Нечакана, случайна среща



На фона на тази нежна музика и красиви фотоси от този вълшебен клип,мисля,че би импонирало едно мое стихотворение,писано някога през 1997г.,което не е озаглавено спомени,но е пропито със спомени от една среща,един разговор и много емоция.

Нечакана, случайна среща ни събра,
внезапен допир на сломените сърца,
и за миг в опустошените души
пожар стихиен в нас се разгори.

Пожар от спомени- метежен и пречистен,
пожар с годините и грижите подтискан.

Вулкан на отколе позабравени-
ласки нежни,погледи, трепетни слова...
Водопад от истини изстрадано- горчиви
със сила страшна върху ни се изля.

Чувствата свенливо-плахи, мечти,усещания
нови неуверени и бавни в нас покълнаха,
уют душевен, отдавна позабравен,мечтания
и лъч човешка топлина,нежно ни обгърнаха.


автор:Савлена
някъде през есента на 1997г.

„ДЕТСТВО МОЕ...”или щури и комични случки

Въведение:/поствам директно това което се опитах да напиша като коментар в блога на Блага,която ме натопи в това „блато” на спомените за нашето детство и белите ни./
„Не знам защо блога ти Блага ме вкара в тази формация/формацията е писмо на имейла/-идея си нямам ама пиша от тука коментар на статията „В джобчето ми дрънкат, семки и бонбонки...” – провокирани спомени.Значи затрогната и вече нахъсена съм с новото предизвикателство.А и токущо в скайпа Руми ми разясни идеята на начинанието .Белички разни да опиша.Ами готово-при мен белите не изкачаха,а щъкаха.Какво говоря-аз имах редовен абонамент за тях.Сега запрятам писалка и ръкави и почвам да пиша нещичко.А после трябва ли да "предам нататък"?И на колко души?”


