, да можеш да не се страхуваш ако паднеш, да можеш да изживееш детството си, без тези бинтове и мехлеми които са те обвили като пашкул.
Да можеш да отлетиш като пеперуда!



Раличка страда от Епидермолизис булоза (ЕБ), генетично заболяване, което прави крехки връзките, прикрепящи кожата към подлежащия й слой. Като резултат, дори и при слабо триене по кожата се образуват мехури, които бързо нарастват и се превръщат в болезнени рани. По света наричат хората с ЕБ "пеперудени хора", защото кожата им е толкова крехко захваната, като прашеца по крилцата на пеперудите.

Българското Министерство на здравеопазването е включило епидермолизис булоза в списъка на редките болести, но не е предвидило никаква конкретна помощ за това заболяване, което е за цял живот. Около 100 души в страната страдат от ЕБ. Пациентите не получават никаква помощ за закупуването на специалните незалепващи превръзки и антибиотици. А превръзките са ежедневие за пациентите и сумата за тях може да надмине няколкостотин лева на месец."

ДОБРИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ НА РАЛИЧКА ДА ОТЛЕТИ ОТ ПАШКУЛА СИ!

Тези от вас, които могат и биха искали да помогнат на Раличка и на останалите "пеперудени" дечица - кой с каквото може - парични средства, медикаменти или превързочни материали, или пък ортопедични ,меки и удобни дрешки, вижте цялата статия тук, както и посочените координати и банкова сметка: ЦЪКНИ ТУК

БЛАГОДАРЯ!

Майкрософт, ягодите и липсата на e-mail

Попаднах на едно интересно четиво , което е едно своеобразно продължение на темата за работата , за нагласата ни да мислим и реагираме , както и за Майкрософт. Впрочем прочетете го и си извадете поуките:



Един безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Майкрософт. Шефът на човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.

След изпита му казва:
- Назначен си, дай ми email-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата и часът, когато да дойдеш на работа.

Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail. Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма email, това означава, че той не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не можа да получи работата.

Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Тогава той решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди. След това тръгва от врата на врата, за да продаде ягодите и така за по-малко от два часа удвоява капитала си. Така повтаря тази операция три пъти и се прибира с 60 долара в джоба.

Така, осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва все по-рано да излиза от къщи и да се прибира все по-късно и така утроява и учетворява парите си всеки ден.
Малко след това си купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва на чело на малка флотилия на камиони за доставки.

След 5 години

Човекът вече е собственик на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ.
Тогава той се замисля за бъдещето на семейството си и решава да сключи застраховка живот. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-maila му, за да му изпрати офертата.
Тогава човекът му казва, че няма email!
- Интересно,- казва му застрахователят,- нямате email, а сте успял да построите тази империя, представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте email!

Човекът се замисля и отговаря:- Щях да чистя тоалетните в Microsoft!

Поука 1 от историята:
Internet не може да оправи живота Ви.

Поука 2 от историята:
Даже и да нямате email, ако работите много, може и да станете милионер.

Поука 3 от историята:
Ако четете това по интернет, то значи, че по-вероятно е да станете чистач на тоалетни, отколкото милионер!

А поука 4 от историята:
Всеки сам избера пътя в живота си, дали ще си направи е-мейл, за да чисти тоалетните в Майкрософт, или ще изгради империята си, използвайки ума и находчивостта си!

А сега - чао! Отивам да продавам ягоди...

източник

Happy Birthday Svejo.net!!!

Това е моят скромен виртуален подарък по повод 4-тата му годинка за всички - екипа и потребителите, списващите и читателите му! НАЗДРАВЕ!!!




П.П. Постнах този кслайд и тук в блога си макар да бе подарък за сайта Свежо.нет ,защото моите приятели в чужбина не могат да отворят линка нито от сайта Свежо.нет,нито от сайта - майка на слайдовете ми респективно-профила ми там.

За един 1-ви май и за един облак в небето над Бургас




Отдавна, много отдавна Бургас бе един хубав и чист морски град. И аз бях едно малко дете/ в началните класове /, радващо се на птичките и тревичките, на пчеличките и облачетата, надвиснали над морето и морската градина. Онази същата морска градина със „Стената на приказките” и зоокъта. Но за това малко по-късно ще стане дума...

