Защото съм пиян

снимка:https://pixabay.com/

Полицай спира шофьор в страничната лента на магистралата. Казва на шофьора да направи тест с дрегера за алкохол:
- Не мога да го направя, офицер.-казва шофьора. - Защо не?- отвръща полицая. - Защото съм асматик. Може да получа асматична криза ако духна в уреда.- обеснява шофьора.
- Добре, тогава ще дадете в участъка урина за тест.-рекъл полицая. - Не мога да напарвя и това, офицер.- -казва шофьора. - Защо не?-попитал полицая. - Защото съм диабетик. Може да ми падне кръвната захар ако пишкам в чаша.-отговорил шофьора.
- Добре, това ще дадете кръвна проба.-отсякъл полицая. - Не мога и това да направя, офицер.- казъл шофьора. - Защо не?-попитал полицая. - Защото съм болен от хемофилия. Ако дам кръв може да умра.-отговорил шофьора.
- Добре тогава, върви по тази права линия.-разгневил се полицая. - Не мога да го направя и това, офицер!- казъл шофьора. - Защо не? -попитал полицая. - Защото съм пиян.-отговорил шофьора.
източник ТУК

БЕЙЗБОЛНА ИСТОРИЯ

Една жена завела любовника си вкъщи, през деня, когато мъжът й е на работа. Нейният 9 годишен син се прибрал неочаквано, видял ги и се скрил в килера, за да гледа. Съпругът й също се прибрал вкъщи. Жената скрила любовника си в килера, без да знае, че момчето е там. Малкото момче казало: „Тук е тъмно.“
Мъжът отговорил: „Да, тъмно е.“
Момчето: „Имам бейзболна топка.“
Мъжът: „Това е хубаво.“ Момчето: „Искаш ли да я купиш?“
Мъжът: „Не, благодаря!“
Момчето: „Татко е отвън.“
Мъжът: „ОК, колко струва?“
Момчето: „250$“.
В следващите няколко седмици се случило отново момчето и любовника да са в един килер заедно. Момчето: „Тук е тъмно.“
Мъжът: „Да, тъмно е.“
Момчето: „Имам бейзболна ръкавица“.
Любовникът се сетил за предишния пъти попитал: „Колко?“
Момчето: „750$“.
Мъжът: „Продадено!“
Няколко дни по-късно бащата казал на момчето: „Грабвай си ръкавицата и да ходим навън да поиграем.“
Момчето казало: „Не мога, продадох топката и ръкавицата.“
Бащата попитал: „За колко ги продаде?“
Момчето: „1000$“
Бащата казал: „Това е ужасно така да надуваш цената за своите приятели. Това е много повече отколкото струват. Ще те заведа в църквата да се изповядаш.“
Отишли в църквата и бащата сложил момчето да седне в изповедалнята и затворил вратите. Момчето казало: „Тук е тъмно.“
Отчето отвърнало: „Не започвай тази глупост отново, сега си в моя килер.“
източник ТУК

Красотата и Грозотата /притча/

Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга: — Хайде да се изкъпем в морето. И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си. Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата. И Красотата продължи по пътя си. И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата. Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. Има и други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.
— от „Странникът“ на Халил Джубран, изд. „Фама“

Бонбон вместо дезодорант или обратното?

Урааа! Една моя отдавна лелеяна мечта се сбъдна! Дъвчащ парфюм, парфюмиращ бонбон или ядлив дезодорант, или просто бонбон с ухание?
Ето,че измислиха, при това не без участието и на българи, бонбон с ухание за цялото тяло.Бонбоните "Deo Perfume Candy" са съвместен продукт между американската компания "Beneo и българския производител "Alpi".Това им умение се дължи на богатото съдържание на веществото гераниол. Нещо като дезодорант, чийто аромат се пренася през устата, следва стомаха, после в кръвта и накрая мириса се понася около нас чрез кожата. При това този бонбон е с минимална калоричност! Абе типично женски бонбон! Ти да видиш!

Сигнали

Единственият оцелял от корабокрушение бил изхвърлен на малък, необитаем остров.
Той трескаво се молил на Бога да го спаси, и всеки ден оглеждал хоризонта за помощ, но без резултат. Изтощен, в крайна сметка успял да построи малка колиба от остатъците, за да го предпазва и да съхрани и на малкото, което му е останало.
Но един ден, след претърсване на острова за храна, пристигайки в колибата я намерил в пламъци и дим издигащ се до небето.
Най-лошото се е случило, всичко било загубено. Той бил съсипан от мъка и гняв.
"Боже, как можа да направиш това с мен!" - извикал той.
Рано на следващия ден обаче той се събудил от звука на кораб, който се приближавал до острова - дошъл да го спаси.
"Как разбрахте, че съм тук?" - попитал умореният човек спасителя си.
"Ние видяхме димният Ви сигнал", му отговорили те.
източник