Така с коя да започна?Ами нека малко ви въведа в моето невръстно детство.Родена съм в една болница,която всъщност не била болница първоначално и по тази причина всички бургазлии я наричали „Немското” /училище/.И днес още при разговори между кореняк бургазлии ,може да чуете реплика-„ти къде си се родил-в немското или в окръжна?”.Явно по него време е имало два родилни дома или нещо такова.Няма и кого да питам-те милите ми родители са на небето вече,а брат ми далеко.С риск да прозвучи нескромно,но още с датата на раждането си-24 май съм била доста очочорено и взискателно бебе.Такова дето с половинчати и мръсни,не красиви неща не се примирява.Като например малките и неугледни квадратни прозорчета,с мръсни и зацапани стъкла.Такъв вой съм надавала,когато ме полагали в бебешкото кошче с лице към тях,че са ме изолирали в ъгъла,с гръб към светлината,процеждаща се през тях.И те,стъклата, за тази ми „дружелюбност” ми отмъстили.Вечерта се разразила пролетна буря,затръшнала прозорчетата и строшила стъклата.Едно парче попаднало в бузата ми ,а друго в брадичката ми.Но все пак ме е спасил тъмния ъгъл-изолаторната.Инак и главата ми щяла да бъде отсечена.Сега си обеснявам онова 6 чувство,с което предвиждам някои неща в живота си.То е проговорило в мен още с първите ми часове и писъци.
По нататък съм развила пневмония на невръстните си 48 часа живот.Лекарския екип мъдро решил, че няма подходящи вени по моето крехко телце за тяхните сразяващи спринцовки и са ми ги биели в слепоочията.Там като надуя сирената ,ми изпъквали две хубави венички.Майка ми милата,като видяла това и припаднала,но за моя радост и на Станимир,кърмата и не секнала.Станимир е моя млечен брат.Роден е на 23 май.В годините се засичахме непрестанно с него-от детската градина та до гимназията.Само дето аз бях в математическата,а той в английската-класа на Петя Дубарова.Но по това време двете гимназии бяха в една сграда ,така че и там пак бяхме заедно с него.Но стига за млечния ми брат Станимир.По нататък ,когато се осмеля да пиша спомените си за Петя ,ще разкажа и с него някои случки и перипетии.
По това време родителите ми,брат ми и моя милост сме обитавали една стая в един апартамент с още едно 4 членно семейство.Абеее соц.комуна –с общ коридор,тераса,баня и кухня.Ето защо всеки свободен член на тази комуна и що годе способен да тика огромната ми количка,бил впряган в идеята да ме изведе на слънце,въздух и морски йодни изпарения.Пропуснах да кажа ,че блокът ни се е намирал на има-няма 10 метра от морската градина и зоокъта. От крехката си бебешка възраст имам спомени от зоологическата градина и една маймуна- Пешо се казваше.Там редовно са ме извеждали членовете на нашата соц.комуна,за да може тоз който има уроци да учи и тоз който е бил нощна смяна да спи, необезпокоявани от гласовите ми певчески данни.
Е и на моя милост,улисана и очарована от усмивката на Пешо,да ми набутат в устата я курабийка ,я филийка намазана с масло и захар.Толкова съм била „ящна”,че ми е бил нужен цял спектакъл от зоокъта ,за да се нахраня освен духовно ,но и физически.Абе естет ви казвам съм била и това е.Обаче един ден Пешо протегнал ръка за моята филийка.И придружителя ми от комуната му отчупил парче от филията.Хитрият Пешо облизал само маслото и захарта и запокитил хляба на земята.Аз нали съм си била схватлива и наблюдателна ,веднага съм копирала неговото ноу-хау и от тогава на сетне ми е бил коронният номер при ядене на намазани филийки.Впрочем от 9 месечна съм била дадена на седмични детски ясли и после целоседмична детска градина.Да ви призная не е ,ама никак не е лесно цяла седмица да оцеляваш в тази джунгла от взискателни лелки и възпитателки. И пак да си останеш естет и бохем .Там пък моето ноу-хау беше в криенето на хлебните филийки в шортите.Защото другарката каза така-„докато не си изядеш двете филии хляб ,няма да ходиш да играеш!”.И аз набързо реших проблема-има филии има проблем,няма филии-няма проблем!И къде?В шортите.После хранех гълъбите в задния двор на градината с трохите от филиите.Обаче моя алтруизъм не стигна до тук.Имаше един лъскав буркан от нескафе,строго пазен от учителките и лелките под ключ в един шкаф.В него събираха монети и левчета.Навярно за подаръчета между тях-идея си нямам дори.Нооо моето зорко око веднъж забеляза как ключето се изхлузи от джоба на една от учителките.Издебнах обедната почивка и сън,когато и лелките прилягваха ,освен децата, и атакувах шкафа със заветния буркан.Прибрах необезпокоявана само книжките,щото бяха хем по-чистички и лъскави,а и вече имах мерило за ценностна система.Измъкнах се тихо през един прозорец от задния двор,от там през оградата и на среща –в сладкарницата.Накупих лукчета-тогава се продаваха на килограм,а и нямаше други бонбони.С рестото пък купих една огромна кутия обикновени вафли и се понесох към двора на детската градина.Седнах на една пейка и зачаках да се събудят останалите.Настана едно сладко пиршество за чудо и приказ!Никого не пропуснах да почерпя-децата първи естествено,след това възпитателките и лелките,даже и готвачката,щото мина от там с кофата за боклук от кухнята.Обаче на никого не му хрумна от къде имам това сладкарско богатство.Така до другия ден сутринта,когато откриха липсата на книжките.
И после....не ме питайте.Моите родители естествено погасиха липсите,но пък и аз си „заплатих” гяволъка.Цяла седмица обикалях със сурвачката на 1 януари нашия блок,съседния ,че и още по-отдалечения съседен блок .И сурваках, и пях,и стихчета декламирах,ама и торбичката с паричките пълнех капка по капка ,за да възстановя сумата .Тук ще пропусна моментите ,когато на лелките съм казвала мамо,а на майка ми лельо.Обаче в последната 4-та група ,предприех геройския поход-„Да се завърнеш в бащината къща".Пресичайки няколко оживени кръстовища сам-сама ,безобидно съм вдигнала на крак цялото ми семейство,лелинския и възпитателски екип и поне две районни МВР да ме издирват.Защото...нямах ключ и понеже брат ми бе на състезания,родителите на работа на смени ,съм се приютила в мазето на блока , тихо и кротко заспала,гушната с едно коте за дружинка .
Малко след тази случка пък през лятото на седмата ми година и преди първи клас ме изпратиха на село при баба.А там какви интересни белички ми се случиха...леле мале.Обаче спирам до тук.Може би ще има и продължение тази темичка.Кой знае?Ако ме предизвикате още малко...
3

2


1



легенда:снимка 1: Аз и батко
снимка 2: Аз във въпросната детска градина,в ролята на кочияш на тези две прелестни "жребчета"
снимка 3: Аз пак в детската градина,в ролята на морска русалка/Ах морето.../

Сега май и аз трябва да топна някого в „блатото” на спомените и лудориите.Кой ли да бъде?Онче-бонче кисело лимонче и тралала-ето кои ще са: kenkal, Катя Илиева, frog'n'roll, Кифла и Лъчезар Лазаров!И така-сядайте и разказвайте вашите си щуротийки и лудорийки от детството.Очаквам ги с интерес!И да не забравите-"предай нататък" или "натопи" другарчето.