Годината не я помня, но помня датата - 30 април срещу 1 май. За всекиго , израснал в годините на соц-а, датите като 1 май, 24 май и 9 септември са свързани с шумна/и задължителна!/ манифестация, които по традиция , поне за мен и моето семейство, завършваха с изчакване в малката и кипра градинка на ж.п. гаровия площад на града ни.Там свършваше манифестацията. Там цялата ни фамилия чинно се изчаквахме, всеки от неговата колона от манифестиращи, за да се съберем и татко и мама,вечна им памет , да ни заведат на фамилен обяд с предшествуваща разходка из морската градина, придружена със сладолед, балони и захарен памук ...Това бяха глезотиите на соц-а за едно дете от 1-2 ри клас.

Обаче тази традиция се наруши през едно първомайско утро. Годината не я помня с точност, но помня събитието, за което още тогава се премълча и потули в небитието. Нещо повече нечий живот бе жертван, а паметта осквернена . Помня сълзите в очите на мама и изопнатото лице на татко , когато кротко ми обясниха, че днес няма да има обещаната и очаквана разходка . Помня и дните последвали това събитие с тегнеща сянка в дома ни . Защото това бяха техни колеги, познати и защото можеха и моите родители да са на тяхното място .

За какво става дума?

Става дума за една авария в НХК-гр.Бургас, вследствие на която над града и близките селца надвисна облак . Облак от хлороводород, облак носещ смърт и ужас, болест и печал. Какво се е случило в НХК точно в нощта на 30 април срещу 1-ви не мога да кажа със сигурност, но със сигурност помня как телефона/домашния естествено, то тогава мобилни нямаше/зазвъня по тревога още посред нощите или в ранните часове на 1 май.

Родителите ми- и двамата по това време работеха в НХК . Мама бе оператор и работеше на смени, но тогава почиваше и си бе у дома. Баща ми в този период бе профсъюзен лидер в комбината, избран единодушно от колектива, защото бе започнал още в зората на НХК - 1963г. като оператор и защото с труда и характера си бе спечелил уважението и доверието на колегите си.

Е,и с партийната благословия, но тогава бе така - или си член на БКП, или си обречен на изгнание. Както и да е, мир на душата му, няма да разсъждавам повече над това, а се връщам пак в спомените си от същата нощ.

Какво се бе случило в тази злокобна нощ?

В атмосферата , вследствие на промишлена авария на площадката на НХК с последващ взрив , изтича голямо количество хлор, който в реакция с влажния крайбрежен въздух се превръща в хлороводород.

„Хлороводородът е отровен. Дразни лигавиците на очите и дихателните пътища и предизвиква задушаване. Хлороводородът е безцветен газ, с остра задушлива миризма, малко по-тежък от въздуха. Във влажен въздух „мъгли“” /справка виж тук в Уикипедия /

От паниката, от слабозащитните налични прахови противогази, с каквито и сега все още е оборудван персонала в ЛукОйл Нефтохим Б-с, от мащабността на поразяващия облак и от ред други фактори , загиват близо 200 души на смяна и още толкова са приети в районната окръжна болница с тежки поражения на горните дихателни пътища. Поразени са домашни и прелетни птици, както и стада с животни-диви и питомни, поразена е и почвата и респективно и подпочвените води...

Нито тогава, нито днес се е дало гласност на това злощастно събитие.

Нещо повече - заповедта отгоре е била - на другия ден манифестация да има/!!!/...под влажните капки, носещи се в атмосферата на Бургас . Фанфарите и тромпетите да свирят, хората да набиват крак с усмивка, вдигнали цветя в ръка - привет към официалната /и полупразна/ партийна трибуна .

Тогава, когато в местната морга смъртните актове са се изписвали буквално на конвейр . Тогава, когато близките на загиналите още са нямали никаква информация за незавърналите се бащи и майки от нощна смяна . Тогава, когато всяко дете е очаквало да получи и е получило своята малка радост - празнична разходка с мама и тате на открито в морската градина. Онази същата със „Стената на приказките”...и с облак, напоен с капчици хлороводород.

А след време в протоколите от разследването на аварията е вписано кратко и ясно - „виновни , поради небрежност и липса на дисциплина на работното място...”

Та идеята за тази моя статия - спомен бе, че сега след почти четири десетилетия от аварията бих искала да кажа това : „Мир на душите ви и дълбок поклон , вам „недисциплинираните”!”

Както и „Бог да пази Бургас и жителите му!”, защото аварии, скрити-покрити, има и днес в бившия НХК, както и ще има „недисциплинирани”, загинали на работното си място.