Сълзите на учителя - притча

Това четиво е една прекрасна притча за хората, направили толкова много за нас, дали ни сърцата си, посадили в нас зрънцето на познанието и посветили ни живота си... За нашите учители! Нека им кажем едно голямо БЛАГОДАРЯ!
ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН НА ВАС УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ!
В края на шестия ден от Сътворението Господ сътвори УЧИТЕЛЯ.
- Но той прилича досущ на хората – зашушукали ангелчетата около него. Господ се усмихнал и рекъл:
- Приликата е само външна. От него хората ще научат това, което не знаят и не могат. Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това. Той ще носи жизненоважна информация, нужна на всеки един човек, за да се чувства щастлив, ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца. Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, да ги респектира и учи, но и да е близко до тях ида ги разбира и утешава. Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган. Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.
- Но това е изумително – възкликнали ангелчетата. – И изработката е БОЖЕСТВЕНА! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това някакъв недостатък?
- Това не е влага – отвърнал им ГОСПОД. – Това са СЪЛЗИ.
- Сълзи! – зачудили се те. – Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?
- Сълзата е израз на радосттта и гордостта да видиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им. Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети. Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят, а той да посрещне новите деца, за да им даде всичко, на което е способен. Тези сълзи…
- … са гениална идея! – възкликнали ангелчетата.
- Да, но не са моя заслуга – отвърнал СЪЗДАТЕЛЯТ.
(Древна притча) извора и е ТУК

Ей, хора, чувате ли ме?

Ей, хора, чувате ли ме? Имам си последователи и мои фенове. Интернет ме е разцъкал като прана риза или аз сега досущ като катерица сбирам своите дири из мрежата . Явно на хората им се харесват моите стихове и случки от живота ...
И това го открих едва тези дни. Представяте ли си ?!? Ето ги и дирите ми : ТУК и ТУК и ТАМ. Колко ли още ще отркия незнам...

Есен, есен, умиращ сезон...

Николай Лилиев е написал в далечната 1911г.: "Кръгозори надвесени и сплътени тъми. Ръми, есен е.
В глухи жалби унесени, ние бродим сами. Ръми, есен е."
Колко тъга и колко красота можеш да побереш в едно стихче? А в една снимка? Ето и моята колекция от снимки, събрана от ТУК, на тема "Есен". А дали е тъжна, пъстроцветна или усмихната, преценете сами:

Световен ден на Грамотността

илюстрация : wallpaperscraft.com
Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат. — Аристип
Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален. — Плутарх
Ученикът никога няма да надмине учителя, ако вижда в него само образец, а не съперник. — Висарион Белински
Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, ние ограбваме нашите деца за утре. — Джон Дюи
Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае… — Симон Вейл
Е, нека да ни е честит световния ден на грамотността! Нека въпреки ниските заплати на учителите, въпреки факта, че шльокавицата упорито се опитва да сбута в ъгъла кирилицата, въпреки голямата миграция на семейства с дечица към по-уредените страни, въпреки желанието на управляващи и неуправляващи да ни превърнат в чалга нация, ееее, няма да се предадем! Ей така напук, ще се държим и ще продължим напред!