НАГРАДИТЕ от серията”МЕТЛАТА”

Ето ,че днес е 31 октомври-Вси светии или Хелоуин.Преди време къде на шега,къде наистина, започнах една серия „Метлата”,която вие ,скъпи приятели,поддехте къде с насмешка,къде и доста присърце.Май повечето бяха ентусиастите,от колкото критиците.
Но сега няма да изпадам в неудобното положение да изреждам имена и статиии,за да пропусна някого,а пък той после да ми е обиден и наранен.Всички,абсолютно всички се справихте направо за „отличен”/6+/! Благодарение на общите ни усилия сайта „Свежо”,както и личните ни блогове, се освежиха с темички и легенди,с клипове,снимки и песни на тази тематика.За мен лично бе интересно и забавно това занимание,тази лека „морско-вещерска” вълна, с която ви залях и увлякох в дълбините на мистичното и потайното. Сега бих искала да ви кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за труда и усилията да изровите в нета или измислите и сътворите нещо ново и интересно ,нещо смешно и забавно,както и нещо страховито и мистично.
Класация няма да има и няма да има излъчени победители и фаворити,защото всички се чувствайте такива!А победителите биват наградени.Каква е наградата ли?Ами по избор.
Сега ви предлагам няколко смешни,страшни или страшно секси картинки на тема Хелоуин.Нека всеки си избере по една и си я копира-в блога или личните си страници.

Забележка:Поставила съм отдолу линк за самата картинка,ако не се получи с копи-пейст.А ако все пак случайно се е изпортил линка,кликнете върху картинката и тя ще ви отведе в сайта и раздела за вещици,феи и магьосници.Може да си изберете нещо още по-хубаво.Успех и си смажете турбо-метлите,изтупайте от прахта костюмите си и маските,смело и нагоре!Весел празник!
1
Spells witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i40.photobucket.com/albums/e202/belovedangels/HOLIDAYS/Halloween/hall10.gif

2
SEXY WITCH Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i665.photobucket.com/albums/vv15/tinkerbell9876/witch.gif
3
witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i810.photobucket.com/albums/zz22/gijavera/flying_witch.gif
4
Witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i39.photobucket.com/albums/e196/pollytje/Witch.gif
5
Witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i519.photobucket.com/albums/u353/StvMcQueen_bucket/Witch.jpg
6
witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i1015.photobucket.com/albums/af271/nimbusmary/witch.jpg
7
witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i633.photobucket.com/albums/uu56/queen_saesair/witch.gif
8
Witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i936.photobucket.com/albums/ad207/albrown32/Halloween_Witch.jpg
9
witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i493.photobucket.com/albums/rr292/antie_M/7997.jpg
10
witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i493.photobucket.com/albums/rr292/antie_M/aquaGarvwitch.png
11
witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i897.photobucket.com/albums/ac178/seaflea3/seasonalwitch.gif
12
Middlename Pictures, Images and Photos

ето тук:http://img.photobucket.com/albums/1003/jantlee/Witch.jpg
13
Edit!! Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i512.photobucket.com/albums/t322/TeeHeeABC123/WITCH.jpg
14
Witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i1016.photobucket.com/albums/af284/TarsTarkas/Spore/witch.jpg
15
Witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i179.photobucket.com/albums/w292/LoneLizard2/happy_halloween.jpg
16
Witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i272.photobucket.com/albums/jj182/Maria0682/Maria/2440730ztlstzea4l.gif
17
Witch Pictures, Images and Photos

ето тук:http://i272.photobucket.com/albums/jj182/Maria0682/Maria/231843nfy2im7jjy.gif

Отиваш си


Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.