П.П.Специални благодарности на Христо Атанасов, че върна лодката на спомените ми към тази злокобна нощ, за да напиша този пост – възпоменание за онези, които загинаха на работното си място , навярно борейки се кой с каквото е можел в създалата се ситуация . Помня как мама разказваше после, че нейната колежка, която е била на смяна тогава се е сетила да си предпази носа и устата с престилката си, свита на топка като по този начин е филтрирала въздуха . И се е спасила макар и с частично отравяне . Но повечето не успяха . И въпреки това бяха несправедливо обвинени ,а и саможертвата им все още е опетнена и обвита в мълчание.

Майкрософт .... неговата м*ма!

Попаднах в мрежата на едно доста поучително и будещо размисли хумористично на вид разказче-случка , състояла се в т.нар. "Мека" на човешките възможности - САЩ.

Въпреки цялата му комичност, аз неволно се сетих за един разказ на моя бивша колежка - машинен инженер и проектант с няколко десетки години професионален опит тук, но емигрирала там и работеща във фирма "Конкорд" почти като общ работник,а и ....водач на електроповдигателно мобилче.

Та тя същата, хвърляйки поглед върху чертежите на някаква част от самолета, като един дългогодишен машинен инженер и опитно око, се натъква на очевадна грешка в чертежа, за която няколкократно, но и безрезултатно, се опитва да предупреди първо сменния си майстор, а после и н-к цеха . Едва когато вече изработената прототипна, но погрешна част не може да се стикова с останалото цяло, едва тогава н-к цеха забелязва очевадната грешка в чертежа, но пък нашето момиче вече е назначена за контрол над входящата чертожна документация.





Ето и разказчето :

"Работя като програмист в неголяма американска фирма, 30-тина човека, правеща разни пошибалки за прес-автомати. Сглупих, като се намесих сутринта в разговора за училището, и взех, та издрънках старата тестова минавка за това "Колко е 2+2х2".

Обикновено, когато смятат на глас, първо събират, после умножават и получават 8, въпреки че по правилата на математиката умножението трябва да се извърши първо, поради което верният отговор е 6. Но веднага ме сиктирдосаха и ме нарекоха идиот, защото се получава 8... Аз даже им го написах на хартия, за да стане по-ясно. И тогава се почна...

Оказва се, че по правилата всичко се прави отляво на дясно и по никакъв друг начин, затова е 8... , а аз съм глупак. Да взема да си прочета, както трябва учебниците от училище, а най-лесно, като по- тъп, да взема да си го сметна на калкулатор!!!

Особено ме уплаши, че главният счетоводител лично донесе калкулатор и направи демонстрация бурно аплодиран от цялата фирма. (Да, обикновеният калкулатор смята едно след друго, точно както го произнасяме на глас, без да спазва ред на действията).

Нямах под ръка научен калкулатор, който спазва реда на действията. Добре, отворих им Microsoft Excel, въведох действията - 6(!) и втрещих цялата фирма. Работата беше прекратена за цели два часа, ходеха с калкулатора от компютър на компютър, и гледаха, тук се полчава 6, а там- 8./!?!/

Уморих се да обяснявам и си отидох на работното място. Оказа се, че основната изненада предстои...

На обяд дойде при мен заместник главният счетоводител и клатейки глава, заяви: "Сега разбирам, защо всички ругаят Microsoft - на тях дори Excel-а им е бъгав, смята неправилно!!!"

by Pevzner, GuyX "
източник

П.П.Поуките и изводите от двете ситуации са много, но ги оставям всеки сам да си ги извлече...

РАЗКАЗВАЧ НА ПРИКАЗКИ

Попаднах на едно шеговито стихче с неочакван край, което пък ме вдъхнови / и амбицира / да сътворя ето този колаж :



- Разкажи ми, БаБа, приказка...
- Добре, тогава слушай и внимавай:
Тъй както пише в стари книги,
принцесата била очарователна...

- Какво е, БаБа, книга, разкажи ми!
- Носител от хартия, но нетраен,
използвал се е някога във миналото,
събира много малко информация...

Та разболяла се принцесата,
дошъл дърварят да я излекува...
- О, става много интересно,
дървар какво е, ме интересува.

- Човек - сече дървета с брадва.
- Въоръжен престъпник значи.
И как така му разрешават
на защитен вид да посяга?

- Било е някога... Той я нахранил
със черен хляб и сирене и чесън...
- Какво е сирене – ще кажеш ли?
- От кравата продукт е млечен...

