Бат Петьо Пандира-част ІV




*извадки от статията на Стефан Диомов*
Бях малък, когато той беше в разцвета на своята огромна популярност. Бат Петьо Пандира беше най-прочутият зевзек в България, емблематична фигура на Бургас. Вицовете му можеше да бъдат чути в Лом, Видин, в Мелник, ако щете. Казваха: “А, вие там имате една голяма капия – бат Петьо Пандира!” Това не е малко. Той не заслужава да бъде забравен!
Докато Сашо Сладура разпространяваше политически вицове и беше преследван от властите, самата власт търсеше бат Петьо да се развлича с него. Без, разбира се, да го показват по радио или по телевизия. Вицовете му бяха остроумничене на тема спасител, неземен красавец, супермен – все неща, които контрастираха с неговия външен вид. Той беше много хилав, но се самоиронизираше като се правеше на супермен – нещо, което беше много забавно за околните от безбройните компании, в които той беше винаги център на внимание.
Много бъркат тия, които го наричат пияница, те не са бургазлии. Бат Петьо си пийваше, но привличаше хората с невероятен чар и обаяние, което говори, че в никакъв случай не е бил пияница. Защото пияниците са отблъскващи. Той занимаваше компаниите до сутринта. Използваше типични изрази като: “ниц, бе” /стига, бе/; гютлек”/непреводима дума/; “една гега” вместо селянин; вместо хляб - “хабе”; “гилъм” – живея добре; хубаво не се казваше, само “готино”. Спокойно може да се направи речник с около 50 думи, които бяха така наречените негови “хашлашки изрази”.
Преди около пет години Тодор Колев ме покани в неговото шоу “Как ще ги стигнем…”. По този повод аз обявих, че се интересувам от бат Петьо Пандира и всеки, който знае нещичко за него, да ми го съобщи. Хората, които се обаждаха, канех всяка сутрин на чай и кафе вкъщи. Отзоваха се около двайсетина души, всеки разказа по нещо в различни варианти. На тези сутрешни събирания се стигаше до спорове. Един каже: “Така е, аз лично го чух.” Друг: “Не е вярно и аз лично го чух!” Смешното е, че и едните, и другите бяха прави. Защото бат Петьо импровизираше, а за да не се повтаря, сам променяше финала на измислената от него лакърдия. Това вече се превръща в своеобразен фолклор.
Има, разбира се, голяма разлика от Бургас тогава и сега. Не искам да обидя никого, но голяма част от хората са пришълци. Истинските бургазлии, които поддържаха бургаския дух стават все по-малко, за съжаление. Аз лично почти не чувствам вече прочутата бургаска атмосфера, духът на бургаската бохема. Няма ги и заведенията! Нека някой да ми каже къде сега в Бургас се събират колорити!
Можем много да говорим за традициите на Бургас, за това колко художници и поети е дал, за силата на театъра, но не можем да изключим цветущия образ на бат Петьо Пандира. Така че тези, които казват лошо за него, нека проумеят и факта, че той е част от общата мозайка на града. Всеки, който се смята бургазлия, трябва да почита този легендарен образ.