Автор: Облак
източник:тук

Шест месеца


/на баща ми-In memory /

Шест месеца болката по теб в сърце си таях,
шест месеца сълзите горчиви преглъщах ,
и тъгата в лъжливо веселие успешно превръщах
ала да забравя обичта ми към тебе за миг не успях!


Знам,че сега би ми казал –
„Горе главата!Ти си моето мъжко момиче!”
Да,ти ме създаде,ти ме научи
смело съдбата в очите да гледам ,
паднала, да ставам и от страх да не тичам,
лъжата да мразя и живота да обичам!


Знам също ,че ти си някъде там на небето
и гледаш ме с обич строго под вежди,
че днес съм тъжна и малко различна,
но това е от болка по тебе,
инак от утре
пак на „твоето мъжко момиче”
ще заприличам !

автор:Савлена
/минути преди панахидата/
на 28.11.2007г

Безсилие


Безсилие и безпричинна злоба
обзе ме днес от своята
безпомощност житейска и тегоба-
сама жена да се изправя
срещу битовизма на живота!

Поплаках и подсмърчах минута-две ,
поглеждайки бездиханната пералня
умът ми трескав ненадейно взе
решение –да седна пред листа бял
на духовната изповедалня.

Сега ще взема пак/за кой ли път?/
да се проклинам,че Бог ме е създал
една безпомощна жена ,на която
силата не е в ръцете,
а само в сърцето и умът.

Не знам дали съдбата вероломна
ще бди над мен и нещо ще реши-
да срещна аз мъжа –мечта,
приятел верен и помощник ,
хомота на житейските неволи
със мен в едно да сподели!

автор:Савлена
някъде към 2006г.

На майчицата ми свята


/in memory/

Преживе на майчицата ми свята,
онази ,която живота дари ми
и сега кротко спи под земята ,
стих до сега не съм посветила,
но тя отдавна греха мой е простила.

Кротко и любещо ,нежно ме гледа
от снимката черно-бяла и бледа…
Чертите любими с годините вече
смехът и,гласът и,ръцете, отдавна
за мене са мил спомен далечен….

Учудващо нещо е май паметта човешка?
Поглеждам се бегло в огледало отсреща…

В чертите,в бръчките строги
пълзящи по челото плавно,
и в белите жички в косата си даже,
в чертите свои нейните често откривам,
нещо повече –все повече с годините бавно
винаги нея в себе си ще преоткривам!

автор:Савлена
2008г.

Прости


Днес е ден свят и божи,
за прошка посветен,
днес човек прощава/ако може/
и бива изцяло опростен!
И в този ред на светли мисли
стоиме мислено аз пред теб
и ти пред мен!От тебе
днеска ще поискам:
Прости ми ,
че тъй бързо тича към теб
мисълта ми птица-волна,
че копнее да обича теб
объркана бедна ми душа…
Че искам те тъй много
и в бъдещето, и сега!
Прости и на сърцето
до болка наранено,много,
че с упрека си е тревожно ,
и биещо все тъй учестено-
да не би отново да сгреша!

автор:Савлена
2005г.

СЕРТИФИКАТ


/за любов/

С-ълзи напират във очите,
Е-моция,потоп внезапно се изля,
Р-адостта запърха във гърдите,
Т-ова си ти за мен сега…..
И-люзия ,безплътен образ-що ли?
Ф-антазията ми отново заговори…
И-скам да си ти образ,но реален,
К-ротко до мене да застанеш-стихнал и смирен,
А-таките на моето безверие
Т-ърпеливо да покориш и овладееш в плен!

автор:Савлена
2007г.

УТРЕ


Аз знам ,че утре от болка
ще пулсира моето сърце...
Аз знам ,че утре няма да си с мен,
ала какво от туй?
Нали сега си до мен ?
Нали дъхът ти топъл
сутрин гали моето лице?
Нали вечер с ласки
ме даряват твоите ръце?
Нали нощем притихнала
и сгушена във теб,
долавям ритъма на твоето сърце?
Не, няма равносметка в любовта!
Даряваш нежност,топлина
и утроена ти се връща тя...
Загребваш обич с пълни шепи
от моето сърце,
обгръщаш ме с нежност,
галиш с пръсти финни
моето лице...
Не, не се боя от УТРЕ!!!
Та нали душата ми ,
като ракла стара,
спомена от ДНЕСКА
дълбоко е скътала !