- Какво е чесън? Ами кравата?
- Със аромат такъв един...
- Кой номер има ароматът?
Петнайсет?! Ясно - значи фитонцид...

- Какво е замък? Ами царство?
Как се дели наполовина ?
И хората ли ги разрязват?
По колко мерни единици взимат?

... - Поспри с въпросите - изтече времето.
Не виждаш ли, че лампичката мига?
Загрях и трябва междувременно
да ме изключиш. После рестартирай.

П.С. БаБа - Биактуален алфа регионален битов аниматор


автор: Довереница (Дочка Василева)
източник

Христос Воскресе!



В следващия слайд съм представила една скромна подборка от източно православни икони, намиращи се в няколко от двадесетте Светогорски манастира в Атон, чиито точни наименования и местоположение можете да видите ето тук-цъкни.



За цял екран - цъкни тук.

Писани яйца

Вчера боядисахте ли си яйцата? Аз, да. Е,две се спукаха при варенето, но останалите "оцеляха" даже и след цамбуркането в купичките с топъл разтвор от вода, боя и капки оцет. Изпробвах и една интересна техника - оцветяване с ориз, оросен и напоен в боя, за която чух по телевизията. Получиха ми се едни доста интересни яйчица, които единодушно със сина ми ги кръстихме "пясъчни", защото оризовите зрънца оставиха неравномерни и безразборно пръснати отпечатъци. Жалко, че нямам цифров апарт , за да ги заснема, но ще се опитам с камерата на телефона си да ги "увековеча".

А сега ви предлагам да се потопите и настроите за празника с ето този яйчен слайд със закачлив музикален фон :



А за любителите на цял екран - ето тук /цъкни/.

Не се оставяй да умираш бавно!

Преди час-два време в скайпа си писах с един човек, нуждаещ се /сега и в този момент/от морална опора и това ме провокира да постна тези мисли в негова подкрепа, както и ме провокира да си поиграя над тази снимка от нета :


Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда

п.п.Надявам се да го прочете и види,а и не само адресатът, както и всички нуждаещи се от тази подкрепа....

Пътят на Живота




Пътят на живота за невежия
е труден...

Пътят на живота за разумния
е лек...

Разбраното противоречие на едни носи радост,
а на други - скръб...

Ако скърбиш за това, което си разбрал,
не си познал живота...

Ако се радваш на това, което си разбрал,
си схванал светлите му страни...


Радвай се на това, което имаш
и смело напредвай по пътя към онова,
за което мечтаеш!


източник

Цветница е !

Със следващия мой слайд искам да поздравя и честитя празника на всички християни и най-вече на хората, носещи цветни имена. Мислех да го постна утре на самия ден, но пусто сърце не трае, а и днес също е празник за някои именници, макар и по-малко на брой.Така, че весели празници и честит имен ден!



Цял екран-цъкни тук.

Чук,чук яйчице...

Точно след една седмица ще оцветяваме яйчицата с пъстроцветни и причудливи шарки, с най-разнообразни техники и преди всичко лично вдъхновение. Следващият ми детски слайд може да ви вдъхнови или подсети за нови идеи :



А тук за любителите на цял екран - цъкни.

Водна феерия

В тези пролетно редуващи се мигове на дъжд и слънце реших да сътворя ето този слайд , изработен изцяло от макроси на капки вода . Има някакво магнетично очарование в тези мигновени фотоси, уловили танцът и целувката на капката вода с локвичката, обляна от лъчите на светлината.




А за любителите на цял екран - цъкнете ето тук.

Към една непозната жена

Пораждането на този колаж бе инспирирано още на първи прочит от ето това стихотворение:



Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.

Дали това били са първи трепети
и първо влюбване - жестоко като рана?
Младежът после смачкал е сърцето ти,
но спомен жив след него е останал.

Или той женен бе и те измами,
разказвайки, че бракът му е грешка?
Във чуждите постели, по таваните
горели сте от страст. И... шах със пешката...

А може би в законно брачно ложе,
де любовта изместиха тревогите,
внезапно бурна нощ начало сложи
на нов живот? И две деца били са вече много...

Каква е истината - няма да узная.
И... по-добре. Тя нищо не променя.
Харесва ми така да си гадая...
Сценарии, измислени от мене.

Любов било е. От романите - красива,
която двама дУши, две комети
внезапно сля. За да засвети жива
звездица малка и безименна - детето.