Бат Петьо Пандира-част ІІІ





*извадки от статията на Петър Слабаков*
Не мога да си представя Бургас без Петьо Пандира. Както не мога да си представя Созопол без Рашо, бате Насьо, Кервата, Халбата, Хитлера- хора, които олицетворяваха града. Ние бяхме приятели. Пандира беше много контактен и умееше да бъде приятел. Можеше и душата си да даде за теб. Където и да седна, приятели все ме питат: “Кажи нещо за Петьо”. Спомням си и до днес неговите истории. Разказваше как докато бил мобилизиран, трябвало да пази и една мина от Втората световна война, която морето изхвърлило край Варна. И той пази тази мина, но идва един чех /чехи той казваше на дошлите в града селяни/ с гега и пипа. “Не пипай.” Той пипа. “Не пипай.” Пак пипа. “Шлинк – гегата му я намериха в Пловдив.”
Много случки помня с него. Като спасител на морето дошла една мадама да му се моли: “Загубих си пръстена. Той е спомен от майка ми, реликва семейна. Моля ви...” “Гмуркам се – три, пет, осем метра. Гледам на дъното - няма нищо. Излизам и казвам: “Мадам, няма го.” “Моля ви, проверете още веднъж. Разбирате ли какво е това за мен – все едно, че губя нещо от себе си.” “Далдисвам пет, шест, седем, осем метра. Нещо блесва. Пръстена. Сядам долу на дъното, мисля… Съвестта ми казва – Петьо, дай го! Истинският Петьо ми казва – не го давай! Слагам пръстена в плувките си, излизам горе и казвам: “Мадам, няма го.” “Моля ви се.” “И да ми се молите, няма го.” Вечерта го изпихме с апапите.
Беше изпращан няколко пъти в Белене “на поправка”. Питам го: “Петьо, къде се губиш?” А той: “Бях в Оскфордския университет.”
Веднъж ми разказва: “Напил съм се и съм заспал на тротоара. На сутринта някой ме прескача. “Ниц, малката, къде през спалнята ми?”
Езикът му беше много лаконичен. Мисля си, че ако го знаеха автори като Радичков или Валери Петров, щяха да го направят персонаж в произведенията си.”
В една от пиесите Слабака го имитирах. Често съм имитирал гласа му. Знаех, че няма да ми се разсърди. В нашия театър му се пазеше безплатно място и го канехме на всяка премиера.
Бургас е известен като града с най-много актьори. По този повод на едно честване в столицата поканиха около 40 от актьорите. Поканиха и него. Той така занимаваше тогава публиката, такова шоу направи, че всички се забавляваха. Беше самороден артист. Поднесоха му букет, а той с характерния за него жест: “Целувам ви ръка, мадам, на една красива жена” поднесе букета на водещата Мария Тролева. Срещам го на другия ден в “Славянска беседа”. Бях щастлив, че го виждам. Почерпихме се, поръчах сандвичи за мезе. Не беше нито вечерял, нито закусвал. Оказа се, че никой не е предвидил за него хотел и никой не го е поканил. Скитал цяла нощ из града. Видях сълзи в очите му. И този човек, който е известно колко словоохотлив беше, не отрони нито дума. Писал съм за това черна точка на бургаските артисти.
Петьо участва и в един филм “Крайцерът надежда”. След премиерата в София се събра цялата тайфа от филма. Петьо носи едно картонено куфарче с дървени рамчици отстрани и тенекийки. Казва ми: “Слабак, да знаеш какво стана. Като отвориш куфарчето – вътре само карагьоз.” Вечерта – ядене, пиене. Всички бяха доволни. Веселие. По едно време започнаха да се разотиват. Един не каза: “Петьо, има ли къде да спиш?”
И пак ми разказва: “Аз се разхождам в Борисовата градина. Стана един, два, три часа. По едно време ченето ми взе да вика: “Карагьоз, карагьоз.” Мисля си, че хората са неблагодарни.
В Бургас бяха едни от най-хубавите ми години. И сега, колкото пъти си спомня за този град, неизменно се сещам и за Петьо Пандира. Без него Бургас губи част от очарованието си.

Бат Петьо Пандира-ЧАСТІІ:





*извадки от статията на Йово Николов*
Някъде между първата и втората версия на тази история Пандира е
Изпратен в лагера в Белене
Според негови спомени, документирани в сборника „Морски таралежи“, това се случва след унгарските събития през 1956 г. Милицията започнала да арестува по-известните бургазлии, които говорели срещу властта. Пандира се покрил у тях. След три-четири дена, разказва Петьо, минал през дома му Тома Курназа, негов авер: Пандир, ела да пием по едно. Зевзека се показал и пак се скрил в дома си. Обаче след няколко часа дошли милиционерите с „мандолините“ и го прибрали. „Качват ме на камиона, разказва години по-късно Пандира, и в Белене. Бой, глад, въшки като скариди. Добре, че имаше авери, че издържах“, изповядва се той. После, като го питали къде е бил толкова време, отговарял, че е бил в Оксфорд, на обмяна на знания. Всъщност бургазлията няколко пъти е бил въдворяван в Белене. Съдили го за хулиганство, обвинявали го във всички социалистически грехове. При едно от делата го обвинили, че е откраднал водопроводните тръби на гробищата. „Уважаеми съдии, за какво ме съдите? Може ли да бъде хулиган мъжът на Надка-ударничката? Може ли тя да води хулиган? Откраднал съм една тръба. Умрелите вода не пият!“, казва в своя защита Пандира. Жената на бат Петьо Надка също е неизменен персонаж от неговите истории. Прибрал се една вечер Пандира вкъщи и казал на Надка: „Жена, събличай се.“ Надка се съб¬лякла. „Лягай в леглото“, казал зевзекът. Тя легнала. „Завий се!“ Надка се завила. „Заспивай... аз отивам да пия“, казал Пандира и тръшнал входната врата.
От Белене е останала и следната история. Тъй като бат Петьо Пандира бил зевзек, но безобиден, го оставили да храни кокошките и патките. Пандира наблюдавал как кокошките кълват зърно по зърно, а юрдечките гълтали по няколко наведнъж. Възмутил се той от тази природна несправедливост, хванал патките една по една и им изпилил с шмиргел човките и те да ядат пестеливо като другите птици. Тази история се разказваше от шоумена Миодраг Иванов на плочата на централния плаж в Бургас - място за младежки увеселения по времето на соца.
Пандира е бил приятел с всички големи бургаски културтрегери. През 60-те и 70-те години в Бургаския драматичен театър играят артисти като Георги Калоянчев, Петър Слабаков, Никола Анастасов. Твърди се, че Пандира е прототип на героя на Георги Парцалев от филма „Петимата от Моби Дик“. Тъй като бил невероятен колорит, Калоянчев дори го водил на проби в сатиричния театър в София. Бургаският зевзек обаче се стреснал от сцената и целият чар на неговите истории отишъл по дяволите. Така се провалила артистичната му кариера на спасител от плажа. В свои интервюта за бургас¬кия си период Слабаков сам си признава, че често е имитирал прегракналия глас на бат Петьо.
Пандира се запивал в „Морски вълни“ с компания. По едно време в ресторанта влязъл Никола Анастасов. „Браво бе, Кольо! Идваш в Бургас и не се обаждаш“, провикнал се Пандира. „Ами къде да те търся“, започнал да се оправдава артистът. „Къде, риташ първото паве, няма значение кое, като стъпиш в града, и то ще ти каже къде съм“, отвърнала му бургаската легенда. Особено близък е бил с поета Христо Фотев. Веднъж се напивали в ресторант „Приморец“ заедно с друг бургаски поет - Димитър Велинов. По едно време се скарали със съседна компания, станал масов бой. След десетина минути, когато маризът (побоят) приключил, Пандира се измъкнал изпод една от масите и се провикнал: „Ей, има ли живи бе?“
Друг път пътували двамата в автобуса с Фотев и по едно време се задала контрольорка. „Пандир, нямам билетче, дай едно“, казал поетът. Кажи едно стихотворение тогава, казал бат Петьо. Тогава Фотев родил стиха:
„Обичам сутрешната мента
в устата що донася хлад
и на бургаските пияници
обичам гръмкия парад.“
Всяка стара бургаска кръчма пази десетки истории за бат Петьо Пандира. Легендата се е подвизавала и в „Морски вълни“ на „Александровска“, и в „Одеса“ на „Богориди“, и в Клуба на културните дейци, и в „Интера“ до гарата, и в шкембеджийницата до джамията срещу „Черно море“...
Пандира умира през 1986 г., на 67 години. Казват, че си отива от този свят като щастлив мъж - нетрезвен и върху жена. Ама знае ли се. Пандира никога не разказвал една история по един и същ начин. За да не скучаят тези, които вече са я чували

Бат Петьо Пандира -част І:





*извадки от статията на Йово Николов*

Аз, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии. Това е ключовата реплика на бат Петьо Пандира - легендарният бургаски зевзек, бохем и пияница.
Пунктуално погледнато, по-скоро само чайките са най-старите бургазлии, тъй като часовникът на гарата е започнат през 1908 г., а бат Петьо Пандира е роден през 1919 г. Но тези разминавания са сигурно най-малките, които се случват в историите на Пандира. Неговото родно име е Петко Благоев. Въпреки че той е може би най-известният бургазлия, корените му не са от Бургас - баща му е от Карнобат, а майка му - от странджанското село Граматиково. Според краеведа Георги Райков той е роден в поморийското село Каменар, а според други - в махалата между старата болница и старите казарми. През 20-те години това е краят на града, а веднага след тях са започвали лозята. Сега там се намира един от най-хубавите бургаски квартали - „Лазур“. През тази махала е минавал пътят за народния плаж. Точно с плажа е свързан животът на Петьо Пандира. Митко Лисицата-Димитър Георгиев (виден бургаски зевзек, лека му пръст) имаше в личния си архив една снимка, която най-добре показва началото на кариерата на Пет¬ко Благоев като гларус, може би първия. На нея са Христо Георгиев-Рингата, Петко Благоев-Пандира, Георги Кондолов-Шерифа, Тома Димитров-Курназа и Петър Филипов-Румънеца като спасители на бургаския плаж през 1939 г. Петимата каяци са с перфектни тела, позират като на състезание по културизъм - с глътнати кореми и набъбнали мускули. Пандира е може би
Първият български гларус ,
чиито свалки на спасителен пост №10 с чужди туристки се превръщат в легенди.
Някъде от това време е историята за пръстена и царската дъщеря, която ще направи Пандира известен по цялото Черноморие. Седяла царската дъщеря на плажа и плачела. Минал бат Петьо Пандира и я попитал защо плаче. Загубих си пръстена, проплакала царската дъщеря. Не бой се, казал Пандира и се гмурнал в морето. Плувал, плувал, плувал по вода, няма пръстен. Тъкмо да се откаже и покрай него минава паламуд, стиснал пръстена със зъби. Дай пръстена бе, паламуд, изкрещял бат Петьо. паламудът отказва. Дай пръстена бе, паламуд! паламудът отказва. Прас, прас два шамара и паламудът изпуснал пръстена. сграбчил го Пандира, изплувал на повърхността и го върнал на царската дъщеря. Естествено историята има и друг вариант, социалистически. Вместо царската дъщеря пръстена си загубило едно чехкинче. Отиш¬ло то на десети спасителен пост, където работел като спасител бат Петьо, и през сълзи разказало как си загубило наследствения пръстен. Гмурнал се Пандира два-три часа, накрая намерил пръстена - един такъв златен с диамант. Седнал бат Петьо на дъното и започнал да мисли - да върне пръстена или да не го върне. Мислил, мислил, запалил една, втора, трета цигара и продължил да мисли. По едно време чул глас: „Бат Петьо, върни пръстена на момичето!“ Бат Петьо най мразел някой да му казва какво да прави. „Абе кой си ти, че ще ми казваш да върна пръстена?“ „Аз съм твойта съвест“, отвърнал му гласът. „Ниц бе (стига бе на бургаски сленг - бел. авт.), бат Петьо няма съвест“, отвърнал Пандира, пуснал пръстена в гащите и изплувал. Вечерта изпили парите с аверите (приятелите - бел .авт.). Това е единия финал на историята. Другият е, че бат Петьо върнал пръстена на чехкинчето да помни с добро Бургас и Пандира.

Бат Петьо Пандира /въведение/



Всеки град или село си имат своите знаменитости. Но в това отношение Бургас е колоритен . Един от тях е бат Петьо Пандира .Ще си послужа с цитат от великия Стефан Диомов,в който всичко е казано накратко: „Можем много да говорим за традициите на Бургас, за това колко художници и поети е дал, за силата на театъра, но не можем да изключим цветущия образ на бат Петьо Пандира. Така че тези, които казват лошо за него, нека проумеят и факта, че той е част от общата мозайка на града. Всеки, който се смята бургазлия, трябва да почита този легендарен образ.”
Кой всъщност е бил легендарния образ Петко Благоев-Пандира?Артистичен пияница и бохем , плажен донжуан и гларус или просто нашенски зевзек,умеещ да черпи с шепи от живота и хубавите мигове да превръща в празник за душата и тялото , а от тежките моменти да намира сили и като един барон Мюнхаузен сам чрез хумора си да се измъкне от ситуация или беда? Впрочем ще оставя на вас да решите,предлагайки ви една поредица /състояща се от четири части/от комични ситуации,спомени и легенди , свързани с това име и личност, представени ни през погледа и мемоарите на един журналист-Йово Николов , един артист-Петър Слабаков и един композитор-Стефан Диомов.Но за да не поствам всеки път източниците на снимките и статиите,ще го направя сега:
http://www.capital.bg/
http://www.bourgas.org/

МОРЕТО....