автор:Савлена
в памет на един скъп за мен човек,
написано в нощите между две морфинови инжекции

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО


П-редизвика ме съдбата,
Р-азумът се вцепени,
Е-динствено сърцето и
Д-ушата ,в ритъма си не спира да тупти…
И-зминаха години на
З-имен студ и самота,
В-идях омраза,лицемерие, лъжа…
И-стината бавно и мъчително откривах,
К-оварство,подлост ,в
А-бсурдност и лъжи-
Т-уй в мене всичко не веднъж изпепели…
Е-динствено остана вярата във
Л-юбовта-едничкият двигател,
С-ила мощна на живота и смъртта!
Т-ова за мен е смисъла житейски,
В-ерую от опита горчив библейски
О-бич раздай,вземи от тук до край света!

автор:Савлена

"Федър "


„Федър“ (на старогръцки: Φαίδρος) е един от диалозите на Платон.Времето на написването трябва да се търси около 370 пр.н.е.

За пороците на хората


По две торби окачил ни е Юпитер: едната на гърба, напълнена със нашите пороци; другата тежи отпред — натъпкана е тя със чуждите.
Затуй не можем слабостта си да съзрем. Сгрешат ли други, лесно ги осъждаме.

Лисицата и щъркелът


На никого недей вреди! Обидиш ли
човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила
на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не
опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне
високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла,
напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“

ДЕСЕТ ПОВЕРИЯ ЗА КЪСМЕТ/по правилата на Фън Шуй/


Суеверията, езическите ритуали и народната магия, продължават да живеят и в съвременното свръхурбанизирано общество. И макар че понякога е трудно да се открие дърво, оглеждаме се, за да "чукнем на дърво", смеем се и бягаме от черните котки. Тези остатъци от древни ритуални магии, митове и суеверия заслужават вниманието ни. Като повечето поверия те са обобщен символичен опит на множество поколения преди нас. Доказателство за това е отново фън шуй. Китайските правила нерядко съвпадат с бабешките суеверия, с които израстваме от деца.

1. Не сядай на ъгъл.
Баба казваше: "Седем години няма да се омъжиш". Но не е само това. Според фън шуй острият ъгъл, било то на масата, или на гардероба, и изобщо всеки друг стърчащ ръб, насочен към човека, изпраща в бедния човек "отровни стрели", които го оставят не само без взаимност, но и без пари, здраве и късмет.

2. Не се сбогувай през прага — ще се скарате.
Всичко е точно така. Прагът е енергийна преграда, разделяща двата свята. От едната страна е свой, а от другата - чужд. Невидима граница пречи да се установи контакт и енергията, предадена от един свят в друг, е загубена за двамата участинка, контактът се оказва разрушен.

3. Не готви, когато си в лошо настроение
- така майките и бабите учат начинаещите домакини. Старото поколение е както винаги абсолютно право: храната попива околната енергия, а ние поглъщайки обеда, заедно с калориите и витамините получаваме съответния енергиен заряд. Супи и кюфтета, заразени с кавга или емоции, породени от поредния телевизионен екшън, е в състояние да отрови цялото семейство.

4. Не ми стой зад гърба
— казваме нервно, и неволно се свиваме, дори ако зад гърба ни се оказва някой от близките ни. И работата не е в древния инстинкт за самосъхранение, който ни заставя да предвидим промъкващия се враг, а в това, че незащитеният тил крие в себе си опасност. Отсъствието на опора и подкрепа отзад фън шуй смята за най-слабата енергийна позиция. При това то важи с еднаква сила и за човека, и за дома му. Зад гърба ни винаги трябва да има стена или поне преграда, а домът от задната си страна е защитен, ако там има висок хълм, или поне съседски дом.

5. Не се забивай в ъгъла.
Това е още една крайно неблагоприятна според фън шуй позиция. Ъгълът се смята за място, способно да изтегли от човека енергията му. Не напразно разлудувалото се дете наказват в ъгъла, та да се освободи от излишната хулиганска страст (най-важното е детето да не стои там повече, отколкото трябва.

6. Не се оглеждай в счупено огледало.
Според фън шуй вредни са и огледалата с рисунка, огледалните плочки и всички повърхности, които раздробяват отражението на части. Всичко това разрушава енергетиката, което най-напред ще повлияе на здравето.