Не те познавам и не съм те мразила.
Напротив! Господ здраве да ти дава!
От своето дете си се отказала...
Благодаря за жеста! Майка ме направи!

автор:laramaylin (Нина Чилиянска)
източник

Силните...



Това стихотворение ме вдъхнови да направя ето този почти графичен колаж , базиращ се на една анимирана снимка.

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

автор: Веселина Атанасова

Преквалификация на безработните -"Mission Impossible"!



Защо е такова заглавието ли? Ами ето защо:

Безработицата или самата мисъл и усещане за нея, те връхлитат с цялата си смазваща тежест едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано- някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой № се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе ,за да убиеш времето.

Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е .... прочети още

Честит празник на хората с бели престилки в България !




Независимо от опитите да ви очернят незаслужено, независимо и от постъпките на единици от вас, редно е поне днес да ви поздравим и да се преклоним пред стоицизма и сърцатостта ви.Да ви пожелаем много хъс пред спънките и неуредиците в професията ви, както и много търпение и разбиране към нас пациентите, защото ние нямаме вина за безумните решения на НЗОК.

Първоначалната ми идея за този колаж бе да е снимка на по-голям човек в бяла престилка, но после попаднах на тази снимка с това дете, ръсещо семенцата на обичта,обичта към човечеството. А нима това не е една от многото характерни черти на наследниците на Хипократ? Поклон пред всички вас, които правите за нас понякога немислимото и невъзможното, за да ни изправите на крака за цената на една усмивка само!

Нощни лампи от....щраусови яйца

Както писах, Великден вече чука на вратите ни. И в тази връзка се запалих по темата за яйцата. Обаче онези, що носят естетична наслада, наслада за очите и за душата.В този мой слайд ви представям една колекция от декоративни лампи от щраусови яйца, идваща от Южна Африка, което пък се вижда и от тематичните, ръчно изработени, рисунки.




А за любителите на цял екран ето тук /цък/ могат да видят слайда и на цял екран.

Карвинг яйца

Хей, хора, Великден наближава!
И в тази връзка ще започна подготовката си в емоционален план с ето това мое съвсем прясно слайдче за великденските яйца, но с малко по-естетично предназначение:

Четирите свещи

Попаднах на нещо много интересно и поучително като четиво, будещо към полезни размисли и изводи за всекиго и ето бързам да го споделя, естествено гарнирано с подходящ колаж, изработен от мен и случайна картинка от интернет :




Четирите свещи горяха и се консумираха бавно..Мястото беше толкова тихо, че можеше да се слуша техния разговор.Първата казваше:

АЗ СЪМ МИР
Но хората не могат да са в мир...Мисля, че не ми остава друго освен да угасна”

Така и стана - свещта лека полека угасна напълно.

Втората казваше:

АЗ СЪМ ВЯРАТА.

За съжаление хората не искат и да чуят за мен. За това не виждам мотив да оставам запалена.”

На края на своя монолог, лекия порив на вятъра угаси свеща.

-Мъчно мъчно,- казваше третата свещ:

АЗ СЪМ ЛЮБОВТА.

Нямам сили да остана запалена. Хората не оценяват моята важност и не ме искат.
Като за капак те мразят тези , които ги обичат най-много - техните близки и роднини.”

И без да чака тя се оставя да угасне.

Неочаквано...

Едно дете влиза в стаята . И вижда трите угаснали свещи . Уплашено от полумрака то със страх в гласа казва:

“НО КАКВО ПРАВИТЕ?!?
МЕН МЕ Е СТРАХ ОТ ТЪМНОТО,ТРЯБВА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАПАЛЕНИ!”


И му потичат сълзи...

Тогава четвъртата свещ със съжалителен глас, казва:

НЕ СЕ ПЛАШИ,
НЕ ПЛАЧИ: ДОКАТО АЗ СВЕТЯ, ВИНАГИ МОЖЕМ ДА ЗАПАЛИМ, ОСТАНАЛИТЕ ТРИ СВЕЩИ

Аз съм:

НАДЕЖДАТА”

Със очи блестящи от сълзите,детето взело свещта на надеждата
и запалило всички други .

ТАКА ЧЕ НИКОГА ДА НЕ УГАСВА НАДЕЖДАТА В НАШИТЕ СЪРЦА!

И нека всеки от нас да може като детето, във всеки момент да запали със своята Надежда

Вярата,Мира и Любовта!!!