Попаднах на едно чудесно морско стихотворение в един сайт за лично творчество.Стихотворение,което като че ли е в пълен синхрон и отразява изцяло моята юношеска влюбеност в морето и родния ми град Бургас.Ето защо си го копнах в личната страничка и искам да го споделя с вас.Ето,вижте сами:



***

Сърцето ми е мида от седеф,
затуй внезапно онемявам,
когато в тихия ми морски свят
русалки песни ми запяват.

А текста им го пиша аз,-
събрала спомени от летни стъпки
перо от гларус в летен акварел,
от розов храст прозрачни пъпки..


Ръцете ми – на лебеди криле
жадуват да напишат на небето,
че омагьосан ще е всеки мъж,
крило от лебед приютил в сърцето.


От бебе рак черупка избледняла
с надежда крия в лявата ръка,
събуждам се, не съм разбрала
русалка съм, родена на брега…

Стих: Sarabi /Юли Ана/
Сайт: http://otkrovenia.com/
снимки:http://allday.ru/

Мило мое южняшко момче





Мило мое южняшко момче,
със слънчевата си усмивка
грейнала на твоето лице,
ти даряваш ме със щастие и топлина,
ти изпълваш ме със нежна доброта .
Ти умееш с думи нежни да изтриеш
болка-пареща и черна ,
спомени горчиви в моето сърце.
Ти ми даваш светлината на деня,
и нежно ме обгръщаш с пелената на нощта.
Мисълта за теб и твоята усмивка топла,
зареждат в мен енергия и двойна сила,
а сънят ми –бързокрила птица,
сега във клетка си златна,
главица под крило е свила.

стих:Савлена

Салвадор Дали или още Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч












Няма да ви обременявам с факти от биографията му-тя е на страниците на Уикипедията: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B8

Попаднах на едни перфектни фотографии на негови картини и хей така за разнообразие,гледайки ги,прочетете и някои негови уникални мисли и съждения-мислите на един самоосъзнал се уникален гений.
• „Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по- трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали“
• "Чуждото мнение ми е безралично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща."
• "Аз съм обиталището на един гений"
• "Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз"
• "Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. освен ако не са и двете едновременно."
• "Политиката е вицът на историята"
• "Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават"
• "Скромността не е най- голямата ми добродетел"
• „Грандиозната трагедия, която наричаме модерно изкуство.“
• „Тайната на моето влияние винаги е била в това, че то е останало тайно.“
• „Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.“
• „Вземи ме, аз съм дрогата; вземи ме, аз съм халюциногенен.“
• „Нещо е или лесно, или невъзможно.“
• „Единствената разлика между мен и един луд е, че не съм луд.“
• „Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук.“
• „Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“
• "Книгата си „Петдесет тайни на магическото изкуство“ започнах така: „Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото.“
• „Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.“
• „Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят.“
• "Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках“.
• „Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите.“
• „Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.“
• "Сюреализмът, това съм аз."
• "Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7, исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали."
• "Пикасо е испанец- аз също! Пикасо е гений- аз също! Пикасо е комунист- нито пък аз!"
• "Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно- единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали."

Ето и линк към едно клипче с негови творби:
http://vbox7.com/play:109fe226&r=emb
източник на фотосите:
http://allday.ru

"БЕРЕСТА"-що е то?
















В буквален превод „Beresta”означава брезовина или творчески изделия от брезова кора.Близко е като вид изкуство и красота на нашите изделя от ракита и не съвсем.Не съвсем ,защото е уникално самобитно творчество и е характерно за славянските народи населяващи земи с обширни брезови гори . „Beresta” има много качества, които и позволяват да намери широко приложение в бита.От древни времена брезовата кора се употребява за защита от влага и студ.Различните етноси имат своите различни традиции и начин на тъкане и дизайн на продукти от брезова кора. Вида на нишката или лентата , третирането и, полагане на печат, боядисване и още много други. Голямо разпространение е получило и този тип декорация, като рязана дантела дърворезба. Разбира се, съвременните майстори - художниците на кората, продължават най-добрите традиции на народните изкуства, направени в техните изделия, но с нови решения. С течение на времето, проектирането на декори,орнаменти и изделия от брезова кора са ставали все по-трудни и можете да видите забележителната работа с ажур дърворезба на 3, 4-слоя брезова кора. Няколкослойната брезова кора с топли нюанси на дантела, обковани и от другата страна на лентите, придават внушение за обем, дълбочина и уникална ефирност.