7. Огледалце в джоба от врага ни пази.
Смята се, че при среща с недоброжелател, огледалце, поставено в джоба ни, разбира се с огледалната страна навън, ни помага. То ще отрази всички негови лоши помисли и намерения. А така също цялата негативна енергия, насочена против вас - коментира фън шуй. И съветва още да закачим огледало над вратата или прозореца. Отвън, разбира се.

8. Не показвай върху себе си
— предупреждаваме човека, който ни разказва за нечии болежки и недъзи. Според фън шуй, тук действа следният механизъм: посочвайки с пръст, ние изпращаме енергиен заряд. Едновременно с това, назовавайки болестта, даваме на този заряд съответстваща окраска — запълваме го с точна информация за диагнозата.

9. Не се връщай от пътя — няма да ти върви.
Както и в случая с прага, всички прескачания от един свят в друг, са достатъчно енергоемки - това със сигурност е известно на ревностните пътешественици, често пресичащи държавни граници. Ако пък вече се е наложило човек да се върне, възстановете силите си, седнете (вземете сили от дома си), погледнете в огледало отразявайки се, енергията се удвоява).

10. Ако минеш под дъгата, ще бъдеш щастлив.
Разбира се, който помни физиката, разбира, че това по принцип е невъзможно, но дори само да видиш дъгата — символ на Небесните врати, всички народи смятат за добър знак. А фън шуй препоръчва "да се опитоми" дъгата и да я заселим в дома ни. Ето защо са толкова благоприятни в домовете ни арки и преминавайки под тях от едно пространство в друго, ние всеки път "минаваме под дъгата" и получаваме небесната закрила.

На таз, кoято в нощи мълчаливи…


На таз, кoято в нощи мълчаливи
кат призрак свят дохожда в моя кът
и нов живот ми в жилите разлива
и с райска сладост пълни ми духът!

На таз, коя вирее ми в сърцето
и кат звездица в тъмний мрак сияй,
и мойта лодка води сред морето
на щастьето към светлий хубав край!

На таз, коя зарита в скръб безкрайна,
кога в борбата падна аз сломен,
на моят гроб ще дойде в нощ потайна
сълзици да пролее зарад мен!…

автор:Димчо Дебелянов
стихосбирка: "Посвещение"

ИСКАМ

Това мое предложение за отношенията между хората бе публикувано за първи път в предговора към третото издание на “Писма до Клаудия" (1989 г.).

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш. Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш. Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.

автор:Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"

ЛОГИКАТА НА ПИЯНИЯ


Един човек влиза в някакъв бар, сяда на бара и поръчва пет чаши уиски.
- Наведнъж? - пита барманът.
- Да, и петте - отговаря клиентът. - Чисто, без лед.
Когато му ги сервират, ги изпива на един дъх.
- Келнер - казва, - налейте ми сега четири чаши уиски, без лед.
Докато изпълняват поръчката му, на лицето на клиента започва да се забелязва глуповата усмивка. След като пресушава една след друга четирите чаши, прави опит да се задържи прав и уловен за бара, възкликва:
- Момче! Дай още три уискита. - Засмива се кратко и добавя: - Без лед.
Барманът се подчинява и клиентът бързо изпива и тях.
- Приятел - казва вече на висок глас. - Още две от същото.
Изгълтва ги и се провиква отново към барма¬на:
- Братко! Ти си ми като брат... - Разсмива се гръмогласно и добавя: - Налей още едно уиски, без лед. Ама само едно, ч-ч-чуваш ли? Само едно...
Човекът на бара му сервира.
Клиентът изпива уискито на един дъх и неспо¬собен да се задържи на краката си, се свлича на пода, очевидно пиян.
Лежейки, казва на бармана:
- Моят лекар не иска да ми повярва, но ти си свидетел. Колкото по-малко пия, толкова по-зле ми става!


автор:Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"

МИМОЛЕТНОСТ


Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм твърде стар,
за да направя всичко,
което съм отлагал.

автор:Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"

ЧАЙНА ЦЕРЕМОНИЯ


Срещам те...

Слушам те...

Говоря ти...

Прегръщам те...

Целувам те...

Притежавам те...

Притискам те...

Обсебвам те...

Поглъщам те...

Задушавам те...

Обичам те?