източник-интернет

Честита Първа Пролет!

Да ни е честита! Дочакахме я...Сега остава да се "хванем за зелено". Защото и киселото зеле свърши,а картофите пък покълнаха . Както и да е- все ще изпъплим, като тези мравчици от новия ми колаж, по стръмното и ще напечем гръбчетата си на слънце, устремени към лятото.

Чисти и невинни целувки

"Чисти и невинни целувки" е заглавието на днешния ми колаж.



От няколко дни се сдобих с една интересна и заразителна програмка за изработване на колажи.За тези, които биха искали да опитат да създадат някакво свое творение, названието и е Photo Collage Master.Бях я качила в Dox.bg ,но явно времето за съхранение на файла е еднодневно. Както и да е, може да попитате чичко Гугъл за нейната безплатна версия.

А ако искате да добавите и своя запазена марка или име, както съм добавила аз в долния десен ъгъл - цък тук .

За БОР-овите инициативи и мерки...



снимката е от тук

В тази ми публикация ще стане дума за заливащите ни напоследък гръмки абревиатури на иновативни решения и проекто - решения , за породилите ги намерения и за резултатите.

След миналогодишната инициатива на НАП българите да подават сигнали за наемодатели, укриващи доходи (или накратко БОРНАЕМ) дойде ред на БОРКОР.Не знам дали инициативата на НАП даде някаква "реколта" и в прекия и преносен,че и емоционален аспект, но пък и никой не ни осведоми за ефекта от нея. Навярно и тя е зациклила , както прословутия и все още неработещ Закон за етажната собственост .

За разлика от първата "иновативност", изцяло подплатена и захранваща се от типичните български черти "човеколюбие" и "топли" междусъседски отношения, то втората ще бъде финансирана от нас , като данъкоплатци, цитирам- "ще ни излезе сравнително евтино, само 40 души ще са назначени, други 115 ще се командироват от ДАНС, ГДБОП, НАП, комисията "Кушлев", ДАКСИ и оттам ще си вземат заплатите", тоест пак от нашите данъци и такси. Ще рече човек какво толкоз? Където 240 в парламента плюс стотиците, да не кажа и хиляди из министерствата, там са и някакви си 40+115=155 заплати.Дано само да има ефективни резултати...

От два - три дена пък земеделският министър Мирослав Найденов се опитва да привлече популистки вниманието/и одобрението?/ на третата възраст с новата си идея БОРЦЕН.За сега развита само и единствено като теза . И слава Богу,че е такава . Защото хич и не ми се мисли ,нито пък богатото ми въображение е способно да го филмира това явление:

"Хвърковатата Найденова чета", съставена изцяло от доброволци /но пък "захранени" с чай с мед/, яхнала своите метли...пардон патерици и бастуни, слухти и обикаля по тържища и пазари, по МОЛ-ове и хипермаркети в лов на неправомерно завишени цени.

Трагикомична и жалка картинка. Питам се обаче, защо и до кога ще се гъделичка,че и подклажда тази характерна нам народностна черта ДОНОСНИЧЕСТВОТО ? Вярно, че за мнозина е добре позната и култивирана през 20-я век, а някои са направо закърмени с нея . Други пък са и "заплатили" кървав данък. Данък, тегнещ все още като оловен печат връз паметта им и бъдещето на поколенията им.

И сега в условията на 22 години демократично и свободно общество, вместо да се отървем, вместо да я заличим веднъж завинаги, управляващите и подвластните им институции се мъчат отново да я реабилитират и възродят. За да задържат вече крехкия си рейтинг и пропукано доверие , за да оправдаят и удържат мандата си .

Е,питам се, това ли е начинът и пътят към изкореняване на корупцията, на доносничеството, на опитите да надхитрим и заобиколим закона, за да издалаверим ?!?

Навярно , благодарение на умелото стимулиране на доносническия хъс и ген,сега ще се пръкнат инициативи от типа:
- БОР-УЕБ /за борба срещу неправомерното (и необлагаемо) "забогатяване" в нета, както и от недопустимото изразяване на възмущения в нета ;
- БОР-ПУШ /за недопустимо пушене в заведенията след часовете, в които могат да се появят проверяващи ;
- а защо не и да се помисли за бъдещи активни кадри, като се създаде БОР-МУШ? Какво е това ли? Ами абревиатура на Масов Университет за Шпиони в Борбата срещу....всичко. Даже и за неправомерно вдишан въздух.