Синята роза

Имало едно време един император, който имал само едно дете – дъщеря. Тя била неговата гордост и радост, неговото съкровище. Като остарял и здравето му започнало да запада, той осъзнал, че няма да може винаги да защитава и да се грижи за своята скъпоценна дъщеря. Решил, че трябва да й намери съпруг. Когато се разпространила новината, че императорът търси съпруг за своята дъщеря, много мъже се явили в двореца да поискат ръката на принцесата. "Татко, нека да остана при теб и да се грижа за теб. Не искам да се омъжвам и да те напускам", молила принцесата. Но баща й бил непоклатим. Най-накрая отстъпил и й казал да назове един критерий, който избраният съпруг трябва да удовлетвори – богатство, външен вид, талант или нещо друго. Принцесата казала, че ще помисли до сутринта. Вечерта принцесата отишла в градината да се посъветва със сина на градинаря, който бил неин приятел от детинство. „Ако кажа, че съпругът ми трябва да е красив, той може да е красив, но да има жестоко сърце. Ако кажа, че съпругът ми трябва да е мил, той може да бъде ужасно стар. О, какъв критерий да посоча?" Обсъждайки проблема, принцесата и синът на градинаря решили, че критерият трябва да бъде под формата на тест – труден, но не чак толкова труден, че да бъде невъзможен. "И трябва да бъде неясен", казал синът на градинаря, ”така, че само ти да можеш да определиш дали мъжът ще го издържи”. По-късно те успяли да решат какъв да бъде критерия. На следващата сутрин принцесата казала на баща си, „Ще се омъжа за този, който ми донесе синя роза”. Непрекъснатият поток от кандидати спрял, защото никой не можел да намери синя роза. Един богат търговец не искал да си губи времето да търси синя роза и отишъл при продавача на цветя. „Ще ти дам торба злато, ако можеш да ми намериш синя роза”, казал му той. След дълго безплодно търсене, продавачът се отказал. Купил силна синя боя и натопил стеблото на една роза в нея. Венчелистчетата на розата придобили бледосин цвят. „Дръж розата във вазата с боята”, казал той на търговеца, „до момента, в който трябва да дадеш цветето на принцесата”. Търговецът занесъл розата на принцесата. Принцесата посегнала и взела розата от ръката му. Докато я разглеждала, капнала капка синя боя от стеблото в ръката й. Тя погледнала синьо-зелените листа, а след това търговеца в очите. Той извърнал погледа си настрани. „Не мога да се омъжа за теб”, казала тя. „Ти се опита да ме излъжеш. Аз искам съпруг, който е честен.” Един красив млад воин също искал да се ожени за принцесата. Той бил силен и влиятелен. Никой не смеел да се изправи срещу него. Младият воин отишъл при краля на съседното кралство. „Донеси ми синя роза” заповядал той. „Или ще убия теб и половината население на твоето кралство.” Кралят ценял мира и не искал да влиза във война. Подарил на воина син сапфир, издялан във формата на роза. Младият воин представил сапфирът-роза на принцесата. Тя погледнала в неговите студени очи – очи, които били твърди като каменната роза. „Не мога да се омъжа за теб”, казала тя. „Трябва ми синя роза, която е истинска – не студена и твърда”.Най-младият от кралските съветници също помолил за ръката на принцесата. Той измислил умен план. Поръчал на художник да направи една синя ваза. На едната страна на вазата била изобразена синя роза. Ръбът на вазата бил покрит със злато. Вазата била нежна и деликатна – изящен предмет на изкуството с рядка красота. Коленичейки, младият съветник я поднесъл на принцесата. Принцесата погледнала вазата, а после младия мъж в очите. „Омъжи се за мен, принцесо”, казал той. „Ще ти помогна да управляваш кралството”. Принцесата поклатила глава, „Не, трябва ми истинска роза.” Вечерта принцесата седяла в градината и разговаряла със сина на градинаря. „Никой не можа да ми донесе синя роза. Трябва да се омъжа за някой, който ще бъде честен с мен и верен, както ти винаги си бил. Не може да бъде студен и жесток. Имам нужда от някой, който е мил и търпелив – като теб. Не искам и съпруг, който търси само власт и богатства. Искам някой, който да ме цени заради мен самата – както ти...” „Принцесо”, казал синът на градинаря. „Утре ще ти донеса синята роза. Чакай ме в синята стая малко преди залез.” На следващия ден, малко преди слънцето да се скрие, принцесата седнала в синята стая. Синът на градинаря се появил, носейки една чисто бяла роза в ръцете си. „Но това е една обикновена бяла роза”, възкликнал един. „Това е синът на градинаря”, казал друг. „Със сигурност принцесата ще го отпрати”, рекъл трети. Синът на градинаря коленичил пред принцесата. Лъчите на залязващото слънце докосвали листенцата на бялата роза през оцветеното в синьо стъкло на прозорците. Когато принцесата протегнала ръка да вземе розата, разнесъл се шепот. „Той е само градинарски син.” „Розата не е истински синя.” Принцесата се изправила. „Народе мой, нека ви кажа какво виждам. Виждам един мъж, който винаги е бил честен и верен. Виждам един мъж, който имаше смелостта да бъде достатъчно търпелив и мил да чака, докато разбере какво се случва в моето сърце. Виждам един мъж, който ме цени заради мен самата. В ръцете си държи подарък от любов. И подаръкът е син. И ако вие не можете да видите, че розата е синя, аз ви казвам, че страдате от далтонизъм.” Старият император сложил ръката на дъщеря си в тази на градинарския син. Принцесата се омъжила за сина на градинаря и те живяли щастливо до края на дните си. Но не защото разказвачът на тази история казва това, нито защото това е необходимият завършек на всички романтични приказки. А защото принцесата и синът на градинаря знаели, че щастието им зависело от самите тях и че всеки е отговорен за това да се погрижи да направи другия щастлив. източник : ТУК

Малкият принц

На скоро ми попадна онлайн отново тази малка уж детска, ама не съвсем, книжка и реших да си я постна тук в блога ей така, за да я имам когато ми се прииска да се поровя из нея.За проницателните и любопитните -цъкни тук.