автор:Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"

АЛЧНОСТ


Докато копаех, за да издигна ограда, която да отдели моята земя от тази на съседите ми, намерих заровено в градината старо ковчеже, пълно със златни монети.
Не ме заинтригува заради богатството, а заради необичайността на находката.
Никога не съм бил амбициозен и материалните блага не ме блазнят особено...
След като изкопах ковчежето, извадих монетите и ги излъсках. Горките, бяха толкова мръсни и ръждиви!
Докато ги подреждах на равни купчинки на масата, започнах да ги броя...
Представляваха истинско богатство.
Само за да убия времето, започнах да си представям всички неща, които можеха да се купят с тях...
Мислех си колко ли доволен би се почувствал някой алчен човек, ако се беше натъкнал на подобно богатство...
За щастие...
За щастие аз не съм такъв...
Днес дойде един човек да иска монетите.
Беше съседът ми.
Нещастникът настояваше, че богатството било заровено от дядо му и следователно му принадлежало
Толкова ме ядоса......че го убих!
Ако не искаше толкова отчаяно да го притежава, щях да му го дам, защото, ако има нещо, за което не давам пукнат грош, това са нещата, които се купуват с пари...
Но едно е сигурно: не понасям алчни хора...

автор:Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"

Птица и вятър


Вятърът все си търсеше другар в играта. Нали все препускаше насам-натам. Гонеше облаците. И сега съзря птицата. Тя си правеше гнездо.
- Ще съборя гнездото ти - ù каза - ако не дойдеш с мен, ще го съборя.
- Моля те, ветре, не го събаряй! С толкова много труд го изградих. В него искам да отгледам дечицата си.
- Добре, добре. Ще играя с пиленцата ти. Ще е по-забавно. Е, оставям те. До другия път.
Мина време. Вятърът се сети за птицата и мина край гнездото ù.
- Здравей. Аз дойдох. Къде са пиленцата ти?
- О, ветре, още е много рано. Снесох яйчица и сега ги топля, за да се излюпят пиленца.
- Ще дойда друг път. Довиждане...
Когато пак дошъл, птицата хранела новоизлюпените птичета.
- Ветре, ела друг път, моля те. Много са малки. Още не могат да летят.
След няколко дена самотникът вятър дошъл пак.
- Хайде. Стига ме отпраща. Ще съборя гнездото ти, да знаеш. Ако не пуснеш пиленцата си да играят с мен, ще го съборя.
Птичетата вече знаели да летят. Майка им била спокойна за тях. Те полетели в различни посоки и вятърът спрял своя бяг. Мислел след кое да тръгне. Кое да догони...
Вятърът все търси някое птиче, с което да се надпреварва. Все гони някое. Нали и вие, деца, сте виждали това? Вечната му игра продължава. Продължава...

автор:HariMarSui (Харита Колева)
източник:http://otkrovenia.com/

ЕДНО МОМИЧЕ ХОДИ ПО БРЕГА



ЕДНО МОМИЧЕ ХОДИ ПО БРЕГА ,
ЛИЦЕТО МУ НЕ ВИЖДАМ ОТДАЛЕЧЕ,
АЛА ДОЛАВЯМ НЯКАКВА ТЪГА
В ПОХОДКАТА МУ И ВЪВ ТАЗИ ВЕЧЕР.

СЪС ЕЛЕГИЧНИ СТЪПКИ ТО ВЪРВИ
И СЯКАШ ПОДИР СЕБЕ СИ РАЗВЪРЗВА
И МЯТА ВЪРХУ ЗДРАЧНИТЕ ТРЕВИ
ЕДНА КОРДЕЛА ОТ ЛЮБОВЕН ВЪЗДУХ.

МОМИЧЕТО Я МЯТА СЪС РЪКА
И АЗ СЕ МЪЧА ДА Й ХВАНА КРАЯ .
ЕДНО МОМИЧЕ ..И ЕДНА ТЪГА-
ТЪГА ПО НЕЩО ,ПО КАКВО -НЕЗНАЯ

АХ,КОЙ ЛИ БИ МОГЪЛ ДА РАЗБЕРЕ
МОМИЧЕТО С ТЪГАТА МЪЛЧАЛИВА
ЕДНО МОМИЧЕ ,И ЕДНО МОРЕ
И СЯНКАТА ,КОЯТО СИ ОТИВА

ИЗПРАЩАМ ГИ С ОЧИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
И МИСЛЯ ....ТУЙ ,КОЕТО ОТМИНАВА ,
НЕ Е ЛИ ВСЪЩНОСТ МОЯТА МЕЧТА ,
КОЯТО ВЕЧНО ТЪРСЯ ПО СВЕТА
ДОРИ БЕЗ САМ И АЗ ДА Я ПОЗНАВАМ

автор:ПАВЕЛ МАТЕВ

Морето се боричка....

Ocean Pictures, Images and Photos
Морето се боричка като коте

със слънцето, попило във вълните.

Как искам с този ритъм доживотен

то все да ме посреща, с дъх наситен.



Как искам все да бъде като мене —

не кротко като пролет или есен,

а лятото от своите оксижени

да дава пулс на синята му песен.



Това море за мене е светиня —

развихрено, възторжено и младо

и всяка моя болка ще угасва

пред него, щом докрай я изповядам.


автор:Петя Дубарова
из стихосбирката и "Аз и морето"

Отново за 1 ноември-Ден на народните будители


Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.
Приемат 1 ноември - денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на 13 декември 1922 г., когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски
на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.»

За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Из Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г

«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.

Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към сичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.

За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция! »

За Училището,Просветата и Българщината


Поводът за тази статия е наближаващия празник 1 ноември –Ден на народните будители и статията на Руми-„Да се събудим”.

ПРОСВЕТА-каква хубава българска думичка!Лично на мен ми въздейства като сноп лъчи,светлина.Сноп вливащ се и огряващ директно моята душа и сетива.А за вас?А за децата ви?
Някога,преди много лета,когато аз бях ученичка ,нещата бяха толкова чисти и простички.Чисти,като ослепително бялата якичка на престилката ми,простички като пламъчето в очите на всяко дете,успяло да прочете, сричайки първите си думички за „отличен”.Тогава училището бе нещо свято .Тогава то бе храма на Просветата,а Учителите-неговите доброволно отдали се жрици.Защо казвам това ли?Ами нямаше частни уроци за „отличници”/освен за изостаналите деца по здравословни причини /.Нямаше побой и изнудване по коридорите .Нямаше овчо бездушие и безхаберие в класните стаи.Нямаше го и страхът у учителите от съкращение на персонала,поради закриване на училища.
Имаше само една жажда за познание,умело посята,захранвана и напоявана от добри и всеотдайни учители.А сега имаме двустранната липса на интерес и немощни напъни от страна на т.нар.учители да задържат бройката на учениците си,за да не закрият паралелки и училища.
Имаше библиотеки и читални,където всеки от нас събираше зрънце по зрънце знание и го превъплащаваше под формата на домашна работа ,съчинение или реферат.И всичко това доброволно и с ентусиазъм -по детски.Ентусиазъм,умело събуден от добрия Учител.А сега никой не купува ,чете или отваря един архаичен предмет ,наричан още книга или буквар,а сега -книжен носител.
Имаше Читалища,където децата с различни дарби и интереси се занимаваха и развиваха –всяко в своята област и талант.А сега има компютърни зали и безразборно ровене в чичко Гугъл,че и в порно сайтове....
Имаше извънкласни кръжоци, в които всеки от нас допълваше практическите си умения и познания по любимия си предмет.А учителят , водещ тези занятия, нямаше „ценоразпис” на услугите си, а само съвестта и личното му отношения бяха стимул и мерило за труда му.Сега имаме едно понятие-т.нар.СИП-свободно избираем предмет.Часовете по същия този СИП са най-рядко посещаемите часове от учениците .
Доста неща са се изменили от тогава.Техническият прогрес и нововъденията в живота ни постепенно изместиха тежестта и авторитета ,както на училището,така и на учителя .Естествено има и други фактори-държавна политика и отношение към тази професия и дейност,но сега няма да ги коментирам.Нека поясня все пак,че съм далеч от мисълта,че днес изобщо няма учители от оня тип по онова време. „Последните мохикани” са тук някъде около нас,има ги все още.Те все така тихичко и скромно продължават да посаждат и поливат семенцата на познанието и любовта към просветата в детските души.Нека им помогнем да останат такива ,нека им отдадем почитта си и уважението към делата им.

Ласката

Колко често всеки от нас дарява ласка на близките си-деца,съпруг/а/,родители?Забързани в делника си,изтръпнали от грижите и проблемите си,забравяме за нея-ласката.Казват, че е присъща само на нас хората,сиреч мислещите същества на планетата.А дали е така?Предлагам ви тази подборка от „ласкави” снимки на птици и животни.Нима на тях не им е студено,нима в борбата им да оцелеят и търсенето на храна им пречи да даряват ласката си друг-другиму?